№ 757
гр. Варна, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.ова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500765 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Р. М. Р., чрез
назначения от съда процесуален представител адв. К., срещу решение № 260018 от 11.01.2022 г.,
постановено по гражданско дело № 2847 по описа за 2021 г. на 18-ти състав на Районен съд –
Варна, в частите, с които въззивникът е осъден да заплаща в полза на детето Р., р. на 22.07.2009г.,
чрез нейната майка и законен представител Ж. ИВ. Д. месечна издръжка в размер на 220лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2021г. и издръжка за минало време за
периода 24.02.2020г. – 23.01.2021г. по 152,50лв. месечно, общо за периода – 1830лв.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваните части е неправилно, поради
необоснованост. Посочва, че от доказателствата по делото се установява, че в периода 24.02.2020г.
– 24.02.2021г., с изключение на съботните и неделни дни, детето е било отглеждано в с.Кичево -
ЦНСТ, като издръжката му е била поета от Социална асоциация „Св.Андрей“. Неправилно
издръжката е определена за посочения период, като в исковата молба е претендирана издръжка за
периода 01.03.2020г. – 01.03.2021г. За посочения период и към настоящия момент въззивникът
няма контакти с детето, поради поведението на майката, който не го допуска в живота на детето.
Претендира отмяна на решението в частта, с която въззивникът е осъден да заплаща издръжка за
минал период, в условие на евентуалност искът да се уважи за периода на лятото на 2020г.- м.
юни, м. юли, м.август и от 01.-15.09.2020г. Счита, че размера на издръжката за в бъдеще е
необосновано завишен и не съобразен с възможностите на бащата да я заплаща. Посочва, че се
грижи за друго свое дете, което е с влошено здравословно състояние и получава трудово
възнаграждение в размер на минималната работна заплата.
С писмен отговор, насрещната страна е оспорила въззивната жалба като неоснователна.
Излага, че решението в обжалваните части е правилно и обосновано.
Контролиращата страна ДСП Варна, ДСП Търговище не са изразили становище по
жалбата.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
Производството по делото, по което е постановено обжалваното решение е образувано по
искова молба от Жасмин И.ова Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове
срещу Р. М. Р. с правно основание чл.127, ал.2 СК, чл.143 СК, за предоставяне упражняването на
1
родителските парва по отношение на детето Р. на ищцата, при която да бъде определено и
местоживеенето на детето; за определяне режим на лични контакти на детето с бащата; за
осъждане на бащата да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 250лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба, както и иск с правно основание чл.149 СК за осъждане на ответника
да заплати издръжка в полза на детето за минало време за периода от 24.02.2020г. до 23.02.2021г. в
размер на 3000лв./ по 250лв. месечно/.
С постановеното по делото решение, упражняването на родителските права по отношение
на детето е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето му; определен е
режим на лични контакти на детето с бащата, който е осъден да заплаща издръжка за детето в
размер на 220лв. месечно, считано от подаване на исковата молба в съда – 24.02.2021г., с падеж
15-то число на месеца, за който се дължи издръжка, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, да настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
издръжката и издръжка за минало време за периода 24.02.2020г.-23.02.2021г. в размер на 1830лв.,
като за разликите до 250лв. по иска с правно основание чл.143 СК, съответно до 3000лв. по иска по
чл.149 СК претенциите са отхвърлени. Решението, в частите относно упражняването на
родителските права, режима на лични отношения на детето с бащата и с които са отхвърлени
исковете с правно основание чл.143 СК и чл.149 СК не е обжалвано.
Предмет на настоящото въззивно производство е решението, в частите, с които са уважени
исковете за присъждане на месечна издръжка в полза на детето за минало време, както и за
периода след предявяване на исковата молба.
Ищцата твърди в исковата молба ищцата, че с ответника, който е баща на детето Р. са
разделени от 10 години, когато детето е било на 8 месеца, като грижите и финансовата издръжка
на детето са поети от нея изцяло. Излага, че има още едно дете и с двете деца, живее във фамилна
къща, заедно със семейството на брат си.
Ответникът е изявил готовност да заплаща издръжка в полза на детето в минималния
размер, евентуално 200лв. месечно; оспорва по основание и размер иска за издръжка за минало
време с твърдения, че през периода, с изключение на почивните дни и ваканциите детето не е
живяло при майката, а в ЦНСТ, както и, че е отглеждано от роднини / баби, вуйчовци/ Ищцата е
отказвала контакти на детето с бащата. Твърди също, че ищцата се е противопоставяла той да
купува дрехи и помагала за детето.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а и от представеното по делото удостоверение за раждане се
установява, че те са родители на детето Р. Р.М., р. На 22.07.2009г. През учебната 2020/2021г.
Детето е било ученичка в пети клас, а през учебната 2021г. /2022г. – шести клас в ОУ»Св.Климент
Охридски» с. Кичево, община Аксаково, съгласно представеното уверение и посоченото в приетия
по делото социален доклад, изготвен от ДСП Варна. Към настоящия момент, детето е на 13
години.
В представения по делото социален доклад е посочено, че спрямо детето Р. не са прилагани
мерки за закрила от страна на ОЗД и то не е настанявано в ЦНСТ. От първи до пети клас, детето е
ползвало услуга на сдружение «Българо-германско Социално дело» Варна – седмична грижа.
Ваканциите, почивните и празнични дни детето се е прибирало в дома си. Издръжката за
седмичната грожа е предоставена от Социална асоциация «Св.Андрей», а когато детето е било у
дома, издръжката е осигурявана от майката. През учебната 2021/2022г. Детето не остава да нощува
в услугата «Седмечна грижа».
От представените пред първата инстанция доказателства се установява, че ищцата е
родител на още едно малолетно дете- И. на 10 години, родено от съжителството й с И. П., а бащата
на детето Т., р. на 17.12.2018г., родено от майка И. И.ова. Представено е Експертно решение на
ТЕЛК,от 15.11.2019г., от което е видно, че за детето Т. е определено 50% увреждане, без чужда
помощ за срок от 2 години.
Пред първата инстанция е представени трудов договор и удостоверение изх. №
161/22.06.21г., от които се установява, че ответникът е работил по трудово правоотношение,
считано от 01.10.2020г. в „Жени 02“ООД и е получавал основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 613лв. и, че през 2021г. е получил доход по трудово правоотношение с
„Одесстрой“ООД за 2021г. в размер на 823,53лв. – БТВ и 639,04лв.- нетно трудово
2
възнаграждение.
Пред въззивната инстанция е представено удостоверение №20/16.05.2022г. издадено от
„Мулти строй“ЕООД, от което се установява, че ответникът е работил като шофьор на товарен
автомобил и е получил трудово възнаграждение за периода 28.04.2022г. -30.04.2022г. в размер на
37,37лв.
Представени са доказателства, от които се установява, че ответникът е сключил договор за
кредит и, че заплаща месечен наем за жилище в размер на 250лв. месечно.
По делото не са представени доказателства относно размера на получаваните от ищцата
доходи.
По така установеното от фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на чл.143 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда,
че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява
условия за живот, необходими за развитието на детето, като съгласно ал. 2 от същата разпоредба
издръжката се дължи на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали родителите са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Издръжка за минало време може
да се търси за една година назад от датата на предявяване на иска.
При осигуряването на издръжката на детето следва да участват двамата родители.
При определяне размера на издръжката на ненавършило пълнолетие дете следва да се
съобразят нуждите на детето и възможностите на родителите.
В случая се претендира заплащане на издръжка в полза на малолетно дете от страна на
бащата, като от доказателствата по делото се установява, че грижите и издръжката на детето се
осигуряват изяло от майката. Безспорно е, че ответникът е баща на детето, който е трудоспособен,
притежава квалификация, която му позволява да работи и да получава трудови доходи поне в
размер на минималната за страната работна заплата. Не са наведени твърдения и не са представени
доказателства, от които да се установява, че ответникът има здравословни проблеми, които да
обуславят намалена трудоспособност и ограничават възможностите му да работи.
В конкретния случай, предвид възрастта на детето /13 години/, както и, че издръжката
следва да служи за задоволяване на екзистенц мининума от нужди на детето за храна, дрехи,
битови разходи, но също така и за забавления и занимания на детето, с които то да се развива и
задоволява свои емоционални, физически и социални потребности, съставът намира, че
необходимите средства за издръжка на детето са в размер на 355лв.
Общата издръжката в полза на детето следва да бъде определена в размер на 355лв.
месечно, от които 135лв. следва да се осигуряват от майката, която е и родителят полагащ преките,
непосредствени и ежедневни грижи за детето. Ответникът следва да заплаща разликата в размер на
220лв. При определяне размера на дължимата от майката издръжка, съдът съобразява, че тя полага
преките и непосредствени грижи за детето, купува храна и дрехи на детето, осигурява дом и
заплаща общите ежедневни битови разходи, свързани с поддържането му.
Бащата е в трудоспособна възраст, липсват пречки той да работи и да си осигурява доход в размер
поне на минималната работна заплата за страната, поради което и въпреки, че дължи издръжка на
още едно малолетно дете, настоящият състав на съда приема, че той разполага с възможност да
заплаща издръжка в размер на 220лв. месечно в полза на детето Р.. Издръжка в посочения размер е
дължима, считано от датата на подаване на исковата молба-24.02.2021г.
Доколкото по делото се установява, че родителите на детето са във фактическа раздяла от
преди 10 години, т. от преди м. 02.2020г. и не са ангажирани доказателства, че в издръжката на
детето за периода м. февруари 2020г. – м. януари 2021г. е участвал и бащата, като е давал средства
за закупуване на храна, дрехи или заплащане на битови разходи, съдът приема че в този период
издръжката е поета изцяло от майката, която е полагала и основните грижи за него. Макар, че за
част от периода / дните от понеделник до петък в учебно време/, издръжката на детето е
подпомагана от трети лица, то за останалите периоди и за остатъка от необходимите средства за
задоволяване на нуждите на детето издръжката следва да бъде поета от двамата родители. На
основание чл.142, ал.2 СК, съобразявайки възрастта на детето и обстоятелството, че част от
издръжката на детето е поета от други лица, съдът определя обща издръжка в размер на 305лв., от
които бащата следва да заплати издръжка в размерна 152,50лв. месечно или общо за периода
24.02.2020г. – 23.01.2021г. – 1830лв. Предвид изложеното искът за заплащане на издръжка за
3
посочения период е основателен до размера от 152,50лв.
Предвид изложеното, решението на ВРС, в частите, с които са уважени исковете с правно
основание чл.143, ал.2 СК за осъждане на Р. М. Р. да заплаща издръжка в полза на детето Р. в
размер на 220лв., считано от подаване на исковата молба и с правно основание чл.149 СК за
сумата от 1830лв. за периода от 24.02.2020г. – 23.01.2021г. следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в села.
Въззиваемата страна не е представила доказателства за направените пред въззивната
инстанция разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260018 от 11.01.2022 г., постановено по гражданско дело №
2847 по описа за 2021 г. на 18-ти състав на Районен съд – Варна, в частите, с които Р. М. Р., ЕГН
********** е осъден да заплаща в полза на детето Р., р. на 22.07.2009г., чрез нейната майка и
законен представител Ж. ИВ. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 220лв., считано
от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2021г. с падеж 15-то число на месеца, за който се
дължи издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, на основание чл.143 СК и
издръжка за минало време за периода 24.02.2020г. – 23.01.2021г. по 152,50лв. месечно, общо за
периода – 1830лв. 261820/30.12.2020г., на основание чл. 149 СК.
Решението в останалите части не е обжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4