Решение по дело №572/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, против решение № 6/01.02.2024 г. по АНД № 378/2023 г. на Районен съд – Айтос, с което е отменено НП № BG24032023/4000/Р8-244/30.08.2023 г., издадено от касационния жалбоподател.

В жалбата се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон. Според касатора, неправилно районният съд приел, че актосъставителят няма териториална компетентност да съставя АУАН за територията на област Бургас. Сочат се относими разпоредби и конкретни доказателства, приложени по делото. Оспорва се изводът на съда, според който за описаните като съставомерни факти – изцяло или частично незаплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, законът предвижда ангажиране отговорността на собственика на ППС на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП, а не на водача на превозното средство. Излагат се аргументи за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърждаване на обжалваното НП. Заявена е претенция за присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Д., която поддържа жалбата и претенцията за разноски.

Ответникът по касация – С. С. С., редовно уведомен не се явява и не се представлява. В писмен отговор и писмена молба от упълномощен представител се оспорва касационната жалба. Иска се решението на районния съд да бъде оставено в сила и се претендират разноски по списък.

Представителят на прокуратурата дава становище за неоснователност на касационната жалба и съответно за оставяне в сила на обжалваното решение.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства А. съд – Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Айтос е отменил НП № BG24032023/4000/Р8-244/30.08.2023 г., издадено от директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ София, издадено въз основа на АУАН № BG 24032023/4000/Р8-244 от 24.03.2023 г., с което на С. С. С., за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 800 лв. За да постанови решението, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като актосъставителят не е разполагал с компетентност да съставя актове за установяване на административни нарушения, извършени на територията на друго населено място. Изложено е, че в случая актосъставителят – ст. инспектор в отдел „Пътни такси и разрешителен режим” ТД Митница Русе е имала материална компетентност, но не и териториална такава, тъй като не е била овластена с нарочен акт да съставя АУАН за деяния, извършени на територията на ТД Митница Бургас. Според съда, от никъде не следва извод, че служителите на териториалните дирекции на Агенция „Митници“ имат право да съставят АУАН за нарушения, извършени на територията на друга дирекция.

Н. следващо място е установено неправилно приложение на материалния закон – неправилно е била ангажирана отговорността на С. С., който бил водач на превозното средство. Според съда за описаните като съставомерни факти – изцяло или частично незаплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, законът предвижда ангажиране отговорността на собственика на ППС на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП, а не на водача на превозното средство.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

От фактическа страна е установено, че на 24.03.2023 г. в 20:16:33 ч., в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Русе – Дунав мост, пристигнало ППС рег. № [рег. номер], влекач, [Марка], модел АС440ТП, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 12 т./ 5 оси. Л. С. – главен инспектор в отдел „Пътни такси и разрешителен режим“, сектор „Дунав мост 1“, ТД Митница Русе, извършила проверка , при която се установило, че превозното средство попада в категорията, за която е дължима, но не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като на 09.03.2023 г., в 10:28:57 ч., на път № I Айтос, отсечка 473+206 км., С. С. управлявал ППС без заплатена такса, засечено с контролно устройство с идентификатор № 40562. С. съставила АУАН за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, като на 30.08.2023 г. е издадено обжалваното НП, в което АНО възприел фактите, описани в акта.

Според разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние – тол такса за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Съгласно чл.10б, ал.3 от ЗП (редакция, изм. и доп. – ДВ, бр.14 от 2023 г., в сила от 10.02.2023 г.), тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

Съгласно чл.179, ал.3а от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

1. Неправилен е изводът на районния съд за липса на компетентност за актосъставителя.

Съгласно чл.167, ал.3б, т.1 и т.2 от ЗДвП, длъжностни лица от Агенция „Митници“ осъществяват контрол върху заплащането на таксите по чл.10, ал.1 от ЗП за съответната категория моторно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление излизане от територията на Република България, както и предоставят възможност за заплащане по банков път, чрез картово плащане или в брой на таксите по чл.10, ал.2, чл.10а, ал.2 и чл.10б, ал.5 от ЗП и съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения по чл.179, ал.3 и 3а.

По делото е безспорно, че актосъставителят е длъжностно лице от А. М.. Същата е старши инспектор в отдел Пътни такси и разрешителен режим, сектор Дунав мост 1, ТД Митница Русе. Представена е заповед № З.1434/32-263874/08.08.2022 г. (л.82 от АНД 378/23 на РС Айтос) на директора на А. М., издадена на основание чл.167, ал.3б, т.1 и т.2 и чл.189е, ал.11 от ЗДвП, с която са оправомощени служители в структурни звена на агенцията за съставяне на АУАН по чл.179, ал.3 и 3а от ЗДвП. В т.5 от заповедта са определени структурните звена от ТД Митница Русе, като в т.5.1. е посочен отдел Пътни такси и разрешителен режим.

Изложеното дава основание на касационния състав да приеме, че актосъставителят Л. С. е надлежно оправомощено длъжностно лице от А. М., което е разполагало с материална и териториална компетентност за съставяне на АУАН по чл.179, ал.3 и 3а от ЗДвП. Същият е съставен при контрол върху заплащането на таксите по чл.10, ал.1 от ЗП за процесното ППС, пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление излизане от територията на Република България.

В мотивите на решението е посочено, че извод за компетентност на актосъставителя не може да бъде направен и въз основа на Устройствения правилник на А. М.. Следва да се изясни, че доколкото компетентността на актосъставителя е възложена с разпоредба от закон, правилникът на агенцията в тази връзка е неприложим.

2. Неправилен е изводът на районния съд, според който за изцяло или частично незаплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, законът предвижда ангажиране отговорността на собственика на ППС на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП, а не на водача на превозното средство.

Според касационния състав нарушителят е безспорно установен. Същият не отрича, че на посочените в НП ден, час и маршрут е управлявал описаното ППС. Деянието, за което е наложено наказанието, се свежда до несъобразяване с изискването на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, не е затова че не е платил, а за това че управлява ППС, за което е знаел, че не е платена тол такса и въпреки това го привел в движение и управлявал по път, за движение по който се изисква плащане на тол такса.

Изложеното дава основание на касационния състав да приеме, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Не са допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Нарушението е доказано. Установен е нарушителят.

С оглед горните съображения, решението на Районен съд – Айтос е валидно и допустимо, но неправилно, поради което следва да бъде отменено, а вместо да се постанови друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.

При този изход от спора основателно се явява искането на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за всяка инстанция.

Предвид изложеното, А. съд Бургас, XXVI-ти състав

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 6/01.02.2024 г. по АНД № 378/2023 г. на Районен съд – Айтос, като вместо него постановява:

П. Н. № BG24032023/4000/Р8-244/30.08.2023 г., издадено от директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“.

ОСЪЖДА С. С. С., [ЕГН], да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ 160 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение общо за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.