№ 544
гр. Велико Търново , 03.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на първи юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500419 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 220 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗК „..“ АД срещу Определение от 15.04.2021 г., постановено
по гр.дело № 527/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, в частта, с която е оставено
без уважение искането на жалбоподателя за привличане на Й. Д. И. в качеството на трето лице-
помагач на негова страна.
Жалбоподателят счита първоинстанционния акт за неправилен и незаконосъобразен в
обжалваната му част. В жалбата се излагат твърдения за наличие на регресно основание по
смисъла на чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането за застрахователното дружество срещу
Й. Д. И., което обосновавало правния интерес на дружеството от привличане на последния като
трето лице-помагач на негова страна. Моли за отмяна на определението на първостепенния съд в
обжалваната му част и допускане на исканото привличане.
Насрещната страна не е подала отговор на частната жалба.
Великотърновският окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания
и доводи и като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена от правоимащо лице в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК против подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Първоинстанционното производство е образувано по обективно съединени осъдителни
искове на М. В. Н. срещу ЗК „..“ АД с правно основание чл. 432 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, резултат от
пътно-транспортно произшествие, реализирано на 14.08.2020 г. в гр. Велико Търново, ведно със
законната лихва от датата на отправяне на покана за плащане към застрахователя до окончателното
1
погасяване на задължението. В исковата молба се излагат твърдения, че виновен за настъпилото
ПТП е водачът на лек автомобил с рег. № .. – Й. Д. И., чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът по исковете не отрича наличието на
сключен между него и собственика на лек автомобил с рег. № .. договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на настъпване на процесното ПТП, но
заема становище за неоснователност на исковете, като защитната му теза се свежда до това да
отрича наличието на противоправно поведение и вина на водача на лекия автомобил, чиято
гражданска отговорност е застрахована при него, като твърди наличието на случайно събитие,
поставило в невъзможност последния да предотврати инцидента, отрича и сочените от ищеца
вреди да са следствие от процесното ПТП, в условията на евентуалност навежда възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, като оспорва неимуществените вреди по размер. С подадения
отговор на исковата молба ответникът е поискал конституирането на водача на застрахования при
него автомобил като трето лице-помагач на негова страна на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК без
да излага никакви съображения във връзка с това свое искане.
За да остави без уважение искането за допускане на трето-лице помагач Великотърновския
районен съд е извел извод за липса на правен интерес за застрахователя, като е изложил
съображения, че в случая регресната претенция на застрахователя може да се реализира само при
наличие на предпоставките на чл. 433 от КЗ, твърдения за настъпването на каквито липсват.
Тези доводи и съображения, както и извода на първостепенния съд, настоящия съдебен
състав на ВТОС намира за неправилни и незаконосъобразни.
Привличането на трето лице в процеса като подпомагаща страна се извършва по почин на
една от главните страни, съгласно нормата на чл. 219, ал. 1 от ГПК. То е средство за защита на
привличащата страна, която подчинявайки привлеченото лице на силата на мотивите към
решението (чл. 223, ал. 2 от ГПК), цели да обезпечи своето правно положение, при
неблагоприятен за нея изход, в един бъдещ процес между нея и третото лице. Съпътстваща цел на
привличането е и процесуалното съдействие на привлеченото лице в процеса, в който участва
привличащата страна. Правото на участие на привлеченото трето лице се обосновава с интереса,
както на привличащия - главна страна в процеса, така и с правния интерес на привлечения (чл.
219, ал. 1 от ГПК).
При това положение, проверката на правилността на обжалваното определение следва да се
извърши въз основа на нова преценка дали са налице предпоставките за конституиране на трето
лице-помагач на страната на ответника – спазване на преклузивния срок по чл. 219, ал. 1 от ГПК,
третото лице да има постоянен адрес в Република България и наличие на обоснован и доказан
правен интерес както у третото лице, така и у подпомаганата страна.
В настоящият случай първите две от посочените предпоставки са налице, доколкото
искането на ответника е направено с подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба, като по делото са налице достатъчно данни и за наличието на адрес в страната на исканото
за привличане лице.
Вярно е, че при сезиране на първостепенния съд застрахователят не е обосновал искането
си и вместо да даде указания по реда на чл. 101, ал. 1 от ГПК, съдът е мотивирал отказа си с
аргумент за липса на изложени твърдения за наличието на предпоставки за регресен иск на
застрахователя срещу застрахования по чл. 433 от КЗ. Следва са бъде посочено също, че
неправилно районният съд е приел, че регресните права на застрахователя биха възникнали
единствено в случаите на посочената разпоредба на Кодекса за застраховането, доколкото по
отношение на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите освен тази разпоредба,
приложение намира и нормата на чл. 500 от КЗ, уреждаща допълнителни хипотези, при които
застрахователят има право на регрес срещу виновния водач. Именно на една от хипотезите по чл.
500 от КЗ /тази по ал. 1, т. 3/ се позовава страната с подадената от нея въззивна жалба. Поради
2
това, макар и заетата в отговора на исковата молба защитна позиция да изключва наличието на
вина на искания за привличане водач, за застрахователя е налице правен интерес от привличането,
тъй като при евентуален неблагоприятен изход на спора за застрахователното дружество,
привлечената страна ще бъде подчинена на обвързващата сила на мотивите по отношение на
факти, имащи значение при предявяване на регресни права от главната срещу подпомагащата
страна (чл. 223, ал. 2 от ГПК). Правен интерес от привличане съществува и за водача на
автомобила, чиято гражданска отговорност е застрахована и който се сочи от ищеца като виновен
за настъпилото ПТП, тъй като при доказване на случайно събитие, каквото твърди
застрахователят, виновността на застрахования водач ще отпадне /а от там и отговорността на
застрахователя/, което ще предотврати евентуалната му регресна отговорност към застрахователя,
а пък отношенията му с насрещната страна /ищецът по исковата претенция/ ще бъдат обхванати от
установителното действие на постановеното решение /чл. 223, ал. 1 от ГПК/.
Ето защо подадената частна жалба се явява основателна, което предпоставя отмяна на
определението на ВТРС в обжалваната му част и допускане на исканото привличане.
Водим от горното, Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 15.04.2021 г., постановено по гр.дело № 527/2021 г. на
Великотърновския районен съд, в обжалваната част, с която искането на ЗК „..“ АД за
привличане на трето лице-помагач на негова страна е оставено без уважение, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
КОНСТИТУИРА Й. Д. И., ЕГН .., като трето лице - помагач на ответника по исковата
претенция ЗК „..“ АД.
ВРЪЩА делото на Великотърновския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3