Р Е
Ш Е Н И Е
№….………./.……..04.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Мая Петрова, като разгледа
докладваното от съдията, търговско дело №1324 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от И.И.Д., с ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв.А.С., с адрес ***, против “ЗД Бул Инс“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джейс Баучер“
№87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов,
действащи чрез адв.А.И., с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане
на ответника да заплати на ищцата, сумата от 100000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди-физическа и психическа травми,
причинени при ПТП настъпило на 16.04.2018г., в гр.В, на ул.“Ф Ж К“ №*, в
резултат от удар и притискане към бетонна стена от самостоятелно потеглил л.а.“П
Б, с рег.№* **** **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на отказа на застрахователя да заплати обезщетение-05.08.2018г. до
окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 16.04.2018г., в гр.В, на ул.“Ф Ж К“ №*,
е настъпило ПТП, при което е увредена ищцата. Твърди се, че ищцата като
пешеходец, била ударена и притисната към бетонна стена от внезапно
самостоятелно потеглил л.а.“П Б, с рег.№* **** **. Поддържа се, че към датата
на настъпване на произшествието, горепосочения автомобил е бил застрахован по
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в Полица
№**/**/************. Твърди се, че резултат от въпросното ПТП на ищцата са
нанесени, следните телесни увреди: травматичен шок, счупване на тялото на
тибията в ляво, счупване на тибията в дисталната част в дясно, счупване на
горния и долния клон на пубиса двустранно, счупване на сакрума, счупване на
тялото на пети лумбален прешлен. Сочи се, че след инцидента ищцата е хоспитализирана по спешност в МБАЛ
“Света Анна-Варна“ АД-гр.Варна, в отделение за анестезия и интензивно лечение,
където е лекувана до 19.04.2018г. Твърди се, че на посочената дата ищцата е
преместена в клиниката по Ортопедия и травматология на МБАЛ “Света Анна-Варна“
АД-гр.Варна, където ѝ е извършена операция под обща анестезия, на тибия и
фибула. Поддържа се, че уврежданията на ищцата в областта на таза и лумбалния
прешлен, са довели до обездвижването ѝ за продължителен период от време,
както и че възстановяването ѝ от получената физическа и психическа травма
продължава и към момента. Твърди се, че предстои дълго и скъпо възстановяване,
което да облекчи частично сегашното положение на ищцата. Сочи се, че по време
на лечението и рехабилитацията, ищцата не е могла да упражнява трудовите си
задължения, което е довело до намаляване на доходите ѝ, съответно до
затруднение за нея и семейството ѝ. Твърди се, че силният стрес от
настъпилото ПТП, съчетан с телесните увреди, са причинили на ищцата значителни
по интензитет болки и страдания. Твърди се, че телесните увреждания в областта
на таза и гръбначните прешлени, са предпоставка за развитието на допълнителни
заболявания, като наред с това са изключително опасни за детеродните
способности на едно младо момиче. Поддържа се, че автомобила, с рег.№* **** **,
който е причинил процесното ПТП е застрахован при ответника по застраховка
“Гражданска отговорност“. Сочи се, че ищцата предявила искане за определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното дружество, като и към
настоящия момент, въпреки изтеклите срокове по КЗ, такова не е изплатено от
застрахователя, което дава основание за предявяване на претенция за определяне на обезщетение по съдебен ред.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от
ответника, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Оспорва се
наличието на елементите от фактическия състав на непозволено увреждане, като се
поддържа, че не са представени доказателства за причинен деликт от водача М.В..
В условията на евентуалност се твърди наличие на случайно деяние, както и че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Твърди се, че
ищцата не е пресичала на обозначено за целта място, а дори и да е, то не е
направила необходимото да избегне удара, въпреки че е имала възможност за това.
Твърди се, че ищцата не се е съобразила с посоката и скоростта на
приближаващото я МПС и не е изпълнила задълженията си по чл.113 от ЗДП, като се
е поставила в повишен риск спрямо нормалния. На следващо място се поддържа
становище за прекомерност на претенцията, която не съответства на икономическата
конюнктура и вредата. Поддържа се, че в съответствие с описаните травми в
представената от ищцата медицинска документация, справедливия размер на
обезщетението е около 50000лв., без да се отчита наличието на съпричиняване.
С подадената допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и
доводите на ответника изложени в отговора на исковата молба. Сочи се, че в хода
на съдебното дирене ще бъдат събрани доказателства за противоправно поведение
на водача на л.а.“П Б“, с рег.№* **** **, съответно за отговорността на
собственика на процесния автомобил. Поддържа се, че отговорността
застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ покрива имуществени и
неимуществени вреди причинени от собствениците и ползвателите на застрахованите
превозни средства. Поддържа се, че ако претърпените от ищцата вреди, не се
дължат на виновното поведение на водача на процесното МПС, а на недостатъци и
неизправности по процесния автомобил, то ответното дружество отново ще носи
отговорност в пълен обем, произтичаща от отговорността на собственика на л.а.“П
Б“, с рег.№* **** **. Уточнява се, че към момента на процесното ПТП, ищцата не
е пресичала платно за движение на автомобили, а се е движела по разрешено за
пешеходци междублоково пространство. Поддържа се, че с оглед претърпените от
ищцата множество и тежки увреждания, и механизмът на получаването им, размера
на претенцията за неимуществени вреди, не е прекомерен.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощникът си, поддържа предявените
искове и моли за тяхното уважаване и присъждане на деловодни разноски.
Ответникът, чрез процесуалният си представител,
оспорва предявеният иск и поддържа възраженията си. Претендира деловодни
разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и
в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено
от фактическа страна, следното:
От представения препис от справка в Гаранционен фонд, се установява, че
към 16.04.2018г.-датата на процесното ПТП между собственика на л.а.“П Б“, с рег.№*
**** ** и ответното дружество е съществувало валидно облигационно
правоотношение по Застрахователна полица №**/**/************ за застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно посоченият лек автомобил.
Установява се от приетия по делото препис от КонстатИ.н протокол за ПТП
с пострадали лица №778 от 16.04.2018г., съставен от служител на ОД на
МВР-гр.Варна, че на посочената дата около 14.30 часа, в гр.В, на ул.“Ф Ж К“ №*,
е настъпило ПТП, при което л.а.“П Б, с рег.№* **** **, е самопотеглило и е
ударило и притиснало ищцата към бетонна стена на павилион разположен на ул.“Д-р
Пискюлиев“ №78-79.
От съдържанието на приетите по делото препис от Епикризи, изготвени от
лекари от Отделение по анестезиология и интензивно лечение /ОАИЛ/ и от Клиника
по ортопедия и травматология /КОТ/ при МБАЛ “Света Анна-Варна“ АД-гр.Варна, се
установява, че след гореописания инцидент, ищцата е хоспитализирана в ОАИЛ,
където са и проведени множество изследвания и е лекувана до 19.04.2018г., с
поставена окончателна диагноза: травматичен шок, счупване на тялото на тибията
в ляво, счупване на тибията в дисталната част в дясно, счупване на горния и
долния клон на пубиса двустранно, счупване на сакрума, счупване на тялото на
пети лумбален прешлен. На 19.04.2018г. ищцата е преместена в КОТ, където на
20.04.2018г. е извършена оперативна интервенция под обща анестезия, за открито
наместване и фиксация, чрез винтове на подбедрицата /тибия и фибула/.
Предписанията за последващо лечение са 45 дни постелен режим и придвижване с
помощни средства.
Видно е от представения препис от Искане за плащане на застрахователно
обезщетение вх.№ОУ-284309 от 04.05.2018г., че ищцата е предявила пред ответното
дружество, претенция за заплащане на обезщетение в размер на 100000лв., за
претърпените неимуществени вреди-болки и страдания, в резултата от процесното
ПТП.
От представените по делото препис от 4 бр. Болнични листи издадени от
ДКЦ “Св.Марина“ ЕООД-гр.Варна, се установява, че поради получените увреждания
при процесното ПТП, ищцата е ползвала отпуск за времена неработоспособност през
периода от 19.04.2018г. до 28.08.2018г.
От заключението на назначената СМЕ, което е изготвено от вещото лице на
база медицинска документация и извършен преглед на пострадалата, и което се
цени от съда като компетентно дадено и неоспорени от страните, се установява,
че в резултат от процесния
инцидент ищцата е получила, следните травми: -Счупване на лявата дъга на пети
лумбален прешлен и дясната дъга на първи сакрален прешлен; -Многофрагментно
счупване на дясното крило на сакрума; -Счупване на горна и долна дъга на двете
пубисни кости; -Счупване на лява тибия и -Счупване на вътрешния малеол на дясна
глезенна става. Установява се, че е проведено болнично лечение в Отделение за
интензивно лечение и реанимация на МБАЛ “Света Анна“, с цел предотвратяване на
травматичен шок, поради обширността на травматичните увреждания. След
стабилизиране на състоянието на пострадалата, лечението е продължило в Клиника
по ортопедия и травматология, където е извършена операция, при която счупените
кости са съединени с метал-лява тибия с заключващ пирон и молеола с два винта.
Счупването на таза, не води до проблеми при зачеване и
износването на плода, но прави
ригиден тазовия пръстен, респективно почти невъзможно раждането по естествен
път, като е препоръчително това да стане с Цезарово сечение. Установява се още,
че към настоящия момент лечението не е завършило, тъй като предстои операция за
отстраняване на метала и провеждане на курс рехабилитация за възстановяване
обема на движенията в дясна глезенна и лява колянна стави. Не
по-рано от шест месеца след изваждане на пирона и провеждане на рехабилитация,
ще се установи дали ще е налице дефицит при движение на увредените крайници и
колко траен ще е той. При извършения
преглед, вещото лице е констатирало, че по време на ходене от пострадалата, е
налице леко накуцване с левия крак. Налице е и изкривяване на гръбначния
стълб-ляво конвексна сколиоза в лумбалния отдел на гръбначния стълб и болезнено
ограничени движения в лумбалния отдел на гръбначния стълб. В областта на
тибиялния малеол на дясната глезенна става, е видим спокоен оператИ.н белег,
като движението на стъпалото на нагоре е ограничено, като това не се отразява
съществено на ходенето, но затруднява бягането. По предното лице на лява
колянна става и в глезенната област са ясно видими спокойни оперативни белези.
Движенията са в намален обем, като коляното не може да се изправи напълно,
което скъсява проекционно крайника и е причина за накуцването.
Установява се от приетото по делото заключение на САТЕ, което се
кредитира от съдът, като компетентно дадено и неоспорено от страните, че
процесното ПТП е настъпило, тъй като водача на автомобила “П Б“ с ДК №* **** **,
след спирането на превозното средство, не го е осигурил срещу самопотегляне. В
резултата от това МПС самопотегля и при движение с ниска скорост блъска и
притиска към стената на павилион преминаващата ищца. Според вещото лице от
техническа гледна точка самопотегляне при включена предавка за заден ход и
задействана паркинг спирачка, е невъзможно при наклон от 3 %, какъвто е този на
пътния участък където е настъпил инцидента, особено като се вземе в предвид, че
в протокола за оглед на местопроизшествие, е отбелязана констатация, че спирачната
и кормилната системи са в изправност. Ищцата като пешеходка при преминаването
пред автомобила, е имала видимост, но не е забелязала, че потеглящото към нея
МПС, е без водач и не го е възприела като опасност, респективно не е могла да
избегне удара. В о.с.з. вещото лице уточнява, че мястото на инцидента,
представлява улица с ограничено предназначение или алея, която се ползва и от
пешеходци и от пътни превозни средства. Няма изграден тротоар, като на бордюра
директно са изградени павилиони от страна на булеварда. Пострадалата се е
движила в най-лявата част на платното в нейната посока на движение.
В показанията си свидетелката М. И. А. /майка на ищцата/ сочи, че
непосредствено след инцидента, е получила телефонно позвъняване от колежка на
дъщеря ѝ, като по време на разговора чула гласът на дъщеря си, която
плачела и викала “Майко, къде си? Боли!“. Сочи, че незабавно се отправила към
пострадалата, която била настанена в шокова зала. При пристигане в болничното
заведение свидетелката видяла, че пострадалата е пожълтяла, бяла, ледена, гледала в една точка и не можела да говори.
Сочи, че били направени рентгенови снимки на краката на пострадала, от които се
установило счупване на крайниците, което наложило тяхното обездвижване, чрез
гипсиране. В последствие, по време движение с количка, въпреки имобилизацията
на крайниците, пострадалата изпитала силни болки, поради което били направени
допълнителни рентгенови снимки, от които се установило счупване на таза, а по
късно и на прешлените на гръбначния стълб и на срамната кост. Пострадалата била
настанена в реанимация, където престояла до извършване на оперативната
интервенция за фиксиране на счупванията. Свидетелката сочи, че е била с
пострадалата по време на целият ѝ престой в болницата, който продължил
около двадесет и няколко дни. През следващите 4 месеца, от изписване от
болницата, пострадалата била изцяло на легло, тъй като поради счупването на
таза трябвало да лежи и да не мърда. През този 4 месечен период, пострадалата
изпаднала в депресия, станала раздразнителна и избухлива. Когато била оставяна
сама, пострадалата започвала да хвърля заобикалящите я предмети по вратата на
стаята, тъй като и било трудно да понесе факта, че е на легло. По думите на
свидетелката, пострадалата често повтаряла “Аз съм инвалид. Защо не умрях!“,
като понастоящем все още е нестабилна психически. Изпитва страх при движение,
непрекъсната се оглежда и стряска, отказва да пътува с лек автомобил. Към
настоящия момент ищцата продължава да има трудности в движението на долните
крайници-куца и изпитва болки, не може да стои дълго време права. Изпитва болки
в тазът, които не се влияят от положението на тялото-седнала или права.
Понастоящем ищцата се е върнала на работа, но има дни, в които се налага да я
освобождават, защото изпитва силни болки. Скоро се наложило посещение на
спешното отделение, тъй като ищцата получила схващане на цялото тяло. В момента
не провежда специално лечение, приема само болкоуспокояващи и то когато изпитва
силни болки, тъй като се опасява да не привикне към медикаментите.
Свидетеля М.К.В., в показанията си, сочи, че към момента на процесния
инцидент, е извършвал доставка на стоки, като след паркиране на процесното
превозното средство, изключил двигателя, включил предавката за задна скорост и
задействал ръчната спирачка. Сочи, че на третия или четвърти курс по принасяне
на стоките, в момент когато се намирал в задната товарна част на МПС, усетил,
че микробусът се разтресъл и започнал да се движи на импулси. Сочи, че
предприел действия да спре движението, тъй като пред буса имало момиче-ищцата,
но не съумял, при което бусът я затиснал към стената на магазин за телефони.
След удара, свидетеля изместил автомобил и предприел действия за оказване на
помощ на пострадалата, която се оплакала, че я болят и двата крака. Сочи, че
личало, че пострадалата изпитва силни болки, като дори започнала да
пребледнява. В последствие на мястото на инцидента пристигнала линейката, като
медиците шинирали двата краката на ищцата и я откарали в болница. По думите на
свидетеля, същия е посещавал пострадала ежедневно и е наблюдавал, че те изпитва
постоянни болки. Според свидетеля мястото на инцидента е зона за движение на
автомобили и на пешеходци.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви
пряк иск срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на
причинителя на вредата. Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ
застрахователят по договора за застраховка “Гражданска отговорност“ се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекият иск срещу
застрахователя, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между увредилото го лице и ответника; настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования;
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и вида и размера
на претърпените вреди.
По делото липсва спор и от представената справка в Гаранционен фонд, се
установи, че към датата на процесното ПТП по отношение на л.а.“П Б, с рег.№*
**** **, е имало действаща застраховка ”Гражданска отговорност”, сключена с
ответника, като водача на застрахования автомобил е ползвал същия
на законно основание.
От обсъдените по-горе протокол за ПТП и заключения на САТЕ, и СМЕ, се
налага еднозначния извод, че процесния инцидент е настъпил в резултат от
поведението на водача на л.а.“П Б, с рег.№* **** **, който е паркирал и
напуснал превозното средство, без да вземе мерки, то да не може да потегли
само. В случая поведението на водача на процесния автомобил, следва да се
квалифицира като противоправно, тъй като същия в нарушение на установените
правила за движение по пътищата визирани в чл.96 от ЗДв.П, е паркирал
автомобила, без да предприеме мерки той да не може да се прИ.де в движение и да
потегли сам. В следствие от самостоятелно движение на автомобила по пътното
платно, което е с низходящ наклон от около 3 %, е последвал удар и притискане
на ищцата към стена на сграда-магазин, при което същата получила множество
телесни увреждания.
В тази връзка съдът намира възражението на ответника за наличие на
случайно деяние /събитие/, за неоснователно. Доказателства, които да изключат
вината на водача, която според установената в чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима
презумпция, се предполага до доказване на противното, не се събраха. Напротив
според отразяванията в неоспореният протокол за ПТП, които има характер на
официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща доказателствена
сила, спирачната и кормилната уредба на превозното средство са били изправни.
Ето защо единствената възможна причина за настъпване на ПТП, е гореописаното
поведение на водача.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че рискът при
застраховката “Гражданска отговорност“, включва не само опасността от
възникване на санкционно задължение за поправяне на вредите, причинени от
виновно и противоправно деяние по смисъла на чл.45 от ЗЗД, но и обективната
отговорност по чл.49 и чл.50 от ЗЗД. Покритият застрахователен риск, е свързан
не само с личното виновно поведение на застрахования, но обхваща и случаите,
когато в качеството си на собственик на вещ, застрахованият отговаря за вредите
причинени от нея на трети лица.
С оглед гореизложеното съдът намира, че в случая са налице елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на лицето ползващо се от клаузите на
застраховка ”ГО”, а именно извършено от същото виновно противоправно деяние, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат-увреждане на здравето на ищцата в
резултат от настъпилото на пътнотранспортно произшествие.
Относно определянето на размера на обезщетението при съблюдаване на
критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са:
видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на
пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на
провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията,
претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на
лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни
явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както
при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения и
общественото му положение; налице ли е намалена трудоспособност и др.
По несъмнен начин от представената по делото медицинска документация,
заключението на вещото лице по назначената СМЕ и показанията на свидетелите А.
и В., който се ценят от съдът при условията на чл.172 от ГПК, но като
кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства, се установи, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания и негативни психически
изживявания, вследствие на получените при процесното ПТП множество травми: -счупване на лявата дъга на пети
лумбален прешлен и дясната дъга на първи сакрален прешлен; -многофрагментно
счупване на дясното крило на сакрума; -счупване на горна и долна дъга на двете
пубисни кости; -счупване на лява тибия и -счупване на вътрешния малеол на дясна
глезенна става. Установи се още, че
физическите и психически увреждания на ищцата се намират в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. За
дигностициране и лечението на травмите, пострадалата е извършила множество
прегледи и изследвания, претърпяла оперативна интервенция, при която счупените кости са
съединени с метал-лява тибия с заключващ пирон и молеола с два винта, като предстой нова такава за премахване на металните
импланти фиксиращи част от счупванията. Травмата в областта на таза, е наложила
обездвижване на ищцата за период от около четири месеца, който същата е прекара
на легло. Наред с това тази травма обуславя невъзможност пострадалата да роди
по естествен начин. Понастоящем една година след инцидента у пострадалата, е
налице накуцване с левия
крак, изкривяване на гръбначния стълб и болезнено ограничени движения в
лумбалния отдел на гръбначния стълб. Движението на дясното стъпало нагоре е
ограничено, което затруднява бягането, движенията на лява колянна става и в
глезенната област са в намален обем, коляното не може да се изправи напълно,
което скъсява проекционно крайника и е причина за накуцването. За преодоляване на последиците и дефицита в движенията на
долните крайници, предстои рехабилитация за срок от шест месеца, като изцяло
положителният изход не е сигурен. Установеният период на трайна
принудителна безработица, е над четири месеца, след което често се е налагало
ищцата да отсъства от работа по здравословни причини. Изложеното води до
извода, че физическите травми са с трайни последици,
като периода, през който са търпени, предизвиканите от тях интензивни болки, е
продължителен.
На следващо място претърпеният от ищцата стрес,
в резултат от процесното ПТП, се характеризира с относително висока степен на
интензивност и трайност във времето. Пострадалата е преминала през остра
стресова реакция, последвана от депресивни състояния по време на лечението на
физическите травми. Гласните доказателства съдържат данни за възникнала
специфична фобия у ищцата, свързана с притеснения при участие в уличното
движение и нежелания да пътува с лек автомобил. В заключение усложненото
здравословно състояние на ищцата, е рефлектирало силно негативно върху
психичното ѝ състояние.
По изложените съображения, като съобрази възрастта на ищцата, броя и
вида на уврежданията и периода, през който същите са предизвиквали негативни
психически и физически преживявания, както и предстоящите такива по повод
довършване на лечението, съдът счита, че за репариране на претърпените
неимуществени вреди, е необходима сумата от 80000лв.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредата от пострадалата,
се явява неоснователно. За да е налице съпричиняване, е необходимо наличието на
пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие,
но всякога поведението трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква стенен. По делото не се
установи ищцата да е имала противоправно поведение, доколкото видно от данните
по делото и по-конкретно от заключението на САТЕ, същата се движила според
изискванията на чл.108, ал.2 от ЗДв.П, предвид липсата на изграден тротоар на
ул.“Ж.Кюри“, в най-лявата част на пътното платно. Ето защо поведението на
пострадалата, не само не е в нарушение на закона, но и според
обстоятелства-почти безшумно придвижване на автомобил, с неработещ двигател и
без шофьор, същата не е имала възможност и време да възприеме реално и
своевременно заплахата и да предотврати удара, то не е довело до настъпване на
вредоносния резултат в каквато ѝ да е била степен.
Ето защо не е налице основание за редуциране на определеното по-горе
обезщетение, респективно претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, е основателна до размера от 80000лв., като за разликата до
претендираните 100000лв., следва да се отхвърли.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД застрахователя дължи мораторна лихва
върху обезщетението, считано от момента, в който е изпаднал в забава. На 04.05.2018г.
ищцата е предявила пред застрахователя искане за заплащане на обезщетение по
реда на чл.380 от КЗ, като няма данни за произнасяне по претенцията от страна
на втория. Визирания в чл.436, ал.1 от КЗ максимален срок за произнасяне от
страна на застрахователя, е три месеца, след предявяване на претенцията, като
твърдения или доказателства за такова не са ангажирани. Поради което в случая е
налице мълчалив отказ, съответно
ответника е изпаднал в забава, считано от изтичане на тримесечният срок
или 05.08.2018г., респективно следва да се уважи искането на ищцата за
присъждане на законната лихва върху главницата от посочената дата.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
ищцата се дължат деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, като в
случая такива от нейна страна не са направени, тъй като е освободена от
заплащането им на основание чл.82, ал.2 от ГПК. Процесуалния представител на
ищеца, обаче е направил искане за присъждане на възнаграждение на основание чл.38,
ал.2 от ЗА във вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА, като условията за това са
налице. Ето защо в полза на адв.А.С., следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна защита на ищцата по делото, чиито
размер съобразно уважения размер на иска и изчислен по реда на НМРАВ възлиза на
2930лв. Във връзка с освобождаването на ищцата от държавни такси и на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да плати дължимата за
производството държавна такса чиито размер възлиза на 3200лв. и направените
разходи от бюджета на съда в размер на 500лв., или общо сумата от 3700лв. На
основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. На
основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника, следва да се присъдят
деловодни разноски съобразно доказателствата за направени такова и съразмерно с
отхвърлената част от иска, чиито размер изчислен по посоченият начин възлиза на
840лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “ЗД Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джейс Баучер“ №87, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов,
да заплати на И.И.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 80000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди-болки и страдания от физически травми и негативни
психически изживявания, причинени от ПТП настъпило на 16.04.2018г., в гр.В, на
ул.“Ф Ж К“ №*, в резултат от удар и притискане към бетонна стена от
самостоятелно потеглил по вина на водача л.а.“П Б, с рег.№* **** **, който е
застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“,
с Полица №**/**/************., ведно със
законната лихва върху главницата, считано
от датата на отказа на застрахователя да заплати обезщетение-05.08.2018г. до окончателното ѝ
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата над 80000лв.
до претендираните 100000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество
“ОЗК-Застраховане“ АД, с
ЕИК *********, със седалище адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7,
ет.5, представлявано от А. Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, да заплати на адв.А.С., с адрес ***, адвокатско
възнаграждение в размер на 2930лв., за осъществено безплатно
представителство на И.И.Д., с ЕГН **********, на основание чл.38, ал.2 от ЗА
вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА.
ОСЪЖДА “ЗД Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джейс Баучер“ №87, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд Варна, сумата от 3700лв., от която
3200лв.-дължимата държавна такса за производството и 500лв.-заплатено от
бюджета възнаграждение на вещи лица, и
сумата от 5лв. за служебно издаване на ИЛ.
ОСЪЖДА И.И.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “ЗД Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джейс Баучер“ №87, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, сумата от 840лв., представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред АпелатИ.н съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: