№ 220
гр. Пловдив, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000540 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК във вр. с чл.613а, ал.1 ТЗ.
Образувано е по въззивна жалба от „Ф. п.“ ЕООД – в ликвидация
против решение № 21 от 14.06.2021 г., постановено по т.д. № 22 по описа за
2021 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на същия
търговец за обявяване на неплатежоспособността му и за откриване
производство по несъстоятелност.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Искането е да се отмени
обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи молбата за
откриване на производство по несъстоятелност.
Пловдивският апелативен съд прецени данните по делото и прие:
Производството пред Смолянския окръжен съд е било образувано по
молбата от ликвидатора на „Ф. п.“ ЕООД – в ликвидация за откриване на
производство по несъстоятелност на същото дружество. В молбата е
акцентирано основно върху фактически извършена ликвидация на
дружеството, вписването на чието заличаване било признато с влязло в сила
решение за несъществуващо обстоятелство, заради липсата на
1
предпоставките по чл. 237, ал. 1 ТЗ и липсата на обезпечаване на „спорно
вземане“ към онзи момент от кредитор на дружеството, съгласно с
изискването на чл. 272, ал. 3 ТЗ. Отбелязано е още, че междувременно по реда
на частното изпълнително производство, кредитор на дружеството е предявил
за събиране парични вземания в общ размер на 2600 лева, както и наличието
на все още неликвидно вземане от 11 000, което се очаквало да бъде
предявено. От друга страна се твърди, че дружеството не разполага с каквито
и да било активи и парични средства, което обуславяло
неплатежоспособността му. Поради това ликвидаторът е поискал съдът да
установи неплатежоспособността на „Ф. п.“ ЕООД – в ликвидация, да
определи началната й дата и да открие производство по несъстоятелност на
дружеството.
По делото е безспорно, че молителят „Ф. п.“ ЕООД се намира в
производство по ликвидация, открито на 23.03.2017 г., но все още
неприключило, след като, по иск на Х. Ш. Х., с влязло в сила решение №
89/11.03.2019 г. по в.т.д. № 9/2019 год. на Пловдивския апелативен съд, е
признато за установено, че вписаното с акт № *** в ТР „заличаване“ на „Ф.
п.“ ЕООД /л./, е несъществуващо обстоятелство.
Установено е също, че в производството по ликвидация на практика са
били погасени съществуващите задължения към кредитори, в това число - и
на публичните вземания; че част от имуществото е било осребрено, а друга
част – бракувано; както и че към 23.10.2017 г., /когато е приключила
ликвидацията/, „Ф. п.“ ЕООД не е разполагало с каквито и да било активи, не
е имало и задължения, освен спорното и все още неизискуемо вземане на Х.
Ш. Х. – работник по трудов договор в това дружество, произтичащо от
дължимо обезщетение за неимуществени вреди от увреждания, настъпили
вследствие на трудова злополука, както и вземания на същото лице за
деловодни разноски.
Безспорно е, че понастоящем същото физическо лице, вече е кредитор
на дружеството с изискуемо и ликвидно вземане в общ размер 2600 лева и с
присъдено по все още невлязло в сила решение вземане в размер на 10 000
лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на телесни
увреждания, получени при трудова злополука на 10.09.2015 г.
В същото време, от приетото в първоинстанционното производство
заключение на съдебно-икономическата експертиза е установено, че макар
през периода, в който е осъществявало дейност, дружеството да се е намирало
в добро финансово-икономическо състояние и да не е било застрашено от
фалит, с преустановяване на дейността му и с фактическото извършване на
ликвидацията, към настоящия момент „Ф. п.“ ЕООД:
след 2016 г. не осъществява търговска дейност и не е реализирало
2
приходи;
няма декларирано движимо и недвижимо имущество;
няма налични финансови средства;
няма публични задължения;
няма парични задължения, произтичащи от търговски сделки.
Единствените парични задължения, които не са осчетоводени в
счетоводството на дружеството, са тези към Х. Ш. Х., както следва:
- 10 000 лева, ведно със законна лихва, считано от 10.09.2015 г. до
окончателното им изплащане, както и разноски в общ размер 1420 лева,
присъдени с решение по гр.д. № 1003/2008 г. по описа на Смолянския районен
съд;
- 2534.74 лева към 19.10.2020 г. по изп. дело № *** на ЧСИ С. Д..
Коефициентите на ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост
на дружеството, след 23.10.2017 г., са равни на нула.
Въпреки обосноваността и категоричността на посочената експертна
оценка, Смолянският окръжен съд е приел, че молбата е неоснователна. В
тази насока съдът е приел, че „Ф. п.“ ЕООД /л./ нямал изискуемо парично
задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност. Приел е също, че
единствените задължения на дружеството са към Х. Ш. Х. в размер на 10 000
лв., представляващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
трудова злополука, присъдено по чл. 200 КТ и деловодни разноски. Макар да
не го е посочил изрично, първоинстанционният съд явно е приел, че
посочените задължения не са от категорията на онези, обуславящи
състоянието на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и е
отхвърлил молбата.
Изводите в този смисъл и основаното на тях решение на Смолянския
окръжен съд не могат да бъдат споделени.
Действително, в молбата си за откриване на производство по
несъстоятелност, ликвидаторът на дружеството се е позовал на
неплатежоспособност. В същото време обаче изрично в същата, а и в
допълнителната си молба, представляващият дружеството е заявил, че
„дружеството не притежава каквито и да е активи и парични средства“, както
и че поради преустановяване на дейността, „дружеството няма очаквани
приходи, с които да се покрият текущите задължения“.
Така заявените в подкрепа на молбата твърдения се отнасят, както до
твърдяна неплатежоспособност така и до свръхзадълженост на дружеството.
В конкретния случай, предвид произхода и изискуемостта на
установените задължения на „Ф. п.“ ЕООД /л./, не е налице
3
неплатежоспособност по критериите на чл. 608, ал. 1 ТЗ, доколкото това
състояние се свързва с невъзможността за изпълнение на изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публично правно задължение към държавата или общините, свързана с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
За разлика от неплатежоспособността, при свръхзадължеността, отнасяща
се единствено до капиталовите търговски дружества, не е нужно
задълженията да са изискуеми, като преценката дали е налице това състояние
са прави с оглед възможността на дружеството, с наличното имущество да
покрие паричните си задължения, в това число и неизискуемите парични
задължения – чл. 742, ал. 1 ТЗ.
В конкретния случай, с оглед установеното от заключението на съдебно-
икономическата експертиза, че след 23.10.2017 г. и понастоящем размерът на
пасивите надхвърля размера на активите на дружеството, може да се изведе,
че „Ф. п.“ ЕООД /л./ е свръхзадължено по критериите на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Това означава, че молбата за откриване на производство по
несъстоятелност е основателна, съгласно с разпоредбата на чл. 607а, ал. 2 ТЗ.
Към 10.09.2015 г. – когато е настъпила трудовата злополука и съответно е
възникнало задължението за обезщетение на претърпените вследствие от
уврежданията от тази злополука неимуществени вреди за Х. Ш. Х.,
дружеството все още е разполагало с достатъчно активи, за да покрие
наличните парични задължения към кредиторите, включително и към този
кредитор. Към края на месец октомври, когато е приключила ликвидацията,
дружеството вече не е разполагало с активи, нито е предвидило обезпечение
на все още спорното към онзи момент вземане на Х..
Следователно, за начална дата на свръхзадължеността следва да се
определи датата 23.10.2017 г., когато, според заключението на СИЕ,
дружеството вече не е разполагало с активи, които да покриват паричните му
задължения.
Следва да се допусне обезпечение чрез налагане на обезпечителни мерки
като възбрана и запор върху имуществото на длъжника.
Според констатациите на вещото лице, наличното имущество на
длъжника е недостатъчно за покриване на началните разноски на
производството. Според разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ, когато наличното
имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и разноските
не са предплатени по реда на чл. 629б ТЗ, съдът обявява
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, обявява длъжника в
4
несъстоятелност и спира производството по делото. Поради това и на
основание цитираната разпоредба, едновременно с откриване на
производството по несъстоятелност, длъжникът следва да бъде обявен в
несъстоятелност, да бъде постановено спиране на дейността му и да се спре
производството по несъстоятелност.
В закона е предвидена възможност за възобновяване на производството.
Затова и съгласно чл. 629б ТЗ съдът преценява, че следва да определят
разноски за предплащане, които да могат да бъдат внесени от кредитор на
несъстоятелния длъжник или самия длъжник в едногодишния срок по чл. 632,
ал. 2 ТЗ. Съдът преценява като първоначално подходяща сума от 1000 лева, с
оглед очакваните първоначални разноски на производството.
На основание чл. 620, ал. 1 ТЗ при подаването на молбата молителят не е
дължал държавна такса. Предвид уважаването на молбата, такава е дължима и
подлежи на събиране от масата на несъстоятелността. Дължимата държавна
такса е в размер на 250 лв., съобразно чл. 24, ал. 1, т. 2 от Тарифата за ДТ,
които се събират от съдилищата по ГПК, като и предвид изхода от настоящия
спор в тежест на молителя ще се възложи за заплащане и дължимата
държавна такса за въззивното производство в размер на 125 лв.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 21 от 14.06.2021 г., постановено по т.д. № 22 по
описа за 2021 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на
„Ф. п.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК ********* за обявяване на
неплатежоспособността му и за откриване производство по несъстоятелност,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА свръхзадължеността на „Ф. п.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК
********* и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 23.10.2017 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Ф. п.“
ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на обща ВЪЗБРАНА и ЗАПОР
върху имуществото на „Ф. п.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА на
предприятието на „Ф. п.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Ф. п.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК
*********.
СПИРА производството по несъстоятелност на „Ф. п.“ ЕООД – в
5
ликвидация, ЕИК *********, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ – поради липса на
имущество за покриване на началните разноски за производството по
несъстоятелността.
УКАЗВА на молителя и кредиторите, че спряното производство може да
бъде ВЪЗОБНОВЕНО в срок от една година от вписване на настоящото
решение по молба на длъжника или кредитор, ако се установи, че е налице
достатъчно имущество или се депозира определената сума от 1000 лв. за
предплащане на началните разноски по чл. 629 б ТЗ.
ОСЪЖДА „Ф. п.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Пловдивския апелативен
съд сумата от 125 лв., държавна такса за въззивното производство.
Решението да се впише в книгата по чл. 634 в от ТЗ, като препис се
изпрати на Окръжен съд Смолян.
Заверен препис от това Решение да се изпрати на А. В., за съответното му
вписване в Т. р. по партидата на дружеството „Ф. п.“ ЕООД – в ликвидация,
ЕИК *********.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, като може да се обжалва
пред ВКС в 7-дневен срок от вписването му в Т. р. към А. В..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6