№ 7331
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110116081 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ........, ЕИК ......., със седалище и
адрес на управление: гр........ срещу Н. Р. С., с адрес: .... ....... ,с която се моли съда да приеме
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 11 437,46 лв. - задължения за
доставена и потребена вода за периода 17.11.2015г. - 18.11.2020г. и мораторна лихва в
размер на 2 339,82 лв. за периода 18.12.2015г. - 18.11.2020г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на задълженията, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 14149/2021 г. на СРС.
Ищецът твърди, че между страните са налице договорни отношения, свързани с
предоставянето на В и К услуги за имота, посочен и в заповедта за изпълнение, а именно,
имот с адрес: гр. .... .......1. За задълженията, предмет на заповедното производство, в базата
данни на дружеството е създаденa договорна сметка ....... към клиентския номер, отнасящ се
за имота.
Сочи се, че по силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредба № 4), получаването на В и К услуги става чрез
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган, а за
процесния период правоотношенията между страните са регламентирани от Общи условия
за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор ........, одобрени от
КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ (Общи условия), които са общодостъпни на
интернет страницата на дружеството http://www.sofiyskavoda.bg.
По силата на ОУ, ответникът има качеството на потребител на В и К услуги за
посочения имот. Съобразно Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневсн срок след датата на
фактуриране.
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на противната страна.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който са
изложени аргументи за частична недопустимост на иска за главница. В останалата част
исковете се оспорват по основание и размер. Твърди се, че ответницата не е потребител и
липсва облигационна връзка с ищеца. Твърди се, че доколкото по гр.д. №48715/21 г. е
уважен отрицателен установителен иск за периода от м. февруари 2017 г. до м. февруари
2018 г., то със сила на присъдено нещо е отречено наличието на облигационно
правоотношение и за останалия искове период. Сочат се пороци по ОУ на ищеца и Наредба
№4 при отчитане на разходеното количество вода, водещи до недължимост на
претендираните суми. Твърди се, че сумата се претендира неоснователно, тъй като същата е
погасена и по давност.
С влязло в сила определение е прекратено производството по гр.д. № 16081/2022 г.,
образувано по искова молба на ........, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр........
срещу Н. Р. С., с адрес: .... ......., в частта с която се моли съда да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 700 лв. - задължения за доставена и потребена вода за
периода м. февруари 2017 г. – месец февруари 2018 г., поради наличие на друго висящо
производство, образувано пред СРС преди настоящото.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1
ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.07.2021 г.,
постановена по частно гражданско дело № 14149 по описа на Софийския районен съд за
2021 година, е разпредено плащане в полза на ищеца от ответника на сумите от 11437,46
лв., представляваща неизплатена цена за потребена вода през периода от 17.11.2015 г. до
18.11.2020 г., ведно със законната лихва от 10.03.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 2339,82 лв. за периода от 18.12.2015 г. до 18.11.2020 г.
Предвид депозираното възражение по чл. 414 ГПК е предявен иск в едномесечния
срок от получаване на съобщението за това.
За да бъде уважен предявеният главен иск, съобразно разпределената доказателствена
тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи , че в
процесния период от време е изпълнил точно задълженията си по облигационното
правоотношение между страните, наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо
вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото
основание/ доставка на Ви К услуги- доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни
води, пречистване на отпадъчни води/, както и твърденията си относно размера на
потребената от ответника вода и предоставените му услуги, съответно тяхната стойност,
както и забавата на ответника да изпълни задълженията си по него в уговорения срок.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите
за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или
2
ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в
изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Общите условия на ищеца от 2006 г., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-064/17.07.2006
г., публикувани във в-к „Стандарт“ на 30.07.2006 г. и във в-к „Куриер“ на 28.07.2006 г., в
сила от 01.09.2006 г., както и Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с
решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г., като обстоятелството относно
одобряването на Общите условия от регулаторния орган и влизането им в сила, първото от
които не се и оспорва от ответника, съдът намира за общоизвестни. Не се спори, че общите
условия са надлежно разгласени, поради което имат действие за всички абонати на
дружеството.
За установяване доставянето на питейна вода в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена по делото е изготвена и приета комплексна съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира като
компетентно и обективно изготвенa.
Вещото лице се е запознало с приложени към делото документи, извършило е справка
на място в счетоводството на ищеца, и на място във водоснабдения имот. Посочило е, че
задълженията за предоставените от ВиК оператора услуги на собствениците/ ползвателите
на същия се формират на база брой обитатели (7 ползватели), поради липса на
индивидуални водомери, отговарящи на Закона за измерванията. Общите измервателни
средства с фабричен № 11692774 (висока зона) и № 11692782 (ниска зона) са монтирани на
18.01.2012г. На 14.02.2017г. от служители на дружеството са подменени двата общи
водомера. Новите измервателни средства са с фабрични номера: № **********, пломба №
1654333 (клиентски№ ********** - висока зона) и № **********, пломба № 1618799
(клиентски № ********** - ниска зона), на начални показания: 000000. Демонтираните на
същата дата общи измервателни уреди с фабрични № 11692774 и № 11692782 не са тествани
в лицензирана лаборатория. За периода от 17.10.2015г. до 16.10.2020г. (издадени фактури в
периода от 37.11.2015г. до 19.10.2020г., като последната е с краен срок за плащане
18.11.2020г.) е таксувана консумация от общо 4997,577 куб. м., от които 4935,620 куб. м. на
„база“ брой обитатели (7 лица) и 61,957 куб. м. са разпределените количества „общо
потребление“.Вещото лице е посочило, че формираните цени са в съответствие с
начислените количества и са съгласно тарифите по наредбите на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране (ДКЕВР)
Вещото лице е заключило, че размерът на непогасените задълженията за периода от
17.11.2015 до 18.11.2020. по партида с клиентски № № ********** е в размер на 13777,28
3
лв., от които 11437,46 лв. главница и 2339,82 лв. мораторна лихва. Съгласно Решение № 786
от 04.02.2022г. е отписана сума от 700,00 лв., касаещо спорния период, като размерът на
непогасените задълженията се намалява и е в размер на 13077,28 лв., от които 10808,90 лв.
главница и 2268,38 лв. мораторна лихва. За спорния период по партидата няма извършвани
плащания.
Изискана е справка от Столична община– район „Люлин“, отдел „Общински приходи“,
за следните обстоятелства:Кое е данъчно задълженото лице за имот с административен
адрес: .... .......1 за периода 17.11.2015г. - 18.11.2020г. В случай че не е възможно да бъде
издадено удостоверение въз основа на справка по адреса на имота, удостоверението да
съдържа информация за кои имоти и за кои периоди е данъчно задължено лице Н. Р. С..
Такава справка е постъпила по делото като видно от същата за имот с административен
адрес: гр. .......1 няма деклариран собственик, а данъчно задълженото лице Н. Р. С. е
декларирала, че е собственик на ½ от недвижим имот, намиращ се в гр. София, район
Витоша, ул. „Кота 1050“ №2, вх.1, ет.1, ап. 106. В справката е посочено, че Н. Р. С. за период
от 17.11.2015 г. до 18.11.2020 г. не притежава имот на територията на Район Люлин.
Както бе посочено по-горе по силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по
смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно чл.2, ал.1 т.1 от ОУ
на ищеца потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица -собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
От събраните доказателства по делото не се установява по никакъв начин, ответникът
да е бил потребител на ВиК услуги по отношение на процесния имот, т. е. задължено към
ищеца лице. Няма данни по делото ответникът да е собственик/съсобственик или да е
ползвал имота на каквото и да е правно основание.
В исковия граждански процес всяка страна следва да докаже своите твърдения.
Ищцовото дружество не установи по безспорен начин основанието на своите искове, а
именно наличието на облигационна връзка между страните на соченото основание/ доставка
на Ви К услуги- доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води, пречистване на
отпадъчни води/.
Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорната
претенция за лихва за забава.
На основание чл.78, ал.3 от ГПK ответникът има право на разноски. Тъй като
адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението
следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 360 лева,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. § 2а от ДР на Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. На длъжника обаче не се дължат разноски за подаване на
възражение в заповедното производство, доколкото същото е прераснало в исково такова, в
което той е получил защита в пълен обем. Такава е най-актуалната практика, изразена в
Определение №45 от 23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074 /2018г. на ВКС. Посочено е, че законът
изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради
което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл.422 ГПК би била
напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо.
Тъй като ответникът противопоставя именно правото си на мотивиране на възражението,
незапретено от закона, следва да се отчете, че същото следва да бъде упражнявано без
4
злоупотреба / чл.3 ГПК /, каквото би съставлявало възмездяването за дублираща се
адвокатска защита, кумулативно - по подаване на възражение по чл.414 ГПК и по защитата
срещу иска по чл.422 ГПК, като и двете възнаграждения обективно биха могли да бъдат
поискани за възмездяване само в производството по чл.422 ГПК. Освобождавайки длъжника
от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на
възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици,
поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя
материална незаконосъобразност на възражението по чл.414 ГПК. Следователно липсва и
функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на ......., ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр........
срещу Н. Р. С., с адрес: .... ....... ,за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 10737.46 лв. - задължения за доставена и потребена вода за периода 17.11.2015г. -
18.11.2020г. и мораторна лихва в размер на 2 339,82 лв. за периода 18.12.2015г. -
18.11.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане
на задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 14149/2021 г. на СРС.
ОСЪЖДА ......., ЕИК ....... да заплати на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата на адв. К.И. Б., ЕГН ......., адвокатско възнаграждение в размер на 944
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5