№ 19
гр. Шумен, 13.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500521 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по чл. 274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. Т.М. от ШАК като упълномощен процесуален
представител на Х. Р. Х. с ЕГН ********** от с.Т... против разпореждане
№1433/25.10.2021г. по Гр.д.№1273/2021г. на НПРС, с което първоинстанционният съд е
върнал въззивната жалба на жалбоподателя, против решението по делото, на основание чл.
262, ал.2, т.1 от ГПК. Жалбоподателят излага, че съдът е приел погрешно, че срокът за
обжалване на решението течал от датата на съдебното заседание, което било неправилно
тълкуване на ЗЗДН. Намира за незаконосъобразно съдът да дава срок за обжалване, който да
тече от датата на заседанието, след като законът е категоричен, че срокът за обжалване на
решение по ЗЗДН тече от датата на връчване на решението, тъй като именно от датата на
връчването му страната се запознава със съдебния акт като единство от мотиви и диспозитив
и счита, че съдът не може да дерогира с акта си законоустановения срок и началния момент
от който започва да тече този срок. Посочва, че в разписката за връчване на решението е
отразено, че доверителят и е получил същото на 18.10.2021г, а въззивната жалба е
депозирана в срок на 25.10.2021г., т.е. в 7-дневен срок от връчване на решението и поради
това не се явява просрочена. Моли въззивния съд да отмени атакуваното разпореждане, като
незаконосъобразно и да върне делото на НПРС за продължаване на процесуалните действия
във връзка с въззивното обжалване на решението.
Въззиваемата страна чрез адв.Л. АНГ. от ШАК е депозирала отговор по реда на чл. 276,
ал.1 от ГПК. Намира частната жалба за допустима, а по същество за неоснователна. Посочва,
че съдът е обявил решението си в съдебно заседание, което било отразено и в протокола и са
присъствали и двете страни. Приема, че е вярно, че съдът не е освободен от задължението по
чл.17 ал.1 от ЗЗДН да връчи препис от постановеното решение, но смятаq че датата на това
връчване няма отношение към срока на обжалване. Тъй като решението било обявено в
присъствието на двете страни, срокът започвал да тече от тогава и бил неоснователен
доводът в частната жалба, че срокът следва да тече от връчване на препис от решението.
Моли да бъде потвърдено разпореждането №1433/25.10.2021г. по Гр.д.№1273/2021г. на
1
НПРС като законосъобразно.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при
наличието на правен интерес и е процесуално допустима.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намери частната жалба за
основателна, поради следното:
Първоинстанционният съд е върнал жалбата, като просрочена, като е приел, че същата е
подадена на 25.10.2021г., съдебното решение е постановено на 11.10.2021г. в съдебно
заседание, на което е присъствал лично ответника и бил уведомен за правото си на жалба и
срокът на подаването и. Посочил, че съгласно чл.17 ал.1 от ЗЗДН решението може да се
обжалва пред окръжния съд в 7-дневен срок от връчването му, но този срок имал значение,
само когато страната не е присъствала по делото и съдебното решение било изготвено в
нейно отсъствие. Изложил, че производството по ЗЗДН било специфично и се цели защита
на жертвите от домашно насилие, като по възможност се гарантира своевременност и
бързина, поради което, когато страните се явели, решението им се съобщавало в съдебно
заседание. В съдебния протокол от 11.10.2021г. било посочено както съобщаването на
съдебното решение, така и срокът на обжалването му. Затова е приел, че щом на страните е
съобщено съдържанието на съдебното решение и срокът на обжалване на 11.10.2021г., то
той изтича на 18.10.2021г. и поради това намерил жалбата за просрочена и на основание
чл.262 ал.2 т.1 от ГПК я върнал на жалбоподателя.
Видно от приложеното по делото решение от 5 страници, същото е било подписано
електронно от съдията-докладчик на 11.10.2021г. в 12:17:07ч. и в него действително е
посочено, че то подлежи на обжалване от в 7-дневен срок „от днес“ т.е. от 11.10.2021г. В
протокола от съдебното заседание от 11.10.2021г. е отразено „Съдът чете приложеното към
делото решение и разясни правото на обжалване пред ШОС в 7-дневен срок от днес.“, както
и че заседанието е завършило в 12.20ч. В протокола от съдебното заседание няма изрично
отразяване, че то е четено ведно с мотивите, а от приложения на л.38 от делото списък на
известени лица е видно, че на ответника Х. Р. Х. е изпратено съобщение за връчване на
препис от решението по делото на 12.10.2022г., като според приложения на л.39 от делото
отрязък от съобщението, ответникът го е получил на 18.10.2022г.. В съобщението е
записано, че решението подлежи на обжалване както е посочено в него.
ШОС намира, че след като в протокола от съдебното заседание няма отразяване дали в
периода от подписване на решението до приключване на съдебното заседание ведно с
разясненията на правото на жалба, е било прочетено решението от пет страници заедно с
мотивите, не може да се приеме, че страните са узнали и запомнили съдържанието на
решението, за да може впоследствие в спокойна обстановка да преценят мотивите на
съдебното решение и да преценят дали да реализират правото си на жалба.
Страните по делата за защита от домашно насилие обичайно на наситени емоционално
и не случайно ЗЗДН изрично предвижда срокът на обжалването да тече от връчване на
препис от решението. Няма пречка съдът след като е подписал електронно решението и го
прочете ведно с мотивите, да връчи веднага препис от него на страните още в съдебно
заседание, като това действие бъде отразено чрез съответната констатация в протокола от
съдебното заседание. Тогава не би съществувала необходимост от връчването на препис от
решението чрез съдебните призовкари. Но връчването е изискване на закона и то не може да
се дерогира от съда, който разглежда делото. Никъде в ЗЗДН не се предвижда изключение,
когато страните се явят в съдебно заседание, да отпада необходимостта от връчването на
съдебното решение или да се изменя процедурата по обжалването. Закона в чл.15 ал.1
повелява съдът да се произнесе с решение в открито заседание, което съдът е сторил. Чл.16
ал.3 от ЗЗДН указва кому следва да се връчат преписи от решението и заповедта. А чл.17
ал.1 от ЗЗДН урежда изрично правото на жалба в 7-дневен срок от връчването на решението.
Връчването на препис от решението може да съвпадне или не с датата на обявяването му в
2
съдебно заседание, но при всички положения срокът за обжалване тече от връчването на
решението съобразно чл.17 ал.1 от ЗЗДН и не може да бъде изменян по усмотрение на съда.
Затова в процесния случай при колизия между датата на връчване на препис от решението и
обявяването му в съдебно заседание, срокът започва да тече от датата на връчване на
съдебното решение. НПРС неправилно е приел, че срокът за обжалване на решението тече
от датата на съдебното заседание, след като няма доказателства за връчване на препис от
решението на тази дата.
Поради това ШОС приема, че жалбата е подадена на 25.10.2021г. в последния ден на 7-
дневния срок от връчване на препис от решението на 18.10.2021г. съобразно изискванията
на чл.17 ал.1 от ЗЗДН и не се явява просрочена.
Като е върнал жалбата на жалбоподателя, първоинстанционния съд е постановил
неправилно разпореждане, което следва да се отмени, а делото да се върне на
първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл. 263 от ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №1433/25.10.2021г. по Гр.д.№1273/2021г. на НПРС.
Връща делото на първоинстанционния съд за администриране на въззивната жалба,
съгласно изискванията на чл. 263 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3