РЕШЕНИЕ
№263/16.04.2018г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на петнадесети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова……………………………..................и
в присъствието на Прокурор Петър Мидов…….................………………………...............................като
разгледа докладваното от съдия
Байнова и.адм.д. №148 по описа за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.203 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от А.Т.С. *** с посочен съдебен адрес ***, 21, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - гр.София, бул. „Н.Столетов” №21. С исковата молба на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ се претендира изплащане на обезщетение в размер 10 000 лв за неимуществени вреди, претърпени в периода от 03.01.2013г. до 06.08.2013г. в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от ГДИН, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се твърди, че от 03.01.2013г. до 06.08.2013г. ищецът бил задържан в Арест – гр.Хасково. През този период претърпял вреди от неимуществен характер, които били следствие на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”. Същите се изразили в това, че не му били осигурени нормални условия на живот, тъй като в Ареста – гр.Хасково било пренаселено, липсвал законоустановения минимум на жилищна площ, полагаща се на всеки лишен от свобода, бил настанен в тясна килия без прозорец и достъп до слънчева светлина, без санитарен възел и течаща вода, поради което всички затворници, включително и ищецът, били принудени да удовлетворяват естествените си нужди в кофа или в шишета от минерална вода в килията, пред очите на другите задържани. Нямало престой и разходка на открито.Тъй като арестът бил на последния етаж и без възможност за проветрение на отделните килии, в тях през летния сезон било непоносимо горещо. Килиите миришели на урина, не се почиствали и обезпаразитявали, а това било предпоставка за развитие на болести и бактериални зарази. Дюшеците и спалните принадлежности били мръсни и прашни. Поради липсата на течаща вода и възможност задържаните да се къпят в летните жеги, личната им хигиена била на много лошо ниво. Ищецът твърди, че по време на престоя си в ареста – гр.Хасково заболял от екзема на десния крак и окосмената част на главата, и гъбична болест на ноктите на ръцете. Прекарал и пневмония, която била установена в Затвора – Стара Загора. Зрението му трайно се увредило от лошото осветление в килията.
Така описаните унизителни и нехуманни условия на живот били резултат от бездействия на администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията”, която не му осигурила на достатъчна жилищна площ, достъп до санитарен възел и течаща вода, престой и разходка на открито. Хигиенно-битовите условия на живот в ареста – гр.Хасково по време на престоя на ищеца там били толкова лоши, че представлявали сериозен риск за здравето на задържаните. Несъобразяването им със стандартите на ЗИНЗС и международните актове, по които Р България била страна, представлявало незаконосъобразно бездействие на администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията”
В резултат
на престоя му в ареста – гр.Хасково ищецът преживял унижения, срам и неудобство;
емоционални страдания и психически стрес, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо
на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ . Налице били и трите
предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за уважаване на иска: бездействия на
длъжностните лица при ответника, изразяващи се в неизпълнение на задължения,
произтичащи от закона; неимуществени вреди за лишения от свобода; пряка
причинна връзка между действията и бездействията на администрацията и
претърпените вреди.
Въз основа
на така посоченото ищецът иска от съда да бъде осъдена Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” да му заплати сумата от 10 000 лв. като
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от 03.01.2013г. до
06.08.2013г вследствие на противоправни бездействия на длъжностни лица на Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията”, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане.
Подробни
съображения във връзка с предявения иск представя в писмени бележки чрез
процесуален представител.
Ответникът по иска - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, в писмен отговор по исковата молба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, заема становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 200 лв. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Хасково дава становище, че предявеният иск е основателен
и частично доказан. Счита, че претендираният размер на обезщетението е
прекомерно завишен. Предлага искът да бъде частично уважен като се присъди
обезщетение в значително по-нисък размер от претендирания.
Административен съд – Хасково, като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена Справка изх.№411/21.02.2017г. , издадена от Началник Районна служба „Изпълнение на наказанията” – гр. Хасково, от която е видно следното:
1. А.Т.С. *** за времето от 05.01.2013г. до 07.08.2013г.
2. За пози период е бил настанен в килии с №№ както следва: от 05.01.2013г. до 06.01.2013г. в килия №7 ; от 07.01.2013г. до 30.01.2013г. в килия №4; от 31.01.2013г. до 16.04.2013г. в килия №6; от 17.04.2013г. до 21.04.2013г. в килия №1; от 22.04.2013г. до 11.07.2013г. в килия №4; от 12.07.2013г. до 07.08.2013г. в килия №5.
Посочено е, че всички килии са с квадратура 8.64 кв.м., имат отваряем прозорец към южния коридор на ареста с размери 0.65 см х 0.70 см. х 0.45 см, осигуряващ приток на свеж въздух и слънчева светлина.
3. За времето на престой в арест Хасково С. е би настанен със следните лица: от 05.01.2013г. до 06.01.2013г. в килия №7 е бил сам; от 07.01.2013г. до 22.01.2013г. в килия №4 – с Б.К. и Т. Р.; от 23.01.2013г. до 30.01.2013г. в килия №4 е бил сам; от 31.01.2013г. до 16.04.2013г. в килия №6 – с М.Б. и Л.И. ; от 17.04.2013г. до 21.04.2013г. в килия №1 – с А. З.; от 22.04.2013г. до 10.07.2013г. в килия №4 – с И.И. ; от 10.07.2013г. до 11.07.2013г. в килия №4 - с И. И. и К.П.; от 12.07.2013г. до 07.08.2013г. в килия №5 – И. И. и К. П..
4. Килиите в арест Хасково не разполагат със собствен санитарен възел и течаща вода. Достъпът до такива се осъществява съгласно Заповед №Л-4102/06.10.2016г. Когато със задържаните лица не се извършват процесуално-следствени действия, времето от 08.30ч. до 17.00ч. се ползва от тях за лично време, престой на открито, тоалет, свиждане и работа по поддържане на чистотата и хигиената в ареста, в зависимост от заявеното от тях желание.
5. Престоят на открито на задържаните лица в арест Хасково се осъществява на оборудвано за целта помещение с размери 14.5 кв.м. с два големи прозореца, осигуряващи свеж въздух и дневна светлина.
По делото са представени заверени копия от наличната в РСИН – Хасково медицинска документация за ищеца : Медицинска справка на задържания под стража от 15.01.2013г. и бланка за вторични медицински прегледи от 31.01. без посочена година. От Затвора Стара Загора е представена Справка за проведени прегледи в Медицински център „МП Затвора“ – Стара Загора, изготвена от директора на МЦ. Видно от Справката, при постъпване в Затвора – Стара Загора на 08.7.08.2013г. , С. не съобщава субективни оплаквания и минали заболявания. Обективно не се установяват отклонения в здравословното състояние. Описани са проведените медицински прегледи в МЦ по негово желание по дати с поставените диагнози и предписаното лечение. Представени са и заверени копия от Амбулаторна книга за посочените в справката медицински прегледи на А.Т.С..
От страна на ответника са представени заверени копия от 13 бр. фактури от 2013г. за заплащане на извършени услуги в следствен арест – Хасково по пране на одеяла и извършена дезинсекция срещу дървеници, за закупуване на миещи, перилни и почистващи препарати, ръкавици, гъби, полиетиленови торби, метли. Представен е и Протокол за ДДД обработка, извършена през м.април,2013г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Е.Н.М.. Свидетелят заявява, че с ищеца през 2013г. са били заедно в ареста, за около осем – девет месеца. Били през килия и ги извеждали навън да пушат. Свидетелят бил в девета килия, а ищецът в трета или в четвърта, но не си спомнял точната номерация. Всички килии били еднакви. Килията на свидетеля била около два на два като вътре имало две легла и една масичка, нямало шкафове.Били двама човека, после трима. Извеждали ги да пушат по 30-40 минути като отвън имало телефон. Нямало тоалетна, нямало кой да отвори . В килията имало едно шише от минерална вода и кофа за ходене по малка и голяма нужда. Нямало къде да се измият, нито сапун. Нямало нищо за миене на тоалетната, нямало леген, нито прах и сапун. Къпането било в събота като ги изкарвали по 6-8 човека. Страшно било да се стъпи на земята, да не те хване нещо, било мръсно. Всеки ден се виждали с А., когато ги изкарвали на „каре“. Карето не било каре. В ареста нямало въздух. Имало два прозореца. А. оттам получил гъбички. После година и половина били в Стара Загора в една килия. Когато се събличал да тренира и му излезли някакви петна отзад и в момента и на крака ги имал. На пръстите на левия крак имал нещо като екзема. На главата също имал. Свидетелят знаел за гъбичките на А. и за беленето на гърба му, когато тренирал, не знаел какво е това, но все още го имал. Мисли, че А. търсил лекар в ареста. Не може да каже дали А. търсил лекарства или помощ в ареста, говорел по принцип.
Светлината в ареста била с лампа. Денонощно светела една обикновена крушка.Нямало проветрение на килиите, нямало прозорци. Прозорец имало на три метра пред килиите, на коридора. Тоалетът се извършвал сутринта около 7.30 – 8.00 часа. Свидетелят обяснява, че това време е крайно недостатъчно, да си направят тоалета, да си измият ръцете преди да си вземат яденето, да си напълнят вода или да си вземат яденето. Свидетелят сочи,че е бил в ареста за убийство и сега изтърпявал наказанието си, но делото му било върнато за ново разглеждане. В ареста бил задържан под стража, когато били заедно със С.. Знаел, че всички килии са еднакви, защото бил на три различни места в ареста. Отзад имало една вентилация, все едно трактор да работи с пълна газ, било много шумно, нямало въздух. На четвъртия месец от престоя му в ареста го преместили отпред до килията на А.. Когато вратите били отворени (примерно когато отивали да си вземат яденето), се виждало всичко вътре в другите килии. Свидетелят имал средно образование, завършил механотехникум, не бил карал медицински курсове.
По делото е представена справка изх.№1378/28.06.2017г. от РСИН – Хасково относно периода, в който свидетелят Е.Н.М. е пребивавал в арест – Хасково и килиите, в които е бил настанен през този период.
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният в производството осъдителен иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно който Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, респективно за да е допустим искът, ответникът трябва да е юридическо лице, в чиято система бюджетно и организационно е включен органът или длъжностното лице, пряк причинител на увреждането. В случая искът е предявен срещу надлежен ответник.
Съгласно чл.12, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода. Исковата претенция е за вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на служители от администрацията на ареста към Областна служба „Изпълнение на наказанията” в град Хасково (сега РСИН – Хасково), която, съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, е териториално подразделение на ГД „ИН”. Визираната дейност се явява административна по своя характер, доколкото осъществяваната от тези длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на мярката, а обхваща и дейност по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Доколкото предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на ОС „ИН” Хасково, следва да се приеме, че са налице специфичните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, обуславящи допустимостта на настоящия иск.
С оглед
установената допустимост на иска, следва същият да се прецени по същество.
За да се уважи предявеният иск на осн. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те
са в пряка връзка с посочените незаконосъобразни действия и бездействия.
С оглед събраните по делото доказателства съдът
намира, че в случая тези предпоставки са налице.
Съгласно нормата на чл. 3 от ЗИНЗС / в действащата към
процесния период редакция/ осъдените,
както и задържаните под стража лица, не могат да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко или нечовешко отношение, вкл. да бъдат поставяни в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност ... унизително отношение, което
уронва човешкото им достойнство. Така зададените неблагоприятни условия следва
да се разглеждат в тяхната съвкупност и като общо въздействие върху лишения от свобода, а
не всяко едно от тях да се преценява като самостоятелно влияние и степен на
интензивност върху личността, което според Европейският съд по правата на
човека (Решение от 10.02.2012 г. по делото на Шахънов срещу България, т.40),
води до намаляване на релевантността на всеки аргумент при разглеждане на
общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на
кумулативните ефекти от тези условия върху жалбоподателя, както се
изисква от Конвенцията /ЕКПЧ/ .
В част втора „Изпълнение на наказанията“, Глава осма „Места за лишаване от свобода“ на ЗИНЗС е регламентирано изискването на чл.40, ал.2, т.1 поправителното въздействие върху затворниците да се осъществява чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените. В чл.43, ал.2 до ал.4 от закона (в приложимата в случая редакция) се уреждат материалните условия, на които трябва да отговарят местата за лишаване от свобода. Посочените вътрешноправни разпоредби, с които българският законодател установява законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода и в частност в следствените арести (с изключение на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС) са приложими за процесния период и валидно основание за извършване на преценка доколко тази законова гаранция реално намира проявление в конкретната битова среда на мястото, където ищецът изтърпява наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“.
В случая данните по делото сочат, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, надвишаващи допустимото и неизбежно ниво, присъщо на мярката „задържане под стража“ , поради лошите битови условия в затвора, изразяващи се в неосигуряване на минимална жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, достатъчно светлина и въздух, престой на открито.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено твърдението на ищеца, че през периода на задържането му в следствения арест не му е бил осигурен полагащия се на всеки лишен от свобода минимум от жилищна площ.
Видно от представената Справка изх.№411/21.02.2017г, през част от периода на престоя му в ареста ищецът е бил настанен в килии с по още две лица (с изключение на периода от 05.01.2013г. до 06.012015г. и от 23.01.2013г. до 30.01.2013г., когато е бил сам съответно в килия №7 и килия №4, както и от 17.04.2013г. до 10.07.2013г. , когато е бил в килии №1 и №4 с по още едно лице). При така установеното жилищната площ за всяко от настанените лица безспорно е не само под стандартите от 7 кв.м. на задържан, но и по-малко и от предвидения в българското законодателство стандарт от 4 кв.м. на лице. Следва да се отчете и обстоятелството, известно на съда от други подобни дела, че в така посочената в справката жилищна площ са включени и намиращите се в килията мебели. Безспорно при това положение действителното свободно пространство в килията, респ. чистата жилищна площ, не дава възможност на задържаното лице свободно да се движи в помещението, или придвижването му е изключително ограничено. Според Стандартите на КПИ, ако затворниците (арестантите) имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността се определя като толкова тежка, че сама по себе си следва да се определя като водеща до нарушение на чл.3 от Конвенцията, дори и без да се отчитат и независимо от другите фактори (решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Нешков и др. против България). Съдът приема, че през част от престоя си в арест – Хасково А.С. е поставен в условия, при които реално той не разполага с минимум от 4 кв.м. жилищна площ. При наличието на мебели в килията, дори и само да се отчетат размерите на разположените в нея легла, то безспорно реалната жилищна площ за едно лице е под 3 кв.м. на човек, която площ вече се възприема като водеща до тежка пренаселеност и сама по себе си съставляваща нарушение на ЕКПЧОС. Тези условия на пребиваване на задържания С. през част от заявения период безспорно са му причинили значителни затруднения и дискомфорт. Освен това според ЕСПЧ, дори и факторът „пренаселеност” сам по себе си да не е толкова тежък или сериозен, че да се определя като водещ до нарушение на чл.3 от Конвенцията, той все пак може да обоснове извод за такова нарушение, ако се комбинира с някои от другите наведени аспекти на условията на задържане – например лоши санитарно-битови условия (така в пилотното решение от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото Нешков и други против България).
От Справка изх.№411/21.02.2017г. се установява, че килиите в арест Хасково не разполагат със собствен санитарен възел и течаща вода. От показанията на св.Е.Н.М. , наред с изложеното в справката, се установява, че достъпът до такива не е бил постоянен. Последното сочи на неспазване изискването на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС (редакция към процесния период).
От събраните писмени и гласни доказателства се установява също, че не е било спазено и изискването на чл.20 ал.2 от ППЗИНЗС. Независимо от наличието на отваряем прозорец в килиите, то с оглед размерите му и предвид факта, че същият е към коридора, няма как да се приеме, че е налице възможност за естествено проветрение, а освен това безспорно не е изпълнено изискването по тази норма достъпът до слънчева светлина да е пряк. Налага се извода, че при престоя на ищеца в ареста на същия реално не е осигуряван адекватен достъп на слънчева светлина, съответно на свеж въздух.
Съдът намира за доказано твърдението на ищеца, че по време на пребиваването му в ареста не са му били осигурени престой и разходка на открито, в нарушение на приетите и действащи вътрешни регламенти в тази насока (чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС). От представена от ответника нарочна справка се установява, че престоят „на открито“ всъщност се извършва в оборудвано за целта помещение, с размери 14.5 кв.м. с два прозореца. Предвид последното, съдът приема за еднозначно и безспорно установено, че в следствения арест в гр.Хасково в процесния период не е съществувало място, нито е имало изградено помещение за изпълнение на задължението за осигуряване на престой на открито. Използваното за целта място представлява помещение (стая), намираща се вътре в сградата, която макар да разполага с прозорци, не е подходяща за обслужване на търсения ефект. Ето защо следва да се приеме за доказано, че реално С. е бил лишен от правото си на престой на открито. Макар и на ищеца формално да е било предоставяно правото на престой извън килията, този престой не може да се определи като такъв „на открито”, каквото де юре е изискването. Ето защо следва да се обоснове извод, че задържаното лице не е имало условия за реално и пълноценно упражняване на правото на престой на открито минимум един час на ден.
Съдът намира за недоказани твърденията на ищеца за неподдържане чистотата и хигиената в килиите. Представените по делото 13 бр. фактури от 2013г. , обхващащи процесния период и касаещи заплащане на извършени услуги в следствен арест – Хасково по пране на одеяла , извършена дезинсекция срещу дървеници, закупуване на миещи, перилни и почистващи препарати, ръкавици, гъби, полиетиленови торби, метли и др., както и протокол за ДДД обработка, сочат, че от страна на затворническата администрация са предприемани периодично действия в тази насока.
Съдът намира за недоказано и твърдението на ищеца, че по време на престоя си в арест Хасково е заболял от екзема на десния крак и окосмената част на главата, и гъбична болест на ноктите на ръцете. Установява се от показанията на св. М., че ищецът е имал гъбички по ноктите на левия крак, нещо като екзема, както и петна по гърба, и на главата. Данни в тази насока са налице и в изпратената медицинска документация от Затвора Стара Загора, вкл. в справката за проведените медицински прегледи на ищеца в Медицинския център на затвора, съдържаща поставени диагнози и предписано лечение. Следва обаче да се отчете, че свидетелските показания, както и справката, касаят период, извън процесния, а именно периода, когато ищецът е бил в Затвора Стара Загора. Видно от медицинската документация, изпратена от РСИН-Хасково, на ищеца по време на осеммесечния му престой му в ареста са били изписвани медикаменти „Изокет“ и „Ренаприл“ и те не са такива, касаещи лечението на гъбични заболявания, нито на кожни бактериални инфекции.
Действително удовлетворяването на естествените физиологични нужди в кофа или шише в килията, поради липсата на санитарен възел и течаща вода в килиите, неосигурения постоянен достъп до такива, липсата на възможност за проветрение на килиите, са все предпоставки за бактериални зарази и за поява на гъбички. Появата на подобни заболявания е обвързана не само с външни фактори, но и с общото състояние на организма, което е индивидуално и различно за всеки отделен човек. Лошите битови условия в ареста биха могли да доведат до заболявания като тези на ищеца, но това е само принципно положение, което с оглед събраните по делото доказателства не може да се отнесе към конкретния случай.
Предвид гореизложеното съдът счита, че установените неблагоприятни условия на пребиваване на ищеца в ареста в град Хасково в своята съвкупност са безспорно унизителни за всяко човешко същество и несъответни на рестрикциите, свързани с изтърпявания ограничителен режим. Ето защо и като отчита кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при които е поставян и е пребивавал С. в ареста през заявения период, съдът приема, че те действително са причинили у него негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража“. Съобразно практиката на ЕСПЧ и установените от него принципи и стандарти, следва да се приеме, че е налице нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, което дава основание да се изведе и предположението, че на лицето са нанесени неимуществени вреди, явяващи се следствие на незаконосъобразните бездействия на администрацията на ареста, респективно на държавата, доколкото именно държавата, като страна по ЕКПЧ има задължението да спазва разпоредбите на Конвенцията, след като ги е възприела и го е направила част от вътрешното си право. Доказаните в настоящото производство като съвкупност наведени от ищеца условия на средата, при които той е задържан, водят до извод, че през този период за него са възникнали трудности, надвишаващи неизбежната степен на страдание, присъща на задържането под стража и тези страдания са над нивото на суровост по чл.3 от Конвенцията, съобразно стандартите установени от ЕСПЧ. Налице са законоустановените елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата по действащия вътрешноправен ред – чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което съдът приема, че предявеният от С. иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ е доказан по основание.
Следва да се отбележи, че наличието на визираните в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в случая се установява за периода 05.01.2013г. - 06.08.2013г., доколкото се доказва от представената Справка изх.№411 /21.02.2017г. че постъпването на С. *** е именно от дата 05.01.2013г. , а не както се сочи в исковата молба – от 03.01.2013г.
Независимо, че отрицателните изживявания за ищеца по време на престоя му в ареста в гр.Хасково надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката "задържане под стража", те не са в такава степен интензивни, че да обосноват присъждане на пълния претендиран с исковата молба размер на обезщетението.
В случая се претендира такова в размер на 10 000 лева.
Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД при претенция за неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост. В случая ищецът е престоял в ареста реално 8 месеца. С оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания, като се отчете и времето на престой на ищеца в ареста, съдът намира, че справедливото обезщетение в случая за процесния период е в размер на 800 лева. В останалата част до пълния претендиран размер от 10 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Независимо от изхода на производството на ищеца не следва да се присъждат разноски по делото, независимо, че такива са направени. Претенция за присъждане на направените по делото разноски не е предявена с исковата молба. В проведеното на 15.03.2018г. открито съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, от ищеца не е направено искане за присъждане на разноски. Такова искане не е заявено въобще в хода на съдебното производство, вкл. и в хода по същество на делото, а е направено едва с представените писмени бележки от пълномощника на ищеца.
По аргумент от чл.10 ал.3 от ЗОДОВ и с оглед частичното уважаване на иска, на ответника не следва да се присъждат разноски, независимо,че такива са поискани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати А.Т.С. *** сумата от 800.00 (осемстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 05.01.2013г. до 06.08.2013г. неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на РСИН – Хасково ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 07.02.2017г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над 800 лв. до пълния претендиран размер от 10 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.