№ 169
гр. Разград, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Цветалина М. Дочева
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветалина М. Дочева Въззивно гражданско
дело № 20213300500293 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 ГПК.
С решение №351/12.07.2021г. по гр.д.№496/21г. РРС е уважил частично исковете, предявени
по реда на чл.422 ГПК от „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК ********* срещу В.Ц. И.,
ЕГН ********** и СТ. ЗДР. СТ., ЕГН ********** катжо е приел за установено в
отношенията им съществуването на парични вземания, дължими в условия на солидарна
отговорност В.Ц. И. длъжник и СТ. ЗДР. СТ. като солидарен длъжник за главница от
4084.01лв, договорна лихва от 1322.83лв.за периода 20.04.17г.-20.08.18г. и лихви за забава
от 1090.51лв. за периода 20.12.18г.-14.12.20г., като е отхвърлил претенциите до
първоначално предявените размери до 7393.62лв. за главница, до 1724.88лв. договорна
лихва и до 2525.87лв. лихви за забава по Договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт №********** от 12.08.2016г., за които вземания по ч.гр.д. №2102/20г. по описа на
РРС на осн.чл.410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение №3320/17.12.20г.
Със същото решение съдът е отхвърлил предявените осъдителни искове за сумата 3085.93лв.
за закупен пакет допълнителни услуги и за сумата 1416.44лв. законна лихва.
Недоволен от постановеното решение в установителната част, ответникът С.С. обжалва
същото като незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Обжалва решението и в частта
за разноските. С жабата си поддържа въведените в срок за отговор възражения за
неизясненост на фактическата обстановка по спора, с оглед липсата на подпис на С. на
искането за отпускане на потребителския кредит и представения стандартен европейски
1
формуляр. Кредитът е усвоен единствено от В. И. и единствено тя е подала искане за
промяна на погасителния план по договора чрез отлагане на вноските.
В частта "Декларации" / л. 4/4 от договора / се съдържа клауза, съобразно която и при
непредаване на екземпляр от договора за кредит, общите условия към него и погасителния
план, длъжникът дължи изпълнение на задълженията си по договора, което е в
противоречие с императивните изисквания на чл. 11. ал.1 т.11 и ал.2 ЗПК. Липсата на
подпис на жалбоподателя води до цялостна недействителност на договора.
Неоснователно съдът не е приел възражението му, че не се явява съдлъжник по договора,
тъй като съдлъжника отговаря за собствен дълг солидарно с другия длъжник, доколкото от
процесния договор е видно, че кредитополучател (клиент, съгласно терминологията в
договора) е само В. И., не и той. Същият има качеството на поръчител.
Счита, че изводите на първоинстанционния съд, за уговорените в договора размери на ГЛП,
ГРП, дневна лихва са неоснователни, тъй като същите противоречат на добрите нрави, както
и че не са посочени коректно реалните разходи по кредита и възнаграждението за
допълнителен пакет услуги не е включено в ГПР и са нищожни.
Счита, че договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен, поради което
кредитополучетилят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
В законоустановения и предоставен за това срок, от правото на отговор са се възползвали
ищецът по делото- „Профи Кредит България“ЕООД и другият ответник В.Ц. И..
Ищецът счита решението за правилно и законосъобразно в обжалваната част, като всички
факти и възражения на страните са обсъдени от съда.
Намира за неоснователно възражението на ответната страна, че уговореното от страните
договорно възнаграждение е недължимо, поради нищожност на процесния договор на
основание чл. 11, т.11 във вр. с чл. 22 и 23 от ЗПК. На длъжника е предоставена цялата
преддоговорна информация,обективирана в Стандартен европейски формуляр, която е
посочена и договора за кредит. Уговорения ГЛП от 41.17 % не противоречи на добрите
нрави с оглед по-големия риск за финансовите небанкови институции. При преценка дали
уговорения размер на договорната лихва противоречи на добрите нрави, следва да се отчете
характера на договора, неговата цел, задължението на кредитодателя да предостави
договорената сума в уговорения срок и възможността потребителя да я върне разсрочено и
на вноски, макар и с лихва
Уговореният ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени
вземания за целия период на кредита не противоречи на добрите нрави, защото не
злепоставя интереса на икономически по-слабата страна в облигационното отношение.
Счита за неправилни доводите на жалбоподателя относно качеството му на поръчител, а не
на съдлъжник по договора. След като е поел общо задължение с кредитополучателката и от
договора за кредит, сключен при общи условия не следва друго, то е налице солидарна
отговорност по смисъла на чл.121 ЗЗД. От предметното съдържание на договора за
2
потребителски кредит, вкл. и чрез тълкуването му по правилата на чл.20 ЗЗД, не може да се
достигне до правен извод, че С. е поел задължение като поръчител.
В отговора на въззивната жалба В. И. заявява, че поддържа изцяло правните аргументи на
жалбоподателя, като с допълнителна молрба вх.№3526/12.11.21г. на основание чл.265 ал.1
ГПК се е присъединила към жалбата на С. Здравов С..
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното: Обжалваното решение е валидно
и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява частично
основателна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона.
Въззивната инстанция споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционният
съд относно наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит, но не и тези относно
качеството на съдлъжник у жалбоподателя: От събраните пред районния съд писмени
доказателства безспорно се установява, че страните по делото са сключили Договор за
потребителски кредит № ********** от 12.08.2016г. като В.Ц. И. е посочена като клиент, а
СТ. ЗДР. СТ. като солидарен длъжник. Уговорена е главница в размер на 5000лв., с които са
рефинансирани два кредита 610лв. с кредитор КСК ЛУдогорие и 136.49лв. с кредитор Ими
Асет Мениджмънт АД. Уговореният срок на договора е 24 месеца при месечна вноска от
309.11лв., ГПР 49.89% и ГЛП 41.17%. Дължимата сума по кредита е 7418.64лв. Закупен е и
пакет от допълнителни услуги за 3750лв. Общо размера на задължението е 11168.64лв., а
общият размер на вноската е 465.36лв. По договора са сключени два анеска №1/15.02.17г., с
който е отложена една вноска, при ГПР 45.94% и падеж на последната вноска 20.09.18г. На
21.03.17г. страните са сключили и анекс №2 към договора, с който е уговорен нов
погасителен план с включени нови три вноски, при ГПР 37.4%. и падеж на последната
вноска 20.12.18г. Няма спор между страните, че кредитът е падегжирал на и не е обявяван за
предсрочно изискуем. В.Ц. И. е направила вноски за погасяване на задълженията в общ
размер на 2011.80лв., с които са погасени главница-606.38лв., договорна лихва-
693.76лв.,лихви за забава-30.70лв., като остават дължими главница-4393.62лв.,договорна
лихва-1724.88лв.,обезщетение за забава-1090.51лв.
По претенцията за сумата 3085.93лв., възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги
е налице влязло в сила решение.
Пред първоинстанционният съд двамата жалбоподатели са поддържали едни и същи доводи
досежно наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, а
жалбоподателя С. и че има качеството на поръчител, а не на съдлъжник по договора за
кредит и следва спрямо него да се приложи разпоредбата на чл.147 ГПК. Като не е сторил
това в предвидения от закона срок въззиваемия е загубил възможността да иска изпълнение
спрямо него.
3
Основният спор между страните по делото са клаузите в ОУ на договора за кредит,
определящи качеството на жалбоподателя в облигационното правоотношение, възникнало
по договора за кредит. Жалбоподателятг твърди, че е учредил персонално, а не реално
обезпечение на задълженията на кредитополучателя и от съдържанието на уговореното
между страните при сключване на договора се разкриват квалификационните признаци на
поръчителството съгласно чл.138 и сл. от ЗЗД. Въззиваемият от своя страна, позовавайки се
на същите разпоредби от ОУ към договора за кредит, които сочи ижалбоподателя, твърди,
че неговата отговорност е на плоскостта на солидарната отговорност, доколкото неговата
отговорност за изпълнение на задължението е възникнала от един и същ юридически факт с
тази на кредитополучателя и спрямо него следва да се прилагат разпоредбите на чл.121-127
ЗЗД.
При възникналия спор между страните относно действителното съдържание на чл. 10 от ОУ
към договора за кредит съдът счита, че по реда на чл.20 ЗЗД следва да се тълкува
действителната воля на страните. Тълкуването на договора поначало има за цел да установи
точния смисъл на уговорките в неговото съдържание, като се спазва правилото, че се
тълкуват само неясни уговорки- двусмислени или ясни, по които обаче е налице спор.
Правният режим на тълкуването е изразен в чл.20 ЗЗД, уреждащ три критерия: да се търси
действителната обща воля на страните, отделните уговорки да се тълкуват една с друга и да
се разбират в смисъла, който произтича от целия договор /систематическо тълкуване/;
тълкуването да е съобразено с целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. Спорната разпоредба на чл. 10.1 от ОУ към договора за кредит гласи, че
на осн.чл.121-127 от ЗЗД солидарният длъжник се задължава да отговаря за задълженията на
кредитополучателя за погасяване на кредита, за евентуално наложени договорни санкции и
следващи задължения, произтичащи от договора за кредит и ОУ. Солидарният длъжник се
съгласява да поеме солидарна отговорност за задълженията на кредитополучателя за
погасяване на възнаграждението за избран и закупен пакет от допълнителни услуги. В чл.
10.2 от ОУ е записано, че задълженията на солидарния длъжник спрямо кредитора са поети
при условията на солидарност и кредиторът има право да изисква изпълнение както от
кредитополучателя, така и от солидарния длъжник. До прекратяване на договора за кредит
кредиторът комуникира с кредитополучателя по повод размера на задълженията и
необходимостта от изпълнение, а в случай, че няма точно изпълнение и със солидарния
длъжник. При тълкуване на тези разпоредби съобразно правилото на чл.20 ЗЗД съдът счита,
че подписвайки договора за С. е възникнала пасивна солидарност за задълженията по
договора, но предвид действащата съдебна практика за възникване на солидарната
отговорност следва да е налице определено правно основание и не е достатъчно в договора
да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника, доколкото солидарна
отговорност "по принцип" не съществува, от където възниква необходимост съдът да изясни
конкретното договорно основание по чл.121 ЗЗД. В този смисъл е Решение № 213 от
6.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК. Солидарната отговорност е налице
във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците
цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички
4
длъжници (чл.122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл.121-127 ЗЗД, са приложими за всички
случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено.
Разликите се следват, както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от
основанието за възникване на солидарността. В мотивите към Решение № 24/03.04.2013 г.
по т. д. № 998/2011 г. на I т. о. на ВКС е изяснено, че съгласно чл.121 ЗЗД солидарност
между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните.
Посочено е, че такава може да възникне, когато длъжниците са съдлъжници, а също и при
договор за поръчителство, но двете хипотези са различни. Даден е пример с договор за заем.
Солидарно съзадължени са лицата, които са получили паричната сума общо, без
разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е
предадена фактически, като кредиторът може да претендира пълния размер на
предоставения заем от всеки един от длъжниците. Солидарна отговорност възниква и при
договор за поръчителство –чл.141 ал.1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за
изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят
отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в
собственост. Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбоподателя не е съдлъжник по договора за кредит, доколкото от договора е видно, че
кредитополучател /клиент, съгласно терминологията в договора/ е само В.Ц. И., не и С.С.,
но той отговаря пред кредитора за изпълнение на задължението т. е. за връщане на
паричната сума, без да е кредитополучател, което го определя като поръчител по договора.
Не са на лице другите основания за възникване на солидарност – встъпване в дълг, авал,
делкредере, извън поръчителството. В чл.8.1 от ОУ към договора е посочено, че задължение
на кредитополучателя, но не и на солидарния длъжник е да погаси всички задължения във
връзка с договора за кредит т. е. задължение на В.Ц. И. е било връщане на заемната сума,
която разпоредба също сочи на това, че пасивната солидарност на жалбоподателя не
произтича от солидарна съзадълженост, а от поръчителство. При солидарната задълженост
съществуването на едно от задълженията не е предпоставка за съществуването на другото,
всеки съзадължен дължи на свое и независимо основание, като отпадането на едно от
задълженията не предизвиква отпадане на другите. Задължението на поръчителя зависи от
съществуването на главното задължение и е функция на главното задължение, за разлика от
солидарната задълженост, но е винаги акцесорно на главното задължение за разлика и от
встъпването в чужд дълг, и от солидарната задълженост. Поръчителят отговаря на
собствено правно основание, докато встъпилият в дълг дължи на същото правно основание,
по силата на което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с него.
Съгласно разпоредбите на чл.7 от ОУ, макар и озаглавен "Права на КЛ/СД" са уредени права
само за кредитополучателя относно възможността да се откаже от договора. Т. е. едно от
основните права по основното правоотношение (договора за потребителски кредит) е
предоставено единствено на кредитополучателя (КЛ). В подкрепа на тезата, че договорът е
подписан от жалбоподателя в качеството му на поръчител, обезпечаващ в лично качество
задълженията на главния длъжник-кредитополучател, е:1.обстоятелството, че единствено
5
кредитополучателят е получил екземпляр от ДПК, ОУ, допълнителен план и
споразумение;2.записанато в т.Д от Декларацията, подписана от кредитополучателя и
ищцата: единствено кредитополучателят декларира, че неполучаването на посочените
документи не го освобождава от изпълнение на задълженията му по договора; 3. както и
представените от самия ответник към отговора на исковата молба писмени доказателства – а
именно: първоначалния погасителният план, стандартният европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити и допълнителната преддоговорна
информация са подписани само от кредитополучателя, не и от С.. Тези уговорки от договора
и действия сочат недвусмислено, че само клиентът и кредиторът са страни по основното
правоотношение, а С. се явява само личен гарант пред кредитора за изпълнението на
задълженията на клиента /длъжника/.
Предвид гореустановеното, при анализа на съдържанието на уговорените в писмения
договор и ОУ права и задължения на страните по него, на съществените уговорки в
договора, реалното предаване и преминаваното на парите в патримониума на
кредитополучателя Ц. И., очакването тя да погаси дълга, разпоредбата на чл.10.2 от ОУ,
изречение последно (кредиторът ще търси солидарния длъжник, само в случай на
неизпълнение от страна на длъжника, от където следва, че при изпълнение от страна на
клиента В. И.. Не е налице отговорност на жалбоподателя, тъй като намерението на
страните по договора и преследваната от тях цел, е С. да обезпечи дълга на И..
Задължението му е акцесорно на това по договора за кредит и е уговорено като
поръчителство и спрямо него следва да се прилагат разпоредбите на чл.138 и сл. от ЗЗД.
Цитираните в отговора на въззивника в жалбата текстове от ДПК, които възлагат солидарна
отговорност на С., не опровергават горния извод, предвид факта, че съгласно разпоредбата
начл.141 ал.1 ЗЗД поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник.
Следващият спорен въпрос е изтекъл ли е срока по чл.147 ал.1 ГПК. Съгласно сочената
разпоредба поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако
кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Няма спор, че
кредиторът е депозирал заявление по чл.410 ГПК 14.12.2020г., а цялото задължение по
кредита е станало изискуеми на 20.12.2018г. Кредиторът е следвало да предяви иск спрямо
поръчителя в срок до 20.06.2019г. С изтичането на този срок отговорността на поръчителя е
отпаднала. По изложените съображения жалбата на С. за недължимост на исковите
претенции по отношение на него е основателна .
Въззивната инстанция споделя правните изводи относно липсата на неравноправни клаузи,
които да обосновават недействителност на договора,поради което съдът намира, че не
следва да ги преповтаря, като препраща към тях на основание чл.272 от ГПК, като ги
допълва със следното: Възражението на жалбоподателят С.,че не са му предоставени
екземпляри от договора ,ОУ и погасителния план не се подкрепят от събраните по делото
доказателств Подписът на жалбоподателя фигурира както в договора за кредит, по ОУ към
него, в двата анекса №1 и №2 и погасителните планове към него. Нещо повече това
възражение би имало правно значение ако С. бе солидарен длъжник по договора, а не
6
поръчител.
Съдът не споделя и становището за недействителност на процесния договор поради
нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Посочената разпоредба касае задължителното
съдържание на договора за потребителски кредит. Според законодателя в съглашението
трябва да бъде посочен "годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин". В настоящия случай тези
изисквания са изпълнени. Посочен е както годишния процент на разходите по кредита, така
и общата сума, дължима от потребителя към момента на сключване на договора за кредит.
Отделно от това, в т.5 от ОУ към договора е обяснено какво представлява ГПР; какво
включва и какво не включва; какви допускания са взети предвид при изчисляване му. При
това положение изводът на жалбоподателя за недействителност на договора се явява
неправилен. Според нормата на чл.19 от ЗПК, годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, който съобразно разпоредбата на чл.19
ал.4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. За да защити потребителя и за да се избегне неоснователното
обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски кредити чрез
определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е компонента,
която се включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален размер на
последния. В случая, предвидения в договора ГЛП не надвишава пет пъти размера на
законната лихва, поради което не е налице нарушение на добрите нрави при определяне на
размера на възнаградителната лихва.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя С. се следват сторените пред двете инстанции
разноски. Претенцията за разноски на жалбоподателката Ц. И. за разноски е неоснователна.
Претенцията на въззиваемия Профикредит България ЕООД за присъждане на
юк.възнаграждение пред въззивната инстанция е основателна.
Жалбоподателят е сторил съдебни разноски в размер на 500лв. в първоинстанционното
производство, представляващи заплатено от него в брой адв.възнаграждение. Пред
въззивната инстанция са представени писмени доказателства за заплатена държавна такса в
размер на 102.35лв. Доказателства за платено адв.възнаграждение в размер на 300лв. няма
по делото, поради което тази сума не се следва на С..
Дължимите в полза на въззиваемия съдебни разноски са: в заповедното производство-
194.57лв./държ.такса съобразно издадената заповед и юк.възнаграждение/,които са
съобразно заявения материален интирис. Пред първоинстанционния съд са сторени разноски
от 660.13лв./60.13лв. заплатена държ.такса, 300лв. юк.възнаграждение и 300лв. за вещо
лице/,къто съдът е присъдил сумата от 594.12лв. съобразно уважените искове. Независимо
7
от отпадането на солидарността размерът на присъдените от първата инстанция съдебни
разноски не следва да се променя. Пред въззивната инстанция е претнидрано единствено
юк.възнаграждение от 300лв..
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №351/12.07.21г. по грд.№496/2021г. по описа на РС-Разград САМО В
ЧАСТТА, с която спрямо С. З. С., ЕГН ********** от гр.Разград,ЖК Орел 24 вх.Б ет.6 ап.16
е прието за установено, че дължи на Профи Кредит България ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, р-н Средец, ж.к. Мотописта, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 солидарно с В.Ц. И. сумата от 4084.01лв. главница,ведно
със законната лихва от 15.12.20г. до окончателното й изплащане, сучата 1322.83лв. за
периода 20.04.2017г.-20.08.18г.,сумата 1090.51лв. законна лихва за периода 20.12.18г.-
14.12.20г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените в условията на солидарност установителни искове от Профи
Кредит българия ЕООД, ЕИК ********* спрямо С. З. С., ЕГН ********** от гр.Разград,ЖК
Орел 24 вх.Б ет.6 ап.16 за сумата от 4084.01лв./четири хиляди осемдесет и четири лева и
една стотинки/ главница,ведно със законната лихва от 15.12.20г. до окончателното й
изплащане, сумата 1322.83лв./хиляда триста двадесет и два лева и осемдесет и три
стотинки/ за периода 20.04.2017г.-20.08.18г., сумата 1090.51лв./хиляда и деветдесет лева и
петдесет и една стотинки/ законна лихва за периода 20.12.18г.-14.12.20г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №351/12.07.21г. по грд.№496/2021г. по описа на РС-Разград в
частта, с която е прието за установено по отношение на В.Ц. И., ЕГН ********** от
гр.Разград,ул.Абритус №15 вх.В ет.5 ап.59, че дължи на Профи Кредит България ЕООД
,ЕИК ********* седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, р-н Средец, ж.к.
Мотописта, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 сумата от 4084.01лв. главница, ведно
със законната лихва от 15.12.20г. до окончателното й изплащане, сучата 1322.83лв. за
периода 20.04.2017г.-20.08.18г.,сумата 1090.51лв. законна лихва за периода 20.12.18г.-
14.12.20г.
В останалата част като необжалвано решение №351/12.07.21г. по грд.№496/2021г. по описа
на РРС е влязло в сила.
ОТМЕНЯ Решение №351/12.07.21г. по гр.д.№496/2021г. по описа на РС-Разград в ЧАСТТА,
с която С. З. С., ЕГН ********** е осъден за заплати с В.Ц. И., ЕГН ********** сумата от
594.12лв. съдебни разноски по гр.д.№496/21г. по описа на РРС и сумата 194.57лв. разноски
по ч.гр.д.№2102/20г.
ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1404, р-н Средец, ж.к. Мотописта, бул. България № 49, бл. 53Е,
вх. В, ет. 7 ДА ЗАПЛАТИ на С. З. С., ЕГН ********** от гр.Разград,ЖК Орел 24 вх.Б ет.6
8
ап.16 сумата 500лв./петстотин лева/ съдебни разноски по гр.д.№496/21г. по описа на РРС и
сумата 102.35лв. /сто и два лева и тридесет и пет стотинки/ съдебни разноски по в.гр.д.
№293/21г. по описа на ОС-Разград.
ОСЪЖДА В.Ц. И. ЕГН ********** от гр.Разград,ул.Абритус №15 вх.В ет.5 ап.59 ДА
ЗАПЛАТИ на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1404, р-н Средец, ж.к. Мотописта, бул. България № 49, бл. 53Е,
вх. В, ет. 7 сумата от 300лв./триста лева/ съдебни разноски по в.гр.д.№293/21г. по описа на
ОС-Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280 ал.3
т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9