РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Варна , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20213000500256 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. ИВ. Ч., ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв. Х. против решение № 260020/22.02.2021г. на
ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1687/2019г. в частта, в която са
отхвърлени предявените от въззивника против ИВ. КР. Г., ЕГН **********,
искове за връщане горницата над присъдената с решението сума от 10 000
лева до сумата от 52 909.74 лева, изтеглена от ответницата от банковата
сметка на ищеца в "Уникредит Булбанк" АД, в периода 29.09.2014г. до
21.02.2017г. във връзка с изпълнение на договор за поръчка, сключен на
07.03.2014г., за плащане на публични задължения и за издръжка на детето
К.Ч. и за сумата от 4000 лева, получена от продажбата на личния автомобил
на Ч., марка "РЕНО", модел "ЛАГУНА", с рег. № В 93 62 РР, цвят - тъмно син
металик, рама VP1BC0O0 В24320118, двигател № 1.7ХЕ731 Р097986, на Ю.
Д.Ж., ЕГН ***, във връзка с изпълнение на договор за поръчка, но
неотчетени, на основание чл. 284, ал.2 ЗЗД, евентуално за връщане на същите
суми, дадени от ищеца във връзка с горните договори за поръчка,
впоследствие развалени, на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, евентуално за
заплащане същите суми като обезщетения за загуби вследствие описаните
1
действия на ответницата, на основание чл. 45 ЗЗД, евентуално за
неоснователно обогатяване чрез задържане на сумите, на основание чл.59
ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковете -
05.09.2019г. до окончателното изплащане на сумите.
В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост, неправилност и
незаконосъобразност на така обжалваното решение. Оспорват се направените
от първоинстанционния съд фактически и правни изводи относно
отношенията между страните и произтичащите от това последици към
сключения между тях договор за поръчка, относно за нуждите, за които са
разходвани изтеглените от въззиваемата от банковата сметка на въззивника
средства, както и по твърденията му за сключен от негово име договор за
покупко-продажба на л.а. „Рено“ и неотчитане на получената продажна цена
по този договор. Направени са и оплаквания за допуснати процесуални
нарушения от съда вр. поискани и отказани доказателствени искания.
Навеждат се доводи по съществото на спора. Иска се от настоящата
инстанция да отмени обжалвания съдебен акт и постанови решение, с което
исковите му претенции да бъдат уважени в предявените размери.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна – въззиваемата ИВ. КР. Г., с който оспорва жалбата като
неоснователна.
Наред с отговора въззиваемата е подала и насрещна въззивна жалба, с
която обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е осъдена да
заплати на въззивника М.Ч. сумата от 10 000 лева, представляваща част от
изтеглената от нея от банковата сметка на ищеца в "Уникредит Булбанк" АД
на 01.10.2014г. чрез вътрешнобанков превод сума от 12 500 евро във връзка с
изпълнение на договор за поръчка, сключен на 07.03.2014г., на основание
чл.284, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска
- 05.09.2019г. до окончателното й изплащане.
Изложените оплаквания в насрещната въззивна жалба са за
неправилност на решението в тази му част. Сочи се, че с оглед наведените от
ищеца и недоказани от него твърдения за обещано прехвърляне на ½ от
закупения от въззиваемата апартамент, всички предявени срещу нея искове са
неоснователни. Иска се отмяна на съдебния акт и отхвърляне на исковете и за
сумата от 10 000 лева.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част е валидно и
допустимо.
Окръжният съд се е произнесъл по предявени в условията на
евентуалност искове с правно основание чл.284 ал.2 ЗЗД, чл.55, ал.1, предл. 3
ЗЗД, чл.45 ЗЗД и чл.59 ЗЗД.
В исковата си молба възивникът М.Ч. е изложил твърдения, че от
2
началото на 2013г. е установил връзка с въззиваемата И.Г., от която на
19.02.2014г. се е родила дъщеря им К.Ч. Твърди, че както преди раждането на
детето им, така и след това страните са живели разделно, но като отговорен
родител е поел разходите по раждането и отглеждането му. Предвид работата
му като международен шофьор, налагаща честото му отсъствие за
продължително време, на 12.08.2013г. е открил валутна сметка на свое име в
Уникредит Булбанк, към която е предоставена дебитна карта и на
въззиваемата с № 488000****0651С. На 07.03.2014г. с пълномощни рег. №№
950 и 951 е упълномощил Г. да го представлява пред различни институции, в
т.ч. и пред Уникредит Булбанк с правото да се разпорежда с банковите му
сметки, да тегли суми, да нарежда преводи от тях и по тях, без ограничение,
да открива и закрива сметки. Твърди, че целта на дадената представителната
власт е била въззиваемата да погасява негови публични задължения, както и
да тегли средства, необходими за издръжката на общото им дете. С
пълномощно рег. № 952/07.03.2014г. я е упълномощил и да го представлява
като се разпореди от негово име със собствения му лек автомобил марка
„Рено“ с рег. № В 93 62 РР като го продаде, дари, замени или по друг правен
способ, в полза на и при условия и цена, каквато намери за добре, вкл. и да
договаря със себе си. Твърди, че в края на 2015г. е установил, че ответницата
е изтеглила от банковата му сметка големи суми, които не са разходени за
издръжката на детето, както и че не го е уведомила за това. При проведен
разговор с нея го е уведомила, че с парите си е купила апартамент, които е
обещала да му върне или като компенсация да му прехвърли ½ ид.ч. от
апартамента /становище от 02.12.2019г./. По повод искане от негова страна да
му върне дебитната карта и пълномощните го е заплашила, че няма да му дава
да вижда детето, поради което и не е предприел действия по тяхното
оттегляне. Твърди се още, че и след тези разговори въззиваемата е
продължила да тегли суми от банковата му сметка като изтеглените средства
чрез дебитната карта и на каса с пълномощно за периода 29.09.2014г. –
21.02.2017г. са в размер на 31 970.13 евро, равняващи се на 62 044.05 лева,
които средства са получени от въззиваемата в отклонение от уговореното
между тях и същата отказва да му ги върне. Относно пълномощното за
разпореждане с лекия автомобил се твърди, че въззиваемата е сключила
договор за покупко-продажба с лицето Ю.Ж. за сумата от 4 000 лева, която
сума не му е била предадена. С оглед на тези си твърдения са предявени и
исковите претенции за заплащане на горните две суми /62 044.05 лева и 4 000
лева/, претендирани като получени и неотчетени от въззиваемата Г. суми по
неформални договори за поръчка от 07.03.2014г., ведно със законната лихва
върху тях, считано от датата на завеждане на исковата молба, евентуално за
заплащане на същите суми на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД – отпаднало
основание, при твърдения, че договорът за поръчка е развален поради
неизпълнението му с настоящата искова молба, евентуално на основание
чл.45 ЗЗД за обезвреда на претърпени от въззивника имуществени вреди, в
резултат на неправомерното изтегляне и задържане на исковите суми,
3
евентуално на основание чл.59 ЗЗД, при твърдения за неоснователно
обогатяване от страна на ответницата с процесните суми за негова сметка.
С отговора по чл.131 ГПК въззиваемата е оспорила предявените срещу
нея искове с възражения за тяхната неоснователност. Твърди, че с въззивника
се познават още от 2006г., като малко след запознанството им са заживели на
семейни начала – първоначално в хотела в гр.Банско, в който са работили,
след приключване на зимния туристически сезон на 2006г. за по няколко
месеца при родителите на ищеца в с.Копривлен и в гр.Варна при нейните
родители, като от пролетта на 2008г. трайно са се установили в гр.Варна.
Сочи, че повече от три години /2008г. – 2011г./ са живеели в дома на
родителите й на адрес гр.Варна, жк „Възраждане 4“ бл.76, вх.Б, ап.**, от
2011г. до края на 2014г. са обитавали наето от тях жилище на адрес в
гр.Варна, ул.“Иван Троянски“ № 5, а след това и до настъпването на
фактическата им раздяла през есента на 2018г. са живели в общо домакинство
в закупения от нея апартамент в гр.Варна, ул.“Иван Троянски“ № **. Твърди,
че решението за закупуване на това жилище и избора на същото е взето общо
от двамата, в което да живеят след раждането на детето им, без да са
ангажирани с наемни правоотношения, а заплащането на продажната цена е
станало преимуществено с предоставени от родителите й парични средства.
Не оспорва, че част от цената е покрита със сумата от 12 500 евро, за която
твърди, че й е дадена от въззивника с дарствена цел, в изпълнение на негов
нравствен дълг за осигуряване на жилище, в което семейството да живее, като
съгласието му за това е заявено изрично с мотив, че след закупуването на
имота няма да имат разходи за заплащане на наем и желанието на ищеца да
„даде от себе си част от цената на имота, в който семейството предстои да
живее“. Оспорва да е обещавала, респ. да са постигали договорки за
прехвърлянето на ½ ид.ч. от имота срещу вложените от въззивника средства.
Твърди, че волята на ищеца при упълномощаването й да разполага със
средствата по банковата му сметка е израз на изпълнение на задължението му
да осигури издръжката на детето, както и на съзнателно изпълнение на свой
нравствен дълг да поеме част от разходите за издръжката на майката на
детето му, на битовите разходи на домакинството, като осигури нормални и
прилични условия на живот на семейството им, включително и на нея, тъй
като поради ползвания отпуск по майчинство тя не разполагала с достатъчно
средства. В тази връзка сочи, че действително част от предоставените от
ищеца суми са вложени в довършителните работи и обзавеждането на
апартамента, но това е станало с неговото изрично съгласие и участие при
вземането на решенията относно закупените материали и вещи, при изрично
заявено желание за поемане на разходите на семейството. Твърди, че вън от
сумите, теглени с предоставените банкова карта и пълномощно, въззивникът
не е участвал с други средства за покриване нуждите по раждането и
отглеждането на детето. Навежда конкретни твърдения за разходването на
всяка една сума, изтеглена от нея през процесния период.
4
Относно претенцията за заплащане на сумата от 4 000 лева,
претендирана като неотчетена продажна цена за отчужден лек автомобил,
собственост на ищеца са наведени възражения за нейната недоказаност.
Твърди, че липсват доказателства, установяващи сключен от нея като
пълномощник договор за продажба и получаването на твърдяната цена, в това
число и че същата е в този размер, както и че ако претендираната сума е
получена от нея, то тя е предадена на ищеца.
Съдът, като взе предвид предметните предели на въззивното
производство, наведените в жалбите оплаквания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, че същите са родители на детето К.М.Ч.,
родена на 19.02.2014г.
От съвкупния анализ на ангажираните по делото гласни и писмени
доказателства съдът приема за установено, че от 2008-2009г., в т.ч. и през
исковия период /29.09.2014г. – 21.02.2017г./ М.Ч. и И.Г. са живеели
съвместно, на семейни начала, поддържайки общо домакинство и грижейки
се за роденото от това съжителство дете.
Според показанията на св.П.И., майка на въззиваемата, поради което и
кредитирани съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, до 2011г. въззивникът и
дъщеря й са живеели заедно с брата на последната в жилище, находящо се в
гр.Варна, кв.»Възражане», бл.76, ап.**, който имот първоначално е бил
собственост на свидетелката и съпруга й, но впоследствие прехвърлен от тях
на сина им. След 2011г. страните са се изнесли на квартира, а от м.януари
2015г. са се преместили да живеят в закупеното от въззиваемата Г. жилище,
находящо се на ул.»Иван Троянски», в близост до квартирата им. Съгласно
показанията на тази свидетелка фактическото им съжителство е продължило
до есента на 2018г. /Кръстовден/.
Изложеното от свидетелката досежно тези обстоятелства изцяло
кореспондира на показанията на св.К.Я., която сочи, че към момента на
раждането на детето К.М.Ч. и И.Г. са живеели на квартира, находяща се в
района на новото им жилище, а към датата на първия рожден на детето вече
са се били нанесли в новозакупеното.
Изводът за съвместно съжителство между страните се подкрепя и от
писмените доказателства по делото – извлечения от домовите книги на ЕС на
адреса в кв.»Възраждане», бл.76, вх.Б към 2009г. и на адреса в гр.Варна,
ул.»Иван Троянски» № 5; справки за заплатени разходи за общите части;
справка от ОББ за заплащан по банков път наем в полза на Б.Р.както от
въззивника, така и от въззиваемата за периода от м.12.2009г. до м.11.2014г.;
справки за извършени плащания за такси в полза на ЕС на новозакупеното
жилище на ул.»Иван Троянски» № 21, в които като за платец е поставен
5
подписа на въззивника /неоспорено от него обстоятелство/; справки за
вписаните в регистрите на НБД адреси на страните; постигнатото и одобрено
споразумение по чл.127 СК относно началния момент на дължимата от
въззивника издръжка за детето след настъпването на фактическата раздяла.
Индиция за това е и учредената представителна власт на въззиваемата с
процесните пълномощни. Житейски нелогично е предоставянето на
пълномощия за разпореждане в този обем, при условие, че отношенията
между страните се ограничаваха само до грижата за общото им дете, при
самостоятелен и независим живот, и поддържане на отношения с друг
партньор.
Фактът, че с оглед упражняваната от въззивника трудова дейност
/международен шофьор/ за определени периоди същият е бил извън страната
не изключва съвместното им съжителство на съпружески начала – установена
духовна и материална връзка, споделяне на общо жилище и домакинство.
В същото време показанията на ангажираните от въззивника свидетели
не установяват твърденията му относно отношенията с въззиваемата. Св.Р.Й.и
св.С.И. нямат впечатления къде е живял при връщанията му в страната, не са
посещавали дома му, дават общи и неконкретизирани показания за
взаимоотношенията му с въззиваемата /не знаят дали са живяли заедно, знаят
само, че имат общо дете/. Показанията на св.Д.С. са вътрешно противоречиви
и не се подкрепят от останалия доказателствен материал, поради което и при
отчитане евентуалната заинтересованост на тази свидетелка не се кредитират
от съда относно соченото от нея, че именно през периодите на връщането му
от чужбина той е отсядал при нея в жилището й в гр.Гоце Делчев, при
родителите му в с.Копривлен и в квартирата му във Варна.
Не е спорно между страните, че за исковия период въззиваемата е
разполагала с дебитна карта на свое име към валутната сметка на въззивника,
открита през 2013г. в «Уникредит Булбанк» АД, както и че с нотариално
заверено пълномощно, рег. № 950/07.03.2014г. същата е била упълномощена
да го представлява пред банковата институция като се разпорежда с
банковите му сметки и преводи от страната и чужбина, извършва всички
операции по тях, без ограничения – да внася суми, да тегли суми, да нарежда
операции за обмяна на валута, да нарежда трансфери; да открива и закрива
сметки, да подава необходимите документи и да получава всякакви карти
/дебитни, кредитни и др./ и пин- кодове по тях; да получава извлечения и
информация по банковите му сметки. С пълномощно рег. № 951/07.03.2014г.
въззиваемата Г. е била упълномощена и да представлява въззивника пред
съответните публично-правни, общински и частно-правни субекти
/неизчерпателно изброени в пълномощното/, физически и юридически лица
като подава и получава всякакви документи, декларации, заявления,
информация и справки, да плаща актове, данъци и други задължения, да
получава ежемесечно следващата му се пенсия и всякакви добавки към нея,
6
да подава искания за промяна начина на изплащането й, да извършва при
необходимост действия по смяна на личния лекар.
Не е спорно, че с предоставената й дебитна карта с № 488000****0651С
и пълномощни И.Г. е теглила суми от процесната банкова сметка, както и е
правила разплащания в полза на трети лица.
Видно от приетото по делото банково извлечение за движението на тази
сметка и заключението на в.л. по ССЕ, в периода 29.09.2014г. – 21.02.2017г.
въззиваемата е изтеглила/разпоредила общо сума в размер на 27 665.27 евро,
равняващи се на 53 909.74 лева според курса на банката към датата на
съответната операция. Съдът приема, че в посочването на левовата
равностойност в ССЕ е налице техническа грешка досежно левовата
равностойност на извършения банков превод на сумата от 12 500 евро като
вместо 24 375 лева /посочена равностойност в банковото извлечение и
платежното нареждане/ вещото лице е посочило 23 375 лева, която грешка е
рефлектирала и върху визираната в заключението сумарна левова
равностойност от 52 909.74 лева, вместо действителната /53 909.74 лева/.
От общо изтеглената от въззиваемата сума 6 000 евро /11 683.83 лева/ са
изтеглени в брой на каса, 6 036.55 евро /11 750 лева са изтеглени на банкомат
с картата/, 3 128.72 евро /6 100.91 лева/ са за плащания от ПОС и 12 500 евро
/24 375 лева/ са преведени въз основа на платежно нареждане и извършен
вътрешно банков превод с посочено основание «изплащане на апартамент».
Между страните не е спорно, че разпореденият превод от 12 500 евро
съставлява последната вноска от продажната цена на закупения от
въззиваемата на 01.10.2014г. с нот.акт № 136/2014г. апартамент на ул.»Иван
Троянски» № 21, в който съгласно приетото по-горе са заживяли от началото
на 2015г. до настъпването на фактическата им раздяла.
Въззиваемата не оспрова и обстоятелството, че с част от изтеглените от
нея суми са заплатени материали и вещи, необходими за довършването и
обзавеждането на това жилище, но твърди, че както заплащането на
последната вноска, така и тези разходи са направени по волята и със знанието
на въззивника, с дарствена цел и съзнателно изпълнение на негов нравствен
дълг. За останалата част от сумите твърди, че са разходвани единствено за
издръжката на общото им дете и семейството, отново със знанието и
съгласието на въззивника.
От анжагираните по делото доказателства досежно тези обстоятелства
настоящият състав приема за доказано, че М.Ч. не само е знаел за
придобиването на жилището от страна на въззиваемата, но и активно е
участвал в неговия избор, а впоследствие и в обзавеждането на същото.
Съгласно взаимно кореспондиращите си показания на св.П.И. и св.К.
жилището е закупено «на зелено», като конкретния апартамент е избран
именно от въззивника, който е искал да се закупи по-голямо жилище, в което
7
да живеят. В показанията си св.И. сочи, че той изрично е заявявал да не се
притесняват за последната вноска, тъй като «колкото не стигнат ще доплати»,
щял да има нужните средства от работата, която е започнал /международен
шофьор/ и ще можел да издържа семейството си. Според показанията на
св.К., консултирал страните по повод покупката като познат и лице с
юридическо образование /адвокат/, М.Ч. е бил наясно, че основната част от
парите ще бъдат предоставени от родителите на въззиваемата и че
единствено тя ще фигурира като купувач на имота, което не го притеснявало,
независимо, че и той щял да участва със средства и доколкото бил с
убеждението, че купуват семейно жилище.
Освен участието в преддоговорните отношения въззивникът е участвал
и в обзавеждането на процесното жилище. Извод за това следва както от
показанията на св.Иванова, така и от писмените доказателства – видно от
извлечението от банковата му сметка, квитанция към ПКО от 08.01.2015г. и
касов бон същият лично е участвал в закупуването на холна гарнитура;
направена заявка за щори от 05.01.2015г. като твърдението, че положеният
подпис на заявител е негов не е оспорено.
В заключението по ССЕ вещото лице е посочило помесечно изтеглените
от въззиваемата суми, направените разходи вр. довършителни работи и
обзавеждане на апартамента, съобразно представените писмени
доказателства, както и разходите за издръжката на детето и издръжката на
въззиваемата. Последните две пера са остойностени съобразно приетите
доказателства за здравословното състояние на детето /проведено оперативно
лечение и изписани лекарства/, доказателства за заплащани консумативи,
както и при отчитане на останалите нужди на детето с оглед възрастта му и
необходимита разходи за живот на майката в съответствие със
статистическите данни на НСИ за разходите за издръжката им.
Съдът намира за неоснователни оплакванията, изложени във въззивната
жалба на М.Ч. относно допуснати процесуални нарушения при определяне
предмета на задачата на експертизата. Същата е в съответствие с направените
от страните искания и конкретизирана от съда относно релевантни за спора
техни твърдения. Размерът на необходимата издръжка се определя съобразно
конкретния жизнен стандарт на лицето, за което се изследва, неговите нужди
и потребности, а при липса на достатъчно доказателства за същия и въз
основа на средните статистически данни за страната. Липсата на
доказателства за размера на конкретен разход е допустимо да бъде определен
и на база средни пазарни стойности при доказана нужда от неговото
извършване. По тези съображения съдът изцяло кредитира заключението на
ССЕ относно посочените размери на направените помесечни разходи за
издръжката на детето Карина и майка му. Същите не са прекомерни и
кореспондират на възрастта и нуждите, както на детето, така и на
въззиваемата.
8
Приетото по-горе относно фактическите отношения между страните
мотивира и извода на съда, че извършените от въззиваемата И.Г.
разпореждания с изтеглените от нея парични суми от банковата сметка на
въззивника изцяло кореспондират на обема на предоставената й власт. Не е
налице отклонение от дадения й мандат – заплащане на разходите за
издръжката на семейството, което включва не само разходите на общото им
дете, но и тези по издръжката на жената, както и разходите във връзка с
осигуряването и обзавеждането на семейното жилище. Макар и между
страните да не е бил сключен граждански брак отношенията между тях следва
да се разглеждат в контекстна на отношенията, присъщи на семейство,
основано на юридическа брачна връзка – взаимно уважение, морална и
материална взаимопомощ, участие в издръжката на семейството според
възможностите, което участие не се измерва само с влагането на парични
средства, но и с грижата за децата и семейството. В тази връзка, при отчитане
на обстоятелството, че през по-голямата част от процесния период
въззиваемата не е работила предоставянето на парични средства от страна на
въззивника за покриване и на личните нужди на въззиваемата е израз именно
на съдържанието на осъществяваното от тях фактическо съжителство на
семейно начала.
Ето защо въззиваемата И.Г. не дължи връщане на претендираната от нея
като изтеглена и неотчетена на основание чл.284 ал.2 ЗЗД сума от 52 909.74
лева, предмет на въззивната жалба.
Не са налице основания да се приеме виновно неизпълнение на
договора за поръчка, което да обуслови неговото разваляне и пораждане на
задължение за връщане на същата сума на основание чл.55, ал.1, предл. трето
ЗЗД. Не са налице и предпоставките на евентуално предявения иск по чл.45
ЗЗД.
По последната предявена в условията на евентуалност искова претенция
по чл.59 ЗЗД съдът намира, че същата е частично основателна.
С оглед настъпилата фактическа раздяла между страните следва да се
признае правото на въззивника да получи обратно онова, с което за негова
сметка другият партньор се е обогатил, стига престираното да не съставлява
изпълнение на нравствен дълг или други сделки между тях.
Част от процесната сума е разходвана за издръжката на детето, поради
което и не сочи на неоснователно обогатяване от страна на въззиваемата. Не
води до неоснователно обогатяване и изразходената сума за издръжката на
семейството, в това число и закупуването на вещи за бита и за издръжката на
въззиваемата, доколкото по изложените съображения относно характера на
отношенията при фактическото съжителство престирането на тези суми от
въззивника е елемент от тези отношения.
Не така стоят обаче нещата по отношение на вложените негови лични
9
средства в придобиването на жилището от въззиваемата и направата на
довършителните работи по него /поставяне на паркет, теракот и санитария/,
както и поставянето на РVС дограма на балконите. Макар и заплащането на
тези суми да е станало с негово знание и съгласие същите имат за последица
увеличаване имуществото на въззиваемата за негова сметка и не могат да се
разглеждат като изпълнение на задължение на мъжа да осигури жилище на
семейството, респ. част от спестена наемна цена. Не се доказа и тези суми да
са предоставени с дарствена цел. Мотивът за даването им е именно
съвместното съжителство на страните, което не е равнозначно на правно
основание на престацията, нито изпълнение на нравствен дълг. След
прекратяване на това съжителство обогатяването на въззиваемата като
собственик на закупения от нея апартамент се явява неоснователно за сметка
на въззивника.
Възражението на въззиваемата за неснователност на исковете предвид
наведени от ищцовата страна твърдения за други уговорки между тях
/прехвърляне на ½ ид.ч. от апартамента/ е неоснователно. В уточнителната си
молба от 02.12.2019г. въззивникът е посочил, че след като през 2015г. е
установил тегленето на суми не за издръжката на семейството въззиваемата е
обещала да го компенсира като му прехвърли ½ ид.ч. от имота. Касае се за
твърдение за последващи уговорки, а не за такива към момента на
упълномощаването, респ. теглене на сумите, вложени в покупката и
обзавеждането на жилището.
По изложените съображения тази искова претенция се явява
основателна до размер на сумата от 29 316.17 лева, включваща сумата от
24 375 лева – заплатена вноска за покупката на апартамента, 2 080 лева,
заплатени за поставянето на РVС дограма, 1 407.12 лева за поставяне на
паркет и 1 454.05 лева за теракот и санитария. За горницата над тази сума до
предявения размер исковата претенция е неоснователна.
Относно исковата сума от 4 000 лева, претендирана като получена и
неотчетена от въззиваемата цена на продаден негов лек автомобил:
С пълномощно рег. № 952/07.03.2014г. въззивникът е упълномощил И.Г.
да го представлява като се разпореди /продаде, дари, замени и по друг правен
способ/ с притежавания от него л.а. „Рено“, рег. № В 93 62 РР, на когото и на
цена, каквато намери за добре, включително и да договаря сама със себе си.
Видно от приетата като доказателство справка-извлечение от регистъра на
нотариус Т. Милков, рег. № 237 в НК, на 20.07.2015г. е вписано
удостоверяване сключването на договор за продажба на процесния л.а.,
сключен от въззиваемата Г. като пълномощник на продавача М.Ч. и купувач
Ю.Ж. Продажната цена не е посочена във вписаното удостоверяване, а
процесният договор не е представен като доказателство по делото.
С оглед предприетото от въззиваемата оспорване на твърдяната от
10
въззивника продажна цена /4 000 лева по искова молба/ и съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест последният е този,
който следва да докаже нейния размер. Едва при проведено такова доказване
съдът следва да обсъди подлежащите на доказване от страна на въззиваемата
релевантни обстоятелства – изпълнение на задължението й за отчет.
В настоящия случай по делото не са ангажирани допустими
доказателства, установяващи цената, на която е продаден процесния лек
автомобил, поради което и само на това основание искът за заплащане на
сумата от 4 000 лева, предявен на основание чл.284, ал.2 ЗЗД следва да се
отхвърли като неоснователен.
По същите съображения неоснователни се явяват и предявените
евентуални искови претенции за тази сума.
С оглед направените от настоящата инстанция изводи по съществото на
спора и частичното им несъвпадане с тези на първоинстанционния съд
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която искът по
чл.284 ал.2 ЗЗД е уважен за сумата от 10 000 лева и в частта относно
отхвърления евентуален иск по чл.59 ЗЗД до размер на сумата от 29 316.17
лева. В останалата му обжалвана част решението на окръжния съд следва да
бъде потвърдено.
Предвид различния изход от спора решението следва да бъде
ревизирано в частта относно дължимите между страните разноски. Съобразно
представените списъци и доказателства за направени разноски в
първоинстанционото производство, и уважената част от исковите претенции
следващите се в полза на въззивника разноски, които въззиваемата следва да
му заплати са в размер на 2 642.80 лева.
Дължимите от въззивника в полза на въззиваемата разноски за
първоинстанционното производство съобразно отхвърления размер на
предявените срещу нея искове са 2 274.50 лева.
По разноските за въззивното производство:
Въззивникът е претендирал разноски, доказани от които е само сумата
от 938.20 лева, представляваща заплатена държавна такса по въззивната му
жалба. С оглед на това, при отчитане материалния интерес на същата и
резултата по съществото на спора следващата му се част от нея е сумата от
386.33 лева.
На основание чл.38 ал.2 ЗАдв. въззивникът следва да заплати в полза на
процесуалния представител на въззиваемата адв.Ц. адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция, което съобразно отхвърлената част
от исковите претенции, предмет на обжалването и вр. Наредба № 1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения е в размер на 1 084.78 лева.
11
Заплатената от въззиваемата държавна такса по насрещната й въззивна
жалба следва да остане в нейна нежест.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260020/22.02.2021г. на ОС – Варна, постановено по
гр.д. № 1687/2019г. в частта, в която ИВ. КР. Г., ЕГН ********** е осъдена
да заплати на М. ИВ. Ч., ЕГН ********** сумата от 10 000 лева,
представляваща част от изтеглена от нея от банковата сметка на ищеца в
"Уникредит Булбанк" АД на 01.10.2014г. чрез вътрешнобанков превод сума
от 12 500 евро във връзка с изпълнение на договор за поръчка, сключен на
07.03.2014г., на основание чл.284, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва,
считано от предявяването на иска - 05.09.2019г. до окончателното й
изплащане, в частта, в която е отхвърлен предявеният от М. ИВ. Ч., ЕГН
********** против ИВ. КР. Г., ЕГН ********** евентуален иск с правно
основание чл.59 ЗЗД до размер на сумата от 29 316.17 лева, както и в частта
за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. ИВ. Ч., ЕГН ********** против ИВ.
КР. Г., ЕГН ********** иск с правно основание чл.284 ал.2 ЗЗД и за сумата
от 10 000 лева, представляваща част от изтеглена от ответницата от банковата
сметка на ищеца в "Уникредит Булбанк" АД на 01.10.2014г. чрез
вътрешнобанков превод сума от 12 500 евро във връзка с изпълнение на
договор за поръчка, сключен на 07.03.2014г.
ОСЪЖДА ИВ. КР. Г., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.“Иван
Троянски“ № **, ап.6 ДА ЗАПЛАТИ на М. ИВ. Ч., ЕГН **********, с адрес
гр.Варна, ул.“Преслав“ № **, ет.1 сумата от 29 316.17 лева /двадесет и девет
хиляди триста и шестнадесет лева и седемнадесет ст./, с която неоснователно
се е обогатила, на основание чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2019г. до
окончателното й изплащане, на основание чл.86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение в останалата му
обжалвана част.
В частта, в която исковите претенции на М.Ч. са отхвърлени за
горницата над 52 909.74 лева до предявения размер от 62 044.05 лева,
съставляващи изтеглени от ответницата суми от банковата му сметка,
решението на ОС – Варна не е обжалвано.
ОСЪЖДА ИВ. КР. Г., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.“Иван
Троянски“ № **, ап.6 ДА ЗАПЛАТИ на М. ИВ. Ч., ЕГН **********, с адрес
гр.Варна, ул.“Преслав“ № **, ет.1 сумата от 2 642.80 лева /две хиляди
12
шестстотин четиридесет и два лева и осемдесет ст./, представляващи разноски
за първоинстанционното производство и сумата от 386.33 лева /триста
осемдесет и шест лева и тридесет и три ст./, представляваща разноски за
въззивната инстанция, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА М. ИВ. Ч., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.“Преслав“ № **,
ет.1 ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. КР. Г., ЕГН **********, с адрес гр.Варна,
ул.“Иван Троянски“ № **, ап.6 сумата от 2 274.50 лева /две хиляди двеста
седемдесет и четири лева и петдесет ст./, представляваща съдебни разноски за
първоинстанционното производство, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА М. ИВ. Ч., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.“Преслав“
№ **, ет.1 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.Д. Ц. от АК – Варна, личен №
********** сумата от 1 084.78 лева /хиляда осемдесет и четири лева
седемдесет и осем ст./, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство във въззивното производство, на
основание чл.38 ЗАдв. вр. чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13