РЕШЕНИЕ№ 261783
гр. Пловдив, 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 8862 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „Евро Проект Център“ ЕООД е предявил против „А 1
България“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14, 76 лв. – заплатена
при начална липса на правно основание, представляваща такса за ползване на
„Дигитални услуги – anti.virus”, за които
такси са издадени фактура № **********/01.09.2018 г., фактура №
**********/02.10.2018 г., фактура № **********/01.11.2018 г. и фактура №
**********/03.12.2018 г., ведно със законна лихва върху тези суми от датата на
предявяване на исковата молба – 21.07.2020 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът
твърди, че ищецът е клиент на ответника по договор № ***за предоставяне на
мобилни услуги (бизнес пакет А1), интернет и телевизия, по който редовно и в
срок заплащал начислените от страна на ответника задължения. Поддържа, че на
28.12.2018 г. му била начислена неустойка в размер на сумата от 56, 81 лв.
Сумата била заплатена, като против ответника било образувано гр.д. № 2839/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив, в хода на което се изяснило, че
неустойката е начислена за предсрочно прекратяване на услуги с начислени такси
от 14, 76 лв. По делото било постановено влязло в сила съдебно решение, с което
предявеният иск бил уважен, като в мотивите на така постановеното съдебно
решение било прието, че ответникът не е доказал, че услугата „Дигитални услуги
– anti.virus” е предмет на договора, поради което и не
съществува задължение за заплащане на тази услуга, за която са начислени такси.
По така изложените съображения счита, че сумата от 14, 76 лв., за която са
издадени фактура № **********/01.09.2018 г. на стойност от 5, 79 лв., фактура №
**********/02.10.2018 г. на стойност от 2, 99 лв., фактура №
**********/01.11.2018 г. на стойност 2, 99 лв. и фактура №
**********/03.12.2018 г. на стойност 2, 99 лв., са недължимо платени.
Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения за това срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК ответникът „А 1 България“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба,
с който признава предявения иск. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД .
В случая са налице предпоставките, установени
в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил
съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно
заявеното от ответника признание на иска.
Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото
искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК
следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на
решение по чл. 237 ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични
правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е
основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с
оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови
съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени
фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен
така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя
кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на
иска са налице, доколкото ответникът е заявил, че признава предявения иск с
депозиране на отговора на исковата молба. Ищецът, чрез процесуалния му
представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е
заявено с молба, депозирана преди първото по делото съдебно заседание.
Не са налице и отрицателните предпоставки,
установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да
противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което
страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на
тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за
приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК;
по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под
запрещение - чл. 339 ГПК.
Следователно предявения иск като основателен
следва да бъде уважен.
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени
сторените от последния разноски в производството по делото, доколкото макар да
признава предявените искове, е дал повод за образуване на настоящото
производство, поради което и не следва да намери приложение разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК. По така изложените съображения на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК се следва сумата от общо 410 лв., от която сумата от 50 лв. –
заплатена държавна такса и сумата от 360 лв. с ДДС – за заплатено адвокатско
възнаграждение. В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на ответника
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК, тъй като последният е в минималния размер по чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към което е включен ДДС.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД „А 1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Кукуш” № 1, да
заплати на „Евро Проект Център“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Осъм“ № 17, сумата от 14, 76 лв. – заплатена при начална липса на правно основание,
представляваща такса за ползване на „Дигитални услуги – anti.virus”, за които такси са издадени фактура №
**********/01.09.2018 г., фактура № **********/02.10.2018 г., фактура №
**********/01.11.2018 г. и фактура № **********/03.12.2018 г., ведно със
законна лихва върху тези суми от датата на предявяване на исковата молба –
21.07.2020 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД „А 1 България“ ЕАД да заплати на „Евро Проект Център“ ЕООД сумата от 410 лв. – разноски в производството по
гр.д. № 8862/2020 г. на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК