М О Т И В И
към Присъда №5 от 16.05.2019 година по
НОХД №32/ 2019 год. по описа на Тервелски районен съд .
Производството по
делото е образувано по повод обвинителен акт
от 05.03.2019 година на Районна прокуротура гр. Добрич - ТО гр.
Тервел , по Досъдебно производство № 204 / 2018 година по
описа на РУ Полиция гр. Тервел , към
ОД на МВР гр. Добрич ,със
следното обвинение:
срещу
подсъдимия Р.И.Г.
роден на *** ***, живущ *** ,българин, български гражданин , не семеен , със средно образование , безработен
с ЕГН-********** е предявено
обвинение по чл.195 ал. 4 във вр.с ал.1,т.2 от НК във вр. с чл. 194 ал. 1 от НК ,за това , че на
14.11.2018 година в село Мали Извор ,
общ. Тервел , обл. Добрич отнел
чужди движими вещи – два броя женски ярета от порода „
англо – нубийска коза“ и 1 брой мъжко яре от
същата порода на стойност 450,00 лева ,които са били оставени без
постоянен надзор от владението на М.М.С.
*** ,,без негово съгласие с намерението
да ги присвои,като случай е маловажен.
Районна прокуратура редовно призована се представлява по делото от
районния прокурор Ж. Ж. .
Подсъдимия Р.И.Г. -
редовно призован се явява лично и със защитника си - адвокат М.Д. ***.
В
съдебно заседание подсъдимият Г. , чрез защитника си адвокат М.Д. правят
искане на основание чл. 370 ал. ІІ от НПК за предварително изслушване на
страните по реда на чл. 371 т. 2 от НПК .Подсъдимия заявява, че признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като със защитата си са съгласни да не се събират доказателства за тези факти.
Представителя на Районна прокуратура гр.
Добрич, - ТО гр. Тервел приема искането за своевременно направено и
не се противопоставя производството по
делото да протече по реда на глава ХХVІІ от НПК.
Съдът като намери,че са налице
предпоставките за това, допусна провеждане на съкратено съдебно следствие, като
след изслушване самопризнанията на подсъдимия и след
като установи,че същите се подкрепят от събраните по Досъдебно производство №49 / 2018 година по описа на РУ Полиция гр.
Тервел писмени доказателства обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимия ,без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част в
обвинителния акт.
По делото съдът прие за съвместно
разглеждане предявения от М.М.С.
с ЕГН ********** *** 3 граждански иск
предявен срещу подсъдимия Г. , вразмер на 800,00 лева –
представляващ обезщетение за причинените
му от
деянието имуществени вреди –
обезщетение за отнемането на посочените
по обвинителния акт животни от владението на гр. Ищец -
пострадал от престъплението ,
ведно със законната лихва върху главницата от дата на деликта - 14.11.2018 година , до окончателното изплащане на
сумата .
Представителят на прокуратурата счита, че извършеното от подсъдимия деяние, се доказва по
несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства,
както и от направените от подсъдимия самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК.В съдебно заседание районния
прокурор подържа обвинението , като се пледира с оглед разпоредбата на чл. 373
ал. ІІ от НПК съдът да определи наказание при приложението на чл.58а ал.1 от НК
и и във вр. с чл.54 от НК ,като на подсъдимия
Г.
да бъде наложено редуцирано с една трета наказание а именно „
глоба “ в размер на 200,00 лева .
Защитата на подсъдимия – адв. М. Д. не се противопоставя
на предложението на районния прокурор касаещо вида и размера на наказанието на подсъдимия Г. .
На
дадената от съда последна дума подсъдимия Г. заяви , че се разкайва – сторил деянието от глупост,като заяви , че често
Станлев оставял без надзор своите
животни и те правели
пакости по дворовета на съседите
.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Вели е осъждан - видно от изискана от съда справка за съдимост № 61
от 26.03.2019 година : с Присъда № 1025 от 03.07.2007 година на РС гр. Шумен в зеконно сила
от 12.11.2007 година му е наложено
наказания „ пробация“ .
С присъда №
85 / 09.12.2013 година на РС гр. Нови
Пазар , в законно сила от
27.12.2013 година му е наложено наказание глоба в размер на 300,00 лева
.
Молко М.С. *** е животновъд , който има
имот в село Мали Извор ,
където и отглежда домашни
животни .
На 14.11.2018
година рано сутринта С. извел
козите на паша , като към 09,00
часа ги прибрал с обота , тъй като му се
е наложило да пътева до гр.
Тервел – по неотложни задачи.
След обад -
около 13, 45 часа пострадалия С. *** Извор при което и установл , че
вратата на обора била
отворена а животните
ги няма . С. обиколил
селото , като до едно от
запуснатите постройки ведял част
от стадото си но
една част от животните блипсвали .
Станчен минал покрай имота
на подсъдимия Г. при което и ведял как на двора подсъдимия Г. разфасова едно от
неговите животни - животното било заклано и одрано , като подсъдимия го е подготвял за
разфасоване .
С. уведомил за видяното
полицейските служители при РУ Полиция
гр. Терел . Не след дълго пред
дома на подсъдимия Г. дошли
полицейски служители , които и задали
на подсъдимия Г. въпроса чия собственост е закланото от
него животно . Подсъдимия Г. не
се е поколеабал и дал
отговор , че ярето вероятно е
собственост на С. , като и направил
своите оплакваия пред полицейските служители – за това , че имота му а и
съседни такива често стават обект на
пакости от страна на оставените
без контрол животни на С. . Първоначално
подсъдимия Г. отричал да е колил друго
животно но след оглед в дома
му в една от стаите полицеските служители устанили , че има и
второ заклано животно. При
допълнителен оглед на имота
на подсъдимия - в една от стопанските постройси
полицейските служители установили
,че се намира едно живо
яре, краката на което били завързани а
устата на животнот оибило
облепена сас скоч лепенка .
В последствие трупното месо на двете животни са предадени на С. , на
същия е предадено и третото
незаклано животно .
По делото
е назначена съдебно – метиринарно медецинска експертиза , в заключението на
която вещото лице
д-р Г. Й. сочи цената на
трите животни- възлиза
в размер на 450,00 лева.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена,
като се позовава
на направените самопризнания на подсъдимия Вели по чл. 371, т. 2 от НПК, които се
подкрепят от доказателствата и доказателствените
средства, събрани в досъдебната фаза и съдебното следствие и приобщени към делото
по реда на
чл. 283 от НПК - показанията на свидетелите разпитани по досъдебното производство.
По делото няма противоречия между доказателствата, които позволяват категорично и по несъмнен начин да се приеме
описаната фактическа обстановка.
По делото с оглед приетая за всъвместно разглеждане
граждански иск съдът изслуша
и прие
заключението на вещото лице .
При така установените факти, съдът достигна
до следните правни изводи:
Събраните в хода на съдебното производство
доказателства потвърждават по несъмнен начин,
че с деятелността си подс. Г. е засегнал
обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост
или владението и държането върху движими вещи.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие
–подсъдимия е отнел трите животни
оставени без надзор , без съгласието на собственика .
От субективна страна деянието е извършено при условията
на пряк умисъл,
тъй като подсъдимия е имал съзнанието, че лишава от фактическа
власт владелеца на чужди движими вещи,
предвиждал е преминаването им в своя фактическа
власт и е целял да установи тази власт върху
предмета на престъплението .
С оглед гореизложеното съдът приема по несъмнен
начин, че с действията си от
обективна и субективна страна, действайки с пряк умисъл, подсъдимия Г. е осъществил състава на престъплението , така както се поддържа
от обвинението.
Относно наказанието н аподсъдимия:
Съгласно императивната разпоредба на чл.
373, ал. 2 НПК, съдът определя наказанието съгласно чл. 58а НК, чиято редакция към момента на
извършване на инкриминираното деяние , не предвижда безусловно приложение на чл.
55 НК, а само когато са налице условията
за приложението му. В останалите случаи, благоприятната последица от провеждането
на съкратено съдебно следствие се изразява в това,
че ако съдът
наложи наказание лишаване от свобода или друго по вид , то задължително се редуцира с една трета.
В настоящия случай съдът споделя
съображенията на Районния прокурор в
насока " маловажност" на настъпилите вредни последици, които
обвинението извежда от ниската стойност
на предмета на престъплението-450 лева , която сума се явява по-
ниска от определената за страната минимална работна заплата към момента
на извършването на деянието – 560,00
лева лева съгласно ПМС № 320/ 20.12.2019 година.
Причините за
извършване на деянието съдът намира в
обстоятелството,че подсъдимия демонстрира
изключително
ниска битова и правна култура,
има пренебрежително отношение към чуждата собственост и не
зачита установения в страната правов ред
. Съдът отчита стремежа на подсъдимия да се облагодетелства по лесен начин за сметка
на чужда собственост.
При определяне наказанието, което следва да наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК
относно целите на наказанието, съобразявайки предвиденото от закона наказание
за извършеното престъпление, както и
императивната разпоредба на чл. 373 ал. 2 от НПК, според която норма в
случаите на чл. 372 ал. 4 от НПК какъвто е настоящия случай при постановяване
на осъдителна присъда съдът
определя наказанието при условията на
чл. 58а от НК. Според редакцията на чл.
58 а ал. 1 от НК съдът определя наказанието глоба ръководейки се от разпоредбата на общата част
– при условията на чл. 54 от НК и намалява така определеното наказание е една
трета.
По отношение на индивидуализацията на наказанието на подсъдимия :
Съдът призна подсъимия Г. , със снета по делото самоличност за виновен
по така предявеното му обвинение – за престъпление по 195,ал.4,във вр. с ал.1,т.2,във вр. с чл.194,ал.1 от НК, поради което
и на осн. 195,ал.4,във вр. с
ал.1,т.2,във вр. с чл.194,ал.1 от НК , във вр. с чл. 58 а ал. 1 от НК и чл.54 ал. 1, от НК съдът му ОПРЕДЕЛЯ наказание "ГЛОБА" в размер на 300/триста/лева и НАМАЛЯВА
така определеното наказание с една трета ,като налага на подсъдимия глоба в размер на 200/двеста/ лева .
По отношение приетия за
съвместно разглеждане граждански иск :
Съдът
изцяло възприе заключението на
вещото лице , като и уважи
частично иска съобразно заключението на
вещото лице дало внение относно
пазарната цена на животните към
момента на извършването на деянието
.
ОСЪЖДА подсъдимият Р.И.Г. с
ЕГН-********** със снета по делото самоличност да заплати на М.М.С. с ЕТГН-********** *** сумата от 300/триста/лева ,представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди
,ведно със законната лихва върху
сумата от дата на деликта – 14.11.2018год. до окончателното й
изплащане ,като до останалия размер до размер на 800/осемстотин/лева
отхвърля приетия за съвместно
разглеждане гражданския иск като неоснователен и не доказан.
ОСЪЖДА подсъдимият Р.И.Г. с
ЕГН-********** със снета по делото самоличност да заплати по сметка на Районен съд гр.Тервел
сумата от 50/петдесет/лева,представляваща държавна такса върху уважения
граждански иск.
ОСЪЖДА подсъдимият Р.И.Г. с
ЕГН-********** да заплати по сметка на
ОД на МВР гр.Добрич сумата от 82.11 лева
,представляваща възнаграждение за вещо лице
по извършена съдебно ветеринарно медицинска експертиза,както и по сметка на
Районен съд гр.Тервел сумата от 50.00/петдесет/лева представляваща разноски по
вещо лице.
Така наложеното на подсъдимия Г.
наказание, съдът приема , че ще изпълни своята възпитателна роля по отношение
на него и е в размер какъвто предлага и държавното обвинение .
Съдът приема , че така наложеното наказание на подсъдимия Гюзелем
е справедливо и ще изпълни целите на наказанието- да се поправи и превъзпита подсъдимия , да му се окаже необходимото сдържащо въздействие за в бъдеще, което да
го мотивира да спазва закона , както и ще въздейства предупредително
на останалите неустайчиви членове на обществото – в цялост да осъществи по отношение
на подсъдимия и на обществото целите
и задачите визирани в чл. 36 от НК.
Водим от гореизложеното съдът
постанови своята присъда.
Районен
съдия :