Р Е Ш Е Н И Е
/01.09.2021 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-10 състав, в публично заседание
на шестнадесет февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т. дело № 56 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „С.Т.“ ЕООД, с която
са предявени обективно евентуално съединени
искове срещу „Л.Ф.“ ЕАД.
Ищецът С.Т. ЕООД твърди, че между него
като „лизингополучател“ и ответника „Л.Ф.“ ЕАД (като „лизингодател“) (като
правоприемник на първоначалната страна по договора при сключването му П.Л.Б.АД)
е сключен договор за финансов лизинг 03796-001/16.05.2008 г. с предмет
лизингова вещ – багер CATERPILLER
M318C,
номер ВСZ00329
за срок от 48 месеца. Било сключено и допълнително споразумение на 26.04.2011
г., с което се преуредили финансовите задължения
по договора – бил приет нов погасителен план. Ищецът твърди, че независимо от
подписване на договора и споразумението ответникът като лизингодател не е
изпълнил основното си задължение – да му предаде лизинговата вещ. Твърди се, че
ответникът се е разпоредил с тази вещ в полза на трето лице – К. К.-2007 ЕООД,
поради което и това изпълнение станало невъзможно. Твърди, че основната причина
на лизингополучателя да продължи заплащане на лизинговите вноски, въпреки
неполучаване на лизинговата вещ, е била да му бъде предоставено право за
изкупуване на вещта след изтичане на договора. С оглед невъзможността да
изпълни това си задължение обаче, поради непритежаване на тази вещ, ищецът
твърди, че с исковата молба, по която е образувано делото, упражнява правото си
да развали лизинговия договор и инкорпорирания в него предварителен договор за
покупко-продажба на лизингова вещ поради неизпълнението на договорното
задължение на ответника като лизингодател да му прехвърли собствеността на
процесния багер.
Предявява
няколко евентуално съединени иска: 1) иск за осъждане ответника да му заплати
сумата от 171 108,55 лева – стойността на заплатените лизингови вноски, дадени
на неосъществено основание –
несключване на окончателен договор за прехвърляне на собствеността на
лизинговата вещ в изпълнение на договора за финансов лизинг и съдържащия се в
него предварителен договор за прехвърляне на собствеността, чието изпълнение е
невъзможно поради виновно поведение на ответника като страна – продавач по
договора; 2) първи евентуален иск – за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 171 108,55 лева като платена на отпаднало основание – поради разваляне на договора за финансов
лизинг и инкорпорирания в него предварителен договор за покупко-продажба в
резултат на виновно неизпълнение на задължението на лизингодателя преди
изтичане на договора за финансов лизинг да предложи и осигури за
изкупуване на лизинговата вещ, което е
станало невъзможно поради отчуждаване на вещта от лизингователя. 3) втори
евентуален иск - претендира се сумата от
171 108,55 лева - като действителната стойност или получената цена за
продадения от ответника багер на трето лице, въпреки задължението за
лизингодателя да прехвърли собствеността върху същия на лизингополуателя; 4)
трети евентуален иск - претендира се
сумата от 171 108,55 лева – стойността на заплатени лизингови вноски, като
сума, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, който се е обеднил,
поради неизпълнение на задължението на ответника да предостави лизинговата вещ
за ползване или да сключи договор за прехвърляне на собствеността на вещта; 5)
четвърти евентуален иск – претендира се сумата от 162 815,85 лева – обезщетение за претърпените от
ищеца имуществени вреди, поради разваляне на договора за лизинг във връзка с неизпълнението
задължението на ответника да сключи окончателен договор за покупко-продажба на
процесната вещ.
Претендира
се и законната лихва върху посочените суми от датата на завеждане на иска до
окончателното им заплащане.
В
отговора на исковата молба ответникът „Л.Ф.“ ЕАД оспорва исковете. Твърди, че
между страните е налице влязло в сила решение
- решение от 27.02.2017 г. на РС - Варна по гр. дело 9450/2015 г. по
описа на ВРС, с което са отхвърлени исковите претенции на С.Ф.ЕООД с правно
основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД във връзка със същия
лизингов договор.
Оспорват
се твърдения за непредоставяне на лизинговата вещ на лизингополучателя. Сочи
се, че със сключеното допълнително споразумение от 26.04.2011 г. ищецът е
признал, че е получил лизинговата вещ. Твърди се, че срокът на договора за
лизинг е изтекъл и лизингополучателят дължи връщане на вещта, за което му е
изпратена и нотариална покана на 24.03.2015 година. Оспорва се, че ответникът
като лизингодател се е разпоредил в полза на трето лице с лизинговата вещ.
Оспорва се твърдението, че договорът за лизинг следва да се счита за развален с
исковата молба, като се сочи, че срокът на същия е изтекъл през 2012 г., поради
което и не може да бъде развален през 2018 година.
В
допълнителната искова молба ищецът поддържа исковете. Оспорва наличието на
основания по чл. 299 от ГПК за прекратяване на производството по делото.
Поддържа се изложете фактически твърдения с исковата молба.
В
допълнителния отговор ответникът поддържа възражения си.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа страна:
На 16.05.2008 г. С.Т. ЕООД, в качеството си на
Лизингополучател, и П.Л.Б.ЕАД, ЕИК *******
(с ново наименование Л.Ф. ЕАД) в качеството си на Лизингодател, са сключили
Договор за финансов лизинг 03796-001/16.05.2008 г. (стр. 15-16 по делото), по
силата на който лизингодателят се задължил да заплати цената на лизинговата вещ
CATERPILLER M318C,
номер ВСZ00329,
в размер на 84 799,89 евро без ДДС от доставчика „К. К. 2007“ ЕООД, въз основа
на предварителни договорки между Лизингополучателя и доставчика, и да я
предостави за ползване на лизингополучателя срещу плащане на лизингови вноски,
както следва: 1) първоначална вноска 16 959,98 евро, и остатъчна сума
изплащане в размер на 67 839,91 евро, платима на 48 месечни вноски за
периода 30.06.2008 г. – 21.05.2014 г.,
с падеж на първо число за съответния месец, съгласно приложен към договора
погасителен план. Лизингополучателят е
поел задължение за плащане на такса за обслужване в размер на 1 484 евро.
Уговорена е договорна лихва в размер на ЗМ EURIBOR + надбавка % годишно, към
деня на подписване на договора, и равна на 9 % годишно (чл. 11 от договора),
лихва за забава, в размер на тримесечния EURIBOR + 8,5 % годишно (чл. 11 от
договора), както и неустойка за изкупуване на лизинговата вещ преди изтичане на
лизинговия период, в размер на 2 % от оставащата главница. Съгласно чл. 14 от
договора стойността на опцията за прехвърляне на правото на собственост на
лизинговата вещ е 4 239,99 евро.
Като
поръчител на лизингополучателя е посочен Ю.
Г.Й..
Съгласно
чл. 1 от Общите условия на договора за финансов лизинг (стр. 17-20 по делото),
представляващи неразделна част от Договора, лизингодателят се задължава да
придобие предварително избрана от лизингополучателя вещ и да я предостави за
ползване срещу заплащане на възнаграждение. В чл. 5 от ОУ е предвидено, че
договорът влиза в сила при заплащане на първоначалната вноска и такса за
обслужване от лизингополучателя, като лизинговият период започва от заплатената
покупна цена на Доставчика и лизинговата вещ е предадена на Лизингополучателя,
а лизингополучателят няма право да разваля договора преди изтичане на
лизинговия период. В чл.7 от ОУ лизингополучателят се съгласява, че лизинговата
вещ е придобита от лизингодателя въз основа на писмено възлагане от
лизингополучателя и е във вид, размер, качество и други съществени
характеристики, избрани от лизингополучателя, като (чл.7.4) лизингополучателя
сам е договорил с доставчика размер на продажната цена и условията на плащане,
като лизингополучателят самостоятелно е договорил с доставчика условията на
предаване на лизинговата вещ и условията за прехвърляне на собствеността и
риска от случайно погиване и повреждане. При дистанционна продажба всички
рискове се поемат от лизингополучателя от момента, в който вещта е предадена от
доставчика, съгласно правилата на доставка. Ако не е уговорено друго, лизингополучателят
е длъжен да организира транспортирането и вноса на лизинговата вещ
(чл.7.3).
В
чл. 8 от ОУ към Договора е уредено, че страните и доставчикът на вещта
потвърждават приемането на веща, като подписват приемо-предавателен протокол
Основните
задължения на лизингодателя са посочени в чл. 20 от ОУ – 1) да придобие и
предостави за ползване лизинговата вещ на лизингополучателя по начина и
състоянието, посочени в договора; 2) да осигури ползването на лизинговата вещ
през лизинговия период; 3) след погасяване на всички договорни задължения на
лизингополучателя да прехвърли на лизингополучателя правото на собственост
върху лизинговата вещ ,в случай, че лизингополучателят изяви воля за
упражняване на правото си на изкупуване на лизинговата вещ по чл. 51;
В
чл. 43-47 са предвидени условията за прекратяване/разваляне на договора за
лизинг. Чл. 43 предвижда, че договорът се прекратява с изтичане на уговорения
срок при изпълнение на всички задължения на страните по договора за лизинг или
при предсрочно изкупуване на лизинговата вещ от лизингополучателя. Съгласно чл.
44 от ОУ лизингодателят може да развали договора, когато лизингополучателят е в
забава повече от 30 дни в плащането на изискуема лизингова вноска. Според чл.
47 в случай на разваляне на договора за лизинг или прекратяване без изкупуване
на вещта от лизингополучателя, лизингодателят има право да задържи всички
платени суми от лизингополучателя като възнаграждение за ползване на
лизинговата вещ момента на разваляне на договора.
В
чл. 51 е предвидено, че
преди изтичане на лизинговия период
лизингодателя изпраща на лизингополучателя покана да заяви дали желае да
упражни правото си на изкупуване на лизинговата вещ. Лзизингополучателят е
длъжен да заяви дали желае за придобие лизингованата вещ в срок от 10 дни от
получаване на поканата за изкупуване.. Съгласно чл. 52 опцията за изкупуване се
уговаря в полза на лизингополучателя. Лизингополучателя има право да придобив
лизинговата вещ на цена, равна на определената в договора стойност на опцията
за прехвърляне на правото на собственост. Ако лизингополучателят заяви, че
желае да придобие лизингованата вещ, лизингодателят фактурира, заедно с
последната лизингова вноска всички непогасени от лизингополучателя суми.
Правото на собственост върху лизинговата вещ се прехвърля на лизингополучателя
срещу заплащане на стойността на опцията за прехвърляне на правото на
собственост, определена в договор за
лизинг, с отделен договор за
покупко-продажба, който
страните се задължават да сключат в срок до 5 работни дни след заплащане на
сумите по предходната
разпоредба. Чл.54 гласи, че в случай че в срока по чл. 51 от ОУ
лизингополучателят откаже или не изрази изрична вола за изкупуване на
лизинговата вещ, правото на собственост върху вещта не се прехвърля.
Лизингополучателят е длъжен да върне вещта на лизингодателя съгласно чл. 49 от
ОУ и лизингодателя е свободен да се разпорежда с нея, както намери за добре.
В
чл.55 е предвидено т.нар право на предварително изкупуване. Според този текст,
лизингополучателят има право да придобие правото на собственост върху
лизинговата вещ и преди изтичане на лизинговия период, при условие, че плати
неизплатения остатък от главницата, стойността на опцията за прехвърля на
собствеността и неустойка в размер, уговорен между страните в договора за
лизинг, както и данъците и такси по прехвърляна на собствеността.
Ответникът
е заявил, че не е подписвал погасителен план към договора, като не е поискал да
бъде приет като доказателство и приложения към молба от 12.11.2020 г.
погасителен план, за който твърди, че се е снабдил като копие от друго дело
между страните.
На
12.05.2008 г. ответникът, в качеството си на купувач, и „К.-К.-2007“ ЕООД, в
качеството на продавач са сключили Договор за покупко-продажба, с нотариална
заверка на подписите на представителите на двете дружества, на 1 бр. багер CATERPILLER, модел M318C, номер ВСZ00329 за сумата от 199 025 лв. без
ДДС (стр. 47-48 по делото). Уговорено е багерът да бъде доставен в срок от 15
дни от подписване на договора.
Между
П.Л.Б.ЕАД и К.-К. 2007 ЕООД е сключено и споразумение за обратно изкупуване от
12.05.2008 г. (стр. 44-46 по делото). В споразумението, двете страни са
посочили, че с договор за покупко-продажба доставчикът (К.-К. 2007 ЕООД) е
продал на лизинговата компания (П.Л.Б.ЕАД)1 брой 1 бр. багер CATERPILLER, модел M318C, номер ВСZ00329 при цена 165 854,16 лева без
ДДС или 84 799,89 евро без ДДС, като с договор за финансов лизинг 03796-001
Лизинговата компания е предоставила за ползване тази вещ на С.т. ЕООД за срок
от 48 месеца, както и че обекта на договора за покупко - продажба и договора за
финансов лизинг е идентичен. Със споразумението за обратно изкупуване (с
нотариална заверка на подписите от 22.05.2008 г. - ) „К.-К.-2007, ЕООД се
задължава да изкупи предмета на договора - 1 бр. багер CATERPILLER, модел M318C, номер ВСZ00329, в случай на прекратяване или
разваляне на Договор за лизинг 03796-001,сключен между П.Л.Б.ЕАД и С.т. ЕООД и
не е изкупен от лизингополучателя.
Доставчикът
се задължава да изкупи обекта в 30 дневен срок след уведомяването му за
прекратяване/разваляне на договора за финансов лизинг 03796-001.
На
16.04.2009 г. е изпратена молба от ищеца до ответника, с която се иска да бъде
разсрочена вноската по Договор за финансов лизинг 03796-001/16.05.2008 г.
поради затруднение със събиране на негови вземания (стр. 83 по делото).
На
26.04.2011 г. е сключено споразумение към Договори за финансов лизинг №
03796-001/2008 и 04236-001/2008 с нотариално заверени подписи от нотариус М.Т.с
р-н на действие РС – Варна между П.Л.Б.ЕАД, С.т. ЕООД като лизингополучател и Ю.Й.
като поръчител (стр. 21-24 по делото). С това споразумение са уредени изискуемите
и неплатени задължения, произтичащи от договора за финансов лизинг в размер на
36 478,94 евро и оставащата главница по договора за финансов лизинг в размер на
50 824,18 евро да бъдат предоговорени. Съгласно чл. 1 от споразумението,
страните се съгласяват сумата от 36 478,49 евро – изискуеми и неплатени
задължения по договорите за финансов лизинг са бъде предоставена от
лизингодателя на лизингополучателя за 24 месеца при задължение за
лизингополучателя да заплати възнаградителна лихва.
Относно
договор за финансов лизинг 03796-001/2008 относно 1 бр. багер CATERPILLER, модел M318C, номер ВСZ00329 и
договор за финансов лизинг 04236-001/2008 г. относно лек автомобил, марка AUDI, страните по споразумението са се
договорили, че считано от 01.05.2011 година по договор за финансов лизинг
03796-001/2008
срокът на договора се удължи с 24
месеца, като общия размер на продължителността му е 72 месеца. Борят на
лизинговите вноски също се удължава с 24, като за първите 24 месеца след
сключване на споразумението (след 01.05.2011 г.) лизингополучателят заплаща
само договорната лихва върху сумата по т.Б от споразумението (посочена като
общо 50 824,18 евро – без разграничение по двата договора за финансов лизинг).
Предоговорен е и размерът на договорната лихва. В споразумението е посочено, че
със същото лизингополучателя приема и подписва и нови ОУ на лизингодателя по
двата договора за финансов лизинг. Самите ОУ не са представени по делото.
На
24.03.2015 г. С.Т. ЕООД е получил от ответника нотариална покана (стр. 84-88 по
делото), с която лизингодателят го уведомява за просрочени задължения по
договор за финансов лизинг 03796-001/2008, договор за финансов лизинг 04236-001/2008 г.
споразумение от 26.04.2011 г. към тях. Посочено е, че по двата договора има
просрочени задължения в размер на 91 747,17 евро, като е даден 5-дневен срок от
датата на получаването на поканата за изплащане на задълженията.
Относно
договор за финансов лизинг № 03796-001/2008 е посочено, че срокът, за който е
сключен е изтекъл, но лизингополучателя не е върнал лизинговата вещ след
изтичане на срока.
В
изпълнение на съдебна поръчка по реда на Регламент 1206/2001 г. на Съвета от 28
май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилищата на държавите-членки при
събирането на доказателства по граждански или търговски дела от Районен съд
Ахерн е постъпил отговор (стр. 401-417 по делото), към който са приложени
фактура № *********/22.05.2008 г./договор за покупка от 22.05.2008 г. и договор
за наем от 03.06.2008 г., от които става ясно, че „GOOSMANN” GmbH е продало на „Г.Г.ФЮР А.“ мбХ мобилен
багер CATERPILLER M318C, номер ВСZ00329 за
сумата от 98 770 евро, като впоследствие е отдаден под наем на „М.Ф.Ф.Г.Н.Т.“
за 48 месеца, като към договора е издадена фактура 08202003125 от 03.06.2008 г.
с издател „Г.Г.ФЮР А.“ и получател „М.Ф.Ф.Г.Н.Т.“.
Представено
е писмо № изх. № 3-01/08.01.2016 г. от РС на Контролно-техническа инспекция –
Варна в което се отговаря на направено запитване за наличие на регистрация на
процесния багер, че колесен багер CATERPILLAR, модел M318C, с
номер на рама ВСZ00329
не е регистриран в системата на КТИ към 08.01.2016 г.
По
делото са разпитани като свидетели В.Б.Т.
(служител при ответника към февруари 2016 г.) и Д.А.(служител при ответника).
Свидетелката
Т. заявява, че е работила в Пиреос Лизинг в периода юни 2005 г. – февруари 2016
година. Спомня си, че към 2014 г. с нея се свързал неин колега, също служител
на ответника, във връзка с договора на ответника. Казал и, че клиента не плащал
лизинговите вноски, тъй като не може да ползва багера поради това, че не е
регистриран. Посочва, че водила разговор
със служител на КТИ – Варна във връзка с евентуална регистрация на
процесния багер, като ѝ съобщили, че ищецът е глобяван многократно поради
използване на нерегистрирания багер. След проведения разговор изпратила
необходимите документи до КТИ – Варна, след което ѝ съобщили, че багерът,
който използвал ищеца и този по договора за лизинг били различни. Тогава
разбрала, че нямат документи за ползвания от ищеца багер и неговата регистрация
е невъзможна. След проведена среща между ищеца и ответника се разбрало, че
багерът по договора за лизинг и използвания от ищеца са различни.
Свидетелят
А.работи от 01.08.2008 г. при ответника. Сочи, че е разбрал от негови колеги за
получаването на процесния багер на пристанището в гр. Русе, но не е присъствал
лично.
Видно
от заключението на допуснатата и приета съдебно-оценителна експертиза (стр.
225) среднопазарната стойност на процесния колесен багер CATERPILLAR M318C, определена по метода
на „Сравняване на пазарните аналози“ към датата на изготвяне на експертизата
(16.12.2019 г.) е 83 163 лв., като видно от разясненията на вещото лице, дадени
в о.с.з по делото на 30.06.2020 г., вещото лице е оценявало багера като
ползван, а не като нов. Относно цената на конкретния багер, вещото лице е
посочило, че тъй като за оценка и оглед не е предоставена машината, не може да
се даде с категоричност оценка на същия, тъй като няма данни за моточасовете.
По
делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза от 22.06.2020 г. и
допълнение от 16.11.2020 година.
При
анализа на представената на вещото лице В.Ц. счетоводна информация от страна на
ищеца, вещото лице е направило изчисление, че за периода 21.05.2018 г. –
04.12.2012 г. по процесния Договор за финансов лизинг 03796-001/16.05.2008 г.
общо извършени от лизингополучателя на лизингодателя плащания в размер на 171
108, 55 лева. След проверка в счетоводството на ответника е констатирал
плащания в размер на 171 878,10 лв., като е изчислил разлика от 769,55 лв.
между данните от ищеца и тези на ответника. Осчетоводени при ответника като
дължими са 348261,47лева – лизингови вноски, лихви по вноски, лихви за забава и
такси. Също така след извършена проверка на място в счетоводството на ответника
е констатирал, вписана фактура № 156/02.05.2008 г., съгласно която доставчикът
„К. –К.-2007“ ЕООД е продал на ответника багер CATERPILLAR, модел M318C, с номер на рама ВСZ00329, като е осчетоводена цена от
165 854,16 лв. без ДДС или 199 024,99 лв. с ДДС. Вещото лице констатира, че
падежът на първата погасителна вноска е на 01.60.2008 година. След извършената
проверка не се установява да са вписани счетоводни данни по обратното
изкупуване на процесния багер от доставчика доставчикът „К. –К.-2007“ ЕООД,
като в о.с.з отбелязва, че багерът не е отписан като актив от счетоводството на
ответника.
По
делото е допусната съдебно-техническа експертиза и съгласно заключението на
вещото лице Е.Р. (стр. 496), цената на багер
CATERPILLER,
модел M318C,
с номер на рама ВСZ00329
към момента на сделката е в размер на 84 799,89 евро. Вещото лице на база изготвената
съдебно-счетоводна експертиза констатира, че остатъчната стойност на
лизинговата вещ, на която лизингополучателят е можел да изкупи след изпълнение
на лизинга е в размер на 4 239,99 евро. С оглед постъпилите от съдебната
поръчка по реда на Регламент 1206/2001 г. на Съвета от 28 май 2001 г. относно
сътрудничеството между съдилищата на държавите-членки при събирането на
доказателства по граждански или търговски дела от Районен съд Ахерн, документи,
и поради невъзможност да се направи оглед на машината, не може да даде
справедлива цена на багера, след като не може да се установи актуалното му
състоянието. Също така посочва, че поради невъзможност за узнаване на датата на
обратното изкупуване от доставчика, не може да определи цената на багера към този
момент, но ако се приеме, че е станало на крайния срок, уговорен в
споразумението за обратно изкупуване, а именно 01.10.2012 г., то цената на
багера е 81 442 евро.
След
издаване на съдебно удостоверение за получаване от представителството на CATERPILLER в България – Елтрак на
информация за процесния багер на вещото лице Р. за изготвяне на
съдебно-техническа експертиза, се установява, че багер, договор за финансов
лизинг 03796-001/2008
относно 1 бр. багер CATERPILLAR,
модел M318C,
сериен номер ВСZ00329
е произведен на 28.11.2008 година във фабрика Wackersdorf, Германия. За
процесната машина, които са уникални за марката CATERPILLAR не са търсени части и
консумативи от С.Т. ЕООД. Посочва се цена на нов багер модел M318C към датата на изготвяне на заключението
- 08.02.2021 година в размер на 314 000 лева.
При
приемане на заключението, вещото лице Е.Р. е посочило, че багер, марка CATERPILLAR, модел M318C подлежи на задължителна
регистрация. Касае се за багер, който е на колела, а не на вериги, но има само
ограничен собствен ход – в рамките, на обекта, за който се използва. Иначе не
се движи по пътищата на самостоятелен ход, а се премества с помощта на
специална техника.
Между
страните е постановено решение от 24.02.2017 г. по гр. дело 9450/2015 г. на
ВРС, потвърдено с решение от 26.10.2017 г. по в.т.дело 676/2017 г. на ВОС,
недопуснато до касационно обжалване с определение 340/26.06.2018 г. по т.дело
693/2018 г. поописа на ВАК,ТК, I
ТО.
С
решение от 24.02.2017 г. ВРС приема за установено между С.т. ЕООД, Ю.Й. дължат
солидарно на Л.Ф. ЕАД сумата от 10 580,45 евро - главница – падежирали месечни
вноски по споразумение от 26.04.2011 г. към договори за лизинг 3796-001/16.05.2008 г. и 4236-001/11.07.2008
г. за периода 01.10.2012г. – 30.04.2013 г., законна лихва от 20.04.2015 г. до
окончателното заплащане на сумата, сумата от 396,66 евро – договорна лихва за
периода 01.10.2012 г. – 30.04.2013 г., сумата от 5 2078,83 евро – лихва за
забава за периода 01.11.2012 г. – 31.03.2015 г., на основание пункт I,чл.7(1) от споразумението по иск
по чл. 422от ГПК във връзка с чл. 34 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Със
същото съдебно решение е отхвърлен предявеният от С.Т. ЕООД срещу Л.Ф. ЕАД
насрещен частичен иск за сумата от 11 300 лева – част от вземане в размер на
125 538,65 лева – платена на отпаднало основание сума по погасителен план към
договор за финансов лизинг Nо
3796-00116.05.2008 г. за периода 16.05.2008 г. – 24.02.2011 г., заедно със
законната лихва от 16.11.2015 година.
Отхвърлен
е предявения от С.Т. ЕООД срещу Л.Ф. ЕАД насрещен частичен иск за сумата от 11 300
лева – част от вземане в размер на 39 272,54 лева – платена на отпаднало
основание сума по погасителен план по споразумение от 26.04.2011 г. за периода
16.06.2011 г. – 08.08.2013 г., заедно със законната лихва от 16.11.2015 година.
Отхвърлен
е предявеният от С.Т. ЕООД срещу Л.Ф. ЕАД насрещен частичен иск за сумата от
1400 лева – част от вземане в размер на 6361,50 лева – платена на отпаднало
основание сума за покриване на застрахователни премии и лихви за забава по
погасителен план към договор за финансов лизинг Nо 3796-00116.05.2008 г. за периода
16.05.2008 г. – 31.12.2012 г., заедно със законната лихва от 16.11.2015 година.
Отхвърлен
е предявеният от С.Т. ЕООД срещу Л.Ф. ЕАД насрещен частичен иск за сумата от
450 лева – част от вземане в размер на 38395,82 лева – обезщетение за забава
върху главницата от 125 538,65 лева за периода 03.08.2012 г. – 03.08.2015
година.
Отхвърлен
е предявеният от С.Т. ЕООД срещу Л.Ф. ЕАД насрещен частичен иск за сумата от
450 лева – част от вземане в размер на 7487,75 лева – обезщетение за забава
върху главницата от 39 272,54 лева за периода 08.08.2013 г. – 03.08.2015
година.
Отхвърлен
е предявеният от С.Т. ЕООД срещу Л.Ф. ЕАД насрещен частичен иск за сумата от
100 лева – част от вземане в размер на 1212,89 лева – обезщетение за забава
върху главницата от 6361,50 лева за периода 08.08.2013 г. – 03.08.2015 година.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
За
преценка основателността на исковите претенции, Съдът намира за необходимо да
отбележи следното:
Договор
за финансов лизинг 3796-001/16.05.22008 г. има правната характеристика на
договор за финансов лизинг, уреден в чл. 342, ал. 2 ТЗ. Както е посочено в
решение № 102 от 03.08.2010 г. по т. д. № 897/2009 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, с
договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от
трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави
за ползване срещу възнаграждение. За разлика от оперативния лизинг, финансовият
лизинг съчетава мандатния елемент - поръчката на лизингополучателя с
финансово-кредитния елемент - придобиването на вещта от лизингодателя с негови
средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на
възнаграждение за ползването - лизингови вноски.
По
своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за
предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. С
него лизингодателят, финансирайки със свои средства покупката на съответната
вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика отпуска кредит на
лизингополучателя в размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване
на инвестицията чрез заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез
отделни лизингови вноски на определени интервали от време. За разлика от
оперативния лизинг, при договора за финансов лизинг размерът на лизинговото възнаграждение
/общата стойност на лизинговите вноски/ е калкулирано по такъв начин, че
покрива първоначалната стойност на актива /вещта/, разноските на лизингодателя
и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за закупуване на този
актив от лизингополучателя.
При
оперативния лизинг не е налице мандатен елемент - поръчката на
лизингополучателя за придобиване на вещ от трето лице. При него стойността на
вещта не се покрива изцяло от лизинговите вноски, плащани през установения в
договора срок, и лизингодателят има интерес от остатъчната стойност на вещта,
като разчита на възможността за продажбата му или за повторното му предоставяне
за ползване от друг лизингополучател. Докато при оперативния лизинг интересът
на лизингодателя е получаване на отделната лизингова вноска, при финансовия
лизинг интересът е получаване на цялото лизингово възнаграждение.
Процесният
договор за лизинг има характера на финансов лизинг, тъй като лизингодателят се
е задължил да придобие конкретна вещ - багер, избран от лизингополучателя,
срещу задължението на лизингополучателя да заплати лизинговата цена в размер 84
799,89 евро на отделни лизингови вноски.
В
конкретния случай ищецът основава евентуално съединените искове на твърдения,
че е развалил договора за финансов лизинг от 16.05.2008 г., предоговорен със
споразумение от 26.04.2011 г., с исковата молба, по която е образувано
настоящото дело поради неизпълнение на договорното задължение на ответника като
лизингодател да му предложи лизинговата вещ за изкупуване след изтичане на
договора за лизинг.
На
първо място, от значение за отношенията между страните е относимостта на
постановеното решение от 24.02.2017 г. по гр. дело 9450/2015 г. на ВРС.
Съгласно
чл. 298, ал.1 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото
искане и на същото основание.
Както
е посочено и в ТР 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по т. дело 3/2016 г. на ОСГТК на
ВКС, предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно
материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца,
съдържащо се в исковата молба. В исковата молба ищецът следва да
индивидуализира спорното материално право чрез основанието и петитума на иска.
Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които
произтича претендираното субективно материално право, т. е. правопораждащите
юридически факти. Посочено е също, че субективното материално право не може да
бъде установено извън правопораждащите го факти, извън основанието му. Съгласно
т. 2 от цитираното ТР при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН
обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически
факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част
от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за
останалата част от вземането. Предвид правоустановяващото и преклудиращото
действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от
вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му
квалификация.
В
допълнение, следва да се има предвид, че със СПН на едно съдебно решение се
установява, че спорното право съществува или несъществува към деня, в който са
приключили устните състезания, след които решението е влязло в сила. На
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът е длъжен да вземе предвид всички факти,
релевантни за спорното право, настъпили след подаване на иска до момента,
когато те могат да бъдат съдебно предявени (така и решение № 147 от 10.03.2021
г. по т. д. № 2356/2019 г., ТК, ІІ ТО на ВКС).
С
оглед така очертаните обективни предели на СПН, и постановеното по делото
решение от 26.10.2017 г. на ВОС по ч. т. дело 676/2017 г., в сила от 26.06.2018
г. (чл.296, т.3 от ГПК), следва да се приеме, че между страните и по настоящото
делото (налице е идентитет между страните - физическо лице Ю.Й. е ответник и
страна по иска по чл. 422 от ГПК, но това не влияе върху обвързаността на С.т.
ЕООД и Л.ф. ЕАД със СПН на решението поиска по чл. 422 от ГПК) е установено, че
към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция –
момента, до който страните могат да навеждат твърдения за новонастъпили факти
(чл.266, ал.1, т.2 от ГПК), между страните е установено, че са налице валиден
договор за финансов лизинг от 16.05.2008 г. и споразумение от 26.04.2011
година.
Установено
е, че договорът и споразумението са действащи към този момент. С оглед
преклудиращото действие на СПН на решението на ВОС, и посоченото по-горе за
пределите на СПН на съдебните решения, настоящата съдебна инстанция намира, че
са преклудирани възраженията на лизингоплучателя С.Т. ЕООД за неизпълнение на
договорното задължение на лизингодателя Пиреос Л.Ф. ЕАД (ново наименование Л.Ф.
ЕАД) да му предостави за ползване лизинговата вещ. Именно изпълнението на
задължението на лизингодателя да предостави за ползване лизинговата вещ е
основание за основателността на претенцията на лизингодателя за заплащане на
просрочени лизингови вноски. Това възражение е разгледано и от ВРС и от ВОС в
цитираните съдебни решения и е отхвърлено като неоснователно. Съответно,
основанието на предявените насрещни искове от С.Т. ЕООД по чл. 55, ал.1, т.3 от ЗЗД, което се обхваща от СПН на съдебното решение, е развалянето на договора за
финансов лизинг и споразумение към същия поради неизпълнение на договорното
задължение на лизингодателя да предостави лизинговата вещ за ползване. И с
отхвърлянето на тези искове, е установено в отношенията между страните, че за
лизингополучателя няма вземане на това основание – развален договор поради
неизпълнение на договорното задължение на лизингодателя да предостави за
ползване лизинговата вещ.
Поради
това и в рамките на настоящото производство между страните следва да се приеме,
че е установено, че в периода до 26.09.2017 г. (датата на приключване на
съдебните прения по делото пред ВОС – т. дело 676/2017 г.) е налице изпълнение
на задълженията на лизингодателя по договора за финансов лизинг. Поради това и
събраните в настоящото производство доказателства в насока, че лизингодателя не
е изпълнил договорното си задължение да предостави на лизингополучателя – ищец
лизинговата вещ за ползване, са неотносими към спора, доколкото касаят
установяване на факти, които поради преклудиращото действие на СПН излизат
извън предмета на доказва по делото.
Доколкото
се твърди, че договорът развален след постановяване на решението по делото, по
което страните са обвързани от СПН, то спорът между тях относно дължимостта на
исковите суми в резултат на последващото разваляне на договора, не е решен със
СПН. Поради това и производството е образувано по допустими искове.
В
конкретния случай, с оглед уговорката в т.14 от договор за финансов лизинг от
16.05.2008 г. и чл. 51 - чл. 54 от ОУ към договорите за финансов лизинг,
приложими към договора от16.05.2008 г. (както бе посочено по делото не се
ангажираха доказателства, че отношенията на страните са преуредени с нови ОУ,
независимо от отбелязаното в този смисъл в споразумението от 26.04.2011 година)
съдът намира, че сключеният между страните договор за финансов лизинг е с
клауза за прехвърляне на собствеността след изтичане срока на договора,
предпоставка за което е и изпълнение на всички условия по него. По същество
това е валидна уговорка - предварителен
договор относно лизинговата вещ – лизинговата вещ е индивидуализирана - 1 бр.
багер CATERPILLAR,
модел M318C,
сериен номер ВСZ00329,
посочена е цената, както е направена и уговорка, че преминаването на
собствеността следва да стане по волята на двете страни след изтичане срока на
договора за лизинг и при настъпване предвидените условия - изплащане на
дължимите лизингови вноски, остатъчната стойност – стойността на опцията за
изкупуване, и разноските.
Следва
да се отбележи, че разпоредбата на чл. 51 от ОУ следва да се тълкува в
съответствие и с разпоредбата чл. 55 от ОУ. Доколкото чл. 55 се отнася до т.нар
предварително изкупуване – преди изтичане на срока на договора за лизинг, с
оглед правилото на чл. 20 от ЗЗД относно тълкуването на отделните уговорки на
договора във връзка една с друга, следва да се приеме, че разпоредбите на
чл.51-54 от ОУ се отнасят относно упражняване на правото на изкупуване към
момента на изтичане на лизинговия период по договора за лизинг, доколкото
остатъчната цена се калкулира с последната вноска. А при предварително
изкупуване по чл. 55 се предвижда неустойка за предварително изкупуване.
Уговорката
за изкупуване следва да се разглежда като част от целия комплекс уговорки по
договора за финансов лизинг и особеностите, на същия, очертани по-горе.
И
доколкото ищецът като лизингополучател твърди, че с подаване на исковата молба
разваля договора за лизинг от 16.05.2008 г. и споразумението от 26.04.2011 г.
поради неизпълнението на задължението на лизингодателя да му предложи за
изкупуване лизинговата вещ, съгласно клаузите на договора за лизинг и
уговорката за изкупуване, следва да се отбележи, че задължението да се
прехвърли собствеността върху лизинговата вещ, не придава на договора за
финансов лизинг характер на договор с еднократно изпълнение. Престацията за
прехвърляне на собствеността на лизинговото имущество от лизингодателя на
лизингополучателя не е типичната престация за страните по договора за финансов
лизинг.
Както
е посочено и в решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І ТО
на ВКС с оглед характера на насрещните престации - за продължително изпълнение
на лизингодателя /предоставяне на ползването на вещта/ и за периодично
изпълнение на лизингополучателя /за заплащане на лизинговата цена/ развалянето
на договора за финансов лизинг има действие занапред. По аргумент от изложеното в
посоченото решение, и прекратяването на действието на договора с едностранно
волеизявление от страна на лизингополучателя, доколкото това се твърди в
настоящия случай, представлява разваляне на договора от 16.05.2008 г. и
споразумението от 26.04.2011 г. поради твърдяно виновно неизпълнение на
задължение от страна на лизингодателя. Това разваляне обаче би имало действие
занапред.
Неоснователен
е аргумента на ответника – лизингополучател, че с изтичане на срока на договора
за лизинг, съгласно изменените уговорки със споразумението от 26.04.2011 г. –
72 месеца (не се касае за новация на задължението в частта относно вече
просрочените лизингови вноски към датата на споразумението, тъй като, както е
посочено в решение 119/18.12.2020 г. по т. дело 2370/2019 г. по описа на ВКС, I ТО при обективната новация новият
елемент се отнася до предмета на паричното задължение - длъжникът поема по
споразумението нов дълг с нов предмет или ново основание, в замяна на старото
по договора. Когато страните по договора в рамките на общия размер по стария
дълг са изменили само размера на отделните вноски, съобразявайки вече платеното
по него, както и сроковете за плащане, не е налице новация, тъй като старият
дълг не е погасен и не е извършена нито промяна в предмета, нито в
основанието), договорната връзка между страните е заличена, поради което и
договорът не може да бъде развален.
По
аргументите, изложени в решение № 89 от 30.09.2020 г. по гр. д. № 3827/2019 г.,
ГК, ІV ГО на ВКС в закона няма забрана действието на договор да бъде поставено
в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие - отлагателно или прекратително
условие или в зависимост от едно бъдещо сигурно събитие - срок. Уредбата на
договорите, сключени под условие, е установена с нормата на чл. 25 ЗЗД, от
която се извежда, че условието е винаги бъдещо и несигурно събитие, т.е.
някакво обстоятелство/юридически факт - събитие или действие, което трябва да
се прояви след сключване на сделката и да не се знае дали ще настъпи. За
разлика от условието, срокът е такова ограничение на волеизявлението, при което
правното действие се поставя в зависимост от едно бъдещо и сигурно събитие.
Сроковете също могат да бъдат отлагателни и прекратителни. За разлика от
настъпилото условие правните последици от изтичането на срока се проявяват
винаги занапред.
В
чл. 43 от ОУ на договора за финансов лизинг е посочено, че след изтичане на
уговорения срок (лизингов период) при изпълнение на всички задължения на
страните по договора или при предсрочно изкупуване на лизинговата вещ от
лизингополучателя. По аргумент от тази клауза не може да се направи извод, че с
изтичане на срока на договора договорната връзка между страните се заличава и
престава да съществува. Изтичане на лизинговия период е свързано с определени,
предвидени в договора или закона последици – отпада задължението за заплащане
на лизингови вноски за следващ период, както и отпада задължението на
лизингодателя да предостави на лизингополучателя лизинговата вещ, поражда се
задължението за лизингополучателя да върне лизинговата вещ, ако не е упражнил
правото за изкупване, а не води до заличаване на договорната връзка и всички
предвидени в нея уговорки. Поради това и изтичането на лизинговия срок не води
до заличаване на предвидената в договора опция за изкупуване. Напротив,
нормалното развитие на договорните отношения е именно при изтичане на договора
за лизинг, след заплащане на всички дължими лизингови вноски, да се упражни
тази опция. От друга страна, при неизпълнение на това задължение,
лизингополучателят разполага например с иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, дори и
след формалното изтичане на лизинговия период, освен ако не е уговорен срок в
рамките на който това право следва да бъде упражнени (такъв срок в конкретния
случай не е уговарян).
В
настоящата хипотеза Съдът намира, че за ищеца – лизингополучател не е
възникнало правото да развали договора за финансов лизинг, с последващи
изменения в споразумението от 26.04.2011 г. поради твърдяно неизпълнение на
задължението на лизингодателя да му предложи за изкупуване лизинговата вещ.
Както
е посочено и в мотивите на ТР № 1 от 02.07.2021 г. по тълк. дело № 1/2019 Г.,
ОСГTК на ВКС развалянето на договора е право на кредитора на неизпълненото
задължение поради причини, за които длъжникът отговаря, и поради това то винаги
е алтернатива на другите способи за защита на кредитора при неизпълнение по чл.
79 ЗЗД - искане за реално изпълнение с мораторно обезщетение (неустойка за
забава) или искане за компенсаторно обезщетение (компенсаторна неустойка),
съответно намаляване на насрещната престация. От друга страна, само изправната
страна може да иска разваляне на договора поради виновно неизпълнение от
противната страна, и този общ принцип на облигационното право е свързан с
общите положения и цели на договора и договорната отговорност - съхраняване на
възможността за изпълнение и обезвреда, съобразена с интереса на изправния
кредитор. Последиците от неизпълнението биха могли да бъдат различни според
неговата воля - изправният кредитор може да развали договора; може и да запази
облигационната връзка, като поиска заплащане на компенсаторно обезщетение или
престиране на друга вещ (даване вместо изпълнение).
С
оглед събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че ищецът –
лизингополучател не е за платил уговорените лизингови вноски в уговорените
срокове. В този смисъл, установява се от представените съдебни решения на ВРС и
ВОС, че към дата на постановяването им ищецът като лизингополучател има
задължение за заплащане на вноски по Раздел I от споразумението от 26.04.2011
г., а от заключението на съдебно-счетоводната експертиза по настоящото дело,
което съдът кредитира изцяло (основното
и по допълнителните задачи) като компетентно изготвено, неоспорено и от
страните, се установява, че последното плащане по договора за лизинг от
16.05.2008 г. е от 12.04.2012 г., т.е установява се, че не са заплатени
лизинговите вноски съгласно Раздел II от споразумението, с падеж след 26.04.2013 г.,
включително и уговорените лизингови вноски, включващи само плащане за договорна
за периода след 12.04.2012 г. до 26.04.2013 година (съгласно Раздел II, т.2 от споразумението 24 месеца
след сключване на споразумението следва да се заплаща само договорна лихва).
Поради
това и за лизингополучателя С.Т. ЕООД не е възникнало правото да развали
договора за финансов лизинг от 16.05.2008 г., изменен със споразумението от
26.04.2011 г., тъй като не е налице неизпълнение на договорно задължение на
лизингодателя да предложи лизинговата вещ за изкупуване, което да е основание
за разваляне на договора за финансов лизинг. Задължението на лизингодателя да
прехвърли собствеността на лизингополучателя съгласно чл.20.3 от ОУ възниква
при изпълнение на договорните задължения на лизингополучателя – т.е при
заплащане на всички лизингови вноски, освен при хипотезата на предварително
изкупуване (т.е изкупуване по време на лизинговия период, което обаче е
неотносимо към настоящата хипотеза). Такова изпълнение на договорните
задължения за лизингополучателя не се установява. Т.е за лизингодателя не е възникнало
задължението да предложи на лизингополучателя лизинговата вещ за изкупуване.
Съдът
намира, че предпоставките за възникване на правото на лизингополучателя да
развали договор за финансов лизинг поради неизпълнение на договорното
задължение на лизингодателя и за възникването на потестативното право по чл.
19, ал.3 от ЗЗД да иска обявяване на инкорпорирания в договора за финансов
лизинг предварителен договор като окончателен, са различни. Налице е взаимна
обвързаност между задълженията на лизингополучателя – да заплати изцяло
лизинговите вноски, при което за лизингодателя възниква задължение да му
предложи за изкупуване лизинговата вещ. Поради това, при неизпълнение на
задължението на лизингополучателя С.т. ЕООД да заплати лизинговите вноски
(което е налице в случая), което не е незначително с оглед кредиторовия
интерес, за него не е възникнало правото да развали договора за финансов лизинг
от 16.05.2008 г. поради неизпълнение на насрещното задължение на лизингодателя Л.Ф.
ЕАД да му предложи лизинговата вещ за изкупуване, след изтичане на лизинговия
период. Лизингополучателят обаче може да предяви иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, с
оглед възможността за прилагане на чл. 362 от ГПК (така напр. решение № 195 от
28.05.2019 г. по т. д. № 2393/2017 г., ТК, І ТО на ВКС).
При
тези изходни положения, Съдът намира следното по предявените искове:
1. Относно иска по чл. 55,ал.1,предл. 2 от ЗЗД за
сумата от 171 108,55 лева – претенция за връщане на дадените по
договора за лизинг от 16.05.2008
г. и споразумение от 26.04.2011 г. лизингови вноски, такси, лихви поради
даването им на неосъществено основание – несключване на договор за прехвърляне
на собствеността върху лизинговата вещ (така изрична молба- уточнение от
19.02.2019 г.).
Съгласно
разясненията, дадени в ППВС № 1 от 28.05.1979 г. при втория фактически състав
на чл. 55, ал. 1 ЗЗД престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще
основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. Текстът намира
приложение при двустранните договори ако задължението на едната страна се
погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно условие,
когато то не се сбъдне и т.н. В този последен случай, ако страната, която има
интерес от несбъдването на условието, защото по силата на чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД се счита, че условието се е сбъднало.
В
конкретния случай, страните са обвързани от договор за финансов лизинг. Ищецът
основава претенцията си на твърдения, че е налице виновно неизпълнение на
договорното задължение на лизингодателя по договора за финансов лизинг да му
предложи за изкупуване лизинговата вещ след изтичане на срока на лизинговия
договор, като изрично в основанието на този иск не се включват твърдения за
разваляне на договора за финансов лизинг (така изрична молба- уточнение от
19.02.2019 г.). На първо място Съдът намира, че по всички предявени искове в
рамките на съдебното производство фактическата обстановка следва да бъде
установена по еднакъв начин, т.,е не е допустимо по един от исковете са се
игнорират едни факти, наведени от самия ищец по делото, а по други на същите
факти са се основава претенциите му.
Неоснователността
на исковата претенция по чл. 55, ал.1, предл. 2 от ЗЗД следва от твърденията на
ищеца.
Налице
е твърдение за неизпълнение на договорно задължение от лизингодателя. Това не
може да обуслови задължение за връщане на даденото по твърдения за
неосъществено основание, доколкото основанието, на което са дадени сумите като
лизингови вноски, такси, възнаградителна лихва и лихва за забава, е реализирано
- сключен е и е изпълнен от лизингодателя договор за финансов лизинг -
придобиване по поръчка на лизингополучателя на определена лизингова вещ -
багер, марка CATERPILLAR,
модел M318C
и предоставянето й на лизингополучателя за ползване. Именно във връзка с това
ползване на лизинговата вещ е осъществено и плащането по договора за финансов
лизинг. Твърдяното неизпълнение на едно от договорните задължения по договора
за финансов лизинг – да предложи прехвърляне на собствеността върху лизинговата
вещ, сочи на отговорност за неизпълнение на договорно задължение.
Действително,
при договора за финансов лизинг съществена част от договорната връзка от гледна
точна на лизингополучателя е опцията за прехвърляне на собствеността, но това
не променя характера на договора и извършените плащания за лизингови вноски
като наемната цена за ползване на лизинговата вещ, включващи стойността на
придобития актив, така и разходите на лизингодателя, неговата печалба, са
плащания по договора за финансов лизинг, а не са плащания с оглед неосъществено
основание по смисъла на чл.55,ал.1, предл. 2от ЗЗД.
Ищецът
не доказа по делото, че е налице виновна невъзможност за лизингодателя за
изпълнение на задължението му да прехвърли собствеността. Както бе посочено и
по-горе, Съдът следва да приеме за доказано по делото, че лизингодателят е
предоставил ползването на лизинговата вещ на лизингополучателя при сключване на
договора през 2008 година. Следователно, следва да се приеме, че в периода 05.2008 г. - 26.09.2017 г. процесният багер се
е ползвал от лизингополучателя, предоставен му от лизингодателя в изпълнение на
договорните му задължения. Лизингополучателят - ищец не доказа, че след момента
на възникване на СПН на решението на ВОС - края на съдебните прения пред
въззивната инстанция – 26.09.2017 г., е върнал вещта на лизингодателя.
Събраните
доказателства, че към релевантния момент на постановяване на настоящото съдебно
решение – краят на устните състезания по делото, процесният багер, с посочения
номер на рама, се намира в чужбина, в държане на трето дружество, не променят
посочения извод за недоказване при условията на пълно главно доказване, че е
налице невъзможност за изпълнение на договорното задължение от страна на
лизингодателя да предложи за изкупуване процесния багер, за което същият носи
отговорност.
Не
се доказа, че багерът е прехвърлен от лизингодателя на третото лице. Не се
доказа, че споразумението за обратно изкупуване между лизингодателя и К.-К.-2007
ЕООД е реализирано, т.е лизингодателят е упражнил правото си по чл. 6 от
споразумението за обратно изкупуване да поиска от доставчика да изкупи
лизинговия обект. Т.е не се доказа, че лизингодателят се е поставил в
невъзможност да изпълни договорното си задължение по договор за финансов лизинг
да предостави вещта за изкупуване на лизингополучателя.
С
оглед отхвърляне на предявения главен иск, следва да се разгледа първият
предявен евентуален иск.
II. Иск за осъждане на ответника да
заплати сумата от 171 108,55 лева като платена на отпаднало основание – поради разваляне на договора за финансов
лизинг и инкорпорирания в него предварителен договор за покупко-продажба в
резултат на виновно неизпълнение на задължението на лизингодателя преди
изтичане на договора за финансов лизинг да предложи и осигури за изкупуване на
лизинговата вещ, което е станало невъзможно поради отчуждаване на вещта от
лизингодателя – иск с правно основание чл. 55,ал.1,т. 3 от ЗЗД.
За
да претендира връщане на даденото на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД - разваляне на договора, поради неизпълнение, в тежест на ищеца е да установи
с допустимите от ГПК доказателствени средства, надлежно упражнено право на
разваляне. Това означава, че трябва да установи в процеса, при условията на
пълно и главно доказване, настъпване на предпоставките на чл. 87, ал. 1 или 2 ЗЗД, пораждащи в негова полза право на разваляне.
По
изложените по-горе съображения, Съдът намери, че за ищеца не е възникнало
правото да развали процесния договор за финансов лизинг, изменен със
споразумението от 26.04.2011 година.
Поради
това и искът е неоснователен.
За
пълнота следва да се отбележи, че дори и да бе прието, че договорът за финансов
лизинг е развален от лизингополучателя, както бе посочено, развалянето би имало
действие само ex nunc. Т.е няма да има основание да се върнат периодичните
лизингови вноски, тъй като те не са дадени на отпаднало основание, тъй като
договорът за периода до развалянето си запазва действието си и лизинговите
вноски са дадени за предоставеното ползване на вещта. Евентуално на връщане би
подлежала само дадената първоначална вноска, тъй като тя покрива част от
първоначалната стойност на вещта - част от покупната цена, и поради разваляне
на договора за финансов лизинг и инкорпорирания в него предварителен договор за
покупко-продажба на лизинговата вещ лизингополучателят не би могъл да придобие
собствеността върху автомобила (така решение № 49 от 26.06.2017 г. по т. д. №
89/2016 г., ТК, ІІ ТО на ВКС).
С
оглед отхвърляне на първия евентуален иск, следва да се разгледа втория
предявен евентуален иск.
III. Иск за осъждане на ответника да
заплати сумата от 171 108,55 лева като действителната стойност или получената
цена за продадения от ответника багер на трето лице, въпреки задължението за
лизингодателя да прехвърли собствеността върху същия на лизингополуателя – иск
с правно основание чл. 57, ал.2 от ЗЗД (така искова молба, и определение
2406/30.07.2018 г. по гр. дело 2398/2018 г.)
Посоченият
иск е неоснователен по твърдения.
Исковете
по чл. 57 от ЗЗД са функционално свързани с възникване на реституционно
задължение във връзка с исковете за неоснователно обогатяване.
В
решение по гр. д. № 5214/2013 г., IV ГО на ВКС е посочено, че чл. 57, ал. 2 ЗЗД
е общо реституционно правило, намиращо приложение винаги, когато натуралната
реституция на вещ е невъзможна. То урежда широк кръг отношения и позволява
достатъчно широка гама разрешения според наличието на различни обстоятелства,
които не се съдържат в хипотезата на правната норма, но имат значение за обема
на отговорността на обогатилия се, поради получаването на нещо без основание
или с оглед на неосъществено или отпаднало основание. Отнасянето му към
различните случаи, следва да държи сметка за вида на сделката, довела до
задължение за реституция, за предмета на получената имуществена облага, за
причините, поради които полученото е без основание и за добросъвестността или
недобросъвестността на отговорното по чл. 57, ал. 2 ЗЗД лице. Съгласно решение
№ 98/10.05.2018 г. по гр. д. № 3722/2017 г., IV г. о. на ВКС различният обем на
отговорността по чл. 57, ал. 2 ЗЗД на обогатилия се, когато вещта е погинала,
изразходвана или отчуждена, е в зависимост от добросъвестността му -
недобросъвестният получател дължи действителната равностойност на вещта (или
получената цена, ако е по-висока), а добросъвестният - онова, от което се е
възползвал, с изключение на плодовете. Получилият нещо недължимо дължи връщане
на даденото с лихвите (плодовете) от получаването на поканата или предявяването
на иска, защото се предполага, че преди това е бил добросъвестен.
Недобросъвестността не се предполага, но ако бъде доказано наличието й към
определен момент, получателят ще дължи лихвата (плодовете) от този предходен
момент. (обобщени в решение № 38 от 04.06.2019 г. по гр. д. № 498/2018 г.,
ГК,ІІІ ГО на ВКС).
В
настоящата хипотеза, ищецът не доказа твърдението си, че ответникът му дължи
връщане на процесния багер, респ., че тъй като не може да се върне, защото се е
разпоредил с него, му дължи равностойността. Както бе посочено и по-горе, по
делото е прието, че багерът е бил предоставен на ищеца като лизингополучател в
изпълнение на задължението на лизингодателя по договора за финансов лизинг от
16.05.2008 година. Не се твърди и не се доказва да е върнат от
лизингополучателя на лизингодателя. Остана неустановено на какво основание
ищецът претендира претендира предаване/връщане на багера.
С
оглед отхвърляне на втория евентуален иск, следва да се разгледа третия
предявен евентуален иск.
IV. Иск за сумата от 171 108,55 лева
– стойността на заплатени лизингови вноски, като сума, с която ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца, който се е обеднял, поради неизпълнение на
задължението на ответника да предостави лизинговата вещ за ползване или да
сключи договор за прехвърляне на собствеността на вещта, в резултат на което
договорът е развален, като дадени без правно основание – иск по чл. 55, ал.1, предл.
1 от ЗЗД (така искова молба, и определение 2406/30.07.2018 г. по гр. дело
2398/2018 г.)
Исковата
претенция е неоснователна по твърдения.
Исковите
суми –първоначална вноска, периодични лизингови вноски, лихви,такси са дадени
на валидно правно основание – договор за финансов лизинг от 16.05.2008 г. и
споразумение от 26.04.2011 година. Прие се по делото пълно изпълнение на
договорното задължение на лизингодателя да предостави лизинговата вещ за ползване
на лизингоплучателя.
По
делото не се твърди нищожност на това основание – договорът за лизинг и
споразумението от 26.04.2011 г., което би било основание за връщането на
даденото по лизинговия договор като дадено без основание. Изложените аргументи
в исковата молба и молбата - уточнение сочат на твърдения за неизпълнение на
договорни задължения, а не на дадено без основание. Не се доказа твърдяното
развалена на договор за лизинг и споразумение от 26.04.2011 година.
С
оглед отхвърляне на третия евентуален иск, следва да се разгледа четвъртия
предявен евентуален иск.
V. Иск за сумата от 162 815,85 лева
– вредите, претърпени от ищеца поради разваляне на договора за финансов лизинг
и инкорпорирания в същия предварителен договор за покупко – продажба – иск по
чл. 88,ал.1, предл. 2 от ЗЗД
Касае
се за иск за вреди в резултат на разваляне на процесния договор за финансов
лизинг, вкл. и инкорпорирания в него предварителен договор за покупко-
продажба.
По
изложените по-горе съображения, доколкото не се доказа по делото, че за ищеца
като лизингополучател е възникнало правото да развали договора за финансов
лизинг и същият не е развален с исковата молба - възможност, която съдебната
практика допуска, искът е неоснователен като недоказан.
За
пълнота следва да се отбележи, че дори и да бе развален договора, искът би бил
основателен само частично, като
се отчете, че
развалянето би имало действие ex
nunc, както
и че платените суми за периодичните лизингови вноски не са вреди за
лизингополучателя, а са платени за предоставеното ползване на лизинговата вещ,
доколкото отношенията между страните не се уреждат само от предварителен
договор за покупко-продажба, а от договор за финансов лизинг, с опция за
изкупуване.
Относно
разноските:
С
оглед този изход на делото, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 400 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.т.
ЕООД, ЕИК********,съдебен адрес: *** ********,офис 8,адв.В.Ц. срещу Л.Ф. ЕАД,
ЕИК *******,съдебен адрес: ***, адв. Щ.Н. иск по чл. 55,ал.1,предл. 2 от ЗЗД за
сумата от 171 108,55 лева – претенция за връщане на дадените по договор за
лизинг 03796-001/16.05.2008 г. и споразумение от 26.04.2011 г. лизингови
вноски, такси, лихви поради даването им на неосъществено основание –
несключване на договор за прехвърляне на собствеността върху лизинговата вещ, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.т.
ЕООД, ЕИК********,съдебен адрес: *** ********,офис 8,адв.В.Ц. срещу Л.Ф. ЕАД,
ЕИК *******,съдебен адрес: ***,адв. Щ.Н. иск с правно основание чл. 55, ал.1, т.
3 от ЗЗД – за сумата от 171 108,55 лева като платена на отпаднало основание – поради разваляне на договор за финансов
лизинг договор за лизинг 03796-001/16.05.2008 г. и споразумение от 26.04.2011
г. и инкорпорирания в договора предварителен договор за покупко-продажба, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.т.
ЕООД, ЕИК********,съдебен адрес: *** ********,офис 8, адв.В.Ц. срещу Л.Ф. ЕАД,
ЕИК *******,съдебен адрес: ***,адв. Щ.Н. иск с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД за сумата от 171 108,55 лева - действителната стойност или получената цена
за багер CATERPILLAR,
модел M318C,
номер на рама ВСZ00329.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.т.
ЕООД, ЕИК********,съдебен адрес: *** ********,офис 8,адв.В.Ц. срещу Л.Ф. ЕАД,
ЕИК *******,съдебен адрес: ***,адв. Щ.Н. иск по чл. 55,ал.1,предл. 1 от ЗЗД за
сумата от 171 108,55 лева – стойността на заплатени лизингови вноски по договор
за лизинг 03796-001/16.05.2008 г. и споразумение от 26.04.2011 година, като
дадени без основание, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.т.
ЕООД, ЕИК********,съдебен адрес: *** ********,офис 8,адв.В.Ц. срещу Л.Ф. ЕАД,
ЕИК *******,съдебен адрес: ***,адв. Щ.Н. иск по чл. 88,ал.1, предл. 2 от ЗЗД за
сумата от 162 815,85 лева – обезщетение за вреди, претърпени от ищеца поради
разваляне на договор за финансов лизинг договор за лизинг 03796-001/16.05.2008
г. и споразумение от 26.04.2011 г. и инкорпорирания в договора предварителен
договор за покупко – продажба, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.т. ЕООД, ЕИК********,съдебен
адрес: *** ********,офис 8,адв.В.Ц. да заплати на Л.Ф. ЕАД, ЕИК *******,съдебен
адрес: ***,адв. Щ.Н. на основание чл. 78,ал.3 от ГПК сумата от 450лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: