Решение по дело №694/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260324
Дата: 20 юли 2021 г. (в сила от 10 ноември 2021 г.)
Съдия: Светла Рускова Димитрова
Дело: 20202330100694
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260324/20.7.2021 г.

 

 гр. ЯМБОЛ.20.07.2021.г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд ......................... гражданска колегия в публично

заседание на .........24.06.2021г........година в състав:

                                                                                                     Председател:Св.ДИМИТРОВА

                                                                                 

при секретаря ....................Й.П.…...................................……................и в присъствието на

прокурора..............................................................................………като разгледа докладваното от

......................................СЪДИЯ  ДИМИТРОВА………………….......гр.дело N .694. .. по   описа

 за 2020 год.  и за да се произнесе взе предвид следното.....................................................................

 

Производството по делото е образувано по молба на „ЮБЦ" ООД,, с която желаят да се установи съществуването на вземане срещу длъжника И. К. В., в общ размер на 317.68 лв. (Триста и седемнадесет лв. и 68 ст.) лева, представляваща сбор от главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга в размер на 109,46 лв., незаплатени вноски за лизинг в размер на 32,89 лв., обезщетение за неизпълнение/неустойка по договорите, сключени между И.В. и ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД в размер на 175,33 лв., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 50.98 лв. (петдесет лв. и 98 ст.) лева за периода от 09.05.2018 г до 06.12.2019 г., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.

Молят да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ищеца твърди, че вземането му произтича въз основа на  договор за цесия от дата 29.11.2019 г., с прехвърлител на вземанията "ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ" ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 12.07.2019г., с прехвърлител на вземания „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него и начислена неустойка по него. Мобилният оператор с търговска марка „ТЕЛЕНОР" е прехвърлил вземания в общ размер на 245 074,10 лева /двеста четиридесет и пет хиляди и седемдесет и четири/ спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което прилагам.

„ЮБЦ" ООД, ЕИК ********* е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.

Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № *********, позовавайки се на  чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор.

Посочва, че на 18.03.2017 г. потребителят е подписал договор с индивидуален номер ********* за ползването на мобилен номер *********, при избран тарифен план Тотал, с месечна абонаментна такса 30,99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. Като на същата дата и към същия мобилен номер, абонатът е подписал договор за лизинг за устройство ***, посредством 23лизингови вноски, с месечна вноска в размер на 2,99 лв., всяка.

     Въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер ********* от 18.03.2017 г., между ответника И. К.В., ЕГН ********** и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД са издадени фактури за периода от 20.11.2017 г. до 19.04.2018 г. на обща стойност 317.68 лв. (Триста и седемнадесет лв. и 68 ст.) лева, а именно:

За потребените от абоната-ответник услуги за периода 20/11/2017-19/12/2017 Теленор е издал за ползвания мобилен номер *********:

-  фактура *** с дата на данъчно събитие: 20/12/2017 с начислена за периода сума за разговори, лизингови вноски и месечни абонаменти в размер на 44,54лв. /с ДДС/, от които:

-  20,82 лв. без ДДС, представляващи незаплатен месечен абонамент по избрания тарифен план Нонстоп 30,99 лв. с ДДС;

 

-  2,99 лв. незаплатена десета вноска за лизинг за устройство ***;

-  3,78 лв. цена за използвани други услуги към номера 0700/0800/00800;

-  0,16 лв. цена за кратки текстови съобщения CMC;

-  16,77 лв. цена за международни разговори;

-  0,02 лв. цеа за разговори Грижа за клиента;

Дължимата сума е платима в срок 04.01.2018г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

 

За потребените от абоната-ответник услуги за периода 20/12/2017-19/01/2018 Теленор е издал за ползвания мобилен номер *********:

-                                                                                                                      фактура *** с дата на данъчно събитие: 20/01/2018 г.. с начислена за периода сума за разговори, лизингови вноски и месечни абонаменти в размер на 26,36лв. /без ДДС/, от които:

           20,82 лв. без ДДС, представляващи незаплатен месечен абонамент по избрания тарифен план Нонстоп 30,99 лв. с ДДС;

-  1,24 лв. цена за временно възстановяване на изходящия трафик;

-  2,99 лв. незаплатена единадесета лизингова внока за устройство;

-  1,29 лв. цена за международни разговори;

-  0,02 лв. цена за разговори към Грижа за клиента

Дължимата сума е платима в срок 04.02.2018г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

 

За потребените от абоната-ответник услуги за периода 20/01/2018-19/02/2018 Теленор е издал за ползвания мобилен номер *********:

-  фактура *** с дата на данъчно събитие: 20/02/2018г. с начислена за периода сума за разговори, лизингови вноски и месечни абонаменти в размер на 23,81лв. /без ДДС/, от които:

-  20,82 лв. без ДДС, представляващи незаплатен месечен абонамент по избрания тарифен план Нонстоп 30,99 лв. с ДДС;

-                                                                                                                      2,99 лв. незаплатена десета вноска за лизинг за устройство *** Дължимата сума е платима в срок 07.03.2018г. Към фактурата е приложено

извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 109,46лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 12/2017г. и за месец 01/2018г.и 02/2018 г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

С Кредитно известие за м.03/2018 г. е начислена е дължимата се лизингова вноска в размер на 2,99лв., при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 109,46лв.

Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 109,46лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника И. К. В. за ползваните абонаменти и е издадал по абонатен номер №********* на дата 20.04.2018г. крайна фактура № ******* с начислена обща сума за плащане в размер на 317.68 лв.

В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 175,33лв.; фактурирана е цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови, съгласно уговорения погасителен план в размер на 32,89лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 109,46лв.

Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Нонстоп 30.99 лв. за мобилен номер ********* до 18.03.2019 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 18.03.2017 г., за който номер абонатът е бил задължен за лизингови вноски в размер на 2,99 лв., всяка, които лизингови вноски за месец 12/2017,01/2018 и 02/2018 г.и 03/2018 г. са фактурирани при фактурите за незаплатена далекосъобщителна услуга/месечен абонамент.

Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната договорна клауза предвижда, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от Нонстопните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.

Представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената лизингова вещ, за което не си е заплатил, респ. същият е в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника е обусловило правото на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от догворите.

Ищецът посочва, предвид постигнато споразумение с Комисия за защита на потребителите, дължимата се неустойка от абонатите на дружеството при предсрочно прекратяване на договорите е в размер както следва:

Чл.1.1. б. „а" Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора."

Чл. 1.1. б. "б" „В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора."

Приложени са уговорените правила за начисляване на неустойката като за номер ********* е начислена неустойка по договор за мобилни услуги в размер на тримесечни абонаментни такси (без ДДС) в размер на 3x25,82 лв. без ДДС по избрания тарифен план Тотал 30,99 лв с ДДС = 77.46 лв., както и обезщетение за получено за ползване и невърнато устройство в размер на 97,87 лв., представляващи разликата между стандартната ценана устройството и преференциалната му цена по конкретния договор.

Освен това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната устройство таблет, марка *** са обявени за предсрочно изискуеми.

Съгласно чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер *********, „Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България" ЕАД".

При сключване на процесния договор е посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 25-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.

Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания"/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 03/2018г., когато е издадена крайната фактура, съгласно уговорения погасителен план, както следва:

За устройство ***, взето във връзка с мобилен номер *********, се дължи цената в размер на на 32,89 лв. след месец 03/2018г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, е от м.03/2018г. до м.02/2019г., при което в сумата от 32,89 лв. са включени общо 11 предсрочно изискуеми вноски. /Останалите незаплатени вноски са отразени в горепосочените фактури, при което за една от тях е издадено кредитно известие, с което са сторнирани суми./

Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната „При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него".

Обезщетението за неизпълнение е начислено съобразно изрично договореното. Т.нар. неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен.

Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващи към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.

Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

      Съгласно чл. 20 от Общите условия, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД.

      Съгласно чл. 23, месечната цена за провеждане на разговори се дължи и се заплаща от потребителя ежемесечно, независимо дали повикванията са осъществени от потребителя лично.

      По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.

       Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.

       В конкретният случай ответникът И. К. В., ЕГН ********** е подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал е мобилен номера *********, не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

      Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 12.07.2019г., считано от подписването му, „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ" ООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.

Няма никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник.

       Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ" ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 12.07.2019г. и от свое име, в качеството си на цедент от 29.12.2019г.

      Цесионерът - „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ" ООД продължава да има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и ответникът не е легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.

      В чл.17 от договора от 12.07.2019г. е уговорено между страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Няма законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че И. К. В., ЕГН ********** не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ" ООД към датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не указва формата и момента на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на вземането са изпълнени.

      В конкретния случай, длъжникът-ответник И. К. В., ЕГН ********** не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК,към кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.

     В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа изцяло.

      В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от особения представител на  ответника, в който заявява, че счита предявеният иск за процесуално допустим, но неоснователен и недоказан и затова го оспорва изцяло, както по основание, така и по размер, и моли да бъде постановено решение, с което иска да бъде отхвърлен изцяло като такъв, като в подкрепа на това излага подробни съображения:

     На първо място счита, че представените от ищцовото дружество доказателства не установяват прехвърлянето от страна на „Теленор България" ЕАД на „Иновативни финанси" ООД, респективно от последното на ищеца „ЮБЦ" ЕООД на твърдяното вземане. Намира, че за установяване на този факт не са достатъчни представените доказателства по следните съображения:

    От ищеца не са ангажирани приложенията към договорите за цесия, респективно частите от тях, в които се твърди да са индивидуализирани прехвърляните вземания. Представените, документи, наименовани „извлечения" не сочат конкретен договор, от който произтича посоченото в тях задължение на ответника за парична сума в размера на исковата претенция, нито насрещна престация за какво точно представлява същото. Изявленията в този вторичен документ не би могло да се приеме, че индивидуализират конкретно вземане/вземания към посоченото в тях физическо лице, тъй като едно вземане освен с длъжник, кредитор и размер се индивидуализира и по основание, което в случая липсва. За подобна индивидуализация не може да се приеме общото посочване в тези документи, че прехвърляното вземане произтича „от договори за мобилни услуги лизингови договори и начислени неустойки, подписани преди датата на сключената цесия от 29.1Ь2019г." (в извлечението от 27.02.2020г.) Цитираното съдържание не конкретизира точно определен договор, поради което и счита, че липсва основание да се приеме, че вземането произтича именно от релевираното по настоящото дело договорно правоотношение. Освен това не е индивидуализиран и характера на задължението доколкото видно от представеният договор и допълнително споразумение в рамките на възникналата договорна връзка е възможно да възникнат задължения от различно естество - за месечен абонамент и за ползвани услуги извън включените в месечния пакет за различни периоди, за неустойки и други. Следва да се посочи, че липсват и доказателства за наличие на представителна власт по отношение на „Теленор България" ЕАД на лицето, подписало документа от 27.02.2020 г.

Посочените в договорите Приложения № 1 и Анекс № 2 не са представени по делото, като ищецът представя единствено „извлечение" от Приложение № 1 от договор за цесия от 29.11.2019 г., издадено от Юлиян Цампаров, съгласно което по силата на същия договор вземането на „ЮБЦ" ЕООД спрямо ответника, произтичащо от договори за мобилни услуги, лизингови договори и начислени неустойки по тях, в размер на 317,68 лв., е прехвърлено на „ЮБЦ" ЕООД, като цесионер. В тази връзка намира, че остават неизяснени предметите на двата цитирани по-горе договора за цесия, тъй като не става ясно кои вземания се включват в тях. Съгласно клаузите и на двата цесионни договора, включените в предмета им вземания са подробно индивидуализирани в отделни приложения, които обаче не са представени по делото. В този смисъл, счита, че ищецът не установява твърдението си, че по приложените договори за цесия му е било прехвърлено процесното вземане спрямо ответника, произтичащо от сключения между него като потребител и доставчика „Теленор България" ЕАД договор за мобилни услуги, цитиран в исковата молба. По отношение на първия договор за цесия от 12.07.2019г. въобще не са налице данни какви вземания са били прехвърлени от оператора на мобилни услуги към цесионера „Иновативни финанси" ООД, като отделно от това от представеното с исковата молба „извлечение от приложение №1 от договор за цесия от 29.11.2019г." също не се установява предмета на втория договор за цесия, от който ищецът черпи правата си на кредитор.

Предвид изложеното, намира, че ищеца не доказва че е придобил чрез цесия именно процесното вземане, което е достатъчно основание за отхвърляне на исковата му претенция в цялост.

 На следващо място отделно от горното, дори и да се приеме, че ищцовото дружество е придобило вземането, то от представените с исковата молба документи не се доказва неговото съществуване по следните съображения:

 От една страна, счита, че между ответника и цедента по
първия договор за цесия „Теленор България" ЕАД липсва облигационно
правоотношение, т.к. представените по делото Договор за мобилни: услуги от 18.03.2017г. и Договор за лизинг от 18.03.2017г., които се твърди да са
сключени между мобилния оператор и И.К.В. не са
подписани от ответника. Оспорва подписите, положени в графите
„подпис за абоната" на всяка една от страниците на двата договора и твърди, че същите не са положени от ответника.

От друга страна, дори да се приеме, че процесиите договори са
подписани от ответника, то счита, че за ответника не е възникнало
задължение да заплаща на ищцовото дружество претендираната сума. Този
извод не се променя и от представените по делото фактури от
20.12.2017г., 20.01.2018г., 20.02.2018г., както и съответно от
20.04.2018г., които оспорва изцяло, тъй като същите представляват
едностранно издадени от дружеството документи, не са подписани от
ответника и не удостоверяват по категоричен начин предоставянето
на процесиите мобилни услуги в полза на клиента, като от самите
фактури не става ясно и въз основа на какъв договор са
издадени. Следва да се отбележи, че фактурата е свидетелстващ
документ, защото удостоверява материализираното в нея изявление,
но сама по себе си тя не е основание за плащане на цената на една
стока/услуга.
Цената се дължи не защото е издадена фактура, а защото е
извършена услугата и именно затова купувачът дължи плащането й само при извършена услуга. Фактурата би могла да служи като доказателство за
сключен договор, само ако същата съдържа подписите на надлежни
представители на страните, което в настоящия случай не е така.

На следващо самостоятелно основание за неоснователност на исковите претенции, посочва липсата на представени доказателства, че мобилните услуги, за които са издадени процесиите фактури, действително са доставени на потребителя. В случая е видно, че във фактурите се включват друг вид задължения, представляващи неустойки и напълно неясни остатъчни задължения "от предходен период", без този период да е посочен. Прехвърлянето на останалите от предишни периоди задължения, не кореспондира с принципите на ЗСчет. за документална обоснованост на първичните счетоводни документи, каквито са приложените по делото фактури по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗСчет. и чл. 3, ал. 3 от ЗСчет. Не може да се приеме, че приложените фактури отразяват по достоверен начин наличието на неизпълнени предишни задължения ("задължения от предходен период"), тъй като в нарушение на чл. 6, ал. 1, т.4 от ЗСчет. те не отразяват предмет (точно кои задължения и от кой период са), натурално и стойностно изражение на стопанската операция. От фактурите не се установява по несъмнен и категоричен начин, че ответникът дължи на ищеца претендираната с исковата молба главница, а още по - малко се установява и доказва съществуването на вземане и в размер на посочената в заявлението и заповедта за изпълнение главница. Не става ясно как е формирано задължението, какви точно -конкретни мобилни услуги са включени в стойността на фактурите, с посочване на техния обем и единична цена, от какво произхождат действителните задължения на ответника, т.е. конкретните елементи, формиращи стойността на услугите, посочени във фактурите. Отделно от това не е доказано счетоводството на ищеца да е водено редовно, при спазване на изискванията на Закона за счетоводството.

  Счита, че липсват доказателства относно изпълнението на
задължението на ищеца за предоставяне на уговорените услуги на
ответника. Такива доказателства не представляват и представените с
исковата           молба           фактури:           №***/20.12.2017г.,

№***/20.01.2018г, №***/20.02.2018г., и съответните приложения към тях, както и фактура №*******/20.04.2018г., тъй като фактурата не е източник на задълженията на получателя по нея, а само ги конкретизира по основание и размер, с цел внасяне на яснота в договорните отношения, както и за целите на данъчното облагане.

На следващо място по отношение претенцията за оставащи незаплатени лизингови вноски.

От приложената фактура № *******/20.04.2018г., е видно, че с нея се претендират вноски за лизинг в размер на 32,89 лева. Тези вноски са предсрочно изискуем остатък от вноските по лизинговия договор. Ищецът твърди, че поради неплащане в срок на предходни вноски, договорът за мобилни услуги е прекратен и неплатените лизингови вноски, чийто падеж не е настъпил, са станали предсрочно изискуеми. Позовава се на чл. 12 от ОУ, който дава правото лизингодателят да се откаже от изпълнение на договора и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и на чл. 12, ал.2 ОУ, според която разпоредба месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги. Ищецът твърди, че договорите за мобилни услуги са прекратени и поради това претендира предсрочно заплащане на всички лизингови вноски, чийто падеж не е настъпил. Прави изрично възражение за нищожност на тази клауза в ОУ. Такава клауза е неравноправна и противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ЗЗД, тъй като независимо, че лизингът занапред повече няма да действа, лизингодателят може да претендира всички лизингови вноски, оставащи до края на срока на договора. При положение, че договорите за мобилни услуги са прекратени и клиентът не може да осъществява разговори, явно е, че договорът за лизинг става за в бъдеще безпредметен, доколкото предмет на лизинга е мобилен телефон. Ето защо ищецът не може да иска въпреки това да му се заплатят вноските, чийто падеж не е настъпил, тъй като ако ответникът ги заплати, той фактически няма да ползва мобилния апарат /поради прекратен договор за мобилни услуги /, но от друга страна ще плати лизинговите вноски за в бъдеще и така ищецът би се обогатил неоснователно.

 На следващо място, по отношение на претенцията за неустойка, счита че същата е неоснователна на самостоятелно основание, имайки предвид следното:

В представения с ИМ договор за мобилни услуги в чл. 11 в последното изречение е предвидено, че при прекратяване на договора през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а. неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора; и б. в случаите, в които е предоставено устройство - и разликата между цената на предоставеното устройство без абонамент, съгласно последната актуална ценова листа на оператора и заплатената от потребителя цена за устройството в брой или общата лизингова цена по договора за лизинг.

Прави изрично възражение за нищожност на тази клауза от договора.

 Ответникът И.В. притежава качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП като физическо лице, на което са предоставяни мобилни услуги.

Съгласно чл. 143, т.5 от Закона за защита на потребителите неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая неустойка, уговорена за периода от датата на прекратяване на договора до края на срока на действие на договора е необосновано висока. При това положение и на основание чл. 143, т.5 от ЗЗП клаузата на която е основана претенцията е нищожна и предявеният иск в тази част е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Отделно от това, прави и възражение, че договорът е индивидуално уговорен поради което за него следва да се прилагат правилата за защита на потребителите. Съгласно чл. 146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Съгласно ал.2 индивидуално уговорени тези, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаи на договори при общи условия. Тежестта за доказване, предвидена в ал.4, е за търговеца или доставчика, а ищецът не ангажира надлежни доказателства за установяване на този факт. При това положение видно е, че договорът е бланков и по отношение на него намира приложение посочената защита, регламентирана в Закона за защита на потребителите.

Претенцията на ищеца е за неустойката до трикратния размер на месечните стандартни абонаментни такси, /77,46 лв./в който смисъл е постигнато съгласие между оператора и Комисията за защита на потребителите. Счита обаче, че не е приложима в случая, тъй като валидността на уговорката между страните се преценява към датата на сключване на договора.

По отношение на сумата от 97,87 сума, представляваща разликата между цената на процесното устройство без абонамент и преференциалната му обща лизингова цена, всъщност е уговорена като неустойка и то втора, дължима кумулативно с първата изрично посочена такава в б.а на чл.11 от договора за мобилни услуги, тъй като цели именно обезщетяване вредите от неизпълнение на задълженията по договора от страна на потребихеля. Така, както е уговорена, в т.ч. и както е описана от ищеца, тя действително има обезщетителен характер и по същността си представлява неустойка, независимо от начина по който е означена. Тази неустойка, както бе посочено, е уредена като кумулативно дължима с първия вид неустойка и безспорно с ИМ са претендирани кумулативно и двете. Това категорично накърнява добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл.26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД и безспорно се явява нищожна. Предвиждайки в договора за едно и също неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърля безспорно обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява необосновано висока по смисъла на чл. 143, т.5 от ЗЗП, безспорно приложима в случая. Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора и на чл.11 от него /чл.146, ал.2 от ЗЗП/, поради което и същата е нищожна на основание чл.146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага. Поради всичко това счита цитираната неустоечна клауза за нищожна поради противоречие с добрите нрави и нарушаване на императивната потребителска закрила. При прекратяване на договора действително възниква отговорност за обезщетение за накърнения негативен интерес на кредитора, но в случая размерът на предвидимите за доставчика на услугата вреди не е съизмерим с дължимото до края на срока. С оглед предмета на конкретния договор доставчикът не реализира предварително разходи съобразно очакваната продължителност на договора, като освен това след прекратяване на договора е налице възможност да предлага услуги чрез освободения мобилен номер на нови клиенти. Действително санкционната функция на неустойката предполага определянето й в по-голям размер от предполагаемите вреди, но това завишение не следва да накърнява изискванията за добросъвестност. В случая предвидимите вреди за доставчика са несравнимо по-малки от уговорения размер на неустойката, която ги компенсира. Още повече, че същата е уговорена в размер равен на абонаментни вноски по стандартните планове без промоционалните и пакетните отстъпки. На потребителя е възложен необосновано завишен размер на неустойка спрямо предвидимите при сключване на договора вреди, което е типична хипотеза на нарушение на потребителската защита (чл. 143 т.5 от ЗЗП). Дори и на потребителя да е било разяснено каква тежест ще понесе при прекратяване на договора, то той не е могъл да я съпостави с действително предвидимите за кредитора вреди, за да може да прецени, че размер равен на абонаментни вноски и то по стандартните планове без промоционалните и пакетните отстъпки, е несравнимо по-висок от обичайните загуби на доставчика. Ето защо налага се изводът за нищожност на неустоечната клауза на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, доколкото уговарянето й в стандартно изготвен от доставчика формуляр изключва индивидуалното й уговаряне.

Отделно от всичко гореизложено, тълкувана съгласно чл. 20 ЗЗД, клаузата регламентира неустойка, но само при разваляне, като в тази хипотеза надлежното разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. Право да развали едностранно договора има само изправната страна по него. Т.к. ищецът не доказва съответно своята изправност - че мобилните услуги действително са доставени на ответника, което е съществена предпоставка за надлежното упражняване на правото на разваляне. На следващо място, доколкото не е уговорено друго, договорите подлежат на прекратяване с изявление в същата форма - чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Не са представени писмени или дори други доказателства в тази насока. Дори исковата молба да е изявление за разваляне на договора, то е направено след съставянето на процесиите фактури, с които е начислена неустойка, така че към момента на начисляването не е имало основание за това. Същевременно липсват доказателства, който и да е от договорите да е бил прекратен по инициатива на ответника с писмено предизвестие до ищеца.

В конкретния случай ищцовото дружество основава претенцията си на твърдения, че разполага с вземане, представляващо дължима неустойка по договор за мобилни услуги. Намира, че от представените по делото доказателства не е проведено доказване за възникнало право на доставчика на мобилни услуги да претендира неустойка. Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който да бъде начислявана неустойката. В конкретния случай от общите условия на дружеството доставчик се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора, а същевременно договорите, сключени между ответника и „Теленор България" ЕАД съдържат уговорка за неустойка в размер на дължимите месечни такси до крайната дата на договора. Предвид обстоятелството, че не се доказва кога и от кого е прекратено договорното правоотношение, по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата страна, нито са изложени обстоятелства за формирането размера на неустойката, счита, че исковата претенция за неоснователна.

Освен това съдът следва да следи служебно за спазването на добрите нрави при претенция за неустойка - т. 3 от TP № 1/ 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС. Предвид това, че договорът за мобилни услуги е за периодично изпълнение, от което следва и обусловеността на насрещните престации: услугите се заплащат от потребителя след като са предоставени от оператора, следва, че ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договора в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, операторът ще получи имуществена облага в размер, какъвто би получил при действащ договор, но без да предоставя услуги. По съществото си клаузата за неустойка замества дължимото от потребителя изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да може да ползва услугите срещу нея, предвид прекратяването на договора (занапред). Уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън очертаните в закона функции и създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата оператор, и като такава е нищожна, поради противоречие с добрите нрави /в този смисъл Решение № 110/21.07.2016 по дело № 1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о./. С оглед на всичко изложено, за счита, че за ищеца не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договора и съответно исковата претенция е неоснователна. В съдебно заседание възраженията се поддържат

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № ***/2019г. на ЯРС се установява, че по същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***/17.12.2019г., с която длъжникът И.К.В. е осъдена да заплати на кредитора „ЮБЦ“ ЕООД  сумата от 317,68 лв., представляваща дължими суми по сключен договор за мобилни услуги с „Теленор България“ЕАД, сумата 50,98 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 09.05.2018г. до 06.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 16.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 385 лв., представляваща съдебни разноски, от които 25 лв. – държавна такса и 360 лв. – адвокатско възнаграждение. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което съдът с разпореждане от 12.02.2020г. е указал на заявителя да предави установителния си иск в едномесечен срок. За това разпореждане последният е уведомен на 26.02.2020г., като на 12.03.2020г. е депозирал иска си в съда в законоустановения срок

Във връзка с твърденията за наличието на договорна обвързаност ищецът е представил, а поради направените от особения представител оспорвания бяха изискани и представени от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД оригинали договор за мобилни услуги от 18.03.2017 г. сключен между „Теленор  България“ ЕАД и ответника, договор за лизинг от 18.03.2017 г. за устройство ***, посредством 23лизингови вноски, с месечна вноска в размер на 2,99 лв., всяка, Приложение – ценова листа за абонаментни планове за части лица от 18.03.2017г., лично подписани от ответника. Ищецът е представил и заверени копия от  декларация-съгласие от 18.03.2017 г. от И.К.В., фактура № ***/20.12.2017 г. на обща стойност от 52,81лв., фактура № ***/20.01.2018 г. на обща стойност от 84.74лв., фактура № ***/20.02.2018 г. на обща стойност от 112,71лв., фактура № 72671724463/20.04.2018 г. на обща стойност от 317,68лв. За установяване на извършените цесии ищецът е представил  договор за цесия от 29.11.2019 г. сключен между „Иновативни финанси“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД,  пълномощно дадено на „Иновативни финанси“ ЕООД с правата по чл.99,ал.3 от ЗЗД, ОУ на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на  мобилни телефонни услуги,  договор за прехвърляне на вземания № *** сключен между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и Иновативни финанси“ ЕООД,, уведомление за цесия от 29.11.2019 г. до огветника, извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 29.11.2019 г., потвърждение за прехвърляне на вземания по чл.99,ал.3 от ЗЗД на длъжник И. К. В., списък - източник на прехвърляне на вземания, подписан от В. Т..

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.240 от ЗЗД, чл.99 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Съдът намира предявените искове за допустими, т.к. са предявени от надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по издадената заповед за изпълнение, а на ответника – направените възражения в отговора си.

 

 

 

От представените писмени доказателства по делото безспорно се установи факта на сключен договор за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер ********* от 18.03.2017г. сключен между ответника и „Теленор България“ ЕАД, вземането по който е било цедирано надлежно на „Иновативни финанси“ ООД, а той го е цедирал на ищеца по делото „ЮБЦ“ЕАД. Страните по цесиите са уговорили чрез упълномощаване цесионера да изпълни задължението за уведомяване по чл.99, ал.3 от ГПК. Не са представи доказателства това уведомяване на е достигнало до ответницата.

Към исковата молба са приложени уведомления за извършено прехвърляне, които с връчването на исковата молба са достигнали до длъжника, чрез неговия особен представител. Същото съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгл. чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника / решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. ,Решение №109/13.07.2016 по дело №1050/2015 на ВКС, ТК, I т.о./. В случая уведомяването на длъжника за извършените цесии е осъществено чрез връчване на документите по делото на особения му представител, назначен по делото, което съгл. разпоредбата на чл.45 от ГПК се смята за лично връчване. В този смисъл са постановените решение  на ВКС № 198/18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. на І-во Т.О. и решение от 03.05.2019г. постановено по възз.гр.д.№102 по описа за 2019г. на ОС-Ямбол. Предвид изложеното съдът приема, че цесиите са съобщени на ответника в хода на делото, поради което и вземанията се преминали в патримониума на цесионера. С оглед на това съдът приема, че ищецът – цесионер се е легитимирал като кредитор на ответницата, с получаване на документите по делото, като от този момент прехвърлянето е породило действие за длъжника - ответника по иска, като направените възражения на особения представител за тези факти са неоснователни.

Установява се, че между страните е възникнало правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги. Задължение на мобилния оператор е да предостави на ответника достъп до мрежата си, както и да активира предпочетения телефонен номер. Ответникът следва да заплаща определените месечни такси за ползваната услуга. Сключен е и договор за продажба на мобилно устройство на лизинг, поради което за ответника е възникнало задължение да заплаща и дължимите лизингови вноски. Поради прекратяване на плащането договорите са прекратени. Към настоящият момент са изтекли и сроковете на всички вноски по договорите за лизинг, поради което същите са дължими в пълен размер. Видно от същите с подписване на договорите за лизинг лизингополучателят е декларирал и потвърдил, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба.

Съдът намира, че размерът на задълженията е установен по основание и размер в самите договори и издадените фактури. Това е така, защото за ползването на мрежовите услуги абонатът дължи заплащане на месечна абонамента такса, а размерът на лизинговите вноски е също първоначално определен в договора. Поради това съдът счита, че задълженията са определени по размер. При прекратяване на договора ответникът дължи заплащане на останалите лизингови вноски, както и заплащане на абонаментните такси за отчетните периоди. Дължима е и уговорената неустойка при предсрочно прекратяване, като същата е начислена за   ползвания от ответника номер, както за ползване на невърнато устройство , които са уговорени в договорите.

Така начислените неустойки ищецът е редуцирал съгласно спогодба с КЗП до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок – чл.1.1.б.“а“ , а в случаите , в които е предоставено устройство за ползване на услуга по чл.1.1.б.“б“, за която е налице едностранно предсрочно прекратяване. Точният размер правилно е определен от ищеца, като същият е спазил посочените в споразумението изисквания. Това обосновава и основателността на претенцията за заплащане на договорна неустойка в размер на 175,33лв. Поради изложеното направените възражения на особения представител за нищожност на клаузите за неустойка са неоснователни.

По делото не са представени доказателства за извършено плащане на задълженията на ответника, поради което съдът намира предявените искове за основателни в пълен размер.

         При този изход на делото на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на ищеца направените от него разноски по делото, които съобразно представения списък по чл.80 от ГПК са за платена държавна такса от 25.00лв., платено адвокатско възнаграждение от 360лв., както и платено възнаграждение за назначаване на особен представител на ответника от 300лв. или общо – 685.00лв.

             Съобразно приетото в т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. Дело № 4/2013г., ОСГК, съдът по исковото производство по чл.422, ал.1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, които са 25лв. – платена държавна такса и 360.00лв. – адвокатско възнаграждение.

            Воден от горното, съдът

 

                                      Р    Е    Ш    И    :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че И.К.В., ЕГН ********** *** дължи на „ЮБЦ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Ю. Б. Ц.със съдебен адрес:*** – адв.В.Г. от САК сумата от 317,68 лв., представляваща дължими суми по сключен договор за мобилни услуги с „Теленор България“ЕАД, сумата 50,98 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 09.05.2018г. до 06.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 16.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК  № ***/17.12.2019г. по ч.гр.д. № ***/2019г. на ЯРС.

ОСЪЖДА И.К.В. да заплати на „ЮБЦ“ ООД направените разноски в настоящото производство в размер на 685,00 лева., както и направените разноски в заповедното производство в размер на 385лв., от които 25 лв. – държавна такса и 360 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: