Р Е Ш Е Н И Е № 1740
гр. Бургас, 10.11.2021 год.
В И М
Е Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия: Галя
Русева
при секретаря И. Г., като разгледа
докладваното от съдия Русева административно дело № 513 по описа за 2020 година,
за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и е
образувано по жалба на „МГА Инвест“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.27, вх.9, ет.1, ап.1,
представлявано от управителя Г. А., чрез адв. Д.П.- Т., против Ревизионен акт №
Р-02000219003086-091-001/28.11.2019 г.,
издаден от началника на сектор „Ревизии”, възложил ревизията, и от
главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта, с която е
потвърден с Решение № 32/12.02.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас
при ЦУ на НАП, а именно – в частта относно установени задължения на „МГА
Инвест“ ЕООД в общ размер на 73 382,15 лв. главници и лихви, от които
корпоративен данък за 2017 г. в размер на 4 778,77 лв. и лихви в размер на
805,81 лв.; корпоративен данък за 2018 г. в размер на 17 379,11 лв. и
лихви в размер на 1 168,35 лв.; ДДС в размер на 11 088 лв. за
м.08.2017 г. и лихви в размер на 2 479,60 лв.; ДДС за м.11.2017 г. в
размер на 28 068 лв. и лихви в размер на 5 567,27 лв.; данък върху
доходите от трудови или приравнени на тях правоотношения за м.08.2017 г. в
размер на 693,28 лв. и лихви в размер на 152,92 лв.; ДОО за м.08.2017 . в
размер на 736,50 лв. и лихви в размер на 162,45 лв.; УПФ за м.08.2017 г. в
размер на 87,50 лв. и лихви в размер на 19,30 лв.; ЗЗО за м.08.2017 г. в размер
на 160 лв. и лихви в размер на 35,29 лв.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на
ревизионния акт, поради нарушения на материалния закон и необоснованост и се
иска неговата отмяна. Жалбоподателят намира за неправилен формирания от органа
по приходите извод за липса на доказателства за реално осъществяване на процесните
доставки. Твърди, че в случая са налице доказателства за предаване на резултата
от услугите – СМР от неговите доставчици, а именно кореспондиращи помежду си
договори за възлагане на СМР, двустранно подписани протоколи за установяване извършените
СМР на конкретни обекти и документи за заплащането на услугите. Поради това,
дори да се приеме, че доставчиците не са установили кадровата си обезпеченост в
хода на ревизията, този факт би могъл да му се противопостави като получател на
услугите само при наличие на обективни данни, че е знаел или е бил длъжен да
знае, че доставките са белязани с измама, каквито в случая не са установени. Намира,
че при липса на доказателства за това, необосновано и неправилно е прието от органите
по приходите, че доставките са извършени от самия него или от друг изпълнител.
Поддържа, че това е предположение, което се основава единствено на липсата на
кадрова обезпеченост на лицата, посочени като доставчици в процесните фактури,
което е в противоречие с трайно установената съдебна практика. На следващо
място сочи, че за да не признаят за данъчни цели извършените от него разходи за
текущи ремонти на язовири в с.Миролюбово, органите по приходите необосновано са
приели, че извършените дейности водят до увеличаване на икономическата изгода
от наетия актив, само на база предмета на извършените разходи, посочен във
фактурите за доставка на строителни материали и услуги, и на отделни клаузи от
договорите за наем, сключени между него и Община Бургас. Не е изследвана
техническата и строителна документация и не е назначена техническа експертиза,
която да установи вида и причината за извършените ремонтни дейности, както и отражението
им върху наетия актив. Жалбоподателят намира за неправилни и изводите на органите
по приходите, обусловили установяването на задълженията за данък по чл.42 от ЗДДФЛ и ЗОВ, а именно - че гражданските договори, които той е сключил като
възложител с още девет лица за извършване на СМР и за контрол на качеството на
влаганите материали и извършваната работа на обект Бургас, ж.к „Славейков“ 68А,
са прикрити трудови договори. Сочи, че няма пречка изпълнението по гражданските
договори да стане и с материали на възложителя. Освен това, договореното и извършеното
по тях заплащане е на база остойностения резултат от изпълнението и същото е прието
от него като възложител. В тях липсват и други съществени елементи на трудовите
правоотношения като работно време, почивки, отпуски, което съществено ги
отличава от трудовите договори. Искането
е за отмяна на РА в потвърдената част. Ангажирани са доказателства.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата. Претендира разноски, съгласно списък на л.1192 и в молба на
л.1535. Представя писмени бележки.
Пълномощникът на ответната страна излага становище за
неоснователност на жалбата. Сочи, че в хода на ревизионното производство е
установено, че за извършването на СМР, предмет на процесните фактури,
жалбоподателят е сключил договори с други доставчици. Те са с по-голям обем и
на по-голяма стойност, тъй като касаят изграждане на целите обекти по съответните
програми за енергийна ефективност, а не само отделни СМР, които са предмет на
спорните доставки. Твърди също, че по отношение на лицата, сочени като
доставчици в процесните фактури, е установено, че те не притежават съответната
кадрова обезпеченост да извършат фактурираните към жалбоподателя СМР. Отделно
от това е установено, че жалбоподателят е могъл сам да извърши посочените СМР,
тъй като е разполагал със съответния трудов и кадрови потенциал. Представя
административната преписка по издаване на оспорения ревизионен акт. Ангажира
доказателства. Претендира разноски съгласно списък на л.1539 от делото.
Административен
съд Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по
нея, приложените по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.
156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима.
По същество:
През ревизирания период „МГА Инвест" ЕООД е
извършвало изграждане и реконструкция па обекти, комуникации и съоръжения,
строителни, ремонтно-възстановителни и монтажни работи. Дружеството е вписано в
Централния професионален регистър на строителя. То е било изпълнител на СМР по
силата на сключени договори, във връзка е реализация на Националната програма
за енергийна ефективност на миогофамилни жилищни сгради на територията на
Община Бургас.
При провеждане на ревизията е констатирано от
приходните органи, че жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен
кредит по фактури за доставки на СМР, издадени в периода м.08 и м.11.2017г. от „Смаил Импорт'" ЕООД, „Трейд - Консулт
2009" ЕООД, „Байк Комерс - 52" ЕООД и „Студио – СН“ ЕООД.
С цел изясняване на всички факти и обстоятелства по документираните
доставки на услуги към „МГА Инвест" ЕООД са извършени насрещни проверки на
сочените доставчици.
„Трейд - Консулт 2009" ЕООД не е представило
исканите документи и писмени обяснения в отговор на връченото му по електронен
път искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице
/ИПДПОЗЛ/. На 02.07.2019 г. останалите тримата доставчика са представили по
електронен път следните документи: заверени копия на процесните фактури,
справки за счетоводното отразяване на доставките по тях, оборотни ведомости,
договори за възлагане извършване на СМР на дружествата, с възложител „МГА
Инвест" ЕООД, анализ на единична цена, оферти- ценово предложение, двустранно
подписани приемо-предавателни протоколи за приемане на извършените СМР, актове
обр.19 относно предаване на услугите, предмет на доставка граждански договори
за наети работници във връзка с дейността на дружествата, дневници за покупки и
продажби, справки-декларации, касови бонове.
От информационната база на НАП е извлечена цялата
налична информация, касаеща процесиите доставчици, в т.ч. данни за регистрация,
респ. дерегистрация на същите по ЗДДС, подадени декларации, назначени лица по
трудови договори, подадени справки по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи по
извънтрудови правоотношения, декларирани данни в дневниците за покупки и
продажби по ЗДДС, регистрирани ЕКАФП и подадени данни от тях по дистанционната
връзка с НАП, събрани доказателства в хода на други контролни производства на
тези лица и др.
От „МГА Инвест" ЕООД също са изискани и са били представени
писмени обяснения и документи, касаещи процесните доставки, както следва: копия
на процесните фактури, договори за извършване на СМР, сключени с процесните
доставчици и приложения към тях, актове обр.19 за установяване на натурално
изпълнени СМР, протоколи за приемане на извършени видове СМР по строителни
обекти, анализи на единична комплексна цена, счетоводна разпечатка за извършени
банкови плащания по част от фактурите, документи за извършени плащания в брой
по някои от обектите, счетоводни справки за отразяване на доставките.
Жалбоподателят е представил също договори за възлагане на СМР, по които той е
изпълнител, сключени с „Изоглас строй“ ООД,
„Коректстрой ММ“ ЕООД, „Аква системс“АД, „Торкрет“ ЕООД, издадени от него
фактури за доставки на СМР към тези дружества, счетоводни справки за
осчетоводени приходи от извършените услуги общо по обекти.
Приобщени към ревизията са и доказателства от
проведени ревизионни производства на „Смаил Импорт'" ЕООД и „Трейд -
Консулт 2009" ЕООД.
След извършени насрещни
проверки на сочените доставчици и анализ на събраните писмени доказателства е
прието, че не са реално извършени доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС по следните
фактури, издадени от „Смаил Импорт'" ЕООД, „Трейд - Консулт 2009"
ЕООД, „Байк Комерс - 52" ЕООД и „Студио – СН“ЕООД:
1) № **********/23.08.2017-л.466, с данъчна
основа 8 000 лв., ДДС 1600 лв. и основание „СМР - топлоизолация,
гр.Бургас, к-с „Славейков" бл.68А; № **********/30.08.2017 г.- л.475, с
данъчна основа 8 000 лв., ДДС 1 600 лв. и с основание „СМР -
топлоизолация, гр.Бургас, к-с „Зорница" бл.10, и № **********/31.08.2017
г.-л.470 с данъчна основа 8 200 лв., ДДС 1 640 лв. и основание „СМР -
топлоизолация, гр.Бургас, к-с „Изгрев" бл.23", издадени от „Трейд - Консулт 2009" ЕООД;
2) № **********/29.08.2017 г., с данъчна основа 8
240,00 лв., ДДС 1648,00 лв., с основание „СМР - топлоизолация, гр.Бургас, к-с
„Меден Рудник" бл.95"- л.529; № **********/31.08.2017 г., с данъчна
основа 7500 лв., ДДС 1500 лв., с основание „СМР – демонтаж на кофраж и
почистване на обекта с.Гълъбец, Бургас, издадени
от „Байк Комерс - 52" ЕООД - л.464; л.522;
3) № 209/21.08.2017 г., с данъчна основа
8 000 лв., ДДС 1 600 лв., с основание „СМР - груб строеж в село
Буково“ - л.771, № 212/31.08.2017 г. (л.775, л. 465), с данъчна основа 7 500
лв., ДДС 1 500 лв„ с основание „СМР - топлоизолация, бл.48, гр.Бургас", издадени от „Студио – СН“ ЕООД;
4) № 4/24.11.2017 г., с данъчна основа 26 400
лв., ДДС 5 280 лв., с основание „Термоизолация по договор от 27.09.2017 г.
гр.Бургас, к-с „Славейков" бл.68А-л.480; № 5/27.11.2017 г., с данъчна
основа 27600 лв., ДДС 5 520 лв., с основание „Термоизолация по Договор от
27.09.2017 г. гр.Бургас, к-с „Славейков" бл.48-л.490; № 6/28.11.2017 г., с
данъчна основа 25 800 лв., ДДС 5 160
лв., с основание „Термоизолация по Договор от 26.09.2017 г. гр.Бургас,
к-с „Изгрев" бл.23-л.485; № 8/29.11.2017 г„ с данъчна основа 27 600 лв„
ДДС 5520 лв., с основание „Термоизолация по Договор от 28.09.2017 г. гр.Бургас,
к-с „Зорница" бл.39"(л.500) и № 9/30.11.2017 г., с данъчна основа 32
940 лв., ДДС 6 588 лв.-л.495, с основание „Термоизолация-по Договор от
29.09.2017 г. гр.Бургас, к-с „Зорница" бл.10, издадени от „Смайл Импорт'" ЕООД.
Приходните органи са счели, че доставките по описаните
фактури от посочените дружества не са реално извършени и е налице хипотеза на
„относителна симулация“, при която е налице предметът на фактурираната
доставка, но действителният доставчик не е посоченият във фактурата.
Установено е в хода на ревизията, че
жалбоподателят е бил изпълнител по договори за извършване на СМР на различни
обекти в гр.Бургас във връзка с Национална програма за енергийна ефективност на
многофамилни жилищни сгради на територията на Община Бургас, сключени със
следните възложители: „Аква Системс“АД (за бл.10 в ж.к Зорница и бл.23 в ж.к
„Изгрев“), „Торкрет“ ЕООД (за бл.39 в ж.кЗорница), „Изоглас строй“ ООД (за
бл.68А в ж.к „Славейков“), „Коректстрой ММ“ ООД за бл.48 в ж.к „Славейков“) и „
Юротийм строй“ (за к-с „Меден Рудник“ бл.95 (л. 206-209 и л.539-л.567). Жалбоподателят
е превъзложил с договори извършване на СМР на посочените обекти на „Смайл
Импорт'" ЕООД, „Трейд - Консулт 2009" ЕООД, „Байк Комерс - 52"
ЕООД и „Студио – СН“ ЕООД. В хода на ревизията е установено също, че жалбоподателят
има сключени договори за извършване на СМР с други подизпълнители - „Ес Пи
Трейд БГ“ ЕООД, „Спринг 1“ ЕООД, „Пътстрой БГ“ ЕООД и др., за които е посочено
в съставения ревизионен доклад,
че са основни доставчици на „МГА Инвест" ЕООД през ревизирания период. При
преглед на всички фактури, договори и протоколи обр.19 за извършени СМР от тези
доставчици на горепосочените обекти е установено, че предмет на извършените от
тях СМР включва и положен труд, като същият е идентичен с предмета на
доставките по спорните фактури, издадени от „Смайл Импорт" ЕООД, „Байк
Комерс - 52" ЕООД, „Трейд - Консулт 2009" ЕООД и „Студио - СН"
ЕООД. (стр.8 от решението на директора
на Дирекция „ОДОП“ - Бургас).
На стр.29 от РД е отразено, че след преглед на всички
фактури, договори и протоколи обр.19 за извършените услуги на СМР за обект бл.23,
ж.к."Изгрев" и бл.10, жк."Зорница", гр.Бургас от
доставчиците „Ес Пи Трейд БГ" ЕООД и „Спринг 1" ЕООД е установено, че
предметът на извършените СМР е идентичен с предмета на доставка по фактура №
6/28.11.2017г. и № 9/30.11.2017г., издадени от „Смайл Импорт" ЕООД, както
и по фактура № **********/31.08.2017г., издадена от „Трейд - Консулт 2009"
ЕООД. Също така е констатирано, че за обекти бл.48, ж.к."Славейков" и
бл.39, ж.к."Зорница", гр..Бургас извършените СМР от „Пътстрой
БГ" ЕООД съвпадат с предмета на доставките по фактури № 5/27.11.2017г. и №
8/29.11.2017г., издадени от „Смайл Импорт" ЕООД.
На стр.33 от РД е посочено, че при прегледа на всички
договори и протоколи обр.19 за извършени СМР за обект бл.68А ж.к.
„Славейков“гр.Бургас от доставчик „Енигма 89“ ЕООД и „Елидис“ ЕООД е
установено, че предметът на извършените СМР включва и положен труд, като същият
е идентичен с предмета на доставката по фактура № *********/23.08.2007г.,
издадена от „Трейд - Консулт 2009"
ЕООД
На стр.34 от РД е посочено, че при прегледа на всички
договори и протоколи обр.19 за извършени СМР за обект бл.23 ж.к. „Изгрев“ гр.Бургас
от доставчиците „Ес Пи Трейд БГ“ ЕООД и „Спринг 1“ ЕООД е установено, че
предметът на извършените СМР включва и положен труд, като същият е идентичен с
предмета на доставката по фактура № *********/31.08.2007г., издадена от „Трейд - Консулт 2009" ЕООД.
На стр.34 от РД е посочено, че при прегледа на всички
договори и протоколи обр.19 за извършени СМР за обект бл.10 ж.к. „Зорница“ гр.Бургас
от доставчиците „Ес Пи Трейд БГ“ ЕООД и „Елидис“ЕООД е установено, че предметът
на извършените СМР включва и положен труд, като същият е идентичен с предмета
на доставката по фактура № *********/31.08.2007г., издадена от „Трейд - Консулт 2009" ЕООД.
На стр.38 от РД е посочено, че при прегледа на всички
договори и протоколи обр.19 за извършени СМР за обект бл.48 ж.к
„Славейков“гр.Бургас от доставчик „Пътстрой БГ" ЕООД е установено, че
предметът на извършените СМР включва и положен труд, като същият е идентичен с
предмета на доставката по фактура № *********/31.08.20017г., издадена от „Трейд - Консулт 2009" ЕООД.
На стр.42 от РД е посочено, че при прегледа на всички
договори и протоколи обр.19 за извършени СМР за обект бл.95, ж.к „Меден
Рудник“гр.Бургас от доставчик „Ес Пи Трейд БГ“ ЕООД е установено, че предметът
на извършените СМР включва и положен труд, като същият е идентичен с предмета
на доставката по фактура № **********/29.08.20017г., издадена от „Байк комерс“ ЕООД.
Същевременно е установено, че „Смайл Импорт'"
ЕООД, „Трейд - Консулт 2009" ЕООД, „Байк Комерс - 52" ЕООД и „Студио
– СН“ ЕООД не са разполагали с кадрова обезпеченост за извършване на фактурираните
към жалбоподателя СМР, а в същото време е прието, че жалбоподателят е
разполагал с капацитет - кадрови и технически за тяхното извършване. Освен това
е констатирано въз основа на представена от жалбоподателя справка за назначени
работници (л.176-177 от делото), че лицата, наети от жалбоподателя през
м.08.2017г. по граждански договори, са работили в този период на обект в
с.Гълъбец, на обект бл.68, к-с Славейков гр.Бургас и на обект бл.10, „к-с „Зорница“ в гр.Бургас. Посочено е също,
че са извършвани частични плащания по банков път единствено към „Смайл
Импорт'" ЕООД, които не могат сами по себе си да обосноват извод за
реалност на доставките. Прието е, че фискални бонове, представени към
фактурите, издадени от останалите доставчици, не доказват плащане в брой по
доставките, тъй като сумите по тях не са включени в декларираните обороти от
дружествата (последният генериран дневен отчет за 2017г. от ЕКАФП на „Трейд -
Консулт 2009" ЕООД е от 29.05.2017г., а от ЕКАФП на „Студио - СН"
ЕООД - от 06.06.2017г).
Взети са предвид и документи, представени в хода на
предходна проверка на „МГА Инвест“ ЕООД във връзка с фактурите, издадени на
дружеството от „Студио - СН" ЕООД. Съобразен е и РА, съставен на „Смайл
Импорт'" ЕООД и РД към него, в който се съдържат мотиви, че не са налице
доказателства относно реално извършени услуги към контрагентите на това
дружеството, фактурирани в периода 19.10.2017г. – 31.12.2017г. По отношение на
конкретно фактурираните СМР от „Смайл Импорт'" ЕООД към жалбоподателя „МГА
Инвест“ ЕООД в този период е посочено в цитирания РД (л.330), че „Смаил
Импорт'" ЕООД не притежава необходимия капацитет – технически,
технологичен и кадрови да извърши процесните доставки. Същевременно е
установено, че видът им съвпада с предмета на дейност на „МГА Инвест“ ЕООД,
който има ресурси за самостоятелното изпълнение на доставките, поради което е
прието, че дружеството само е извършило доставките, без да ползва „Смайл
Импорт'" ЕООД като подизпълнител. Прието е, че „Смайл Импорт'" ЕООД неправомерно е
издало фактури за неосъществени доставки на услуги без да е възникнало данъчно
събитие, като посочения в тях ДДС е начислен неправомерно, но съгласно
изискванията на чл.85 от ЗДДС данъкът е изискуем и остава дължим.
По изложените съображения е прието от органите по
приходите, че не е доказано жалбоподателят да е получил услуги от издателите на
спорните фактури. Издадени са фактури, без посочените в тях данни да
обективират реално осъществени факти и събития. Същевременно е формиран извод,
че жалбоподателят е контактувал с лицата, представляващи доставчиците, и е пряк
участник в съставянето на тези фактури, както и съпътстващите ги документи, което
означава, че той не може да не е бил запознат с факта, че същите не
документират реални доставки. Посочено е също, че търговските взаимоотношения
между „МГА Инвест" ЕООД и доставчиците не са били трайно установени, а
инцидентни. От страна на жалбоподателя не е осъществена каквато и да е било
форма на контрол, въз основа на която да се установи връзка между издадените
документи и реално извършените доставки, в т.ч. да се информира за търговския и
данъчен статут на доставчиците, за тяхната кадрова, техническа и материална
обезпеченост.
Заключението на ревизиращия екип е, че е налице
данъчна измама (злоупотреба с ДДС), тъй като е налице предварително знание у
получателя на документираните доставки, че участва в привидни доставки. Прието
е, че ревизираното лице е знаело, че сделките, с които обосновава правото си на
приспадане на данъчен кредит, не са реално извършени от посочените лица, а
документите са съставени и използвани единствено с цел ползване на данъчно
предимство, поради което то не би могло да не предполага, че е замесено в
данъчна измама, и е поело риска от това.
Въз основа на изложените мотиви на основание чл.70,
ал.5, във връзка с чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, чл.68, ал.1, т. 1 и ал.2 от ЗДДС, чл.25,
ал.2 и ал.6, т.1, чл.9, ал.1 от ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит на
„МГА Инвест“ ЕООД по издадените фактури от горепосочените доставчици за данъчни
периоди м.08/2017г. и м.11/2017г.
Същевременно е прието, че тъй като не са осъществени
реални доставки по процесните фактури, отчетените разходи от жалбоподателя във
връзка с получаването на услугите по тях също не са документално доказани,
съгласно чл.10, ал.1 от ЗКПО, съответно - тези разходи не са данъчно признати
за целите на облагането на основание чл.26, т.2 от ЗКПО. На основание чл. чл.
77, ал.1 от ЗКПО декларираният от „МГА Инвест" ЕООД счетоводен финансов
резултат /СФР/ за 2017г. и 2018г. е увеличен с отчетените от жалбоподателя в нарушение
на счетоводното законодателство разходи за услуги по процесните фактури в
размер на 42 640,00 лв. за 2017г. и в
размер на 102 540,00 лв. за 2018г.
При извършването на ревизията е установено също, че жалбоподателят
е намалил счетоводния си финансов резултат за 2017г. със сумата 5 147.72
лева и за 2018г. със сумата от 71 251 лева, осчетоводени като разходи за
текущи ремонти (разходи за материали и разходи за строителни услуги) на язовири
в землището село Миролюбово, предоставени за ползване с договори за наем,
сключени с Община Бургас. Органите по приходите са приели, че дейностите, които
са извършени, представляват подобрение върху нает актив, тъй като са довели до
увеличаване на икономическата изгода от него, поради което разходите за тях е
следвало да бъдат отчетени като данъчен дълготраен нематериален актив по
смисъла на чл.51, ал.1 от ЗКПО, а не
като текущи разходи. С тези мотиви и на основание чл.67 от ЗКПО органите по
приходите не са признали за данъчни цели отчетените от жалбоподателя като
текущи разходи за услуги и материали, формиращи данъчен амортизируем актив, и с
тях са извършили увеличение на декларирания от жалбоподателя счетоводен
финансов резултат за 2017г. и за 2018г.
В резултат на гореизброените обстоятелства и основания,
с РА е извършено преобразуване на декларирания от жалбоподателя положителен
данъчен финансов резултат в размер на 182 836.87 лева за 2017г. и в размер
на 133 818.88 лева за 2018г. Формиран е положителен данъчен финансов
резултат за отчетен период 2017г. в размер на 230 624.59 лева и в размер
на 311 534.89 лева за отчетен период 2018г. Определен е допълнителен
корпоративен данък за внасяне за 2017г.
в размер на 4 778.77 лева и лихви за забава на основание чл.175 от ДОПК в размер на 769.97 лева, изчислени до 01.11.2019г. Върху невнесения в срок
данък за периода 02.11.2019г. – 28.11.2019г. е
доначислена лихва за забава в размер на 35.84 лева. Определен е
допълнителен корпоративен данък за внасяне за 2018г. в размер на 17 777.61 лева и лихви за забава
на основание чл.175 от ДОПК в размер на 1061.44 лева, изчислени до 01.11.2019г.
Върху невнесения в срок данък за периода 02.11.2019г. – 28.11.2019г. е доначислена лихва за забава в размер на
133.30 лева.
С издадения ревизионен акт от органите по приходите са
определени и допълнителни задължения на жалбоподателя за осигурителни и здравни
вноски, както и задължения за данък по чл.42 от ЗДДФЛ. До този резултат се е стигнало, след като в
хода на ревизията са установени изплатени суми на седем физически лица от „МГА
Инвест" ЕООД, в качеството му на възложител, по граждански договори за
възлагане на СМР - полагане на
хидроизолация на стени, тавани, покриви; полагане на топлоизолационни плоскости
по стени и тавани, лепене, дюбелиране, шпакловане с мрежа и полагане на
мазилки, обръщане на дограма и други, общи строителни дейности на обект в
гр.Бургас, ж.к. "Славейков" бл.68А, сключени на 10.08.2017г., както и
по граждански договор за осъществяване контрол на количеството вложен материал
при полагането на топло и хидроизолация, за качеството на извършваната работа и
на обект в гр.Бургас, ж.к.“Славейков" бл.68А, сключен между жалбоподателя,
като възложител, и Ивайло Евгениев Б., като изпълнител, за периода 10.08.2017г.
- 31.08.2017г. Органите по приходите са приели, че тези договори не са граждански и с тях се
прикриват трудови договори, тъй като те съдържат елементи на трудовото
правоотношение – договорено е периодично престиране на работна сила, с цел
извършване на определена работа, която е във връзка с основната дейност на
жалбоподателя, т.е изпълнение на трудови
задължения срещу определено трудово възнаграждение, а не готов краен резултат,
при определено работно време и работно място – съответният строителен обект на
жалбоподателя, при спазване на наложените в същия специфични изисквания за
безопасност и охрана на труда и трудово възнаграждение; освен това е договорено
извършването на СМР да се осъществява от работниците с материали на
възложителя. По изложените съображения е прието, че със сключените граждански
договори се прикриват трудови правоотношения по смисъла на КТ, и че върху
изплатените възнаграждения по тези договори следва да се начисляват задължителни
осигурителни вноски като по трудови правоотношения. Предвид изплатените суми в
размер на 1 000,00 лв. на всяко от лицата, ревизиращият екип е определил
осигурителен доход /1 282,15 лв./, върху който е следвало да се начисляват
задължителни осигурителни вноски за м.08/2017г. Така с РА за този период са
определени допълнително дължими осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО - УПФ и
здравни вноски, както и данък по чл.42 от ЗДДФЛ върху доходите по трудови и
приравнени на тях правоотношения.
С Решение № 32/12.02.2020 г. на директора на Дирекция
„ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП ревизионният акт е потвърден в обжалваната част. Решаващият
орган е доразвил мотивите на ревизиращия екип, приемайки, че липсват
категорични доказателства за реалното изпълнение на СМР по спорните фактури от
посочените като доставчици в тях и че са налице данни за данъчна злоупотреба,
тъй като жалбоподателят е използвал документи с невярно съдържание и като пряк
участник в съставянето им е нямало как да не е запознат с факта, че същите не документират
реални доставки.
Формиран е извод, че макар жалбоподателят да притежава
данъчни документи, съставени в съответствие на изискванията на чл.114 от ЗДДС,
след като тези документи не са съставени във връзка с доставки на услуги, по които той е получател, основателно
му е отказан с РА данъчен кредит на
основание чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.70, ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.9,
ал.1 от ЗДДС по фактурите, издадени от „Смаил Импорт'" ЕООД, „Трейд -
Консулт 2009" ЕООД, „Байк Комерс - 52" ЕООД и „Студио – СН“ ЕООД.
Решаващият орган е изложил и мотиви, че фактурите, предмет на спора, са издадени
с цел отклонение от данъчното облагане, изразено в отчитане на разходи, които
реално не са извършвани, в резултат на което е установен по-малък счетоводен
финансов резултат по счетоводни данни от фактически реализирания. В този смисъл
е прието, че е изпълнена хипотезата на чл.26, ал.2 от ЗКПО и органите по
приходите правилно и законосъобразно не са признали отчетените от жалбоподателя
разходи за извършването на услуги по процесните фактури, с които той неоснователно
е намалил счетоводния си финансов резултат за 2017г. и за 2018г., като са
преобразували този резултат в посока увеличение с тези суми. В решението са
изложени и мотиви, с които изцяло се споделят изложените от ревизиращия екип
съображения, обосновали непризнаването за данъчни цели на отчетените от
жалбоподателя разходи за текущи ремонти на наети язовири и че с тях е следвало
да бъде формиран данъчен дълготраен нематериален актив в размер на
5 147.72 лв. за 2017г. и в размер на 71 251.12 лв. за 2018г. Подробно
са обсъдени и са отхвърлени като неоснователни релевираните възраженията на
ревизираното лице срещу извода на ревизиращия екип, че гражданските договори, които
то е сключило с осем физически лица на 10.08.2017г., прикриват трудови
договори. Този извод е приет за правилен и обоснован от събраните в хода на
ревизията доказателства.
Решаващият орган е определил нов, по-нисък размер на
осигурителния доход, върху който са дължими от жалбоподателя осигурителни
вноски, съответно - нов размер на облагаемия доход, което от своя страна е
довело до преизчисляване размера на установените задължения с РА за
осигурителни вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ, съответно - до частична отмяна
на РА в тази част.
По искане на жалбоподателя по делото е допусната от
съда и извършена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която е прието
като неоспорено от страните. Вещото лице е достигнало до извод, че услугите,
предмет на облагаеми доставки по спорните фактури, с изключение на тези по
фактура № 209/21.08.2017г., издадена от
„Студио – СН“ ЕООД, са използвани за последващи доставки от
жалбоподателя в полза на „Изоглас строй“ ООД, „Коректстрой ММ“ ООД, „Аква
системс“ АД и „Торкрет“ ЕООД, Този извод е формиран от вещото лице заради констатирана
идентичност между основанията и строителните обекти, посочени в спорните
фактури, и основанията и строителните обекти, посочени във фактурите, издадени
от жалбоподателя на „Изоглас строй“ ООД, „Коректстрой ММ“ ООД, „Аква системс“ АД
и „Торкрет“ ЕООД. В констативно-съобразителната
част на заключението са цитирани спорните фактури и наличните към тях договори
за изпълнение на СМР, сключени между жалбоподателя като възложител и „Смаил
Импорт'" ЕООД, „Трейд - Консулт 2009" ЕООД, „Байк Комерс - 52"
ЕООД и „Студио – СН“ ЕООД като изпълнители, протоколи за предаване-приемане на извършени
СМР, актове обр.19 за установяване на натурално извършени СМР, касови бонове.
След всяка от спорните фактури е посочена от вещото лице фактурата, за която е
заявено от жалбоподателя, че документира извършена от него последваща доставка
на СМР, както и представени към нея протоколи за предаване и приемане на извършените
СМР, подписани от жалбоподателя като изпълнител и възложителите „Изоглас
строй“ООД, „Коректстрой ММ“ООД, „Аква системс“АД и „Торкрет“ЕООД. По отношение на фактура № 209/21.08.2017г.,
издадена от „Студио – СН“ ЕООД с предмет СМР – груб строеж в село Буково, е
посочено, че съгласно предоставената информация от жалбоподателя построеният
имот е собствен на
„МГА Инвест“ ЕООД и е заприходен по сметка 203 (сгради), като
извършените услуги по фактурата са осчетоводени по сметка 611 (незавършено
производство). Вещото лице е описало платените суми
по всяка от фактурите и начина на плащането -
по банков път или съгласно представен касов бон. Вещото лице е посочило,
че няма нужната компетенция да прецени вида на извършените ремонти на язовирите,
поради което и не може да направи извод дали направените разходи за тези
ремонти са текущи такива или са довели до увеличаване балансовата стойност на
активите.
За изясняване на въпроса дали процесните строително-монтажни
работи представляват текущ или основен ремонт на язовирите, дали са били нужни
за тяхното запазване или са довели до увеличаване на стойността им, по делото е
допусната и извършена и съдебно-техническа експертиза от вещото лице Е.Б.,
заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено (л.1301-1303).
Вещото лице, като е взело предвид
клаузите в договорите за наем на язовирите, сключени с Община Бургас, и след извършване на
съвкупна преценка на цялостната техническа документация за необходимите СМР за
привеждането им в техническа годност, актовете образец 19, отчитащи реалното
изпълнение на заложените в проекта СМР, и след извършване на измервания на
място е приело, че отчетените СМР с акт обр.19 за язовир „Погребите“ на
стойност 60 219.27 лв. от 11.07.2019г. и акт обр.19 за язовир „Жълъда“ на стойност
61 091.05 лева от 11.07.2018г. са задължителни за привеждането на същите в
експлотационна годност и нормалното им функциониране, съгласно чл.141 от Закона
за водите и приетата с ПМС № 12 от 28.01.2020г. Наредба за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията
към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние.
Заключението на вещото лице е, че направените разходи за тези СМР от
жалбоподателя представляват текущ ремонт, съгласно §5, т.42 от ДР на ЗУТ, не
увеличават стойността на обектите, а се приспадат от наема, съгласно сключените
договори.
За изясняване на относимите за спора факти и
обстоятелства по делото е допусната и извършена и съдебно-техническа експертиза
от вещото лице Б.К.К., заключението по която (л.1504-1520) съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е обсъдило сключените по делото
договори между жалбоподателя, като изпълнител, и възложителите „Аква системс“ АД,
„Коректстрой ММ“ ООД и „Торкрет“ ЕООД на СМР на строителни обекти във връзка с
реализация на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните
жилищни сгради на територията на Община Бургас, както и договорите, с които „МГА
Инвест“ ЕООД е превъзложило извършването на тези СМР на подизпълнители,
приложените към тях офертни цени, фактури, актове обр.19, приемно предавателни
протоколи и др. Въз основа на тези документи вещото лице е извършило
сравнителен анализ на извършените и предадени СМР на четири строителни обекта от
жалбоподателя към възложителите „Аква системс“ АД, „Коректстрой ММ“ ООД и
„Торкрет“ ЕООД, съгласно представени протоколи обр.19, от една страна, и СМР,
извършени на същите обекти и предадени на жалбоподателя от подизпълнителите „СПРИНГ
1" ЕООД, „ЕС ПИ ТРЕЙД БГ ЕООД и
„Смайл импорт“ ООД за обект блок № 10 к-с „Зорница“, от „ПЪТСТРОЙ БГ“ ЕООД и
Смайл импорт“ ООД - за обект бл. 39 к-с „Зорница, от „ПЪТСТРОЙ БГ“ ЕООД и Смайл
импорт“ ООД - за обект бл. 48, к-с „Славейков“, и от „Спринг 1" ЕООД, Ес Пи
Трейд БГ" ЕООД, „Трейд Консулт 2009“ ЕООД и „Смайл импорт“ ЕООД -за обект бл. 23 к-с „Изгрев“. Резултатите
от анализа, включващи данни за вида и общият обем СМР, изпълнени от
подизпълнителите към жалбоподателя и от него към главните възложители, са
представени поотделно за всеки строителен обект в таблици в констативната част
на заключението към експертизата. На вещото лице са били поставени въпроси дали
протоколите за предаване на СМР, подписани между подизпълнителите „ЕС ПИ ТРЕЙД
БГ“ ЕООД, съответно -„СПРИНГ“ ЕООД и
жалбоподателя „МГА ИНВЕСТ“ ЕООД, както и между подизпълнителя „ПЪТСТРОЙ БГ“ ЕООД и „МГА ИНВЕСТ“ ЕООД, удостоверяват всички
извършени дейности по отношение на топлоизолацията - данни къде е положена, в
какви параметри, с какви материали и други индивидуализиращи данни от значение
за извършване на този тип СМР, които впоследствие са предадени от „МГА ИНВЕСТ“
ЕООД на главните възложители „Аква системс“ АД, Коректстрой ММ“ ООД и „Торкрет“
ЕООД. Зададени са му били и въпроси дали е налице идентичен предмет /т.е. вече
извършени СМР/ между установените от вещото лице и предадени СМР от изпълнителите
„ЕС ПИ ТРЕЙД БГ“ ЕООД и „СПРИНГ“ ЕООД, както
и от „Пътстрой БГ“ ЕООД към жалбоподателя и на договорите, сключени между „МГА
Инвест“ ЕООД като възложител и „Смайл импорт“ ЕООД, съответно „Трейд
Консулт 2009“ ЕООД като изпълнител за извършени CMP -
полагане на цялостна топлоизолационна система, съответно на актовете обр. 19, удостоверяващи
предаване на СМР, предмет на фактурите, издадени от „Смайл импорт“ ЕООД.
От отговорите на поставените въпроси е видно, че
вещото лице не е установило по безспорен начин дублиране на дейностите на
„Смайл импорт“ ЕООД и „Трейд Консулт 2009“ ЕООД, от една страна, и останалите подизпълнители на „МГА
Инвест“ ЕООД - „ЕС ПИ ТРЕЙД БГ“
ЕООД, „СПРИНГ“ ЕООД и „ПЪТСТРОЙ БГ“ ЕООД. Единствено по отношение
на обект бл. 39 к-с „Зорница“ е посочено, че изпълнената топлоизолация от
„Пътстрой БГ“ ЕООД по фасада север и юг на сградата дублира изолацията на
„Смайл импорт“ ЕООД (акт обр.19 на л.805), но съдът не кредитира заключението в
тази част, тъй като от акт обр.19, подписан между „Смайл импорт“ЕООД и
жалбоподателя (л.805 от делото), не става ясно на коя точно фасада е положена
топлоизолация от 920 кв.м. от този подизпълнител, няма данни за дебелина и
технически характеристики. Освен това, вещото лице е посочило в отговора на
въпрос № 6.6, че по отношение на труд за изолации, ако се приеме, че „Пътстрой
БГ“ ЕООД не е разполагало с работници, е обяснимо ползването на капацитета на
„Смайл импорт“ ЕООД, както и че експертизата може да даде категоричен отговор,
ако се представят анализни цени на „Пътстрой БГ“ ЕООД за конкретните видове СМР.
Вещото лице е установило по отношение на „Смайл импорт“ ЕООД, че е
участвало в изпълнение на СМР на обектите само с труд, а материалите и
механизацията за топлоизолация са били задължение на възложителя. Вещото лице е
достигнало до извод, че полагането само на труд от страна на „Смайл импорт“ ЕООД би следвало да е в резултат на липса на
капацитет на „Пътстрой БГ“ ЕООД и че дружеството е следвало да подпомогне с
трудов ресурс изпълнението на процесните СМР. В този смисъл са и разясненията,
които вещото лице дава в съдебно заседание.
При
така установените факти, съдът намира жалбата за частично основателна, като
съображенията за това са следните:
Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен
орган, овластен с нормата на чл. 119, ал.2 от ДОПК, в обема на правомощията му.
Издаден е в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити по 120 от ДОПК, в т.ч. фактическите и правните основания за
издаването му, изложени подробно както в РА, така и в съставения ревизионен
доклад, представляващ неразделна част от него.
При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения
на административно-производствените правила. Ревизираното лице е надлежно
уведомено за ревизията, възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000219003086-020-001/13.05.2019г.,
изменяна със заповеди Р-02000219003086-020-002/25.07.2019г. и
Р-02000219003086-020-003/10.09.2019г. На същото е предоставена възможност да
представи писмени обяснения и документи, отнасящи се до обстоятелствата,
подлежащи на установяване в ревизионното производство.
I . По отношение установените
задължения за ДДС във връзка с отказано право на припспадане на данъчен кредит:
В РА, след извършени насрещни проверки на доставчиците
„Смаил Импорт'" ЕООД, „Трейд - Консулт 2009" ЕООД, „Байк Комерс -
52" ЕООД и „Студио – СН“ ЕООД, основните констатации, обосноваващи отказа
на право на данъчен кредит, са свързани с неустановяване на тяхната кадрова
обезпеченост, както и че фактурираните СМР са осъществени от други
подизпълнители или от самото дружество - жалбоподател. Съдебната практика на
СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за
действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва
тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решенията по
дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС. Получателят
по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит, е длъжен да установи
всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него
може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени
заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които
изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни
доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, не
може да се вменяват в тежест на получателя по доставката да ги доказва.
За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления
му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ
изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка
с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да се използва за
следващите облагаеми доставки на получателя, като не съществува пречка
конкретните параметри на доставката да бъдат посочени в придружаващ фактурата
документ. В чл. 6, ал. 1 от Закона за
счетоводството са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа
първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, какъвто документ
безспорно представлява фактурата. Това са: 1.наименование и номер на документа,
съдържащ само арабски цифри; 2.дата на издаване; 3.наименование или име, адрес
и единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен
номер на чужденец на издателя и получателя; 4.предмет, натурално и стойностно
изражение на стопанската операция. Доколкото предмет на доставките са услуги,
то за да се докаже реалното изпълнение на доставките, следва да бъде доказано
предаването на услугите от доставчика на получателя. Без такова предаване да
бъде извършено, не е налице осъществена от изпълнителя престация по договора.
Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на
сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС.
Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за
да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и
в тежест на жалбоподателя е да установи положителните и благоприятните за него
юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в
ревизионния акт. По принцип, когато те са доказани, правото на приспадане
следва да бъде признато. От друга страна, административните и съдебни органи следва
да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни
се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел
злоупотреба /решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник, т.
44/.
В случая липсват такива данни, а посочените по-горе
предпоставки за признаване право на приспадане на данъчен кредит са доказани от
жалбоподателя.
За извършените доставки са издадени фактури,
отговарящи на изискванията на чл. 114 ЗДДС, в които данъкът е посочен на отделен
ред, начислен е по реда на чл. 86 ЗДДС от доставчиците. Фактурите са издадени
от регистрирани по ЗДДС лица, като получателят също отговаря на това изискване.
Още в хода на ревизията и от ревизираното дружество и от част от доставчиците
са били представени както заверени копия на процесните фактури, така и
двустранно подписани приемо-предавателни протоколи и актове за установяване и
предаване на натурално изпълнени СМР, предмет на доставките (л.466, 471, 475,
744, 747, 743, 770, 771, 774, 799, 805, 813, 815). Били
са представени и други писмени доказателства, свързани с осъществяване на
доставките – договори за възлагане на СМР, анализ на единична цена, оферти -
ценово предложение, счетоводна разпечатка за извършени банкови плащания по част
от фактурите, документи за извършени плащания в брой по някои от обектите,
счетоводни справки за отразяване на доставките, декларации по ЗДДС.
Съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза услугите, предмет на облагаеми доставки по спорните фактури, с изключение
на тези по фактура № 209/21.08.2017г., издадена от „Студио – СН“ ЕООД, са използвани за
последващи доставки от жалбоподателя в полза на „Изоглас строй“ ООД,
„Коректстрой ММ“ ООД, „Аква системс“ АД и „Торкрет“ ЕООД. Отказът да се признае
право на данъчен кредит поради това, че липсва кадрова обезпеченост на
доставчиците, противоречи на тълкуването
на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената
стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11
и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС
доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на
признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от
страна на неговия доставчик. С какви работници е работил доставчикът и дали е
спазил трудовото и осигурителното законодателство не може да се вменява като
отговорност на получателя. ЗДДС не обуславя правото на данъчен кредит за
получателя на доставката от наличието или не на конкретно ангажирани от
изпълнителя работници. В тази връзка следва да се съобрази и решение по дело
С-324/11 (Gabor Toth) на СЕС, в което изрично се сочи, че Директива 2006/112/ЕО
не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът
за строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради
неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа
работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да
доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е
трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е
част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански
субект нагоре по веригата на доставки.
В случая като обосновка за отказа на право на
приспадане на данъчен кредит е използвано обстоятелството, че доставчиците не
са разполагали с необходимия кадрови ресурс, тъй като не е доказано да са
сключили трудови или граждански правоотношения с лица за извършване на конкретни
СМР на конкретен обект, което е в противоречие с цитираната практика на СЕС. Като
обосновка на отказа за признаване на право на данъчен кредит е изтъкнато и
обстоятелство, че в хода на ревизията не е установено по безспорен начин и заплащане
на дължимите суми по фактурите. Поначало плащането на престацията не е елемент
от фактическия състав на правото на данъчен кредит. Обстоятелството, че
представените от жалбоподателя касови бележки към част от фактурите са издадени
от фискални устройства, от които не са подадени данни към НАП за отчетени
обороти, както и че сумите, постъпили по банковата сметка на „Смаил Импорт“ ЕООД,
са изтегляни в същия ден от този доставчик, също не би могло да бъде вменено
във вина на получателя по доставката.
Останалите обстоятелствата, на които се е позовал
директорът на Дирекция „ОДОП“ – Бургас в мотивите на решението, потвърждаващо
РА, а именно, че „Смаил Импорт“ ЕООД е вписано в търговския регистър няколко
дни преди сключване на договорите за възлагане на СМР с жалбоподателя, че
предметът му на дейност е бил съвсем различен от строителство, че датата на
регистрация по ЗДДС е от 17.10.2017г., както и произволно формираното въз основа на тях предположение на решаващия
орган, че тези договори не са съществували към момента на извършване на
проверка за регистрация по ЗДДС, а са сключени в доста по-късен етап, също не
обосновават извод за знание у жалбоподателя, че сделката е част от данъчна
измама. Не е индиция за данъчна злоупотреба и обсъденото в мотивите на
решението обстоятелство, че в предходна проверка през 2018г. жалбоподателят е
представил различни от приложените в
настоящото производство документи (договори и анекси от различни дати, с различно
съдържание и на различна стойност) за същите обекти, на които са извършвани СМР,
документирани с фактурите, издадени от „Студио – СН“ ЕООД. Това е така, тъй
като това не означава само по себе си, че именно представените в ревизионното
производство документи от жалбоподателя, а и от „Студио – СН“ ЕООД, са с
невярно съдържание - създадени за целите на ревизионното производство, и че са били
използвани от жалбоподателя с цел данъчно предимство.
Съдът намира,
че по делото останаха недоказани и твърденията на органите по приходите за
наличие на хипотезата на относителна симулация. Изпълнението от другиго е
основание да се откаже упражненото по фактурата право на приспадане, ако това
обстоятелство сочи на наличието на данъчна измама и въз основа на предоставени
от органите по приходите обективни данни се установява, че ДЗЛ е знаело или е
трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част
от тази измама /арг. от т. 1 от диспозитива на решението на Съда по дело
С-18/13/. Заключението на извършената съдебно-техническа експертиза не доказва
по несъмнен начин констатациите в РД за извършване на доставките от подизпълнители,
различни от доставчиците, посочени в процесните фактури. От заключението е
видно, че не може да се установи по безспорен начин идентичност в предмета (обема
и вида) на извършените от тях СМР. Вещото лице е посочило, че предвид данните,
с които разполага, не може да даде категоричен отговор в тази насока. В тази
връзка е посочило, че „Смаил Импорт'" ЕООД е участвало само с труд при
извършването на СМР на обектите, че липсват данни къде точно по фасадите е
полагана топлоизолацията от дружеството, какви са били нейните технически
параметри, както и че липсват анализни цени на „Пътстрой БГ“ ЕООД за
конкретните видове СМР, за да може да даде категоричен отговор. Заключението му
е, че „Смаил Импорт'" ЕООД би следвало да е подпомагало с трудов ресурс
строителните обекти. По делото липсват доказателства за изпълняване на СМР с
идентичен предмет /топлоизолации/ и обем от доставчиците „Енигма 89“ ЕООД и
„Елидис“ ЕООД. По изложените съображения съдът намира, че извършването на СМР на
някои от обектите от други подизпълнители, а и от самият жалбоподател, само по
себе си не означава, че жалбоподателят не е ползвал и услугите на „Смаил
Импорт" ЕООД, „Трейд - Консулт 2009" ЕООД, „Байк Комерс - 52"
ЕООД и „Студио – СН“ ЕООД.
Съдът не споделя извода в решението на
директора на ОДОП – Бургас, че СМР- топлоизолация на обект бл.10 в ж.к Зорница,
за които се твърди, че са извършени от процесните доставчици „Смаил Импорт“
ЕООД и „Трейд - Консулт 2009" ЕООД, вече са били извършени от друг
подизпълнител, нает от „МГА Инвест" ЕООД за съответния обект, а именно „Ес
Пи Трейд БГ" ЕООД. Този извод не е мотивиран в достатъчна степен и е
неправилен. Органите по приходите са взели предвид единствено факта, че е
налице идентичност между обема и вида на предадените СМР – топлоизолация по
фасадите на бл.10 в ж.к Зорница, от „Ес Пи Трейд БГ" ЕООД на жалбоподателя
и от жалбоподателя на главния възложител „Аква Системс" АД, и че част от
топлоизолацията на този обект е била предадена от жалбоподателя на „Аква
Системс" АД с протокол обр.19 на 16.08.2017г. преди датата на сключване на
договора със „Смаил Импорт" ЕООД /29.09.2017г.-л.797/ и преди издаване на
фактура с № **********/30.08.2017 г.-л.475 от „Трейд - Консулт 2009" ЕООД
и приложения към нея протокол от същата дата (л.475), а останалата част е
завършена и предадена от жалбоподателя на „Аква Системс" АД с протокол
обр.19 от 20.11.2017г., т.е преди издаване фактура № 9/30.11.2017г. (л.796),
издадена от "Смаил Импорт" ЕООД и приложения към нея протокол образец
№ 19 (л.799). В случая, обаче, следва да се има предвид, че в протокол обр.19 към фактурата няма дата на
съставяне, т.е няма пречка и е възможно останалата част от топлоизолацията на
този обект да е предадена от „Смаил Импорт" ЕООД на жалбоподателя преди
20.11.2017г., а извършването на тези СМР да са фактурирани по-късно от
дружеството. Не е взето предвид и обстоятелството, че процесните доставчици са
участвали в извършването на посочените СМР само с труд, поради което са
подпомагали единствено с трудов ресурс извършването на СМР на обекта, в какъвто
смисъл е и заключението на вещото лице.
Необосновано е прието от директора на Дирекция
„ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП, че доставката на СМР - демонтаж на кофраж и
почистване на обекта с.Гълъбец, Бургас,
за които се твърди, че са извършени от „Байк Комерс - 52" ЕООД по
фактура **********/31.08.2017 г., вече са били извършени и предадени от самия
жалбоподател „МГА Инвест" ЕООД на възложителя „Торкрет" ЕООД. От
съдържанието на фактурата, приложеният към нея договор за възлагане на СМР от
01.06.2017г. (л.592) и от двустранно подписани протоколи от посочените
дружества за приемане на извършени видове СМР и актове обр.19 не може да се
приеме, че е налице идентичност между предмета (обема и вида) на извършените и
предадени СМР от „Байк Комерс - 52" ЕООД на жалбоподателя и от
жалбоподателя на „Торкрет" ЕООД. На първо място, не се установява по
безспорен начин, че става въпрос за извършени СМР на един и същ обект в
с.Гълъбец. Напротив - протоколът от 27.08.2017г. (л.590) и акт обр.19 (л.592),
подписани от „Байк Комерс - 52" ЕООД като изпълнител и „МГА Инвест"
ЕООД като възложител, удостоверяват изпълнение на СМР – разрушаване, почистване
на обекта и прилежащи терени, както и почистване на останалите залепени
кофражни форми на жилищна сграда на стойност 7500 лева и ДДС 1500 лева,
докато протокол № 3 за изпълнение на дейности съгласно договор №
Д-330/16.06.2017г., подписан от „МГА Инвест" ЕООД като изпълнител и
„Торкрет“ ЕООД като възложител (л.1181), удостоверява изпълнение на СМР –
премахване на обект – физкултурен салон на стойност 10 785.33 лева и ДДС
2 157.07 лева. Актове обр.19 № 1 и № 2 от 14.08.2017г., подписани от „МГА
Инвест" ЕООД като изпълнител и „Торкрет“ ЕООД като възложител (л.1179-1180),
удостоверяват извършването, приемането и заплащането на СМР - разбиване на
армиран бетон и натоварване на строителни отпадъци механизирано, на транспорт и
превоз до депо от два различни строителни обекта, без да става ясно кои са тези
обекти, като общо стойността на актуваните СМР (591.71 лева по акт обр.19 № 1 и
883.20 лева по акт обр.19 № 2) е много по-малка от стойността на СМР по фактура
**********/31.08.2017 г., издадена от „Байк Комерс - 52" ЕООД и
придружаващите я протоколи за приемане на СМР от 27.08.2017г и акт обр.19 за установяване на натурално
изпълнени видове СМР.
По изложените съображения, съдът намира, че неправилно
не е признато право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по фактурите,
издадени от „Смаил Импорт" ЕООД, „Трейд - Консулт 2009" ЕООД, „Байк
Комерс - 52" ЕООД и „Студио – СН“ ЕООД и РА следва да бъде отменен като
незаконосъобразен поради противоречие с материално-правни норми в частта, с
която са установени задължения по ЗДДС.
II.
Относно установените задължения по ЗКПО:
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗКПО
счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован
чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за
счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Разпоредбата
на чл.26, т.2 от ЗКПО предвижда, че не се признават за данъчни цели счетоводни
разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.
Събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност водят до извода, че са реално осъществени
СМР по процесните фактури от посочените в тях доставчици. Ето защо, съдът
намира, че органите по приходите неправилно и в противоречие с чл.10, ал.1 от ЗКПО и чл.26, т.2 от ЗКПО не са признали за данъчни цели отчетените от
жалбоподателя разходи за получаване на СМР по фактурите и са увеличили с тях счетоводния
му финансов резултат за 2017г. и за 2018г.
Нормата на чл.51, ал.1, т.3 от ЗКПО предвижда, че
данъчни дълготрайни нематериални активи са начислените суми в резултат на
стопански операции, водещи до увеличаване на икономическата изгода от наети или
предоставени за ползване дълготрайни активи. Съгласно разпоредбата на чл.67 от ЗКПО, счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително
последващите разходи, не се признават за данъчни цели.
Изводът на органите по приходите, че разходите за
извършените СМР на язовирите представляват разходи за подобрения върху нает
актив, които е следвало да бъде отчетени като дълготраен нематериален актив, а
не като разходи за текущи ремонти, е необоснован, тъй като е формиран
единствено поради общата стойност на извършените СМР в периода от наемането на
язовирите до 11.09.2018г. - 120 000 лева, съгласно количествено-стойностни
сметки, без да е установено в какво се изразяват реално изпълнените СМР и дали
същите са довели до увеличаване стойността на наетите активи. Този извод е и
неправилен, тъй като се опровергава от заключението на извършената по делото съдебно-техническа
експертиза. Вещото лице Б., като е взело предвид клаузите в договорите за наем
на язовирите, след извършване на съвкупна преценка на цялостната техническа
документация за необходимите СМР за привеждането им в техническа годност,
актовете образец 19, отчитащи реалното изпълнение на заложените в проекта СМР и
след като извършило измервания на място, е приело, че отчетените СМР с акт
обр.19 за язовир „Погребите“ на стойност 60 219.27лв. от 11.07.2019г. и акт
обр.19 за язовир „Жълъда“ на стойност 61091.05 лева от 11.07.2019г. са
задължителни за привеждането на същите в експлоатационна годност и нормалното
им функциониране, съгласно чл.141 от Закона за водите и приетата с ПМС № 12 от
28.01.2020г. Наредба за осъществяване на техническата и безопасната
експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване
на контрол за техническото им състояние. Заключението на вещото лице е, че
направените разходи за тези СМР от жалбоподателя представлява текущ ремонт,
съгласно §5, т.42 от ДР на ЗУТ, не увеличават стойността на обектите, а се
приспадат от наема, съгласно сключените договори за отдаване под наем на
язовирите.
По изложените съображения съдът намира, че органите по
приходите неправилно са приели, че е
налице хипотезата на чл.51, ал.1, т.3 от ЗКПО и че отчетените като текущи
разходи от жалбоподателя за ремонт на язовирите е следвало да бъдат отчетени
като формиращи данъчен дълготраен нематериален актив. Неправилно са приложили и
нормата на чл.67 от ЗКПО, като не са признали за данъчни цели тези разходи и
като са увеличили с тях счетоводния финансов резултат на дружеството
жалбоподател за 2017г. и за 2018г.
Ето защо, РА е незаконосъобразен и следва да се отмени
и в частта, в която са установени допълнителни задължения на жалбоподателя за
корпоративен данък за 2017г. и за 2018г. и съответните лихви за забава.
III. Относно установените с РА задължения за осигурителни
вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ:
С разпоредбата на чл.1, ал.2 КТ изрично е
регламентирано, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат
само като трудови правоотношения. Прибягването до граждански договори е
недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество
предоставянето на работна сила. В тези хипотези е налице нарушение на чл.1,
ал.2 от КТ с цел заобикаляне на предвидената в нормативната уредба правна
защита на трудовите правоотношения.
От възприетото в правната
теория определение, договорът за услуги има за предмет насрещното задължение да
се извърши определена услуга или да се осъществи пакет от услуги, за което да
бъде заплатено възнаграждение. Пак там, трудовият договор е определен като
двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна
предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва
възложената му или възложените му трудови функции, а другата страна се
задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни
условия на труд. Договорът за изработка е договор, по силата на който едната
страна (изпълнителят) се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна (възложител), а тя се задължава да заплати на
първата определено възнаграждение (чл. 258 ЗЗД). Приликата между трудовия
договор и договора за услуги се състои в това, че и при двата договора се дължи
труд, а не овеществен трудов резултат. Основната разлика между тези два
договора се състои в елементите работно време, работно място и задължение за
спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на
работника при трудовия договор, докато при договора за услуги изпълнителят е
независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат -
възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат, но не може да
наложи дисциплинарно наказание на изпълнителя за това, че последният се е
отклонил от уговореното, нито пък е властен да упражнява над него някакъв
йерархичен контрол. Разликата между договора за изработка и договора за услуги
се състои в това дали изпълнителят отговаря, ако не бъде постигнат уговореният
резултат. При договора за изработка изпълнителят може да иска заплащане на
уговореното възнаграждение, само ако е престирал уговорения резултат. Ако
усилията му да постигне този резултат останат напразни, за него не възниква
право на възнаграждение. При договора за услуги може да се иска възнаграждение,
дори ако уговореният резултат не може да бъде постигнат. Това е така, защото
при договора за услуги се дължи единствено осъществяването на определена
дейност, а не овеществен краен резултат от тази дейност. Т. е. докато при
договора за изработка възнаграждението е функция единствено на постигнатия
овеществен резултат, уговорен от страните, при договора за услуги
възнаграждението е функция на извършената уговорена дейност като вид, характер
и продължителност, независимо дали целеният краен резултат на тази дейност е
постигнат /в този смисъл е Решение № 15475/12.12.2018 г. по адм.д. № 4211/2018
г. по описа на ВАС, VІІІ отд./.
В случая не е бил
уговорен конкретен резултат, поради което процесните договори не могат да бъдат
определени като договори за изработка.
Видно от съдържанието на
представените в хода на ревизията седем броя граждански договори, изпълнителите
по тях са приели да извършват строително ремонтни дейности - шпакловане,
полагане на топлоизолационни плоскости по стени и тавани, полагане на
хидроизолация, зидане, дюбелиране и др. Необходимостта от изпълнението на тази
дейност - най-общо СМР, не е възникнала случайно, нито е еднократен процес, а
поначало се извършва периодично, свързана с основната дейност на жалбоподателя
„МГА Инвест“ ЕООД. Договорено е престиране на работна сила за осъществяване на
трудови функции, които нямат случаен и епизодичен характер и естество на готов
краен продукт, изработването на който да води до прекратяване на действието на
договора, за да се приеме, че се касае до договор за изработка. В договорите е
уговорено още тяхното времетраене, мястото на работа - съответният строителен
обект, при спазване на наложените в същия специфични изисквания за безопасност
и охрана на труда и трудово възнаграждение, т.е. налице са и останалите елементи
на трудовото правоотношение, поради което не може да се приеме, че това са
граждански договори за услуги. Допълнителен аргумент в тази насока е и
обстоятелството, че е договорено извършването на СМР да се осъществява от
работниците с материали на „МГА Инвест“ ЕООД.
От представения договор,
сключен с Ивайло Евгениев Б., е видно, че и на това лице не е било възложено
изпълнение на конкретен резултат, а изпълнение на трудови функции, касаещи „..осъществяване
на контрол на количеството вложен материал при полагането па топло и
хидроизолация, и да следи качеството на извършваната работа на обекта",
т.е. функции, свързани с контрол относно спазване на задълженията на
работниците, при определено работно място, задължение за спазване на определена
трудова дисциплина и срещу определено възнаграждение. Договорено е било
възложената работа да бъде извършвана на място в обект на дружеството, при
спазване на наложените в същото специфични изисквания за безопасност и охрана
на труда, като доказателство за това са представените служебни бележки от
10.08.2017г., с които на лицата е проведен начален инструктаж по безопасност и
здраве при работа в предприятието. Изпълнителите са спазвали указанията на
възложителя за това кога, къде и как да работят, като са използвали
материалната и техническа обезпеченост на възложителя. Отделно от това,
възложителят се е задължил да им осигури и безопасни условия на труд, като с
това безспорно се доказва наличието на властнически отношения между
работодателя и изпълняващите нарежданията служители, т.е. както при трудов
договор, което обосновава елементите на трудовоправни отношения.
Правилно органите по
приходите не са кредитирали и съставените констативни протоколи за извършена
работа, тъй като същите са формално изготвени с оглед доказване на постигнат
резултат от извършена работа от лицата, сочени в тях, съответно - наличието на
гражданско, а не на трудово правоотношение.
Предвид гореизброените
факти, установени в хода на ревизията, органите по приходите са извели
обоснован и правилен извод за характера на процесните договори като такива по
чл.1, ал.2 от Кодекса на труда - трудови правоотношения. Тъй като те включват
основните елементи, представляващи минималното необходимо договорно съдържание
на трудовия договор съгласно чл.66, ал.1 КТ - да е постигнато съгласие за
мястото на работа, за характера на работата и за трудовото възнаграждение,
правилен е изводът им, че са налице прикрити трудови договори. Характерът на
договора се определя не от неговото наименование, а от неговото съдържание, от
правата и задълженията които се установяват с него.
В случая изводите на органите по приходите се
подкрепят изцяло и от установеното при извършена проверка на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Бургас на 25.08.2017г. в 13.30 ч. на място в строителен обект:
Изпълнение на СМР на многофамилна жилищна сграда с административен адрес: гр.Бургас.
ж.к.''Славейков" бл.68А. При проверката контролните органи са установили,
че лицата Али Хюсеинов Зекериев и Бейхан Реджеб Юнуз извършват
строително-монтажни работи на обекта. Същите собственоръчно са се вписали в
съставен на място списък на работниците, като са декларирали, че работят като
строители с трудово възнаграждение 460 лв., с работно време от 08:00 ч. до
17:00 ч. Съставени са актове за установяване на административно нарушение на
,.МГА Инвест" ЕООД за това, че в качеството си на работодател не е уредил
като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като
не е сключил трудов договор с лицата (л.346-349 от делото). Информацията е предоставена
в ТД на НАП – Бургас от Дирекция „Инспекция по труда – Бургас" с писмо
изх.№ 19085402/11.10.2019г. (л.344) във връзка с изготвено в хода ревизионното
производство искане № Р-0200021.9003086-032- 001 /02.10.2019г.
Правомощията
на контролните органи на ТД на НАП /преди НОИ/, действащи на основание чл.107 от КСО, е да извършват
проверка и преценка на относимите към възникване на задължението на осигурителя
за плащане на осигурителни вноски факти и фактически отношения, вкл. и да
преценяват законосъобразността на правоотношението, на основание на което са
изплатени възнаграждения. Поради това и с оглед различията в правния режим на
осигуряването на работещите по трудово правоотношение и тези, които полагат
труд без трудово правоотношение, на преценка в тази връзка подлежи именно
правната природа на правоотношението, въз основа на което лицата осъществяват
трудовата си дейност. Във връзка с правомощието си в производствата по ДОПК да
установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на
задължените физически и юридически лица, посочени в чл.14 от ДОПК, органите по
приходите могат да преценяват правната природа на правоотношението, въз основа
на което лицата осъществяват трудовата си дейност, с оглед различията в правния
режим на осигуряването на работещите по трудово правоотношение и тези, които
полагат труд без трудово правоотношение, както на задължението на
работодателите за удържане и внасяне на данъци и задължителни осигурителни
вноски. Няма правно основание да се приеме, че с оглед характера си,
процедурата по чл.405а от КТ изключва посоченото по-горе правомощие на органите
по приходите. Действията на контролните органи от Инспекцията по труда по чл.
405а КТ са насочени към защита на правата и интересите на работника, който
поради своята зависимост от работодателя не е в състояние и не разполага с
правен механизъм да му наложи сключването на трудов договор. Органите по
приходите в случая са провели ревизионното производство и са издали ревизионен
акт, с който са установили задължения за данъци и задължителни осигурителни
вноски на МГА Инвест“ ЕООД. В тази си дейност те могат да констатират, че с
привиден договор за изработка или поръчка по смисъла на ЗЗД е прикрито едно
фактическо трудово правоотношение и съответно да приложат правилата, отнасящи
се до трудовото правоотношение /в този смисъл са: Решение № 7471 от 11.07.2007
г. по адм. д. № 9983/2006 г. на VІ отд. на ВАС, Решение № 1332 от 06.02.2006 г.
по адм.д. № 11484/2005 г. на VІ отд. на ВАС, Решение № 8810 от 08.09.2006 г. по
адм.д. № 2392/2006 г. на VІ отд. на ВАС, Решение № 5274 от 29.05.2007 г. по
адм.д. № 717/2007 г. на І отд. на ВАС, Решение № 7165 от 02.06.2009 г. по адм.
д. № 15565/2008 г. на І отд. на ВАС; Решение № 6565/14.05.2013 г. по адм. д. № 13974/2012
г. на ВАС, VІ отд.; Решение № 5752/24.04.2013 г. по адм. д. № 10109/2012 г. на
ВАС, 1 отд./
По изложените съображения съдът
намира, че правилно органите по приходите са приели, че сключените граждански
договори са прикрити трудови договори и при изплащане на възнагражденията по
тези договори са нарушени разпоредбите на чл.4, ал.1, т.1, чл.б, ал.З и чл.
127. ал.1 от КСО и чл.40, ал.1, т.1 от 330, поради което са определили с РА
задължения за осигурителни вноски. Съответно на основание чл.42 от ЗДДФЛ е
начислен и дължим данък върху доходите по трудови и приравнени на тях
правоотношения. Съдът изцяло споделя и мотивите в решението на директора на
Дирекция „ОДОП“ – Бургас, поради които е
променен размерът на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителните
вноски, съответно облагаемият доход, и намира, че с решението в частта, с която
е потвърден РА, правилно е преизчислен размерът на дължимите от дружеството
жалбоподател осигурителни вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ.
Ето защо, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна
в частта срещу РА, потвърден с решението на директора на ОДОП – Бургас, с която
са установени задължения на жалбоподателя за задължителни осигурителни вноски и
данък по чл.42 от ЗДДФЛ.
С оглед изхода на спора и претенцията на страните за
присъждане на разноски, на осн.чл.161, ал.1 ДОПК на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 4 277,24 лв. съразмерно на уважената
част от жалбата /в това число адвокатски хонорар и заплатени депозити за вещи
лица/, а на ответника – разноски съразмерно на отхвърлената част от жалбата в
размер на 144,55 лв. /в това число юрисконсултско възнаграждение и заплатени
депозити за вещи лица/.
Мотивиран от горното, Административен съд Бургас
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-02000219003086-091-001/28.11.2019 г.,
издаден от началника на сектор „Ревизии”, възложил ревизията, и от
главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
32/12.02.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА относно установени задължения
на „МГА Инвест“ ЕООД за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 4 778,77
лв. и лихви в размер на 805,81 лв.; за корпоративен данък за 2018 г. в размер
на 17 379,11 лв. и лихви в размер на 1 168,35 лв.; за ДДС в размер на
11 088 лв. за м.08.2017 г. и лихви в размер на 2 479,60 лв.; за ДДС
за м.11.2017 г. в размер на 28 068 лв. и лихви в размер на 5 567,27
лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МГА Инвест“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.27, вх.9,
ет.1, ап.1, представлявано от управителя Г. А., против Ревизионен акт №
Р-02000219003086-091-001/28.11.2019 г.,
издаден от началника на сектор „Ревизии”, възложил ревизията, и от
главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
32/12.02.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА относно установени задължения
на „МГА Инвест“ ЕООД за данък върху доходите от трудови или приравнени на тях
правоотношения за м.08.2017 г. в размер на 693,28 лв. и лихви в размер на
152,92 лв.; ДОО за м.08.2017 . в размер на 736,50 лв. и лихви в размер на
162,45 лв.; УПФ за м.08.2017 г. в размер на 87,50 лв. и лихви в размер на 19,30
лв.; ЗЗО за м.08.2017 г. в размер на 160 лв. и лихви в размер на 35,29 лв.
ОСЪЖДА
Национална агенция за
приходите – София да заплати на „МГА Инвест“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.27, вх.9, ет.1, ап.1,
представлявано от управителя Г. А., разноски в размер на 4 277,24 лв.
ОСЪЖДА
„МГА Инвест“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков“
бл.27, вх.9, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Г. А., да заплати на Национална
агенция за приходите – София разноски в размер на 144,55 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд на Р България.
Съдия: