Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 08.06.2017
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на девети май две
хиляди и седемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
687 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът К.Ц.С. с ЕГН ********** *** твърди,
че на 16.02.2016 г., докато изпълнявал служебните си задълженията като
длъжностно лице - Р. V степен в група „Противодействие на криминалната
престъпност“ на сектор „Криминална полиция“ към РУ - К. при ОД на МВР - П., с
негови колеги спрели за проверка ответника, който управлявал тежкотоварен
автомобил (камион) и за който имали информация, че към този момент е осъден с
влязла в сила присъда за управление на МПС след употреба на алкохол, с отнето
свидетелство за управление за срок до август 2016 г. При проверката
констатирали, че номерът на рамата не отговаря на отразения в регистрационния
талон. Действията на ищеца провокирали у ответника силно раздразнение. Заканил
се, че тази работа няма да му се размине. Въпреки, че не приел сериозно
заканата, на ищеца му станало неприятно. На 01.03.2016 г. бил по служба в гр. К..
Паркирал служебния си автомобил на паркинга зад кметството и докато провеждал
телефонен разговор, забелязал, че ответникът се е насочил към него. Д. изчакал
ищеца да приключи разговора и да излезе от колата, сграбчил го за реверите на
якето и започнал да му крещи, че ще го пребие, ще го убие, употребявайки
следните изрази: „Дните са ти преброени. Ти си свършен. Ще ти ударя една глава
и ще те пребия“. Ищецът се стреснал и притеснил от тази агресия, но успял да се
овладее и да каже на ответника да се махне от него, защото е на работа.
Ответникът отново започнал да го дърпа за реверите и да го блъска силно назад.
На разстояние 25-30 метра от тях имало няколко човека, но те не се намесили.
Близо до тях минал друг човек, когото ищецът помолил да извика мл. районния
инспектор. Успял междувременно да се откопчи от ответника и да го бутне към
капака на служебния автомобил. Полицейският инспектор отишъл и му поставил
белезници, след което го закарали в сградата на РУ на МВР К.. Ищецът разбрал от
инспектора, че ответникът го е търсил и разпитвал за него служители на
кметството с цел да се разправя за случилото се на 16.02.2016 г. Физическото
посегателство от страна на ответника, проявената силна агресия и неговите
закани с убийство се отразили изключително негативно на здравето и на психиката
на ищеца. Още на същия ден, вследствие на уплахата и притеснението от заканите,
към 18.00 часа му се схванал врата и получил силно главоболие, придружено с
гадене и световъртеж. Колегите му го закарали в ЦСМП - К.. По принцип бил с
нормално кръвно налягане, но при медицинския преглед се установило, че кръвното
е 100 - 160. Въпреки препоръките да бъде откаран в П., взел лекарства и се
прибрал в къщи. На следващия ден отишъл на преглед в специализиран кабинет.
Била поставена диагноза „*** (***) ***“ и била назначена терапия с медикаменти.
До този момент нямал такива проблеми. Останал под лекарско наблюдение, като на
10.03.2016 г. се явил на вторичен контролен преглед при специалист. Били
назначени лабораторни изследвания за изключване като причина за високото кръвно
налягане на други здравословни проблеми. Установило се, че същото се дължи на
стрес. Общото му състояние се влошило - нарушил се сънят му, бил притеснен и
подтиснат, често си мислел за случилото се и за последиците, които могат да
настъпят. Изпитвал страх, че ответникът би могъл по някакъв начин да реализира
заканите си. Всичко това му пречело да води предишния си нормален живот. За
извършеното от ответника деяние било образувано досъдебно производство №
142/2016 г. по описа на РУ на МВР - К.. Със споразумение, одобрено с Протокол №
21/15.03.2016 г. по НОХД № 162/2016 г. по описа на Карловски районен съд, III
наказателен състав, ответникът се признал за виновен за това, че на 01.03.2016
г. в гр. К., област П., се е заканил с убийство спрямо ищеца, в качеството му
на длъжностно лице - Р. V степен в група „Противодействие на криминалната
престъпност“ на сектор „Криминална полиция“ към РУ – на МВР К. при ОД на МВР - П.,
по повод изпълнение на службата му, като е отправил думите „Дните са ти
преброени. Ти си свършен. Ще ти ударя една глава и ще те пребия“, като това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради
което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 от НК във вр. с
чл. 54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6
месеца, което да се изтърпи в затворническо заведение - затвор или
затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. С деянието
си ответникът причинил на ищеца морални вреди - болки и страдания - емоционално
бил подтиснат, притеснен, не можел да спи пълноценно, изпитвал безпокойство и
страх, нарушил се нормалният му ритъм на живот и работа, тъй като мислел за
случилото се и за евентуални последици в бъдеще. Притеснявал се за здравето си,
тъй като в резултат на стреса, който преживял, бил в нестабилно здравословно
състояние. Настъпилите морални вреди били пряка и непосредствена последица от
противоправното деяние на ответника, извършено виновно, квалифицирано от
наказателния съд като престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1
от НК, за което същият се е признал за виновен.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
осъди ответника В.Д.Д. да му заплати
сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания, изразяващи се в притеснение,
емоционална потиснатост, липса на пълноценен сън, чувство за безпокойство и
страх, нарушен ритъм на живот и работа, нарушено здравословно състояние,
вследствие на отправената от ответника към ищеца на 01.03.2016г. закана с
убийство, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2016 г. до окончателното
плащане. Претендира за разноските по делото.
Ответникът В.Д.Д. с ЕГН ********** ***
оспорва иска. Оспорва твърдението на
ищеца, че му причинил морални вреди - болки и страдания, че е емоционално
подтиснат, притеснен, че не може да спи пълноценно, че изпитва безпокойство и
страх, че се е нарушил нормалния му ритъм на живот и работа, мислейки за
случилото се и за евентуални последици в бъдеще, че се притеснява за здравето
си, тъй като в резултат на стреса, който преживял е в нестабилно здравословно
състояние. В тази връзка оспорва всичко изложено от ищеца в обстоятелствената част
на исковата молба относно твърдените, претърпени от него морални вреди - болки
и страдания, които били пряка и непосредствена последица от инкриминираното
деяние по чл. 144, ал.3, вр. с ал.2, вр. с ал.1 от НК, за което се признал за
виновен и му било наложено наказание. Алтернативно, в случай че съдът счете, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди, оспорва размера на предявения иск, като
прекомерно завишен и моли да не го уважава в пълния му предявен размер. Твърди,
че К.С. вследствие на извършеното от него престъпление не е претърпял морални
вреди - болки и страдания, които да формират обезщетение за това в
претендирания размер. Моля съда да определите размер на обезщетението по
справедливост, като отчете и незадоволителното му финансово състояние, предвид
па обстоятелството, че към настоящия момент не реализира доходи.
МОЛИ съда да отхвърли иска като
неоснователен.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С Определение № 21 от 15.03.2016г. по НОХД
162/2016г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила на 15.03.2016г., съдът
одобрил споразумение, по силата на което ответникът се е признал за виновен в
това, че на 01.03.2016г. в град К., обл. П. се е заканил с убийство на К.Ц.С. с
ЕГН ********** *** в качеството му на длъжностно лице - Р. V степен в група
„Противодействие на криминалната престъпност“ на сектор „Криминална полиция“
към РУ - К. при ОД на МВР П., по повод изпълнение на службата му като е
отправил към него думите „Дните са ти преброени. Те си свършен. Ще ти ударя
една глава и ще те пребия“, като това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. с
ал. 2 , вр. с ал. 1 от НК вр. с чл. 54 от НК му е наложено съответното
наказание. От представените медицински документи се установява, че на 01.03.2016г.
ищецът е посетил Центъра за спешна медицинска помощ в град К.. От представения
амбулаторен лист № 446 от 02.03.2016 г. се установява, че на ищеца е бил
извършен амбулаторен преглед от кардиолог, установени са максимални стойности
на кръвното налягане до 160 за систола. Поставена е основна диагноза: Е. (***) Х..
От представения амбулаторен лист № ** от 10.03.2016 г. се установява, че на
ищеца извършен контролен преглед от същия кардиолог. Обективно състояние: Добро
общо състояние Без данни за шиен венозен застой. Поставена е основна диагноза: Е.
(***) Х.. От представения амбулаторен лист № 607 от 31.03.2016 г. се установява
извършен втори контролен преглед от кардиолог, при който са назначени
изследвания. Няма промяна в диагнозата. Представен е амбулаторен лист, с който
е коригирана анамнезата.
От показанията на свидетеля Г. се
установява, че познава ищеца от десетина години, били колеги в РУ на МВР К..
Познавал ответника по повод работата си. През месец февруари 2016г. с ищеца
изпълнявали служебните си задължения в град К. и срещнали Д., който управлявал
товарен автомобил и превозвал дърва. Полицейските служители разполагали с
предварителна информация, че ответникът е поставил по превозното средство
регистрационни табели, издадени за друго превозно средство и го спрели за
проверка. При нея се установило, че табелите не са издадени за управляваното от
ответника МПС, поради това били иззети и било образувано бързо производство. По
повод на действията им, ответникът заявил, че ищецът тенденциозно „се занимава“
с него и започнал да отправя закани, че на ищеца няма да му се размине, че
нарочно се заяжда с ответника и последния няма да остави нещата така. След този
случай, на първи март 2016 г. С. ***, а свидетелят - в град К.. Когато ищецът
дошъл в К., споделил със свидетеля, че ответникът го нападнал пред Кметство К.
и му се заканил с убийство, хванал го за реверите, дърпал го. Свидетелят не
присъствал на инцидента, научил за него от колегата си. По случая имало
образувано досъдебно производство. Когато С. ***, бил видимо притеснен, лицето
му било зачервено. На следващия ден споделил, че е ходил на лекар поради
повишено кръвно налягане – стойностите били 160/100. При прегледа му поставили
диагноза – Х.. До болницата го откарал патрулния автомобил, тъй като по пътя му
станало лошо. До този момент ищецът бил в нормално здравословно състояние,
нямал оплаквания, нито завишени стойности на кръвното налягане. През следващите
дни двамата ежедневно работили съвместно и ищецът изпитвал все по-силно
притеснение, в сравнение с първия ден. Тежко изживял ситуацията, за около
седмица-две бил притеснен от заканите на Д., най-вече за семейството си. След това няколко пъти ходил на изследвания.
След около 20-тина дни, месец, състоянието му се нормализирало за около 20-30
дни, но темата продължавала да го вълнува и до момента. В практиката им имало и
друго подобни случаи, но ищецът няма здравословни проблеми вследствие на тях.
Ищецът имал пререкание в К., отново по повод на работата си, но не ставало дума
за закана с убийство. Тогава приел по-нормално нещата и нямало такива
последствия. Свидетелят разбрал, че ответникът е отишъл в кметството в К.,
разговарял е със служителите там и е търсил ищеца, за да се разправя с него.
Ищецът поискал съдействие от друг техен колега, имало и свидетел на случая –
случайно преминаващ гражданин. Колегата им С. помогнал на ищеца, ответникът бил
задържан и отведен с белезници в сградата на РУ на МВР К.. Ответникът поначало
бил конфликтна личност, държал се агресивно. Доколкото свидетелят знаел,
ответникът бил осъден за нередовните регистрационни табели и според него това
го е провокирало да се държи така с ищеца. Двата случая станали в разстояние на
десет дни. От показанията на св. С. – съпруга на ищеца се установява, че знае за
спречкването между съпруга си и ответника. Една вечер като се прибрала от
работа, ищецът се прибрал след нея. Идвал от болницата, изглеждал недобре и
притеснен. Свидетелката разбрала, че идва от бърза помощ, тъй като стойностите
на кръвното му налягане се повишили. Обичайно ищецът не споделял служебни
проблеми със семейството си, но този път явно случилото се оказало по-силно
въздействие върху него и разказал на съпругата си за неприятен инцидент с
гражданин от К., който го нападнал, обиждал и му се заканвал, заплашвал живота
и здравето му. Свидетелката се притеснила за ищеца, а в последствие и за
семейството си. Подробности за инцидента не разбрала, освен че спречкването
между двамата било вследствие на друг случай, по който съпругът й работил. До
този момент ищецът нямал здравословни проблеми, свързани с кръвното налягане.
За първи път му се наложило да приема лекарства за високо кръвно налягане. На
следващия ден се почувствал много зле и отишъл на преглед, при който му
изписали лекарства. След седмица или 10 дни му били направени изследвания, които
показали, че няма проблем и друга причина , която да е довела до повишаване на
кръвното налягане. По всяка вероятност този инцидент бил причина за повишаването му. След инцидента
психическото и емоционално състояние на ищеца се променило, бил много
по-притеснен, не спял спокойно, не можел
да се наспива сутрин, будел се нощно време. Това му повлияло много силно,
напрежението не приключило в рамките на седмица или две, а продължавало да го
тормози непрекъснато и понастоящем. Емоционално бил променен. Доколкото
разбрала свидетелката, ответникът бил в затвора вследствие на инцидента, а
съпругът й се притеснявал от поведението му след изтърпяване на наказанието –
тревожел се и за съпругата си и двете им деца. Били проведени няколко етапа на
лечение, което продължило няколко месеца с прием на лекарства. Понастоящем не
приемал такива.
Съгласно заключението на вещото лице Д-р Е.Б.
е възможно е настъпилите здравословни проблеми, в частност първична Х., да се
дължат на преживян стрес. В приложената медицинска документация няма данни за
причините за установената първична Х.. Описаният в делото инцидент е възможен
фактор за предизвикване на стресова реакция, един от симптомите на която е
повишени стойности на кръвното налягане.
От заключението на тройната съдебно
медицинска експертиза и обясненията на вещите лице в открито съдебно заседание
се установява, че не може да се установи причинна връзка между установеното артериално
налагане и инцидента на 01.03.2016г. Възможно е стойностите да са били завишени
и вследствие на преживения стрес. Отразеното в медицинските документи
заболяване било наречено Е., артериална Х.. Поставянето на диагнозата артериална
Х. било твърде трудно и се поставя в динамика. Еднократно, двукратно измерване
на гранични стойности на артериалното кръвно налягане, каквито са в случая, не
давали основания да се запише веднага и категорично тази диагноза. Експертите
нямали информация за стойностите на артериалното налягане на ищеца към
времето преди инцидента, сочен като
отключващ фактор. Възрастта и професията му предполагали работа в сравнително
стресова среда, което от своя страна водело до това, в определени части на денонощието
и в определени ситуации, артериалното кръвно налягане да варира. Така било при
всички, хората нямали постоянно кръвно
налягане, което винаги да е едно и също. Установяването на промените на
кръвното налягане в денонощието се извършвало с поставяне на специален апарат –
холтер, който правел запис за едно денонощие на артериалното кръвно налягане, а
и на ритъма на сърцето, ако имало такава приставка. Определянето на артериалното кръвно налягане
включвало и ехокардиографско изследване
на сърцето, при което се установявали данни за евентуално негово уголемяване в
резултат на продължителна Х., функционални нарушения, ако има такива и във
връзка с тази цялостна диагностика се определяла степента на артериална Х.,
вида й и се започвало лечение. Еднократното измерване, на стойност 150 на 100,
която била гранична в деня след инцидента, би могло да бъде свързано с
инцидента като една житейска ситуация, в която има стресово състояние.
Артериалната Х. и още няколко други заболявания се причислявали в групата на
психосоматични заболявания, където психоелементът имал значение, но всъщност
артериалната Х. си била органично заболяване, изключително разпространено в
България. Поставянето на диагнозата било много трудно. Нямало специалист, който
да може да даде категорично заключение, че инцидентът е отключил заболяването. Инцидентът
можел да предизвика стресова реакция за няколко дни, но не и да доведе до поставяне на диагноза Е. (първична) Х.. Диференциалната
диагноза на хипертониите била подробна и
обширна тема, самата Е. Х. се установявала след като се отхвърлят всички други
причини за появяване на хипертонична болест. Повишеното кръвно налягане се дължало
на няколко фактора. Всички тези причини за повишаването му трябвало да се
изключат, за да остане диагнозата. Затова лечението се провеждало на четири
степени. Диагнозите в медицинската документация били непълни, на давали
степента на заболяването и анамнезата, самият документ имал услужлив характер.
Не били направени всички изследвания, които са необходими. Наследствената
обремененост била една от основните причини за заболяването, а в анамнезата
липсвали данни за такава, т.е. била непълна. Категорично невъзможно било
установяването на това заболяване на първи преглед, без да са изследвани
нервна, отделителна система за бъбреците, обмяна на веществата. Можело да се
приеме, че има някаква начална фаза на Х., зарази повишените стойности.
Възможно било една житейска ситуация да доведе до повишени стойности на
артериалното налягане, в денонощието, дори в рамките на един час те се
променяли и амплитудите били сериозни. Лекарството, отразено във фиша от ЦСМП
представлявало нитроглицерин под формата на спрей и действало моментно. Не се
прилагало навсякъде, защото носело риск за пациента. Според експертите
назначението било нелепо и използването на този медикамент в конкретната
ситуация – опасно. Следвало медикаментът да се дава от специалист в болнична
обстановка. Препаратът бил адекватен, но пресилен за тези стойности, действал
почти мигновено, но за кратко. Представените кардиограми отчитали стойности в
нормите. В настоящия случай имало единствено умерено повишени до гранични
стойности на кръвно налягане. Евентуално тютюнопушене не се отразявало.
Горната фактическа обстановка са установява
от събраните по делото доказателства – писмени, гласни и неоспореното в
производството заключение по тройната съдебно-медицинска експертиза. Съдът
ползва всички писмени доказателства, като неоспорени кореспондиращи помежду си
и взаимно допълващи се. Съдът кредитира и заключението на вещото лице Д-р Б.,
което пряко кореспондира със заключението на тройната експертиза, доколкото и
четирите вещи лица сочат, че е възможно повишаване в стойностите на
артериалното налягане вследствие на стреса, преживят от ищеца и не намират
опора за поставяне на диагноза Е. Х. въз основа на извършените прегледи,
измерените стойности и назначените изследвания. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите Г. и С., като тези на свидетелката С. цени по реда
на чл. 172 от ГПК, тъй като е съпруга на ищеца. В същото време няма причина
показанията й да бъдат изключени, тъй като кореспондират с писмените
доказателства, обясненията на експертите и с показанията на св. Г. досежно
емоционалното и здравословното състояние на ищеца след инцидента. Съдът не
кредитира медицинските документи в частта относно поставената диагноза, но ги
кредитира в частта, относно установените стойности на артериалното налягане,
проведеното лечение, назначените изследвания.
При така установената и възприета
фактическа обстановка съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните
изводи от правна страна:
Съгласно член 45, ал.1 от ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се уважи
такъв иск е необходимо да е налице деяние (действие или бездействие), същото да
е противоправно, от него да са причинени вреди, да е извършено виновно и да е
налице причинна връзка между деянието и вредата. Влязлото в сила определение, с което е одобрено споразумение
за решаване на наказателното производство е задължително за настоящия състав. Със
съдебния акт е призната вината на ответника за извършеното от него умишлено деяние,
както и противоправността на същото, за което е наложено и наказание. Ето защо,
настоящият състав не изследва налице ли е деяние – действие или бездействие,
негов автор ли е ответника, извършено ли е същото противоправно, извършено ли е
виновно – по всички тези въпроси има влязъл в сила съдебен акт от наказателния
съд. Прието е, че има деяние, същото е противоправно и е извършено виновно –
при форма на вината умисъл, доколкото престъплението закана с убийство винаги е
умишлено. По делото не се ангажираха доказателства, обосноваващи обратния
извод, с оглед оборването на презумпцията за вина. Обосноваващите отговорността
факти са възприети от наказателния съд, разглеждащ въпроса за наказателната
отговорност на ответника. Спорния в настоящия процес въпрос е наличието на
причинени неимуществени вреди и причинната връзка между деянието и вредата.
Доказано е по несъмнен начин, че като
резултат на поведението на ответника, ищецът е претърпял силен стрес, страх и
притеснения, които са един от факторите, довели до инцидентно повишаване в
стойностите на артериалното налягане, последвалото лечение и те са в пряка
причинна връзка с извършеното престъпление по чл. 144, ал.3 от НК – тези
обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните в процеса свидетели,
които са последователни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства. Фактът, че със заключението на тройната експертиза се отрича
диагнозата, която е била поставена на ищеца, не означава, че същият не е
претърпял силен стрес вследствие на престъплението, а и самите експерти
заявиха, че няма основание за съмнения в медицинската документация и в измерените
стойности (Д-р С., о.с.з 09.05.2017г. - л. 117 от делото). Според съда,
вредите, които подлежат на репариране в настоящия процес за страха,
притесненията и безпокойството, като пряка последица от деянието, а не
евентуално получените вследствие на тези вреди заболявания. Съдът отчита като
повод за страха и поведението на ответника – афектиран от законосъобразно
свършената от ищеца работа по повод разкриването на друго престъпление, същият
целенасочено го е търсил десетина дни по-късно. Това, макар и косвено, се
установява от показанията на св. Г., също полицейски служител, който опосредено
го е научил от служителите в кметство К.. По теза съображения съдът намира
искът за репариране на неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение,
емоционална потиснатост, липса на пълноценен сън, чувство за безпокойство и
страх, нарушен ритъм на живот и работа, нарушено здравословно състояние, за
основателен. Не се споделят доводите на ответника, че инцидентът, свързан с
регистрационните табели на товарния автомобил е неотносим към случая (наведени
в писмените бележки). Първо следва да се отбележи, че причината за извършеното
престъпление се установява косвено от показанията на св. Г., който опосредено
предава думите на очевидци. Второ, не могат да се ценят като доказателство
протоколите от разпит на свидетелите, дадени в досъдебното производство, по
което е образувано НОХД 162/2016г. на КрлРС. От досъдебното производство
единствено обясненията на ответника, тогава – в качеството на обвиняем, могат
да се ценят като извънсъдебно признание по смисъла на чл. 175 от ГПК, а в тези
обяснения ответникът е посочил, че при инцидента на 01.03.2016г. е бил силно
изнервен и то във връзка с регистрационните табели на камиона, чрез който си
осигурявал приходи. Неоснователни са доводите на ответника, че от момента на
престъплението до посещението в ЦСМП са изминали около седем часа и това сочело
за липса на стрес. Ищецът не е навеждал в исковата молба твърдения, че
изпитаните притеснения са му повлияли до степен да не може да изпълнява
служебните си задължения. На възраженията във връзка с поставената диагноза
съдът отговори подробно по-горе, а и самото заболяване не е предмет на претенцията.
Морални страдания на ищеца са доказани и несъмнено представляват неимуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от извършеното от ответника
престъпление по чл. 144, ал. 3 НК. Поради това за обезвреда им последният
отговаря имуществено пред ищеца (чл. 52 ЗЗД). Тук следва да се отбележи, че
ответникът се задоволи с оспорване на фактите, твърдени от ищеца и не ангажира
никакви доказателства, които да ги оборват или противоречат на доказателствата,
допуснати на ищцовата страна или да внесат съмнение в достоверността им.
Съгласно член 52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За да се определи
размера на обезщетението, съдът отчита следните фактори: продължителността на
търпените страдания, интензитета на същите, възрастта на лицето, на което са
причинени. Съдът взе предвид посочената в показанията на свидетелите
действително изживяна от ищеца остра реакция на емоционален стрес и страх,
които той е продължил да търпи в резултат на отправената от ответника закана за
убийство, съдът отчете, че притесненията са продължили и до момента, в който
ответникът е следвало да бъде освободен от изтърпяване на наказание лишаване от
свобода и провокирани от необходимостта ищецът да изпълнява служебните си
задължения във връзка с правоохранителните му функции на полицейски служител.
По изложеното съдът намира, че справедливо обезщетение за понесените от ищеца
неимуществени вреди е сумата от 3000 лева (Решение № 509 от 01.12.2011г. по н.д. № 2376/2011г. на ВКС, ІІ
н.о.). Не са ангажирани доказателства за болки и страдания над обичайните и за
разликата над 3000 лева, до пълния претендиран размер от 5000 лева искът следва
да се отхвърли като неоснователен. В тази му част претендираното с него
обезщетение за обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди от
извършеното от ответника престъпление по чл. 144, ал. 3 НК надхвърля
общественият критерий за справедливост, обусловен от установените по делото
обективни обстоятелства. По делото не се твърди и доказва ищецът да е
допринесъл за настъпването на претърпените от неимуществени вреди по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД. С оглед уважаване на главния иск до размера от 3000 лева,
основателна се явява и претенцията за присъждане на законната лихва, считано от
датата на увреждането.
ОТНОСНО разноските.
Ищецът претендира разноски, поради което на
основание член 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му
направените разноски съразмерно с уважената част от иска или в размер на 300.00
лева.
Ответникът също претендира разноски и
такива му се следват на основание чл. 78, ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената
част от иска. Ответникът е доказал разноски за внесен депозит за възнаграждения
на вещи лица по допуснатата тройна съдебно - медицинска експертиза в размер на 450 лева. Други доказателства,
включително за реализирано адвокатско възнаграждение не са представени. Съдът
не обсъжда представения договор за правна помощ и списък с разноски (л.113,114),
тъй като същите са представени едва в хода на устните състезания и не могат да
се ценят като надлежно доказателство за извършени разходи от страна на
ответника, в какъвто смисъл за задължителните указания по т. 11 от ТР №
6/2012г. на ОСКТК на ВКС). По тази причина съдът не се поразнася и по
възражението за прекомерност на претенцията. Ответникът не е представил
доказателства до приключване на производството в настоящата инстанция за
реализирани разноски за адвокатско възнаграждение, такива не са приети от съда,
макар да са приложени по делото предвид представянето им по време на съдебните
прения, а възражението на ищцовата страна също се явява направено в хода на
устните състезания, когато възможността за представяне на доказателства и
съответните възражения се явява преклудирана. При това положение на ответника
се следват разноски в размер на 180 лева, съразмерно с отхвърлената част от
претенцията.
Следва да се осъди ответника да заплати на
ищеца разноски по компенсация в размер на 120 лева.
С оглед обстоятелството, че искът е уважен,
а при образуване на производството държавна такса не се е дължала от ищеца, то
следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд К. дължимата държавна такса в размер на 4%
върху уважената част от иска или 120 лева, както и направените по делото
разноски от бюджета на съда за възнаграждение на вещо лице в размер на 200
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, В.Д.Д.
с ЕГН ********** *** да заплати на К.Ц.С. с ЕГН ********** *** сумата от 3 000
(три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени от неимуществени
вреди – болки и страдания, изразяващи се в притеснение, емоционална
потиснатост, липса на пълноценен сън, чувство за безпокойство и страх, нарушен
ритъм на живот и работа, нарушено здравословно състояние, вследствие на
отправената от ответника към ищеца на 01.03.2016г. закана с убийство, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 01.03.2016 г. до
окончателното плащане, като за разликата над 3 000 лева до пълния предявен
размер от 5000 лева, отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.Д.Д. с ЕГН ********** *** да
заплати на К.Ц.С. с ЕГН ********** *** разноски по компенсация в размер на 120
(сто и двадесет) лева.
ОСЪЖДА В.Д.Д. с ЕГН ********** *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд К.
държавна такса в размер на 120 (сто и двадесет) лева и разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 200 (двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните
пред П.ски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.