РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 20.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи май през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14399 по описа за 2019 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „Е.Е.М.” ООД срещу Г.Д.С. (обективиран
в насрещна искова молба, вх. № 5029283 от 20.02.2019 г., депозирана по гр.д. №
1941/2019 г. на СРС, 76 с-в), за осъждането на Г.Д.С. да заплати на „Е.Е.М.”
ООД сумата от общо 28 050,12 лв., представляваща получени без основание
трудови възнаграждения за всеки от четиринадесетте месеца от периода 01.06.2014
г.- 31.07.2015 г., в размер от по 2003,58 лв. месечно, ведно със законната
лихва за забава от дата на подаване на исковата молба (20.02.2019 г.) до
окончателното изплащане на задължението. (с определение от 27.09.2019
г., постановено по ч.гр.д. № 3819/2019 г. на САС, ГО, 10 състав, по исковете по
чл. 128 КТ и чл. 224 КТ е определен за компетентен СРС). В исковата молба са изложени твърдения, че
страните по делото са били в трудово правоотношение по трудов договор № 9 от
06.01.2014 г., по силата на който ответникът е изпълнявал длъжността
„ръководител отдел доставки”, като същият е прекратен със заповед № 075 от
31.07.2015 г., считано от 01.08.2015 г. За периода от 01.06.2014 г. до датата на
прекратяване на трудовия му договор - 01.08.2015 г. ответникът е получавал
брутно трудово възнаграждение в размер на 2003,58 лв. месечно или общо 28
050.12.лв., през което време се твърди, че Г.С. не е работил, тъй като се е
намирал в следствения арест и впоследствие е търпял ефективно наказание
лишаване от свобода. Сочи,
че произшествието, за което е осъден с присъда на наказателния съд, е настъпило
на 02.06.2014 г. и тогава ищеца е задържан под стража.
Ответникът
Г.Д.С. не оспорва наличието на трудово правоотношение и неговото прекратяване,
както и че трудовото възнаграждение се изплаща по банков път. Признава, че е
лишен от свобода, но този факт бил неотносим към спора, тъй като в периода
06.06.2014 г. до 21.11.2014 г. е бил с мярка „домашен арест“ и е осъществявал
трудовите си задължения от разстояние, доколкото те не изискват присъствието му
на работното място в БЕЦ „Е.Е.“ – Сърница. След 21.11.2014 г. ответникът е бил
с мярка за неотклонение „парична гаранция“, поради което не е имало пречки да
присъства на самия обект, видно от извлечение от инструктажна книга от
05.01.2015 г. Твърди, че едва от 22.07.2015 г. е започнал да търпи ефективно
наложеното с присъдата наказание лишаване от свобода.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при
спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Представен е трудов договор № 009 от
06.01.2014 г., сключен между „Е.Е.М.“
ООД и Г.Д.С., със срок за изпиване, за длъжността „Ръководител отдел доставки“,
с основно месечно възнаграждение в размер на 6 951 лв. В трудовият договор
не е посочено мястото на работа на служителя Г.Д.С..
Предвид
изявленията на страните по делото е отделено като безспорно, обстоятелството,
че процесната сума е била получена от ответника в качеството му на служител на
ищцовото дружество.
Видно от заповед № 075 от 31.07.2015 г., трудовото правоотношение на Г.Д.С.
на длъжност „ръководител отдел доставки“ с „Е.Е.М.“ ООД, е прекратено, считано
от 01.08.2015 г.
От длъжностната характеристика (връчена на Г.С. на 06.01.2014г. срещу подпис) за длъжността „ръководител отдел доставки“ се установява, че изпълнителят
на работата следва да организира, ръководите, контролира цялостната дейност по
осъществяване на доставките на суровини, необходими за производството на ел.
електроенергия в БЕЦ „Е.Е.“ - Сърница; идентифицира потенциални клиенти и води
преговори с тях за закупуване на суровината; договаря и извършва сделки по
покупка на суровината на предприятието; поддържа постоянен контакт и контролира
осъществяването на покупката в предприятието и др.
С протоколно решение от 14.11.2019
г., по чл. 238 ГПК, постановено по гр. д. № 56983/2019 г. по описа на СРС, 76
състав, са отхвърлени предявените от Г.Д.С. срещу „Е.Е.М.“ ООД искове по чл.
128 КТ и чл. 224 КТ, за заплащане на сумата от недоизплатено брутно трудово
възнаграждение за периода от м.01.2014 г. до м.07.2015 г. и 2221,80 лв.,
обезщетение за неизползван платен отпуск. На решението е отбелязано, че е
влязло в сила на 14.11.2019 г.
Съгласно протоколно определение от
21.11.2014 г., по Н.О.Х.Д. № 418/2014 г.
по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е изменена мярката за
неотклонение на подсъдимия Г.Д.С. от „домашен арест“, която се изпълнява в жилището
му в с. Змейова, община Стара Загора, в мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер на 1500 лв.
От удостоверение от МП, ГД „Изпълнение на наказанията“ е видно, че Г.С. ***,
на 22.07.2015 г. за изтърпяване на наказание 6 г. лишаване от свобода, и е освободен на 14.11.2019 г.
По делото са представени от
ответника 2 бр. справка за направени разходи за суровина за периода от
01.01.2014 г. – 19.12.2014 г. и за периода 01.01.2015 - 30.07.2015 г., както и препис извлечение от
инструктажна книга от 05.01.2015 г., книга за инструктаж.
Свидетелят С.Ф.Ш. заявява, че е работил от м. ноември 2013 г. до м. август
2014 г. в Е.Е. БИО – ТЕЦ Сърница. В периода, в който е работил, Г.С. е отговарял
за доставките. Не е имал собствено жилище в Сърница и е пътувал събота и
неделя. След ПТП с малко момченце, което са видели по телевизията, са
контактували по телефона във връзка с работа, защото Г.С. е бил под домашен
арест. Инструктирал ти периодично, месечно или на няколко месец.
Свидетеля А.С.М. сочи, че е работил
в БИО ТЕЦ – Сърница на длъжността оператор от м. април 2014 г. до август 2014
г. С. е бил отговорник, началник, отговарял е за доставките на суровина, и
каквото и нужда да е имало, са се обръщали към него. Станал е инцидент, който е станал известен на цяла
България. След това са контактували по телефона, преди повече е идвал на място,
а след това по телефона. Инструктажите ги е извършвал С.. Когато е идвал,
той е извършвал измерването на
суровината, а след това, ако му се обади, свидетелят ще ги измери. Не знае как
става отчитането, това е работа на Г.С..
Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД, който
е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав, въз
основа на който възниква правото да се иска връщането на дадено при начална
липса на правно основание, се обуславя от съществуването на следните материални
предпоставки: 1/. процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца и да е
постъпила в този на ответника; и 2/. това разместване на блага от имуществото
на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание. Въз основа на оценка на всички събрани доказателства, ценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира че не е оборена презумпцията в чл. 8, ал. 2 КТ, добросъвестността при осъществяване на трудовите
права и задължения се предполага до установяване на противното и е престиран
труд. Като доколкото в исковия период няма данни за прекратяване на
трудовото правоотношение, настоящият състав намира че сумите са платени именно
въз основа на този договор- следователно исковата претенция
Следователно исковата претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „Е.Е.М.” ООД срещу Г.Д.С. (обективиран
в насрещна искова молба, вх. № 5029283 от 20.02.2019 г., депозирана по гр.д. №
1941/2019 г. на СРС, 76 с-в), за осъждането на Г.Д.С. да заплати на „Е.Е.М.”
ООД сумата от общо 28 050,12 лв., представляваща получени без основание
трудови възнаграждения за всеки от четиринадесетте месеца от периода 01.06.2014
г.- 31.07.2015 г., в размер от по 2003,58 лв. месечно, ведно със законната
лихва за забава от дата на подаване на исковата молба (20.02.2019 г.), е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.
При този изход на спора на ответника се
дължи сума в размер на 80 лв., лв. за депозити за свидетели.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „Е.Е.М.” ООД, ***, представлявано от адв. Д.Б.,*** срещу Г.Д.С., ЕГН **********,
представляван от адв. Я.А.,***, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за
осъждането на Г.Д.С. да заплати на „Е.Е.М.” ООД сумата от общо 28 050,12
лв., представляваща получени без основание трудови възнаграждения за всеки от
четиринадесетте месеца от периода 01.06.2014 г.- 31.07.2015 г., в размер от по
2003,58 лв. месечно, ведно със законната лихва за забава от дата на подаване на
исковата молба - 20.02.2019 г. до окончателното плащане на главницата, като
недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА „Е.Е.М.” ООД, ЕИК ********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Г.Д.С., ЕГН **********, сумата от 80 лв., представляваща разноски за
депозити за свидетели.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: