№ 260002
гр.Дулово, 24.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Дулово граждански състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ НИКОЛАЕВ
при секретаря Росица Радева, като разгледа докладваното
от районния съдия гр. дело № 202 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.4 от КТ, вр. с чл.357 от КТ.
Постъпила е искова молба от Г.В.Р., с ЕГН **********,***, против ДП „СЦДП – ТП Държавно
ловно стопанство Каракуз ”, с ЕИК 2016168050048, със седалище и адрес на
управление: гр. Дулово, ул. „Васил Левски“, № 22, обл. Силистра, представлявано
от директора инж. Т.Т.. В молбата се твърди, че ищецът работи по силата на
трудов договор с ответника, като изпълнява длъжността „главен инженер ДП”. Със
Заповед № 62/27.02.2019 г. било наложено дисциплинарно наказание „Забележка”,
за посочени в заповедта дисциплинарни нарушения. Счита заповедта за неправилна
и незаконосъобразна, тъй като не били налице нарушения по смисъла на чл. 187,
т.3 и т.7 от КТ.
Иска от съда, да постанови решение с което да отмени атакуваната Заповед №
62/27.02.2019 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „Забележка”,
като неправилна и незаконосъобразна. Излага подробни съображения. Претендира
разноски. Представя писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, се явява лично, представлява се от процесуален представител, който
заявява от негово име, че поддържа исковата молба и моли да бъде уважена.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез директора
инж. Т.Т., с който изразява становище за недопустимост на предявения иск, тъй
като трудовото правоотношение с ищеца вече е прекратено.
Иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като
недопустим, а в условията на евентуалност да бъде отхвърлен като неоснователен.
Излага подробни съображения в тази насока. Представя като доказателство Заповед
№ 6/31.05.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, на
основание чл. 328, ал.2 от КТ, считано от 29.05.2019 г. Представил е и допълнителни
писмени доказателства по делото.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра
необходимите писмени и гласни доказателства за изясняване на делото от
фактическа страна, прие за установено следното:
Не се спори между страните, че са били в трудовоправни отношения, като по
силата на трудов договор ищецът е изпълнявал длъжността „главен инженер ДП”.
Не се спори между страните, че със Заповед № 62/27.02.2019 г. на
директора на ДП „СЦДП – ТП Държавно ловно стопанство Каракуз”, с ЕИК
2016168050048, на основание чл. 195 от КТ във вр. с чл. 187, т. 3 и т. 7 от КТ,
на ищеца е наложено дисциплинарно наказание «забележка», за неизпълнение на
възложена работа и за неизпълнение на законни нареждания.
Не се спори между страните, че със Заповед № 6/31.05.2019 г., считано от
29.05.2019 г. трудово правоотношение на ищеца е прекратено, на основание чл.
328, ал.2 от КТ.
От представените по делото във връзка с предявения иск писмени
доказателства се установява, че преди да издаде процесната заповед, която се
обжалва в настоящото производство, работодателят е изискал писмени обяснения от
ищеца защо не е изпълнил заповед № 33/29.01.2019 г. Ищецът е депозирал пред работодателя на
30.01.2019 г. писмено възражение и на 25.02.2019 г. писмени обяснения, в които
е посочил защо не е изпълнил заповедта.
На 27.02.2019 г. работодателят е издал Заповед № 69, с което е наложил на
ищеца дисциплинарно наказание «Забележка», която заповед съдържа и мотиви.
Със Заповед № 6/31.05.2019 г. на директора на ДП „СЦДП – ТП Държавно ловно
стопанство Каракуз ”, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, на
основание чл.328, ал.2 от КТ, поради сключване на договор за управление.
По делото не са представени доказателства тази заповед да е обжалвана пред
съда в предвидения законов срок.
Спорни по делото се явяват въпросите – законосъобразна ли е атакуваната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание и следва ли да бъде отменена.
Работодателят може да наложи дисциплинарно наказание, с основание чл.187
т.1-10 и чл.190 т.1-7 от Кодекса на труда КТ/ за допуснато нарушение на
трудовата дисциплина при точно спазване на процедурата, предписана в чл.193,
194 и чл.195 от КТ. Той е длъжен преди да накаже работника да поиска писмените
или устните му обяснения. Необходимо е работодателят да разполага с надеждни
доказателства относно искането на обяснения. Те трябва да са поискани по повод
допуснатото нарушение и налаганото наказание. Непоискването на обяснения е
основание за отмяна като незаконно на наложеното дисциплинарно наказание като
съдът не разглежда съдебния спор по същество.
По делото безспорно се установява, че със Заповед № 33/29.01.2019 г.
работодателят е определил и възложил на ищеца, считано от 01.02.2019 г. да изготвя месечни отчети и справки във
връзка с дейността на ответника. На 30.01.2019 г. ищецът е възразил срещу
вменените му задължения с тази заповед, тъй като те не били в кръга на
трудовите му функции и задачи в
качеството му на главен инженер и е заявил, че не е в състояние да изпълни
заповед № 33/29.01.2019 г.
На 22.02.2019 г. работодателят, на основание чл. 193 от КТ, е поискал от ищеца в срок до 25.02.2019 г. да представи писмени обяснения за
неизпълнение на вменените му със заповед № 33/29.01.2019 г.
Съдът намира, че с това е сложено началото на процедурата по чл. 193 от КТ за привличане на работника към дисциплинарна отговорност за допуснати
нарушения на трудовите задължения.
Процедурата е стартирала в предвидения законов срок по чл. 194 от КТ.
Работникът е дал писмени обяснения, след което работодателят е издал
заповедта – предмет на настоящото производство.
Налагането на
дисциплинарни наказания е най-силното средство на работодателя за укрепване на
трудовата дисциплина. Когато по съответния ред бъде установено извършване на
дисциплинарно нарушение от работник или служител, работодателят може да упражни
правото си да му наложи едно от трите изчерпателно изброени в Кодекса на труда
дисциплинарни наказания: забележка, предупреждение за уволнение или
дисциплинарно уволнение.
Дисциплинарното
наказание „забележка” се изразява в морален укор към простъпката на работника
или служителя, целящ да обърне внимание върху допуснатата грешка и да даде
израз на нетърпимостта към подобно поведение. Законосъобразното и разумно
използване на механизмите на дисциплинарна отговорност може да окаже
поправителен и превантивен ефект спрямо конкретния работник или служител и
колектива като цяло. Налагането му за неизпълнение на трудови задължения би
имала значение на предупреждение, както към провинилото се лице, така и към
колегите му, за да не допускат нарушения от подобен характер в бъдеще.
От изложеното
по-горе става ясно, че дисциплинарните наказания от морален характер имат
своето значение и смисъл в отношенията между страните по действащото трудово
правоотношение. Чрез
тях работодателят отправя своя укор и указва на съответния работник или
служител да коригира поведението си в съответствие с изискванията на закона,
вътрешните правила в предприятието и трудовия си договор, т. е. занапред да
изпълнява точно своите трудови задължения.
В хода на
производството се установи безспорно, че трудовото правоотношение между
страните по делото е прекратено, като
заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищеца не е обжалвана по
съдебен ред.
При това
положение се поставя въпросът може ли да се развие правен спор относно
законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание „забележка“, когато
трудовото правоотношение е престанало да съществува или по-точно ще има ли
интерес работникът или служителят да обжалва това наказание, наложено му от
вече бившия работодател, т. е. дали предявеният от него иск е процесуално
допустим.
Предявеният иск е с правно основание: чл.357, във вр. с чл. 358, т.1 от КТ -
за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка”.
Предявеният иск е допустим, тъй като последващото заличаване на наложеното
дисциплинарно наказание има действие занапред и в тази хипотеза се изхожда от
положението, че работникът е извършил нарушение, докато в настоящото
производство работникът може да докаже, че не е извършвал нарушение въобще.
В Определение № 100 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3722/2013 г., III
г. о., ГК се приема: „Характерно за дисциплинарните наказания
"забележка" и "предупреждение за уволнение" е, че те са
дисциплинарни наказания с морално съдържание. Поради това практическото
значение на отмяната им като незаконосъобразни от съда след прекратяване на
трудовото правоотношение е преди всичко морална. Подобно е положението и със
заличаването на дисциплинарното уволнение - съгласно разпоредбата на чл. 197, ал.
2, предл. 2 КТ заличаването на дисциплинарното уволнение не е
основание за възстановяване на работника или служителя на предишната му работа.
Т. е. законодателят отдава значение и на моралното съдържание на
дисциплинарното наказание, поради което не се отрича правния интерес на
наказания работник и служител да иска отмяната му като незаконосъобразно дори в
случаите на прекратяване на трудовото правоотношение когато отмяната има само
морално значение.“
Съдът възприема горните съображения, като счита, че отмяната на
дисциплинарно наказание би реабилитирала правата на работника в по-пълна степен,
отколкото заличаването на дисциплинарното наказание, поради което
производството е допустимо.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
Със заповед № 69/27.02.2019 г. на директора на ДП „СЦДП – ТП Държавно ловно
стопанство Каракуз” е наложено дисциплинарно наказание „забележка”
на ищеца Г.В.Р.. Като основание за налагане на заповедта са посочени „неизпълнение на възложената работа” и
„неизпълнение на законните нареждания на работодателя“. По делото е
приложено и обяснение от ищеца за причините, поради които не е изпълнил заповед
№ 33/29.01.2019 г., която е послужила като мотив за работодателя да наложи
дисциплинарно наказание на работника. Предявеният иск е
основателен.
Мотивирането на заповедта за дисциплинарно наказание е задължително
съгласно чл. 195, ал.1 т.1 от КТ, като в мотивите следва да се посочи изрично
извършеното нарушение. Нарушението следва да се посочи конкретно и да е ясно за
кои точно действия на работника се налага наказание. В случая това не е
направено. Общото изявление „неизпълнение на възложена работа” и „неизпълнение
на законните нареждания на работодателя“ не отговаря на изискването за
конкретност при мотивиране на заповедта.
Съдът не споделя доводите на ответника във връзка с обясненията на ищеца,
че изложените от него причини за неизпълнение на възложената му работа не са от
обективен характер и не са го поставили в невъзможност да изпълни вменените му
трудови задължения.
Още с писменото си възражение от 30.01.2019 г. ищецът е заявил, че
вменените му допълнителни задължение със заповед № 33, не влизат в кръга на
трудовите му задължения, а са задължения на лесничей, който е аналитичен
специалист.
В обяснението си ищецът подробно е посочил защо не е могъл да изпълни
Заповед № 33/29.01.2020 г., което не е взето предвид от работодателя при
издаване на процесната заповед и дори не е коментирано в мотивите защо не го
приема.
По делото не се установява дали
посочените в заповед № 33/29.01.2019 г. справки и отчети е било вменено
надлежно в служебните задължения на ищцата или е нещо, което той трябва
фактически да върши, без да е негово задължение. За да се отговори на последния
въпрос би следвало да се установи в детайли характера на неизпълненото
задължение и начина, по който това задължение е вменено на ищеца. Това обаче не
се установи по делото.
Предвид изложеното предявеният иск следва да се уважи, като се отмени
наложеното на ищеца дисциплинарно наказание, което за него ще има само морално значение, тъй като
трудовото му правоотношение е вече прекратено.
С оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени направените от
него по делото разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ наложеното със Заповед № 69/27.02.2019 г. на директора на ДП „СЦДП – ТП
Държавно ловно стопанство Каракуз”, с ЕИК 2016168050048, със седалище и адрес
на управление: гр. Дулово, ул. „Васил Левски“, № 22, обл. Силистра,
дисциплинарно наказание „забележка” на Г.В.Р., с ЕГН **********,***, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ДП
„СЦДП – ТП Държавно ловно стопанство Каракуз”, с ЕИК 2016168050048, със
седалище и адрес на управление: гр. Дулово, ул. „Васил Левски“, № 22, обл.
Силистра, да заплати на Г.В.Р., с ЕГН **********,***, сумата от 500 /петстотин/ лева разноски по
делото.
ОСЪЖДА ДП
„СЦДП – ТП Държавно ловно стопанство Каракуз”, с ЕИК 2016168050048, със
седалище и адрес на управление: гр. Дулово, ул. „Васил Левски“, № 22, обл.
Силистра, да заплати по сметка на РС-Дулово, държавна такса в размер на 50 /петдесет/
лева.
Решението може да се обжалва пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :