Решение по дело №122/2021 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 юни 2021 г. (в сила от 21 декември 2021 г.)
Съдия: Росица Радкова Цветкова
Дело: 20217250700122
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 май 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №75

гр. Търговище, 29.06.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Търговище, втори състав, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА

 

при секретаря С. И., като разгледа докладваното от председателя адм. д. № 122 по описа на АС – Търговище за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК.

            Образувано е по жалба на „БИМ АГРО“ ЕООД - гр. Търговище, ул. „Цар Симеон“ № 4, представлявано от законния представител Б. М., срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018г. с изх. № 02-250-2600/3982 от 01.04.2021г. на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), в частта, с която по заявление за подпомагане на жалбоподателя с УИН 25/210518/07425 за кампания 2018г. са отказани част от заявените за подпомагане суми, представляващи съответните „намаления“, както следва: по подмярка 13.1/НР – 92.81лв., подмярка 13.2/НР – 504.47лв., СЕПП – 21324.87лв., СПП – 58.26лв., СПК – 464.06лв., схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) – 8090.75лв. Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е издаден в нарушение на изискванията за форма, тъй като не са посочени конкретните основания за постановения отказ. Прави искане съдът да отмени акта в оспорената част и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане с определяне на срок за това. Претендират се разноски по делото.

            Ответникът по жалбата – Зам. изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена, въз основа на представената административна преписка, като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 100 лева.

             След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 „БИМ АГРО“ ЕООД - гр. Търговище е дружество, регистрирано като земеделски производител с УРН 454894. През 2018г. е подало заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, както следва: по подмярка 13.1/НР – за 120.03 ха, подмярка 13.2/НР – за 292.54 ха, СЕПП – за 3225.72 ха, Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар ПНПД – за 2983.08 ха, СПК – за 143.03ха, схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) – за 3225.72 ха (от обобщените данни на стр. 221 от административната преписка). Към заявлението са приложени изискуемите декларации и удостоверявания.

С писмо от 14.08.2018г. ДФЗ е уведомил дружеството, че при извършване на административните проверки на подаденото заявление е установено наличие на площи, заявени от повече от един земеделски производител, които са изрично посочени в нарочно приложение към писмото. Те са в размер на 3.16 ха. (стр. 5 – 8 от преписката). Дадени са указания за явяване в ОД – Търговище в определен срок с документи, удостоверяващи правото на ползване върху земята, която е декларирана за подпомагане. Със заповед за извършване на проверка на място № 367303 от 01.11.2018г., издадена от началник на областен отдел Велико Търново на Технически инспекторат към ДФЗ, спрямо кандидата е възложено да бъде извършена частична проверка на място по схемите за директни плащания за площ 2018г., насрочена за 30.10.2018г.  Резултатите от проверката са представени в нарочен доклад (233стр.) – листи 885 до 770 от преписката, приета по делото. От изнесените обобщени резултати от проверката – на лист 771 от преписката, стр. 231 и 232 от доклада, е видно, че декларираните и установените площи по различните схеми и мерки, предмет на оспореното уведомително писмо, са както следва:

 

Схема/мярка

Проверена площ (ха)

Установена площ (ха)

Разлика (ха)

подмярка 13.1/НР

5.49

5.49

0

подмярка 13.2/НР

37.78

37.39

0.39

СЕПП

169.83

167.88

1.95

СПП

 

 

 

СПК

43.03

42.2

0.83

(ЗДП)

169.83

167.88

1.95

Оспореното уведомително писмо е издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Петя Славчева, на която със Заповед № 03-РД/2891/23.07.2019 г. изпълнителният директор е делегирал правомощия по Закона за подпомагане на земеделските производители(ЗПЗП), в това число да издава всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за подпомагане.

Оспорения акт не съдържа каквито и да било правни и фактически основания за издаването му. От нарочна докладна записка от 23.04.2021г., издадена след постановяване на уведомително писмо, предмет на съдебен контрол в настоящото производство и приета по делото като доказателство, се установява, че „след преминаване на процедурата за разрешаване на двойно-заявените площи, площи в размер на 2.31ха са отпаднали от допустимите за подпомагане земи на кандидата, поради липса на еднозначно доказано право на ползване за тях. В докладната в табличен вид са представени декларираните площи по всяка една схема/мярка и резултатите за извършените за тях проверки. В докладната е посочено, че: 1. част от заявените площи са попадали извън обхвата на проекта на специализирания слой „площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2018г., като след обсъждане на възражението на кандидата, само част от тези площи са останали извън окончателния слой „площи допустими за подпомагане“, като в табличен вид е представена подробна информация за това. На следващо място в докладната е обосновано, че: 2. по схемите за директни плащания е наложена ставка на корекция финансова дисциплина в размер на 14538.66лв., определена съгласно чл. 26 от регламент (ЕС) № 1306/2013г. и чл. 8, § 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013г., като 14 301.77лв. са възстановени; 3. Наложено е 2544.41лв. линейно намаление по СЕПП: а. съгласно чл. 51, § 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013г., налагано съгласно чл. 6, § 2, буква „е“, т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията; б. съгласно чл. 65, § 2, б. „в“ от  Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014; за всички недопустими площи са наложени предвидените в чл. 19 и чл. 19а на делегирания регламент (ЕС) 640/2014г. от 11.03.2014г. санкции.

Жалбата е подадена в рамките на четиринадесет дневния срок от издаване на акта, поради което съдът приема, че същата е подадена в срок.

С оглед на установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. За да прецени основателността на жалбата, съдът съобрази следното:

Според чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Видно от представената по делото Заповед № 03-РД/2891/23.07.2019 г. изпълнителният директор е делегирал правомощия по Закона за подпомагане на земеделските производители(ЗПЗП), в това число да издава всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за подпомагане.  По тези съображения съдът приема, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия.

Актът в оспорената му част не отговаря на изискванията за форма, тъй като не съдържа каквито и да било фактически и правно основания за издаването му. Съдът приема, че това е така, тъй като в Таблицата № 1 „Оторизирани суми“ в колона 3 „Намаления“ (това е частта от акта, която се оспорва) са посочени само общо суми в лева, а в обяснителната бележка за колоната е видно, че „намаленията“ биха могли да бъдат формирани на различно фактическо и правно основание, като е възможно да са осъществени заедно или поотделно множество различни хипотези: 1. намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; 2. намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; 3. наложена ставка на корекция („финансова дисциплина”), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, §. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013; 4. линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията; 5. линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. От акта не става ясно на кое от посочените основания или на кои от посочените основания и респ. в каква степен на всяко от тях, е формирано съответното намаление за конкретната схема/мярка. Изискването за мотивиране на акта чрез посочване на правните и фактически основания за издаването му представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, която се проявява в две насоки. От една страна чрез излагането на мотивите се довежда до знанието на страната съображенията, поради които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт. Това подпомага страните в избора на защитни средства при оспорване на акта. Наред с това, наличието на мотиви подпомага контрола за законосъобразност, който съдът упражнява над оспорения акт. Липсата на каквито и да било мотиви в оспорения акт е такова съществено нарушение на изискването за форма, че прави актът незаконосъобразен и е основание за неговата отмяна.  

Този порок на акта не може да бъде преодолян нито чрез съдържанието на административната преписка, нито чрез нарочната докладна,  изготвена след издаване на акта и представена по делото, доколкото съдържащите се там данни също не насочват конкретно за всяка една от мерките/схемите как е формирано съответното намаление и по отношение на кои/колко като площ имоти действа всяко едно от възможните намаления за отделните схеми/мерки. В нито един от документите, представени по делото от страна на административния орган – нито предхождащи издаването на акта, нито такива след издаването на акта, не са изложени конкретни, ясни и пълни мотиви. Отделно от това, във връзка с докладната записка следва да се посочи още, че дори изложените в нея мотиви да бяха ясни и пълни, то те не биха могли да поправят порока във формата на оспорения административен акт, тъй като не изхождат от издателя на акта. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК, което не е отменено и респ. не е загубило значение, доколкото уредбата в изискванията за посочване на правни и фактически основания в административните актове не е променена с АПК, спрямо ЗАП (отм.), неизлагането на мотиви в оспорения акт може да бъде санирано чрез допълнително изложени мотиви, само когато те изхождат от същия административен орган, който го е издал, каквато очевидно не е настоящата хипотеза.  

По изложените съображения съдът приема, че оспореният акт е незаконосъобразен, поради което и на основание чл. 168, ал. 5 от АПК, същият следва да бъде отменен, преписката – върната за ново произнасяне от страна на административния орган, без съдът да проверява основанията за оспорване по чл. 146, ал.1, т. 4 и т. 5 от АПК.

Правомощията на съда при отмяна на административния акт са уредени в чл. 173 от АПК. При отмяна на акта поради нарушение на изискването за форма съдът изпраща преписката със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Определяне на срок за издаване на административен акт от съда е допустимо само в хипотезата на чл. 174 на АПК – при отказ да се издаде акт или документ.

С оглед изхода на делото следва да се постави на обсъждане претенцията за заплащане на разноски по делото от страна на процесуалния представител на жалбоподателя. По делото са представени доказателства за направени разноски в размер на 50лв. за държавна такса и 500лв. за адвокатски хонорар. На основание чл. 143, ал.1 от АПК Държавен фонд „Земеделие“ следва да бъде осъден да плати на жалбоподателя разноските по делото в размер на 550лв.

По изложените съображения и на основание чл.173, ал.2, АПК, съдът

Р Е Ш И :

  ОТМЕНЯ по жалба на „БИМ АГРО“ ЕООД - гр. Търговище, „Цар Симеон“ № 4, представлявано от законния представител Б. М., уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018г. с изх. № 02-250-2600/3982 от 01.04.2021г. на Заместник -  изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), в частта, с която по заявление за подпомагане на жалбоподателя с УИН 25/210518/07425 за кампания 2018г. са отказани част от заявените за подпомагане суми, представляващи съответните „намаления“, както следва: по подмярка 13.1/НР – 92.81лв., подмярка 13.2/НР – 504.47лв., СЕПП – 21324.87лв., СПП – 58.26лв., СПК – 464.06лв., схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) – 8090.75лв.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, съгласно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) да плати на БИМ АГРО“ ЕООД - гр. Търговище, „Цар Симеон“ № 4, представлявано от законния представител Б. М., разноските по делото в размер на 550лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението му до страните.

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: