№ 4750
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20211110163099 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците М. В. А. / като наследник на В. И. Б./, П. К. Ч., , К. И. Б. и З. И. Б. в качеството
им на наследници на В. П. Б. / поч. на 23.03.11г./ по отношение на топлоснабден имот в гр.
АДРЕС аб. № ****** въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за периода
май 2018 г. – април 2019 г. на потребителите топлинна енергия, като купувачите не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Поддържа, че потребителите не са
заплатили и дължимата такса за дялово разпределение за посочения период, както и че са
изпаднали в забава. Твърди, че за задълженията на ответниците отговарят наследниците по
закон на В. П. Б.. Ето защо претендира следните суми: 2866,62 представляваща цена на
доставена топлинна енергия в периода май 2018 г. - април 2019 г. в имот, в гр. АДРЕС аб. №
****** , 508,57лева – мораторна лихва за периода 15.09.19г.- 19.10.21г.; 11,34 лева,
представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода
10.2018г.- м. 06.19г. и мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение в
размер на 2,34лв. за периода 31.10.18г.- 19.10.21г., заедно със законна лихва върху
главниците от датата на исковата молба в съда до окончателно изплащане на вземанията .
Претендира разноски.
Сумите се претендират от всеки един от ответниците в размер от по ¼ , съразмерно на
1
наследствените им дялове, или от всеки един от четиримата ответници в размер от по
716,65лева –неплатена топлинна енергия за периода м. 05.18г.- м. 04.19г., 127,14лв.-
мораторна лихва за периода 15.09.19г.- 19.10.21г., както и главница за дялово разпределение
в размер на 5,67лв. за периода 10.2018г.- 06.2019г. и мораторна лихва за забава в размер на
0,58лв. за периода 31.10.18г.- 19.10.21г., ведно със законна лихва върху двете главници от
датата на исковата молба в съда до окончателно изплащане на сумите.
Ответниците не са подали отговор на исковата молба.
В съдебно заседание се явява ответникът П. К. Ч. , който взема становище, че не
оспорва размера на исковете, както и че апартаментът е топлофициран. Не оспорва и
качеството си на наследник, като твърди , че не живее там. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца не взема становище по допустимостта и
основателността на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател
или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Страните не спорят, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че в процесния период ответниците са били титуляри на
правото на собственост на процесния имот, доколкото се явяват наследници на В. П. Б. при
посочените квоти . Ето защо всеки един от ответниците отговаря до размер от ¼ за
задълженията върху процесния / наследствен за страните / имот в качеството си на
съсобственик, доколкото не се установява имотът да се ползва на друго основание от трето
за спора лице. Следователно, установено е съществуването на облигационно договорно
правоотношение между ищеца, от една страна, и ответниците , от друга, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на
посочените лица топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание.
Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от
2
КЕВР, които обвързват потребителите дори и без да са ги приели изрично съгласно
специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява
изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество топлинна
енергия е доставено в сградата и в жилището на потребителите е от значение единствено
към доказването на размера на исковете.
Ответниците не оспорват факта, че в процесния имот е доставяна топлинна енергия,
който факт се установява и от представените изравнителни сметки и документи за главен
отчет /поради което и за процесуална икономия съдът не е допускал изготвяне на
заключения на вещи лица/. От същите се установява и че в процесния период в имота е
доставена топлинна енергия на обща стойност 2875,62 лева, с вкл. ДДС. Ответниците не
доказаха погасяване, поради което исковете следва да бъдат изцяло уважени.
Изцяло основателни са и претенциите за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна енергия/.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „ФИРМА” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки
третото лице помагач е извършвало дяловото разпределение в процесния период, като няма
данни работата да не е приета. Ето защо и потребителите дължат възнаграждение в размер
на претендираната сума.
По исковете по чл. 422 ГПК вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За периода юли 2016 г. – април 2017 г. са приложими Общите условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР/. Претенцията за мораторна лихва
върху задължението за плащане на цена на ТЕ е основателна предвид основателността на
главното вземане.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от длъжниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни.
По разноските:
3
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски. Ищецът е сторил разноски както следва:
265,02 лева – за държавна такса и 100 лева за възнаграждение за юрисконсулт. Намалени
съобразно отхвърлената част от исковете, на ищеца се следват разноски в размер на
264,84лева , или всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски от по 66,21лева, съразмерно на уважените спрямо него искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. К. Ч. с ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *******
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 716,65лева –т цена на
доставена и неплатена топлинна енергия за периода м. 05.18г.- м. 04.19г., до имот в гр.
АДРЕС аб. № ****** , 127,14лв.- мораторна лихва за периода 15.09.19г.- 19.10.21г., както и
главница за дялово разпределение в размер на 5,67лв. за периода 10.2018г.- 06.2019г. ведно
със законна лихва върху двете главници от датата на исковата молба в съда -04.11.21г. до
окончателно изплащане на сумите, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за забава в
размер на 0,58лв. за периода 31.10.18г.- 19.10.21г. върху цена на услуга дялово
разпределение .
ОСЪЖДА К. И. Б. с ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *******
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 716,65лева – цена на доставена
и неплатена топлинна енергия за периода м. 05.18г.- м. 04.19г., до имот в гр. АДРЕС аб. №
****** , 127,14лв.- мораторна лихва за периода 15.09.19г.- 19.10.21г., както и главница за
дялово разпределение в размер на 5,67лв. за периода 10.2018г.- 06.2019г. , ведно със законна
лихва върху двете главници от датата на исковата молба в съда-04.11.21г. до окончателно
изплащане на сумите, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за забава в размер на
0,58лв. за периода 31.10.18г.- 19.10.21г. върху цена на услуга дялово разпределение .
ОСЪЖДА З. И. Б. с ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *******
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 716,65лева – цена на доставена
и неплатена топлинна енергия за периода м. 05.18г.- м. 04.19г., до имот в гр. АДРЕС аб. №
****** , 127,14лв.- мораторна лихва за периода 15.09.19г.- 19.10.21г., както и главница за
дялово разпределение в размер на 5,67лв. за периода 10.2018г.- 06.2019г. , ведно със законна
лихва върху двете главници от датата на исковата молба в съда -04.11.21г. до окончателно
изплащане на сумите, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за забава в размер на
0,58лв. за периода 31.10.18г.- 19.10.21г. върху цена на услуга дялово разпределение.
ОСЪЖДА М. В. А. с ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *******
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 716,65лева – цена на доставена
4
и неплатена топлинна енергия за периода м. 05.18г.- м. 04.19г., до имот в гр. АДРЕС аб. №
****** , 127,14лв.- мораторна лихва за периода 15.09.19г.- 19.10.21г., както и главница за
дялово разпределение в размер на 5,67лв. за периода 10.2018г.- 06.2019г. , ведно със законна
лихва върху двете главници от датата на исковата молба в съда -04.11.21г. до окончателно
изплащане на сумите, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за забава в размер на
0,58лв. за периода 31.10.18г.- 19.10.21г. върху цена на услуга дялово разпределение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК П. К. Ч. с ЕГН ********** , К. И. Б. с ЕГН
********** , З. И. Б. с ЕГН ********** , М. В. А. с ЕГН ********** да заплатят на
„ФИРМА” ЕАД, ЕИК *******, всеки един от тях по отделно, сумата от по 66,21лева
разноски по делото, съразмерно на уважените спрямо всеки един от ответниците искове.
Решението е постановено при участието в процеса на „ФИРМА” ЕАД, като трето
лице помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5