Решение по дело №290/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 107/12.02.2025г., постановено по а.н.д. № 2054/2024г., Районен съд Плевен, седми наказателен състав е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 006049/16.10.2024г., издадено от Председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София, [жк], бул. „България” №49, [адрес], представлявано от С. Н. Н. и Н. М. Л. – управители, на основание чл.45, ал.1 от Закон за потребителския кредит (ЗПК) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 лв., за извършено нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – „Профи Кредит България” ЕООД гр. София чрез пълномощник, страна по а.н.д. № 2054/2024г. по описа на Районен съд Плевен.

В жалбата се излагат доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в решението липсват мотиви и обсъждане на наведените с жалбата възражения, неправилно е прието и че са спазени административнонаказателните правила. В тази връзка се излага, че липсва надлежна покана за съставяне на АУАН, не са спазени изискванията на чл.40, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, неправилно е определена материалноправната норма на нарушението. По същество се отрича извършено нарушение от дружеството, като се излагат и доводи за неговата недоказаност по несъмнен начин. На последно място се претендира маловажност на случая, ако се приеме, че деянието представлява нарушение. Иска се отмяна на решението на Районен съд Плевен и отмяна на издаденото НП, претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба, като ангажира подробни съображения за правилност на оспорения съдебен акт и на НП, моли решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна, ако същият надвишава минимално предвидените размери по Наредба № 1/2004г.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:

С обжалваното решение съдът е потвърдил НП № 006049 от 16.10.2024г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл.45, ал.1 от ЗПК на „Профи Кредит България” ЕООД гр. София е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева за извършено нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК затова, че на 28.06.2023г. в гр. Плевен, в офис за кредити с адрес гр. Плевен, [улица] сключил договор № 40018333777 от същата дата, който не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него не са посочени по ясен и разбираем начин годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя.

От фактическа страна по делото е установено, че на 05.06.2024г. в отсъствие на нарушителя бил съставен АУАН № 006049 от същата дата против „Профи Кредит България” ЕООД за извършено нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, състоящо се в следното:

На 20.03.2024г. служители на КЗП извършили проверка в офис за кредити в гр. Плевен, [улица], стопанисван от „Профи Кредит България” ЕООД, в който се предоставят потребителски кредити по смисъла на ЗПК в размер от 100,00 лв. до 5 000,00 лв. При направено запитване за отпускане на потребителски кредит в размер на 3 000,00 лв. със срок за погасяване 12 месеца била предоставена информация в писмена форма чрез Стандартен европейски формуляр (СЕФ), както следва: общ размер на кредита 3 000,00 лв.; срок 12 месеца; размер на вноската 307,23 лв.; обща дължима сума 3 686,76 лв., ГПР – 48,32%; фиксиран лихвен процент – 41%. Предложени били допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. На стр.6 и стр.7 от СЕФ била посочена информация за допълнителна услуга „Фаст“, която гарантира приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит в рамките на 1 час, и допълнителна услуга „Флекси“, която предоставя правото на едностранна промяна на погасителния план от страна на кредитополучателя. На стр.7 от СЕФ било посочено, че дължимото на кредитора възнаграждение при поискана и закупена допълнителна услуга „Фаст“ е в размер на 1 350,00 лв., а за допълнителна услуга „Флекси“ е 1 290,00 лв.; Размерът на вноската е 220,00 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита; В случай, че потребителят поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок и е закупил, съответно използвал допълнителна услуга „Фаст“, възнаграждението за същата се дължи в пълен размер; Общи параметри по кредита и при закупуване на допълнителна услуга: 1. Общ размер на вноската – 527,23 лв.; 2. Обща сума, която следва да се заплати – 6 326,76 лв.

Констатациите си проверяващите обективирали в КП № К-2739063 от 20.03.2024г. и изискали 3 бр. договори за потребителски кредит (произволно избрани от проверяваното дружество) ведно с ОУ, погасителен план и СЕФ. Служител на дружеството заявил, че договорите ежеседмично се изпращат в централен офис в гр. София и не се съхраняват в офиса в гр. Плевен, поради което с КП № К-2739063 от 20.03.2024г. било изискано кредитната институция да представи в офиса на КЗП в гр. Плевен 3 бр. договори за потребителски кредит (ДПК), сключени с потребители в гр. Плевен без допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в периода от м. 09.2023г. до момента, ведно с Общи условия, погасителен план, СЕФ; 3 бр. договори за потребителски кредит с допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ за същия период; бланка на типов договор; 1 бр. договор за потребителски кредит, който е предсрочно погасен; информация за общ брой сключени договори в офиса в гр. Плевен за същия период с разбивка без допълнителни услуги и с допълнителни услуги.

На 28.03.2024г. чрез куриерска фирма „Профи Кредит България” ЕООД предоставило становище и изисканите документи. В становището било посочено, че за периода м. 09.2023 г. до момента в офиса са сключени 280 бр. договори, като от тях няма договори „Стандарт“ без допълнителни услуги. След преглед на предоставените документи било установено, че в тях са заличени датите на сключване на договорите и на предоставяне на информацията, поради което с покана до „Профи Кредит България” ЕООД от 29.03.2024г. същите били изискани без заличени данни, както и било изискано да представи допълнителни документи. Последните били представени на 12.04.2024г. чрез куриерска фирма. От контролния орган на 16.04.2024г. била изпратена покана до дружеството да предостави на ел. поща на КЗП становище, в което да бъде изяснено, включен ли е размерът на възнаграждението за предоставяне на допълнителната услуга „Фаст“ в размера на ГПР към съответните договори – ДПК от 18.10.2023г., ДПК от 02.11.2023г., ДПК от 18.09.2023г. и ДПК от 12.12.2023г. „Профи Кредит България” ЕООД представило становище на 26.04.2024г., от което не ставало ясно дали размерът на възнаграждението за допълнителни услуги е включен в размера на ГПР, затова с нова покана от 07.05.2024г. било изискано дружеството да представи ясна и категорична информация включен ли е размерът на възнаграждението за предоставяне на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размера на ГПР към 7 бр. конкретно посочени договори за потребителски кредит, между които ДПК № 40018333777 от 28.06.2023г. На 21.05.2024г. в КЗП офис Плевен било получено становище от „Профи Кредит България” ЕООД, в което е описано, че потребителите са поискали допълнителни и незадължителни услуги, възнаграждението за които не следва да бъде включвано в изчисляване на ГПР с оглед на нормативната уредба и по-конкретно поради това, че сключването на договора за услуга не е задължително условие за получаване на кредита или за сключването му при предлаганите условия.

Съдът приел за безспорно установено, че съгласно представения договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40018333777 от 28.06.2023г., на потребителя е предоставена сума в размер на 500,00 лв. за 12 месеца, с погасителна месечна вноска 51,43 лв.; ГПР 48,34 %; ГЛП 41,00 %; обща сума за погасяване 617,18 лв. В договора било записано, че потребителят е поискал и закупил допълнителна услуга „Фаст“ за сума в размер на 200,00 лв. и допълнителна услуга „Флекси“ за сума в размер на 225,00 лв., поради което заедно с месечната погасителна вноска по кредита, кредитополучателят дължи вноска за допълнителната услуга в размер на 35,42 лв., тоест общо задължение 1 042,18 лева и общ размер на вноската 86,85 лв. В договора било уточнено, че допълнителната услуга „Фаст“ предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, а допълнителната услуга „Флекси“ предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, като съгласно т.15.1. от Общите условия към договора, допълнителната услуга „Фаст“ предоставя правото на приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „Профи Кредит България“ ЕООД, от което се разбирало, че това действие трябва да се извърши преди сключването на договора за кредит и съответно да се заплати тогава, а в случая заплащането се изисква с договора за кредит. Установено било още, че съгласно т.15.2. от Общите условия към договора допълнителната услуга „Флекси“ предоставя право клиента да промени едностранно погасителния си план на потребителския кредит, което е свързано с управлението на кредита (по отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на падежната дата на кредита). Съдът приел, че сумата за допълнителната услуга „Фаст“ се изисква само от потребителите, които сключват договор за кредит, като в т.VI. „По поискана и закупена допълнителна услуга“ от ДПК било посочено, че: „.... В случай че КЛ/СД поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Флекси“ за периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, а ако КЛ е закупил допълнителна услуга „Фаст“, дължи пълния размер на възнаграждението за същата“, т.е. възнаграждението за услугите е винаги дължимо, дори при предсрочно погасяване на кредита. Съдът посочил, че в ДПК „Профи Кредит Стандарт“ № 40018333777 от 28.06.2023г. дължимата сума за допълнителната услуга „Фаст“ представлява 40 % от размера на предоставения кредит, а дължимата сума за допълнителната услуга „Флекси“ представлява 45 % от размера на предоставения кредит, или дължимата сума за двете допълнителни услуги представлява 85 % от размера на предоставения кредит.

Актосъставителят приел, че сключеният на 28.06.2023г. договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, според който договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В ДПК не било посочено как е образуван ГПР, при какви допускания и от какви компоненти. В договора годишният процент на разходите бил посочен единствено като абсолютна процентна стойност – 48,13 %, липсвало посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното НП.

За да потвърди оспореното пред него НП, въззивният съд приел, че АУАН и НП съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и при съставянето им не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на издаденото НП. По съществото на спора съдът приел въз основа на събраните по делото доказателства, че касаторът е осъществил състава на административното нарушение, вменено му в акта и НП, същото е безспорно доказано, не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, както и че наложеното наказание е правилно определено съобразно санкционната норма на чл.45, ал.1 от ЗПК в минимален размер. В резултат на така приетото, въззивният съд потвърдил изцяло оспореното НП като законосъобразно.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено при спазване на процесуалните правила и при правилно прилагане на закона. За да потвърди НП, първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и в съответствие с тях правилно е възприел фактическата обстановка, поради което не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, които да съставляват касационно основание за отмяна на решението, а възраженията на касатора в този смисъл са неоснователни.

При разглеждане на делото въззивния съд е събрал необходимите за правилното изясняване на спора писмени и гласни доказателства. В резултат на техния анализ е достигнал до правилни правни изводи за законосъобразност на НП, които се споделят от настоящата инстанция, поради което съдът на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на решението.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на цитираната разпоредбата е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да извърши във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор, дали да го сключи. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР (каквито са процесните услуги „Фаст“ и „Флекси“), противоречи на изискването за яснота, въведено с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

При анализа на събраните в първоинстанционното производство доказателства се налага извода, до който е достигнал и районният съд, че касаторът е извършил посоченото нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което правилно дружеството е санкционирано с издаденото НП на основание чл.45, ал.1 от ЗПК. В случая от доказателствата по делото (договора за потребителски кредит) се установява, че не е налична пълната информация по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а именно – в договора не се съдържа по ясен и разбираем начин формирането на ГПР, което налага извод за осъществен състав на нарушението. Правилно е прието от РС Плевен, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП на това основание.

Възраженията в касационната жалба настоящият състав намира за неоснователни.

В решението си въззивният състав подробно е посочил доказателствата, на базата на които приема нарушението за безспорно извършено, и е обсъдил показанията на разпитаните свидетели, като се е обосновал защо ги кредитира. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата.

Противно на твърденията в касационната жалба, в решението са изложени мотиви по възраженията на оспорващото дружество и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят от касационния състав. Нарушението е ясно и разбираемо описано в АУАН и НП, посочена е правилната му правна квалификация – чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, изискваща договорът за потребителски кредит да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая ГПР е посочен само като абсолютна стойност, без да става ясно как е формиран и какви компоненти съдържа. Следователно правото на защита на дружеството не е накърнено, тъй като същото е разбрало какво нарушение му е вменено, видно от възраженията в жалбата до районния съд и пред настоящата инстанция.

Оплакването на касатора за неправилна правна квалификация на нарушението и че последното се изразява в неправилно изчисляване на ГПР (чл.19, ал.2 от ЗПК) съдът намира за неоснователно. Както бе посочено, на дружеството е вменено нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, изразяващо се в това, че ГПР е посочен само като абсолютна стойност, без да става ясно как е формиран и какви компоненти съдържа. Действително в процесното НП са изложени и мотиви за невярно изчислен ГПР, но на кредитора не е вменено нарушение на чл.19, ал.2 от ЗПК, нито съдът е обсъждал такова. В мотивите на първоинстанционното решение е формиран извод, че в ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя/кредитополучателя начин да са посочени всички разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му правоотношение, а в случая ГПР е посочен само в абсолютна стойност, без изискуемото съдържание – в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Доводите на касатора за липса на надлежна покана за съставяне на АУАН се опровергават от доказателствата по делото. До представляващите дружеството е изпратена покана изх.№ Р-03-786/23.05.2024г. (л.40 от първоинстанционното дело), която е получена на 27.05.2024г. на адреса на дружеството от служител Р. М. – административен специалист. В поканата е определена дата за явяване на представляващ дружеството или упълномощен представител – 04.06.2024г. Актът е съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН не обвързва датата, на която нарушителят е поканен за съставяне на АУАН, с датата на съставяне на последния при неявяване на представител на нарушителя. В случая актът е съставен на следващия ден след изтичане на срока, в който представител на дружеството е следвало да се яви в офиса на КЗП, поради което не е налице твърдяното съществено процесуално нарушение и правото на защита на жалбоподателя не е било ограничено, доколкото в хода на производството съставеният АУАН е бил надлежно връчен и нарушителят не е бил лишен от възможността да се запознае с неговото съдържание; да представи писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН; да оспори по съдебен ред законосъобразността и правилността на издаденото наказателно постановление, като изложи доводи и да представи или да поиска събиране на доказателства и др. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали то е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. Постановление № 5/1968г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

В акта изрично е отразено, че е съставен в присъствието на един свидетел, отбелязан като такъв при установяване на нарушението и съставяне на АУАН, следователно нормите на ал.3 и ал.4 от същия член са неотносими към конкретния случай. Свидетелят е част от екипа, извършил проверката на 20.03.2024г. и последващите проверки на представените от дружеството документи.

Неоснователно е възражението за недоказаност на нарушението и че същото не е извършено от наказаното дружество. Съвкупният анализ на плащането на разхода за услугите „Фаст“ и „Флекси“ по сметка на кредитора, включването му в погасителния план на кредита, води до извод, че реално не се касае за допълнителни услуги, а за прикрити разходи по кредита, целящи въвеждане на още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна, а като краен резултат води до оскъпяване на кредита. Този разход е разсрочен и съвпада с падежите на задълженията (главница и лихва) по договора за кредит, т.е. кумулира се към погасителните вноски. Това от своя страна означава, че този разход попада в приложното поле на §1, т.1 от ДР на ЗПК и чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО, при което следва да се включи в ГПР по кредита, който се отразява в договора за кредит.

Съдът не споделя и изложените от касатора доводи за маловажност на извършеното нарушение, доколкото неизпълнението на горепосоченото административно задължение не се отличава с по-малка тежест от обичайните от този вид. Напротив, нарушенията от този вид засягат в значителна степен обществените отношения, свързани с предоставянето на кредити на потребителите и създават пречки за вземане на правилно решение при избор на възможности за получаване и погасяване на кредит.

Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали различни констатации от тези отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на районния съд, водещи до отмяната на НП. По изложените съображения касационният състав намира, че оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора претенцията за разноски на ответника по касационната жалба е основателна и следва да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лева.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 107/12.02.2025г., постановено по а.н.д. № 2054/2024г. по описа на Районен съд Плевен.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София, [жк], бул. „България” №49, [адрес], да заплати в полза на Комисия за защита на потребителите, направените по делото разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.