РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Белоградчик, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20231310100598 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК, във вр. с чл. 124,
ал. 1 ГПК – че вземането по изпълнителни дела не съществува, поради
настъпила погасителна давност.
В Исковата молба ищеца В. Д. Т. от гр. П., обл. П., твърди, че на
09.01.2018 г. е издаден изпълнителен лист на Районен съд – Кюстендил, III
наказателна колегия, който констатира, че Присъда № 53 от 13.06.2017 г. по
НОХД № 1514/ 2012 г. на РС – Кюстендил, е влязла в законна сила на
20.11.2017 г. и с който изпълнителен лист ищеца В. Д. Т., е осъден да заплати
на ответника „Стройтек Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 11 154.39
лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили в резултат на
инкриминираното деяние, ведно със законната лихва от датата на деянието
28.03.2011 г. до изплащането й, както и 500 лв. – адвокатско възнаграждение.
Сочи се, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело
№ 20238190400574 по описа за 2023 г. на ЧСИ Людмила Мурджанова с район
на действие ОС – Пловдив, рег. № 819. Ищецът твърди, че на 19.01.2023 г. е
получил покана за доброволно изпълнение. Сочи се, че вземането на
1
ответника е погасено по давност, тъй като изпълнителния лист е издаден на
09.01.2018 г., давността е 5 годишна съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което
същата е изтекла на 09.01.2023 г. Поради това, ищеца предявява настоящия
отрицателен установителен иск – че не дължи на ответника сумата по
изпълнителния лист, поради настъпила погасителна давност на вземането.
Предвид гореизложеното, ищцата претендира съдът да постанови
решение, по силата на което да приеме за установено по отношение на
ответника, че ищеца не дължи задължението по изпълнително дело № 574/
2023 г. на ЧСИ Людмила Мурджанова с район на действие ОС – Пловдив, рег.
№ 819, поради това, че същото е погасено по давност. Претендират се
разноски държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
Ищецът или негов процесуален представител не се явяват в съдебно
заседание. Представени са Писмени бележки от процесуалния представител
на ищеца – адв. Ц. Т. от САК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Стройтек
Комерс“ ЕООД, ЕИК *********. Оспорват предявения иск. Сочи се, че
първоначално е било образувано изпълнително дело № 78 от 2018 г. на ЧСИ
Никола Видев, което е преобразувано в изп. дело № 3842 от 2018 г. на ЧСИ
Людмила Муржаданова, прекратено поради перемция. Впоследствие е
образувано изп. дело № 574 от 2023 г. на същия съдия – изпълнител, по което
са извършени надлежни изпълнителни действия, които са прекъснали
давността, поради което и същата изтича едва през 2028 г. Моли се, съда да
отхвърли иска. Претендират се разноски по делото.
Представител на ответника не се явява по делото. Представени са
писмени бележки от пълномощника му – адв. К. К. от АК – Бургас.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
За нуждите на делото, са изискани и приложени копия от изпълнително
дело № 20238190400574/ 2023 г. на ЧСИ Людмила Мурджанова, както и от
изпълнително дело № 3842/ 2018 г. на същия ЧСИ, изпратено й по
компетентност под № 78/ 2018 г. на ЧСИ Никола Видев.
Съдът, като взе предвид изложеното в Исковата молба и отговора, както
и с оглед на събраните по делото писмени доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна :
2
Предвид правната квалификация на предявения иск, съдът разпредели
доказателствената тежест между страните както следва: Ищецът, с оглед
твърденията си в Исковата молба, дължеше доказване в процеса на следните
обстоятелства: че задължението му по изпълнително дело № 20238190400574/
2023 г. на ЧСИ Людмила Мурджанова, както и по изпълнително дело № 3842/
2018 г. на същия ЧСИ, изпратено й по компетентност под № 78/ 2018 г. на
ЧСИ Никола Видев, е погасено по давност.
От своя страна, ответника, с оглед възраженията с отговора, следваше да
докажат, че по изпълнително дело № 20238190400574/ 2023 г. на ЧСИ
Людмила Мурджанова, както и от изпълнително дело № 3842/ 2018 г. на
същия ЧСИ, изпратено й по компетентност под № 78/ 2018 г. на ЧСИ Никола
Видев, са извършени изпълнителни действия, които са прекъснали
погасителната давност.
Видно от събраният по делото доказателствен материал, съгласно
Изпълнителен лист от 09.01.2018 г. на Районен съд – Кюстендил, III
наказателна колегия по НОХД № 1514/ 2012 г. на РС – Кюстендил, ищецът В.
Д. Т. е бил осъден да заплати на „Стройтек Комерс“ ЕООД, сумата от
11 154.39 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
инкриминираното деяние, ведно със законната лихва считано от 28.03.2011 г. –
датата на деянието, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лв.
Въз основа на горецитирания Изпълнителен лист е било образувано
изп. дело № № 78/ 2018 г. по описа на ЧСИ Никола Видев, като впоследствие
делото е изпратено на друг ЧСИ – Людмила Мурджанова, с район на
действие ОС – Пловдив, рег. № 819 и е образувано изпълнително дело №
3842/ 2018 г. по описа на същия съдебен изпълнител. По горецитираното дело,
взискател е ответника по настоящото дело – „Стройтек Комерс“ ЕООД, а
длъжник е ищеца В. Д. Т..
С Постановление от 11.10.2023 г. на ЧСИ Людмила Мурджанова,
изп.дело № 3842/ 2018 г. е прекратено и въз основа на същия изпълнителен
лист е било образувано изпълнително дело № 574/ 2023 г. по описа на същия
ЧСИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 100 ЗЗД, с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
3
срок. Разпоредбата на чл. 116 б. „в“ ГПК повелява, че давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение.
Поради това, в случая, определящо за изхода на делото значение има
обстоятелството, предприети ли са валидни действия по принудително
изпълнение по изпълнителните дела, които действия да са прекъснали
давността за погасяване на вземането на ищеца.
В т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, е залегнало становището, че съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД,
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Прието е също така, че прекратяването на
изпълнителното производство става по право при настъпила перемция, като
новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие.
4
Поради това, в случая, предмет на преценка е, кога е извършено
последното изпълнително действие, което е от категорията на тези действия,
годни да прекъснат давността и от който момент започва да тече нова давност.
Ръководейки се от трайно установената съдебна практика по този
въпрос, съдът приема, че в случая и по двете изпълнителни дела са извършени
надлежни и валидни изпълнителни действия, довели до прекъсване на
давността за погасяване на вземането на ищеца, от който момент е започнала
да тече нова погасителна давност, която към настоящия момент не е изтекла.
Както бе посочено по – горе валидни изпълнителни действия са тези,
които са свързани с действията по изпълнение. Достатъчно е те да са поискани
от кредитора, дори и да не са извършени съдебния изпълнител. Дори и в тези
случаи, те са годни да прекъснат погасителната давност.
Видно от материалите по изп. дело № 3842/ 2018 г. на ЧСИ Л.
Мурджанова /образувано въз основа на изп. дело № 78/ 2018 г. на ЧСИ
Никола Видев/, са извършени следните изпълнителни действия, всяко едно от
които е годно да прекъсне погасителната давност – на 30.03.2018 г. е наложен
запор върху банкови сметки на длъжника /л. 174 – 177 от настоящото дело/, по
изп. дело № 3842/ 2018 г. на 27.05.2019 г. е наложен запор върху трудово
възнаграждение на длъжника В. Т. /л. 196 от делото/. Със запорно съобщение
от 07.06.2019 г. също е наложен запор върху трудово възнаграждение на
длъжника – ищец по делото /л. 205 от делото/.
Предвид последното валидно изпълнително действие от категорията
прекъсващи давността, извършено по изп. дело № 3842/ 2018 г. на ЧСИ Л.
Мурджанова – на 07.06.2019 г., давността изтича на 07.06.2024 г.
След като обаче изпълнително дело № 3842/ 2018 г. е прекратено с
Постановление за прекратяване от 11.10.2023 г., веднага след това е
образувано ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист –
изп. дело № 574/ 2023 г. на ЧСИ Л. Мурджанова.
Видно от приложеното копие на изпълнителното дело, на 12.10.2023 г.
съдебния изпълнител е наложил запор върху дружествените дялове на
длъжника във фирма „Дрийм тийм 2022“ ЕООД /л. 104 от делото/. Също на
12.10.2023 г. е наложен и запор върху трудови възнаграждения на длъжника
/л. 108 от делото/. На 13.10.2023 г. е наложен запор върху движима вещ на
длъжника – лек автомобил /л. 122 – 125 от настоящото дело/. На 23.11.2023 г. е
5
съставен Протокол за опис на движимо имущество на длъжника /л. 130 от
делото/. На 06.12.2023 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор
върху вземания на длъжника дължими му от „Дрийм тийм 2022“ ЕООД./л. 140
от делото/.
Поради това, всяко едно от тези действия е валидно по смисъла на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, годно да прекъсне давността и от извършването на последното
такова, да започне да тече нова давност.
Поради това, в случая, последното валидно изпълнително действие,
прекъсващо погасителната давност е извършено на 06.12.2023 г., от който
момент започва да тече нова давност, която изтича на 06.12.2028 г. – дата,
която не е изтекла към момента на депозиране на Исковата молба.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че без правно значение за
делото е, че образуваното изп. дело № 3842/ 2018 г. е било прекратено.
Всичски действия извършени по него не се заличават и следва да бъдат
отчетени. Така в Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV
г. о. на ВКС, е възприето становището, че перемцията е без правно значение за
давността. С последното изпълнително действие давността за дължимостта на
вземането се прекъсва и започва да тече нова давност, независимо от това, че
делото е перемирано.
Поради това, съдът намира, че погасителната давност е прекъсната
многократно с предприетите от взискателя действия по изпълнителните дела.
С всяко валидно изпълнително действие, предприето от взискателя започва да
тече нова петгодишна давност, която към настоящия момент не е изтекла в
полза на ищеца – длъжник по изпълнителните дела. Същата изтича най – рано
на 06.12.2028 г., считано от последното валидно изпълнително действие,
извършено на 06.12.2023 г. Съгласно възприетата от съдилищата практика,
дори не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в
рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита
давността прекъсната. Това следва и от самата разпоредба на чл. 116 буква "в"
от ЗЗД, в която законодателят използва думата "предприемане" на
изпълнителните действия, а не "извършване". В ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС пък се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
6
приложи, поради което и задължителната съдебна практика не поставя като
изискване съответното изпълнително действие да е дало определен резултат,
свързан със събиране на вземането или пък удовлетворяване на кредитора. От
значение само то да е поискано от взискателя, който по този начин
демонстрира своята активност в изпълнителния процес.
Поради това, съдът приема, че от страна на взискателя по
изпълнителните дела и ответник по настоящото дело, са предприети
изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността. Поради това,
института на погасителната давност не е настъпил в полза на ищеца към
настоящия момент.
Ищецът не можа да проведе пълно и главно доказване на предявения
иск и да докаже недължимостта на съществуващото срещу него вземане. При
тези мотиви, съдът приема, че предявения иск е неоснователен и недоказан,
поради което съдът го отхвърля.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът отхвърли предявения иск, то ищеца е
страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест направените от
ответника разноски – в случая разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1 500 лв. Видно от представения Договор за правна защита и
съдействие /л. 41 от делото/, договореното адвокатско възнаграждение е в
размер на 1 500 лв. и в Договора е отбелязано, че същите са платени в брой.
Така, покрити се явяват критериите на на т.1. от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/ 2012 г., ОСГТК. Съгласно горното,
„съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина
на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства
за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“ В
случая адвокатското възнаграждение е платено в брой, за което има
отбелязване в Договора за правна защита и съдействие. Има доказателства, че
разходите за адвокатско възнаграждение са реално направени и следва да
бъдат присъдени в тежест на ищеца, предвид изхода на делото. Други
разноски по делото не са направени от страна на ответника.
Предвид гореизложеното, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. Т., с ЕГН **********, адрес: гр. П.,
обл. П., ул. „.................“ № ..., ет. ..., ап. ..., чрез адв. Ц. В. Т. от САК, със
съдебен адрес: гр. Б., ул. „....................“ № ..., против „СТРОЙТЕК
КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: с. П. ПК 3913, общ. Б.,
обл. В., представлявано от Р. Т. В. – Управител, чрез адв. К. К. от АК – Бургас,
съдебен адрес: гр. Б., ул. „.............. I“ № партер, иск с правно основание чл.
439 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК – че вземането му по изпълнително
дело № 3842/ 2018 г. и по изпълнително дело № 574/ 2023 г. – и двете по
описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. № 819 в Камарата на ЧСИ, с
район на действие ОС – Пловдив, не съществува.
ОСЪЖДА В. Д. Т., с ЕГН **********, адрес: гр. П., обл. П., ул.
„...................“ № .., ет. ..., ап. ..., чрез адв. Ц. В. Т. от САК, със съдебен адрес:
гр. Б., ул. „...................“ № ..., ДА ЗАПЛАТИ на СТРОЙТЕК КОМЕРС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище: с. П. ПК 3913, общ. Б., обл. В.,
представлявано от Р. Т. В. – Управител, чрез адв. К. К. от АК – Бургас, съдебен
адрес: гр. Б., ул. „.................... I“ № .. партер, направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева)
– на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Видин, в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
8