Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1099
гр. Пловдив, 13.07.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на петнадесети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2323/2020г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба,
подадена от „Елит- 2095“ ЕООД, ЕИК *********, против Наказателно постановление
№ 16- 002906 от 06.04.2020г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Пловдив, с което за
нарушаване състава на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 Кодекс на труда, на „Елит-
2095“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1 700 / хиляда и седемстотин / лева.
В жалбата се навеждат конкретни съображения
в насока незаконосъобразност на атакуваното НП. Сочи се, че същото е издадено в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Акцентира се върху
обстоятелството, че в АУАН липсва правно описание на процесното нарушение-
конкретна квалификация е дадена едва с издаденото наказателно постановление.
Изтъква се и че в АУАН липсва отразяване на съществените признаци на
нарушението от обективна страна, което препятства упражняване правото на защита
на дружеството- жалбоподател. Оспорва се и описаното в атакуваното наказателно
постановление. Поддържа се, че лицето М.е на работа в дружеството- жалбоподател
от дата 26.02.2020г., а не от датата, на която е извършена проверката- 25.02.2020г.
Изтъква се, че М.е неграмотна и по никакъв начин не е осмислила съдържанието на
декларацията, която е попълнила. Излагат се съображения в насока маловажност на
процесния случай. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено в своята цялост. При условията на евентуалност, ако се приеме, че е
налице извършено нарушение, то се моли съдът да редуцира размерна на наложената
имуществена санкция под законовоустановения минимум.
В съдебно заседание, дружеството-
жалбоподател, редовно призовано, изпраща упълномощен процесуален представител в
лицето на адв. К.. Поддържа се така депозираната жалба. Излага се становище по
същество на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, изпраща представител в лицето на Н.К., ***отдел
„Административно информационно и правно осигуряване“ към Дирекция „ИТ“. Оспорва
се жалбата. Излагат се съображения по съществото на спора. Акцентира се върху
обстоятелството, че производството по установяване на административното
нарушение е проведено законосъобразно, както и че АУАН и НП съдържат всички
изискуеми по закон реквизити. Изтъква се, че е безспорно установено и че към
датата, на която е извършена процесната проверка, лицето М.е извършвала трудова
дейност в цеха, стопанисван от дружеството- жалбоподател, без за целта да е
сключен трудов договор. Моли се, атакуваното НП да бъде потвърдено изцяло. Претендират
се разноски.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок ( препис от НП е връчен на 08.04.2020г., а жалбата е
входирана на 13.04.2020г.), произтича от процесуално легитимирана страна, насочена
е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което
се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № З-
0058/ 11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и
да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на
акта да направи писмени възражения срещу него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
давностните срокове, разписани в чл. 34
от ЗАНН- нарушението е установено на 25.02.2020г., АУАН е съставен на
11.03.2020г. в присъствието на представител на нарушителя, а атакуваното
наказателно постановление е издадено на 06.04.2020г.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, касаещи липсата на отразена правна квалификация в АУАН.
Напротив- съвсем ясно и недвусмислено в АУАН е посочено, че с поведението си
дружеството- жалбоподател е нарушило нормата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ ( стр. 2- ра, абз. „последен от АУАН). Не следва да бъде споделено и
възражението, че в АУАН не са посочени конкретните признаци от обективна страна
на нарушението- актосъставителят подробно е отразил констатираното от него при
проверката в стопанисвания от дружеството обект, като изрично е посочено, че М.е
полагала труд в работния обект, установено е че тя е с определено работно
място, работно време, почивки и възнаграждение. Съвсем конкретно е посочено и
че към момента на проверката, трудов договор не е представен, като М.е
декларирала обстоятелството, че полага труд без за целта да е сключен трудов
договор. Впоследствие, тези констатации са намерили място и в издаденото
наказателно постановление.
По фактите:
Съдът приема за установена
следната фактическа обстановка: на 25.02.2020г. около 14.00ч., служители към
Дирекция „Инспекция по труда“- Пловдив извършили проверка в обект- кланица,
намираща се в с. Ягодово и стопанисвана от „Елит- 2095“ ЕООД, ЕИК *********. Проверяваният
обект бил в работен режим. При извършената проверка било установено, че лицето П.Б.М.,
ЕГН ********** работи в кланицата като почиствала патешки дроб. В помещението
било мокро, като М.била облечена с работно облекло- носела гумени ръкавици,
ботуши, манта и предпазна шапка на главата. Проверяващите органи провели
разговор с нея, като било установено, че тя работи в кланицата с работно време
от 08.00ч. до 17.00ч., почивни дни събота и неделя, установени почивки в рамките
на работния ден и трудово възнаграждение в размер от 610 лв. Било изяснено и че
М.е постъпила на работа при дружеството- жалбоподател на дата 25.02.2020г., без
за целта да е сключвала трудов договор. Във връзка с тези обстоятелства, М.попълнила
нарочна декларация по реда на чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, която подписала лично. Впоследствие,
между М.и „Елит- 2095“ ЕООД бил сключен трудов договор № 463 от 26.02.2020г.,
който бил представен в Дирекция „Инспекция по труда“- Пловдив.
Предвид така констатираното, на
11.03.2020г., в присъствието на представител на „Елит- 2095“ ЕООД (Р.Д.И.,
чиито права са делегирани по силата на изрично пълномощно с нотариално заверен
подпис на управителя на „Елит- 2095“ ЕООД) бил съставен АУАН бл. № 16- 002906.
Същият бил предявен на представителя на дружеството, той се запознал със съдържанието
му и го подписал лично.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът прие за недвусмислено установена от показанията на св. Т. / л.
19 гръб/, която разпитана в ОСЗ, изцяло потвърждава констатациите си,
обективирани в АУАН от 11.03.2020г. Съдът кредитира изложеното от свидетелката,
като счита, че поднесената от нея информация е обективна, логически
последователна и безпротиворечива. Така описаната фактическа обстановка се
потвърждава и от приобщените по надлежния ред към делото писмени доказателства-
АУАН бл. № 16- 002906 от 11.03.2020г., Декларация по реда на чл. 402, ал. 1, т.
3 КТ от П.Б.М., Трудов договор № 463 от 26.02.2020г., Пълномощно с нотариално
заверен подпис на упълномощителя, делегиращо представителни права на Р.Д.И.,
Заповед № З- 0058 от 11.02.2014г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна
инспекция по труда“. Съдът счита, че в така изброените информационни източници
не се наблюдават противоречия и непълноти, като същите категорично и отвъд всякакво
обосновано съмнение установяват гореописаната фактическа обстановка.
Съдът счита за нужно да посочи,
че не кредитира твърдението на процесуалния представител на „Елит- 2095“ ЕООД,
изложено в рамките на неговата пледоария, че на 25.02.2020г. М.всъщност не е
работила в цеха, като единствено й е дадено работно облекло- М.е трябвало да
подпише договор на 25.02.2020г., но тъй като е забравила личната си карта, то
договорът е сключен на 26.02.2020г. Тази позиция е напълно опровергана от
събрания по делото доказателствен материал. На първо място, св. Т. лично е
разговаряла с М.и тя е потвърдила пред нея, че считано от дата 25.02.2020г.
активно полага труд в цеха, стопанисван от дружеството- жалбоподател. В
потвърждение на това са и непосредствените впечатления на св. Т.- в разпита
пред настоящия съдебен състав тя описва подробно как е изглеждала М.и че не
просто се е намирала в помещението ( кланицата), но и е режела дроб, докато е
била изцяло облечена в работно облекло. Тоест, както поведението, така и всички
външни белези на М.налагат извода, че тя е изпълнявала трудови функции към дата
25.02.2020г. Допълнително, лицето М.собственоръчно е попълнила декларация по
реда на чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, като в същата е отразила всички съществени
елементи на трудовото правоотношение, като изрично е посочила, че работи
считано от 25.02.2020г. и че няма сключен трудов или граждански договор.
По отношение на представения от
въззивника среден списъчен брой на трудово ангажираните лица в „Елит- 2095“
ЕООД / л. 18 от съд. пр/, то съдът счита, че той е неотносим към предмета на
доказване по делото. Самият списък представлява единствено статистическа
информация за ангажираните лица в дружеството, но по никакъв начин не
опровергава констатираното от контролните органи, че М.е полагала труд считано
от 25.02.2020г. Допълнително, аргументът че в дружеството- жалбоподателя
полагат труд множество лица, не може да бъде основание, което да го освободи от
отговорност. Всеки работодател следва да обезпечи законосъобразното протичане
на процедурата по ангажиране на работници в трудовия процес, която на първо
място включва приемането им на работа, след сключване на трудов договор.
Съдът счита следното по правните
аспекти на спора:
При така
изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият орган е
приел, че от обективна страна, дружеството- жалбоподател е осъществило всички
съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 62, ал. 1,
вр. чл. 1, ал. 2 КТ, като е приело на работа работник/ служител, без за целта
да е бил налице сключен между тях трудов договор в изискуемата от закона писмена
форма.
Всяко едно
лице, което престира работната си сила в полза на работодателя, следва преди
това да е сключило трудов договор в писмена форма. В конкретния случай, с
категоричност се установява, че такъв липсва. Както вече бе коментирано, това
обстоятелство се изяснява от констатациите, обективирани в АУАН № 16- 002906 от
11.03.2020г., които са и изцяло потвърдени от св. Т. и от декларацията,
подписана лично от М.. Допълнително, на основание чл. 416, ал. 1 КТ, отразеното
от фактическа страна в АУАН, доколкото същият е редовен от външна страна, се
ползва с материална доказателствена сила. Следва да се посочи, че не съществува
и съмнение относно обстоятелството, че лицето П. М.се е намирала в обекта на
жалбоподателя именно, за да престира работната си сила в полза на „Елит- 2095“ ЕООД.
Нещо повече- М.е имала установени работно място, работно време, почивки,
заплата и трудови функции- съществени елементи от всяко едно трудово
правоотношение. Същото обаче не е било облечено в изискуемата от закона форма. Следва да се посочи и че
съобразно изричната норма на чл. 62, ал. 1 КТ, трудовият договор се сключва
винаги в писмена форма, която е форма за действителност.
Отново във връзка с възражението
на защитата, то следва да се посочи, че нормата на чл. 61, ал. 1 КТ повелява трудовият
договор да се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа. Допълнително разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ забранява
на работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави документите по чл. 63, ал. 1 КТ- екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Предвид това, след като липсва валидно учредено трудово правоотношение, то
работодателят въобще не следва да допуска до работно помещение съответния
работник/ служител. На още по- силно основание, то не следва и да му възлага
каквито и да било трудови функции преди сключването на трудовия договор.
Предвид това, за съставомерността на процесното нарушение е напълно ирелевантно
поради какви причини не е подписан трудов договор. В конкретния случай, след
като на 25.02.2020г. не е сключен трудов договор и М.активно е осъществявала
трудовите си функции, то с това е реализирано процесното нарушение.
По размера на наложеното наказание:
Съобразно
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл.
61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 КТ, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. В конкретния
случай, доколкото се касае за юридическо лице, административнонаказващият орган
е наложил имуществена санкция в размер от 1 700 лв. за нарушение на чл. 62, ал.
1 КТ Съдът счита, че така определеният размер на санкцията следва да бъде
редуциран до законово разписания минимум от 1 500 лв. В атакуваното НП не са
отразени каквито и да било отегчаващи отговорността обстоятелства, които биха
обусловили налагането на имуществена санкция над минимума- не са налице данни
нарушението да е извършено повторно или да разкрива други белези, налагащи
завишаване размера на наложената санкция. Съдът счита за нужно да посочи и че
не съществува законово дефиниран механизъм, наложената имуществена санкция да
бъде редуцирана под установения минимум, каквото искане е въвел въззивникът в своята
жалба. Противното би било в колизия с нормата на чл. 2, ал. 1 ЗАНН, въвеждащ
принципа за законоустановеност на административните наказания.
По въпроса за маловажността на
процесния случай:
Съобразно
изричните разяснения, дадени в ТР № 3 от 10.05.2011г. на ВАС, специалният
състав, разписан в глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно"
административно нарушение по чл. 415в КТ, изключва приложимостта на общата
разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения,
установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ, имат два основни признака: нарушението
да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са
настъпили вредни последици за работници и служители. В тези случаи не е
предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика
от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание
- парична санкция, но в многократно по-нисък размер.
В
конкретния случай, отстраняване на нарушението, непосредствено след
констатирането му е последвало, тъй като е сключен трудов договор на
26.02.2020г. Същевременно обаче, чл. 415в, ал. 2 КТ изрично повелява, че не са
маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл.
62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ. Предвид това, за настоящия съдебен
състав не съществува основание да приложи привилегията, разписана в чл. 415в,
ал. 1 КТ.
По разноските:
Съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по
реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Съобразно чл. 63, ал. 5 ЗАНН, в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В конкретния
случай, предвид изхода на спора, юрисконсултско възнаграждение е претендирано
от въззиваемата страна. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
следва разноски за юрисконсулт да бъдат присъдени в минимален размер, съобразно
нормата на чл. 27е от Наредбата за правната помощ, а именно- в размер на 80
лева. Съдът счита за нужно да посочи и следното- явилият се за въззиваемата
страна процесуален представител- Н.К. не заема длъжност „***“, а *** отдел
„Административно информационно и правно
осигуряване“, като притежава диплома за завършено висше образование, с
придобита квалификация „***“ и придобита юридическа правоспособност ( видно от
пълномощно- л. 17 от съд. пр.). Предвид това, то видно е, че дейността по
процесуална защита и съдействие е присъща за заеманата от К. длъжност, а не
представлява нетипично действие, предвид осъществяваните от нея трудови
функции.
Предвид
гореизложеното, обжалваното НП следва да бъде изменено в частта, с която е
наложена имуществена санкция като същата бъде редуцирана от 1700 лв. на 1500лв.
Предвид изхода на спора, дружеството- жалбоподател следва да бъде осъдено да
заплати в полза на въззиваемата страна сума в размер от 80 лв.- разноски за
процесуално представителство.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16- 002906 от 06.04.2020г.,
издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“- гр. Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 62, ал.
1, вр. чл. 1, ал. 2 Кодекс на труда, на „Елит- 2095“ ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция,
като НАМАЛЯВА размера на същата от 1
700 /хиляда и седемстотин / лева на 1 500 / хиляда и петстотин / лева.
ОСЪЖДА „Елит- 2095“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на Дирекция
„Инспекция по труда“- гр. Пловдив сума в размер от 80 / осемдесет/ лв.,
представляваща разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му, по реда на гл. XII-та АПК и на касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П.
Вярно с
оригинала.
Т.К.