Решение по дело №8862/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261783
Дата: 18 декември 2020 г. (в сила от 26 януари 2021 г.)
Съдия: Анна Димитрова Дъбова
Дело: 20205330108862
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

РЕШЕНИЕ№ 261783

гр. Пловдив, 18.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 8862 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Производството е образувано по предявени от „Евро Проект Център“ ЕООД е предявил против „А 1 България“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14, 76 лв. – заплатена при начална липса на правно основание, представляваща такса за ползване на „Дигитални услуги – anti.virus”, за които такси са издадени фактура № **********/01.09.2018 г., фактура № **********/02.10.2018 г., фактура № **********/01.11.2018 г. и фактура № **********/03.12.2018 г., ведно със законна лихва върху тези суми от датата на предявяване на исковата молба – 21.07.2020 г., до окончателното й изплащане.

                        Ищецът твърди, че ищецът е клиент на ответника по договор № ***за предоставяне на мобилни услуги (бизнес пакет А1), интернет и телевизия, по който редовно и в срок заплащал начислените от страна на ответника задължения. Поддържа, че на 28.12.2018 г. му била начислена неустойка в размер на сумата от 56, 81 лв. Сумата била заплатена, като против ответника било образувано гр.д. № 2839/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в хода на което се изяснило, че неустойката е начислена за предсрочно прекратяване на услуги с начислени такси от 14, 76 лв. По делото било постановено влязло в сила съдебно решение, с което предявеният иск бил уважен, като в мотивите на така постановеното съдебно решение било прието, че ответникът не е доказал, че услугата „Дигитални услуги – anti.virus” е предмет на договора, поради което и не съществува задължение за заплащане на тази услуга, за която са начислени такси. По така изложените съображения счита, че сумата от 14, 76 лв., за която са издадени фактура № **********/01.09.2018 г. на стойност от 5, 79 лв., фактура № **********/02.10.2018 г. на стойност от 2, 99 лв., фактура № **********/01.11.2018 г. на стойност 2, 99 лв. и фактура № **********/03.12.2018 г. на стойност 2, 99 лв., са недължимо платени. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „А 1 България“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, с който признава предявения иск. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД .

В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото ответникът е заявил, че признава предявения иск с депозиране на отговора на исковата молба. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е заявено с молба, депозирана преди първото по делото съдебно заседание.

Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.

Следователно предявения иск като основателен следва да бъде уважен.

Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените от последния разноски в производството по делото, доколкото макар да признава предявените искове, е дал повод за образуване на настоящото производство, поради което и не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. По така изложените съображения на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се следва сумата от общо 410 лв., от която сумата от 50 лв. – заплатена държавна такса и сумата от 360 лв. с ДДС – за заплатено адвокатско възнаграждение. В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като последният е в минималния размер по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към което е включен ДДС.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

                        ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „А 1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Кукуш” № 1, да заплати на „Евро Проект Център“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Осъм“ № 17, сумата от 14, 76 лв. – заплатена при начална липса на правно основание, представляваща такса за ползване на „Дигитални услуги – anti.virus”, за които такси са издадени фактура № **********/01.09.2018 г., фактура № **********/02.10.2018 г., фактура № **********/01.11.2018 г. и фактура № **********/03.12.2018 г., ведно със законна лихва върху тези суми от датата на предявяване на исковата молба – 21.07.2020 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД „А 1 България“ ЕАД да заплати на „Евро Проект Център“ ЕООД сумата от 410 лв. – разноски в производството по гр.д. № 8862/2020 г. на Районен съд – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала! ПК