№ 48
гр. гр. Лом, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20221620100362 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявени от „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД), ЕИК/Код по Булстат: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ****, с пълномощник: С. П. Т. – юрисконсулт, с адрес за
получаване на съдебни книжа: гр. ****, против А. А. Б., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. ****, обективно съединени установителни искове, с правно
основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
съществува вземане на ищеца за сумата от общо 1828,98 лв. (хиляда
осемстотин двадесет и осем лв. и 98 ст.), от които 1413,55 лв. (хиляда
четиристотин и тринадесет лв. и 55 ст.) – главница и лихва в размер на 415,43
лв. (четиристотин и петнадесет лв. и 43 ст.) за периода от 09.05.2018 г. до
12.05.2021 г., както и законната лихва върху главницата, от датата на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК – 28.05.2021 г. - до окончателно изплащане на вземането, предмет на
заповедно производство по ч. гр. д. № 1088/2021 г. по описа на PC – Лом, по
което е постановена Заповед за изпълнение на парично задължение № 71 от
31.05.2021 г. Претендират се разноските, направени в заповедното
производство, разноските направени в настоящото производство,
1
включително и за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения особен представител на ответника. Навежда възражения за
неоснователност на предявения иск и моли съдът да постанови решение в
тази насока.
Ищецът не се явява в о.с.з., не се явява и процесуален представител.
Постъпило е искане от процесуалния представител на ищецът делото да се
разгледа в негово отсъствие.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от
назначения особен представител. Поддържа отговора на исковата молба и
пледира за неоснователност на предявените искове.
По делото са представени следните писмени доказателства:
Пълномощно за процесуално представителство; Констативен протокол;
Предложение за корекция на сметка; Обратна разписка; Уведомителни писма;
Фактура; Лицензии за обществено снабдяване с електрическа енергия;
Решения на ДКЕВР; Сертификати от в. Телеграф, удостоверяващ
публикуването на ОУ; Общи условия за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД; Общи условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“
АД; Копие от отговора с приложените доказателства за ищеца.
Приложено е ч. гр. д. № 1088/2021 г. по описа са РС – Лом, по което е
издадената Заповед № 71 от 31.05.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
По делото е допусната, назначена, изготвена и приета съдебно-
техническа експертиза.
След преценка на доказателствата по делото, както по отделно, така
и в тяхната съвкупност, и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се, че „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД (с предишно
наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД) е дружество,
притежаващо Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №
Л-135-11/29.11.2006 г. и Лицензия за разпределение на електрическа енергия
№ Л-135-07/13.08.2004 г., издадени от ДКЕВР. Съобразно притежаваните
лицензии, и на основание приетите Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, на обект с административен адрес: гр. ****, общ. ****,
е направена проверка на 23.04.2018 г. от служители на отдел „Нетехнически
загуби“ към „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /ЧЕЗРБ/, на основание чл. 58
от Общите условия на Договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.
Потребителят е потърсен преди проверката, но не е открит. Поради това, КП
№ 3022915 от 23.04.2018 г. е съставен в присъствието на двама независими
свидетели - представители на Федерация на потребителите, които не са
2
служители на дружеството. Преди проверката е потърсен и контакт с
органите на полицията /отразено на стр. 1 от КП/, които са се отзовали на
сигнала подаден на телефон „112“ и са изпратили свой представител, който е
присъствал на проверката и е подписал констативния протокол.
Проверяващите установили, че „Липсва пломба на щита на ел. таблото.
Липсва пломба на капачката на клемния блок на електромера.
Потребителят е прекъснат за неплащане от електромер. Установена е
промяна на схемата за свързване, състояща се в следното: изходящата
2
линия към къщата Az R 2 х 16 мм е срязана на стълба до захранващия кабел
(магистралата). Директно, към захранващата линия, са свързани два броя
2
проводници Az R 2 х 16 мм (за фаза и нула), които влизат в къщата. “.
Установява се, че, в следствие на направените констатации,
служителите на „ЧЕЗ Разпределение България” са възстановили нормалната
схема на свързване на електромера, което е протоколирано на стр. 3 от
протокола.
Въз основа на констативен протокол № 3022915/23.04.2018 г. ,и на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и ПИКЕЕ, е направена корекция на
количествата електрическа енергия на клиента. Преизчислена е сметката за
доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по ПАРТИДА
/БИЗНЕС ПАРТНЬОР/ № ****, Договорна сметка: **** и аб. № ****, с адрес
на потребление: гр. ****, от 24.01.2018 г. до датата на извършената проверка
от служителите от отдел „Нетехнически загуби“ на 23.04.2018 г.
Количеството потребена ел. енергия е доначислена по реда на чл. 48, ал. 1 от
ПИКЕЕ /действащ и към момента на извършване на процесната проверка/.
Извършеното преизчисление е в размер на 7700 kWh. Преизчислената сметка
е получена като количество изразходвана, но незаплатена електрическа
енергия за денонощие е умножено по броя на дните за периода.
От изготвената съдебно-техническа експертиза, която съдът изцяло
възприема, се установява, че, констатациите на стр. 3 в КП №
3022915/23.04.2018 г., водят до извода, че цялата консумираната ел. енергия
от потребителя не се отчита от СТИ ф. № 10077191, че има промяна в схемата
на свързване на електромера на потребителя ф. № 10077191 в условия на
изключен абонат от електромер и измерен ток от 0.9А в мостов проводник, че
дължимите суми, при установено неправомерно въздействие върху СТИ,
респективно върху ел. схемата, се изчисляват по реда на чл. 48. ал. 1, т. 1
буква Б от ПИКЕЕ приети от КЕВР по т. 3 от Протокол 147 2013 г., че при
извършената корекция са спазени правилата определени в чл. 48, ал. 1. т. 1,
буква „Б“ от ПИКЕЕ. При изготвянето на корекцията на сметка на
потребителя са спазени действащите цени през процесния период 24.01.2018
г. – 23.04.2018 г. на ел. енергия определени с Решение № Ц-19/01.07.2017 г. на
КЕВР за абонати на ЧЕЗ. Размерът на дължимата лихва за забава, изчислен
върху начислената сума от 1413,55лв, главница по фактура № ********** за
периода 24.01.2018 г. – 23.04.2018 г., е в размер на 415,43 лв. за периода от
09.05.2018 г. до 12.05.2021 г., като процесната фактура е осчетоводена.
3
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Въз основа на депозирано от ищеца Заявление по реда на чл. 410 от
ГПК, е образувано ч. гр. д. №1088/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Лом,
по което е издадена Заповед № 71 от 31.05.2021 г., по силата на която е
разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата в размер на 1830,98
лв., от която –1415, 55 лева, представляващи главница и лихва в размер на
415,43 лв за периода от 09.05.2018 г. до 12.05.2021 г., както и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 28.05.2021 г. - до окончателно изплащане
на вземането. Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 от
ГПК.
Съобразно дадените на заявителя по ч. гр. д. № 1088/2021 г. по описа на
Районен съд - гр. Лом указания, същият е депозирал в едномесечен срок
настоящите искове за установяване на вземанията си. Исковете са предявени
от ищеца по реда и в срока по чл. 415, ал 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, след издаване по негово заявление, в качеството му на кредитор,
срещу ответника, в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 71 от 31.05.2021 г. по ч. гр. д. №
1088/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Лом и след връчване на заповедта
на длъжника по чл. 47 от ГПК. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се
установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта
за изпълнение, поради което, настоящият състав, предвид единството на
настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за
установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника за
сумата от общо 1828,98 лв. (хиляда осемстотин двадесет и осем лв. и 98 ст.),
от които 1413,55 лв. (хиляда четиристотин и тринадесет лв. и 55 ст.) –
главница и лихва в размер на 415,43 лв. (четиристотин и петнадесет лв. и 43
ст.) за периода от 09.05.2018 г. до 12.05.2021 г., както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 28.05.2021 г. - до окончателно изплащане на
вземането, предмет на заповедно производство по ч. гр. д. № 1088/2021 г. по
описа на PC – Лом, по което е постановена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 71 от 31.05.2021 г., ведно с направените съдебни разноски по
настоящото производство.
Съдът приема, че от представените по делото доказателства не може да
се обоснове извод за съществуването на договорно правоотношение между
страните с предмет – доставка на електрическа енергия в процесния имот.
Спорен е въпросът дали страните са обвързани от договорно
правоотношение с предмет – продажба на електрическа енергия за обект,
находящ се в гр. ****, общ. ****, с аб. № ****, партида/бизнес партньор №
****. Настоящият съдебен състав приема следното:
4
Пред настоящия съдебен състав, от страна на ответника, се твърди, че
не е потребител на енергийни услуги, поради което не дължи на ищеца
претендираната парична сума за електрическа енергия. С оглед на това
оспорване, и доколкото предявените искове са по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, то ищецът е този, който следва да докаже, че за процесния период
между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, че
ответникът има качеството потребител на енергийни услуги по смисъла на ЗЕ.
В посоченото приложение на правилата за разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК е прието, че
основателността на исковите претенции по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, каквито са предявени в случая, се обуславя от
доказването от ищеца на следните обстоятелства: съществуването през
исковия период на договорни отношения между страните за доставка на
електрическа енергия; реално доставена такава през периода, размерът на
която да възлиза на претендираната сума; вземането да е станало изискуемо;
длъжникът да е изпаднал в забава.
Настоящият съдебен състав счита, че, съобразено с предприетата
защита по същество срещу иска, в срока за отговор на исковата молба (чл.
131, ал. 2 от ГПК) и конкретно с обстоятелството, че особеният представител
оспорва предявените искове, като изрично е направено оспорване на
качеството потребител на електрическа енергия, в конкретния случай
ответната страна е оспорила претенциите по основание и размер, т. е.
оспорени са твърденията на ищеца за наличието на правоотношение между
енергийното предприятие и ответника като потребител на електрическа
енергия през процесния период. Следователно, в тежест на ищцовата страна е
да установи, при условията на пълно и главно доказване в процеса, всички
обстоятелства, на които основава иска си, включително и съществуването на
договор за продажба на електрическа енергия.
В процесния случай не е доказано между страните да е възникнало
валидно договорно правоотношение за доставка на електрическа енергия в
рамките на исковия период.
Правоотношението по доставка на електрическа енергия на краен
клиент намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който
регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за
битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени
от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни
общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а /нов - ДВ, бр. 74 от
2006 г., в сила от 01.07.2007 г./ крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния
снабдител и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния
снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/.
По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа
енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 от ЗЕ/, а
купувач – крайният клиент /чл. 91-92, във вр. с чл. 97-98а от ЗЕ/. След
5
измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г./, в сила от 17.07.2012 г., битов клиент,
по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, е клиент, който купува електрическа
енергия за собствени нужди, а, съгласно § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, в сила от
17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 35/2015 г., потребител на енергийни услуги е: а/
краен клиент, който купува енергия и/или б/ ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Съгласно § 1, т. 27г от
ДР на ЗЕ краен клиент е клиент, който купува електрическа енергия или
природен газ за собствено ползване, а в чл. 92, т. 4 от ЗЕ понятието краен
клиент е уредено като страна по сделка с електрическа енергия. С оглед на
това, за да е налице качеството потребител на енергийни услуги, следва да е
налице договор за продажба на електрическа енергия. Легалната дефиниция
на понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на
ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ, и се отнася и за правоотношението по
договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на
длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно
право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната
енергия е за "собствени битови нужди" и друго не е уговорено с крайния
снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 от ЗЗД, допуска и при
това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди
да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. титуляра на вещното право на ползване, и
същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за
същия имот /в този смисъл е Решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. №
439/2018 г. по описа на ВКС, III ГО/. Този извод следва и от клаузите на
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД.
Както бе посочено по-горе, чрез легалната дефиниция на понятието
„битов клиент“ в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1,
т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ, отнасяща се и за правоотношението по договора по чл.
97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на
собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за „собствени
битови нужди“ и друго не е уговорено с крайния снабдител.
Следователно купувач - страна по сключения договор за продажба на
електрическа енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
електрическа енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с електропреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване или друго законово право на
ползване (като наемно правоотношение).
Цитираните норми следователно легитимират като потребител на
електрическа енергия, по силата на закона, собственика на електроснабдения
имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който
6
случай потребител се явява третото лице - ползвател. Този извод се налага от
изричното разграничаване на хипотезата на учредено вещно право на
ползване в законовата дефиниция и определянето на титуляра на същото като
потребител на доставяната в имота електрическа енергия. Възприетото в
специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на
задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 от ЗС,
възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.
Събраните по делото писмени доказателства не са такива, които да са
годни да установят правото на собственост/вещното право на ползване на
ответника А. А. Б. върху процесния имот, находящ се в гр. ****, общ. ****,
описан в издаваната от ищеца фактура за исковите суми и Констативен
протокол с № 3022915 от 23.04.2018 г. на ЧЕЗРБ. Не са събрани годни
доказателства ответникът да е придобил правото на собственост върху
процесния имот преди или по време на исковия период, при което
предявените срещу него искове за главница - за цена на електрическа енергия,
и за обезщетение за забава на предявеното основание - наличие на
облигационно отношение, възникнало по силата на закона и при ОУ поради
качеството собственик, респективно ползвател на електроснабден имот, без
да е необходимо сключване на нарочен писмен договор, са неоснователни и
подлежащи на отхвърляне.
При това положение значението на откритата партида на името на
ответника е единствено счетоводно и същото не може да обоснове извод за
възникването на договорно правоотношение между страните. Необходимо е
по делото да се ангажират доказателства, че ответникът е направил изрично
искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида на негово име, въз
основа на копия от документи, удостоверяващи правата му върху имота и
декларация за съгласието на собственика, като единствено това заявление би
представлявало по своето правно естество предложение за сключване на
договор за доставка на електрическа енергия - арг. чл. 13 от ЗЗД.
Подаването на писмена молба-декларация от ответника за прехвърляне
на партида също не е установено. Също така, настоящият съдебен състав
съобрази и обстоятелството, че, с исковата си молба, ищецът не е посочил
такова основание за възникване на облигационна връзка с ответника, а
именно: не е посочил възникване на облигационна връзка въз основа на
молба-декларация и приемане от ищеца, а се е позовал на възникване на
облигационната връзка по силата на ЗЕ, само поради обстоятелството, че, в
изготвения констативен протокол е посочено, че установен от полицейските
служители обитател е ответникът.
Само въз основа на счетоводното отразяване от страна на ищеца, че
ответникът е титуляр на процесния абонатен номер и издадената фактура на
негово име, не може да се обоснове извод за съществуването на
облигационно правоотношение между страните. Следва да се посочи, че
фактурата не доказва удостоверените в нея правнорелевантни обстоятелства,
тъй като е частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178, ал. 1 от
ГПК, обективиращ изгодни за нейния издател факти, поради което не
притежава материална доказателствена сила. Ето защо не може да се направи
7
и извод, че, щом като фактурата е издадена на името на ответника, това
означава, че същият признава наличието на облигационна връзка с ищцовото
дружество, съответно има качеството на потребител.
Както се посочи, в тежест на ищеца е да установи съществуването на
твърдяното облигационно правоотношение през исковия период.
Доказателства, че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот
не са ангажирани. По тази причина, следва да се приеме, че по делото не се
установява ответникът да е потребител на енергийни услуги и битов клиент за
доставка на електрическа енергия спрямо „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ“ АД, а неустановяването на това обстоятелство води до
невъзможност за ответника да е възникнало задължение за заплащане на
крайния снабдител - ищеца, процесната сума /цената на незаплатената
електрическа енергия/, тъй като липсва елемент от фактическия състав,
пораждащ основанието за това. Доказване на противното от страна на ищеца
не е проведено по делото, което налага приемането на извод, че ответникът не
е пасивно материално-правно легитимиран да отговаря за задълженията за
цената на електрическа енергия, доставена в процесния имот, респ. начислена
в следствие на неправомерно присъединяване.
Липсата на валидно възникнала облигационна връзка между ищеца и
ответника на предявеното основание, прави безпредметно обсъждането на
останалите обстоятелства, които ищецът е изложил в подкрепа на доводите си
за основателност на предявения иск по отношение на търсената главница.
С оглед изложеното неоснователна се явява и претенцията за
акцесорното вземане за обезщетение за забава.
Поради това, релевираните претенции се явяват неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора разноските, направени от ищеца, ще останат в
негова тежест.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски. Съгласно задължителната практика на съдилищата т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска по
реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 , т. 2 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени както в исковото, така и в заповедното
производство. В случая няма данни ответникът да сторил разноски в хода на
заповедното и исковото производство, поради което съдът не следва да се
произнася в посочения смисъл.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД (с
предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД), ЕИК/Код по
8
Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, против А.
А. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, искове с правно основание чл.
422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за сумата в общ размер на
1828,98 лв. (хиляда осемстотин двадесет и осем лв. и 98 ст.), от които 1413,55
лв. (хиляда четиристотин и тринадесет лв. и 55 ст.) – главница и лихва в
размер на 415,43 лв. (четиристотин и петнадесет лв. и 43 ст.) за периода от
09.05.2018 г. до 12.05.2021 г., както и законната лихва върху главницата, от
датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК – 28.05.2021 г. - до окончателно изплащане на вземането,
предмет на заповедно производство по ч. гр. д. № 1088/2021 г. по описа на PC
– Лом, по което е постановена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 71 от 31.05.2021 г., както и сторените разноски, като неоснователни и
недоказани.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
9