Р Е Ш Е Н И Е
№ 879
гр. Хасково, 03.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на шести ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор
Елеонора Иванова от Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното
от съдия Костова АНД (К) № 719 по
описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“- Хасково, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение №131 от 15.04.2019 г., постановено по АНД №1564 по
описа на Районен съд– Хасково за 2018 година.
В жалбата се
твърди, че при постановяването на оспореното решение съдът приложил неправилно
закона. Счита се, че делото било безспорно изяснено от фактическа страна, като
било установено, че наказаното дружество извършило нарушение на чл.16, ал.1,
т.6 и т.7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Като
незаконосъобразни и неприемливи се определят изводите на районния съд за
нарушение на чл.18 от ЗАНН при издаване на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление, като в тази връзка се
посочва, че правилно в актовете било отразено, че била нарушена разпоредбата на
чл.16, ал.1, т.6 и т.7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Констатираното нарушение засягало именно т.6 и т.7, които в случая били
взаимосвързани, защото ако дружеството било изпълнило задължението си на
16.08.2018 г. да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск
за здравето и по безопасен начин на работещата С. С., може би нямало да се
стигне до злополука с нея. Неправилна била преценката на съда на
доказателствата по делото. Смята се, че макар да били визирани две точки на
чл.16, ал.1 от ЗЗБУТ, всъщност се касаело за едно нарушение и то било, че
работодателят не осигурил здравословни и безопасни условия на труд на
работещите, съгласно нормативните изисквания. Моли се за отмяна на решението на
районния съд и потвърждаване на отмененото наказателно постановление.
Ответникът,
„МАРИЯ-ВИКТОРИЯ“ ООД - в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален
представител, оспорва касационната жалба, като излага доводи в насока
правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт. Претендира разноски
по делото и в тази връзка представя по чл.80 от ГПК.
Представителят
на ОП - Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Предлага оспореното
съдебно решение да бъде оставено в сила.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С Решение №131
от 15.04.2019 г., постановено по АНД №1564/2018 г., Районен съд – Хасково е
отменил Наказателно постановление №26-000642 от 05.11.2018 г. на директора на
дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, с което на „МАРИЯ-ВИКТОРИЯ“ ООД - гр.П.,
за нарушение на чл.16, ал.1, т.6 и т.7 от Закона за здравословни безопасни
условия на труд (ЗЗБУТ), на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.413, ал.2
от Кодекса на труда (КТ), е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2500 лева. Съдът, с диспозитива на решението си, оставил
без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на адвокатско
възнаграждение по делото.
За да постанови
решението си, районният съд констатирал, че АУАН отговаря на чл.40 от ЗАНН и
чл.42 от ЗАНН, а НП на чл.57 от ЗАНН. По същество приел, че дружеството е
осъществило описаните в наказателното постановление две нарушения - не
осъществил ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и
по безопасен начин за работничката С. С., като обективните данни за това били и
самите наранявания, които тя получила в следствие на липсата на този контрол, и
допуснал до работно место, където съществувала сериозна или специфична опасност
за здравето и живота, същото лице, което не било подходящо обучено,
инструктирано и екипирано. Извършването на нарушенията било доказано по делото.
Като неправилен възприел размера на наложената санкция, поради липсата на
мотиви в тази насока в НП. Въпреки формираните изводи по същество, съдът стигнал
до извод за отмяна на наказателното постановление, поради това, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП били описани две отделни нарушения- по
чл.16, ал.1, т.6 и чл.16, ал.1, т.7 от ЗЗБУТ, а било наложено едно наказание,
като по този начин бил нарушен чл.18 от ЗАНН. Поради това нямало как да се
разбере за кое от двете нарушения било наложено наказанието. Както съдът, така
и жалбоподателят не можели да разберат в какво точно се състои нарушението и за
какво е наказано дружеството. Нарушено било правото на защита на наказаното
лице. Съдът изложил и мотиви за оставяне без уважение на искането на
жалбоподателя за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение ,като се
е мотивирал с Тълкувателно решение № 2/03.06.2009г, прието от общите събрания
на колегиите във Върховен административен съд по тълкувателно дело № 7/2008г.
Настоящата
инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при напълно изяснена
фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. След
като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства,
анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил
законосъобразни правни изводи.
Настоящият
състав изцяло споделя изводите на районния съд по същество, с които същия
приема, че дружество „МАРИЯ-ВИКТОРИЯ“ ООД е осъществило съставите на чл.16,
ал.1, т.6 и т.7 от ЗЗБУТ, както и този, че наложената от АНО санкция е била
неправилно определена, поради липсата на мотиви в тази насока. От друга страна,
правилен е основният извод на съда, че при описание на изпълнително деяние,
което изпълва съставите на две самостоятелни нарушения, то нарушителя следва да
бъде наказан за всяко от тях поотделно, а не органът да налага само една
санкция. Съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за
всяко едно от тях. Цитираната разпоредба урежда случаите на извършени множество
административни нарушения от едно лице – с едно или отделни деяния. И в двата
случая законът предвижда налагане на отделни наказания за всяко извършено
нарушение и отделно изпълнение на всяко от наложените наказания. Налагането с
НП на едно наказание за описани от фактическа и правна страна две нарушения
представлява нарушение на чл.18 от ЗАНН и е основание за отмяната му. В случая
остава изцяло неясно за кое от двете самостоятелни нарушения в крайна сметка
дружеството е санкционирано с имуществената санкция в размер от 2500 лв., при
условие, че такова по вид наказание се следва, както за нарушението по чл.16,
ал.1, т.6 от ЗЗБУТ, така и за това по чл.16, ла.1, т.7 от ЗЗБУТ, и се определя
в размер от 1500 до 15000 лева, съгласно нормата на чл.413, ал.2 от КТ. Като не е
наложил отделни наказания за извършените две деяния, административнонаказващият
орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление. Това процесуално
нарушение прави напълно неясна волята на наказващия орган за кое точно от
описаните административни нарушения е ангажирана отговорността на жалбоподателя
и води до нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Разпоредбата на
чл.18 от ЗАНН е императивна, поради което е недопустимо наказващият орган да
преценява дали да я приложи или не. В случая, за всяко едно от установените
нарушения е следвало да бъде издадено отделно наказателно постановление на
дружеството. Неизпълнението на това задължение във всички случи води до отмяна на
санкционния акт на процесуално основание.
По изложените
съображения, се налага извода, че касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода
на делото и предвид заявеното от ответника в настоящото производство искане за
присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно и като такова следва
да бъде уважено поради следните съображения:
С §9 от ПРЗ на Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди (обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.; изм., бр. 59 от 1993 г., бр.
12 от 1996 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 30
и 33 от 2006 г., бр. 43 от 2008 г., бр. 17 от 2009 г., бр. 38 и 98 от 2012 г. и
бр. 7 от 2018 г., обн. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. в Закона за
административните нарушения и наказания в чл.63 се създават ал.3, ал.4 и ал.5.
Съгласно новосъздадената ал. 3 на чл.63 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Цитираната
норма е процесуална,
има действие занапред и се прилага от момента на влизането ѝ в
сила. Така допълненият текст на чл.63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване
29.11.2019г. към момента на постановяване на настоящото решение вече е в сила,
поради което на дружеството жалбоподател се следват направените и доказани пред
касационната инстанция разноски в размер на 350лв., които следва да бъдат
заплатени от касатора в настоящото производство на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 228 от АПК, вр. чл.143, ал.1 от АПК.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №131 от 15.04.2019 г., постановено по АНД №1564
по описа на Районен съд – Хасково за 2019 година.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Х. с адрес: гр. Х.,
ул.“П.Е.“ №2 да заплати на „М. В.“ ООД, Булстат … със седалище и адрес на
управление гр. П., бул. „М. Л.“ №.., представлявано от управителите П. А. Т. и
М. Д. М. сумата в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/ разноски по делото
за настоящата касационна инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.