Определение по дело №100/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 289
Дата: 19 февруари 2021 г. (в сила от 19 февруари 2021 г.)
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20217180700100
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 12 януари 2021 г.

Съдържание на акта

                                                    

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 289

гр. Пловдив, 19.02.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година  в състав:                                           

            

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

като разгледа докладваното от  съдията Янко Ангелов  административно дело № 100 по описа за 2021  год. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.147 от ДОПК.

Делото е образувано по жалбата на Х.А.Л., с ЕГН **********,  срещу Решение № 74 от 22.12.2020 г. на Директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с което е ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като просрочена Жалба с вх. № 20 СГ-323/26.10.2020г., постъпила в дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, подадена от Х.А.Л. срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 237/02.03.2020г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ от М.А.Н.- гл. инспектор в отдел "Събиране и контрол" на дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив.

 Жалбата е неоснователна.

 За да издаде процесното решение решаващият орган е приел за необосновано  твърдението на жалбоподателката, че Акт за установяване на задължение по декларация № 237/02.03.2020г. не е връчен по надлежния ред и същата е узнала за него едва след получаване на Поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с район на действие - Пловдивски окръжен съд.

Акт за установяване на задължение по декларация № 237/02.03.2020г. е връчен на Х.А.Л. на постоянния й адрес: ***, с писмо с обратна разписка, на "Български пощи" ЕАД. Видно от разписката Акт за установяване на задължение по декларация № 237/02.03.2020г. е получен лично от Х.А.Л. на 25.03.2020г., видно от Известие за доставяне ИД РS 4040 01НО96 А на „Български пощи" ЕАД. /л.30/

 Както правилно е отбелязъл решаващият орган, като официален документ, удостоверяващ връчването на съобщението, съдържащо процесния акт, обратната разписка съставлява доказателство за извършените изявления пред служителя (куриера) на пощенския оператор - "Български пощи" ЕАД, както и за извършените от него и пред него действия.

При така преценената фактическа обстановка, решаващият орган е приел, че законоустановеният срок за обжалване на Акт за установяване на задължение по декларация № 237/02.03.2020г. изтича на 08.04.2020г. (сряда - присъствен ден). Предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., съобразно която сроковете за обжалване на актовете на приходната администрация спират да текат за времето на извънредното положение, срокът за обжалване на Акт за установяване на задължение по декларация № 237/02.03.2020г. изтича на 27.05.2020г. (сряда - присъствен ден).

Правилно и обсновано решаващият орган е приел, че жалба с вх. № 20 СГ-323/26.10.2020г. е подадена от надлежна страна, но извън законоустановения 14-дневен срок за обжалване, предвиден в разпоредбата на чл. 107, ал. 4 от ДОПК и като просрочена същата е процесуално недопустима. Ирелевантни за настоящото производство са възраженията на жалбоподателката, че процесното МПС е погинало при палеж. Същите би следвало да се разгледат в хода на контролното административно производство ако жалба с вх. № 20 СГ-323/26.10.2020г. беше допустима. Съгласно чл. 147, ал. 3 от ДОПК съдът се произнася с определение в 30-дневен срок. В тази норма не е указано изрично дали определението подлежи на обжалване или не. Тъй като липсва регламентация в ДОПК, по силата на препращащата норма на § 2 от ДР на ДОПК се прилагат разпоредбите на АПК. От тук следва заключението, че към конкретния случай са относими нормите на дял II, глава шеста от АПК, уреждащи оспорване на административни актове по административен ред. Нормата на чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК също предвижда като основание за оставяне без разглеждане хипотезата, в която жалбата е подадена след срока за обжалване, с оглед на което е приложима разпоредбата на чл. 88, ал. 3 от АПК. Съобразно този текст актът за прекратяване на горестоящия административен орган може да се оспори с частна жалба пред съответния административен съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.

Мотивиран така и на основание чл. 147, ал.3 от   ДОПК, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.А.Л., с ЕГН **********,  срещу Решение № 74 от 22.12.2020 г. на Директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: