РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският
районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Ралица Русева
При секретаря Дарина Илиева и в присъствието на
прокурора……., като разгледа докладваното от съдията АНД № 121
по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е
жалба от С.Н.И. ***, против Наказателно постановление № 18-
1085- 003594 от 12.12.2018 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което за
административно нарушение по чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.1
т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 150
лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата не се ангажира със
становище по същество.
Русенска
районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:
На 25.09.2018 г. лицето И.Т.от гр.Русе се жалил за това, че на
същата дата, около 09.30 часа, пътувайки между гр.Бяла и гр.Борово с автомобила
си- „Фиат Пунто с рег. № Р 7351 ВТ, бил принуден да напусне платното за
движение от друг водач, управляващ надлежно обозначен полицейски
автомобил.Лицето посочило, че последвало до гр.Бяла въпросното превозно
средство, разговарял с водача му- жалбоподателя И., като по повод на заявеното
оплакване, започнала проверка от Сектор ПП ОДМВР Русе, налице ли е извършено
нарушение.При тази проверка св.С.С.- служител на Сектор ПП ОДМВР Русе приел за
установено, че е извършено нарушение по чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП, тъй като
жалбоподателят при извършване на маневра „изпреварване”, навлязъл с
управлявания от него автомобил в лентата за насрещно движение и така създал
пречка за движещото се по нея превозно средство- л.а. „Фиат Пунто” с рег. № Р
2882 АМ, като принудил водача му да
напусне пътното платно и да спре.По тази констатация бил съставен АУАН №
18- 1085- 003594 от 03.12.2018 г. В акта е посочено и нарушение по чл.100 ал.1
т.1 от ЗДвП.При предявяването му,
соченото като нарушител лице вписало възражения, че не е извършвало описаната
маневра.Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с
което е наложено административно наказание за вмененото нарушение по чл.42 ал.2
т.2 от ЗДвП, а по отношение на нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП
производството било прекратено на основание чл.54 от ЗАНН.Пред въззивния съд
жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушение на правилата за движение,
като не отрича да е настъпила ситуация с напускане на платното за движение от
страна на другия водач, но твърди, че това се случило по негова вина, тъй като
той по неясни причини свил рязко и така бил принуден да напусне платното.
Изложеното съдът приема за установено
от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН
№ 18- 1085- 003594 от 03.12.2018 г., справка относно извършена проверка по
сигнал, справка за нарушител, заявление/сигнал от И. Т., обяснение от И. Т.,
фотоалбум.Приетите за установени факти се доказват и от показанията на св.С.С.,
които следва да бъдат кредитирани изцяло като последователни.Фактически този
свидетел, в рамките на проведеното въззивно производство пояснява как е
извършена проверката, чиито подробни констатации е изложил в изготвената
справка.
Жалбата е допустима, като изхождаща от
лице с процесуална легитимация.По същество същата се явява неоснователна.
На първо място, в производството по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения.Съставеният акт за
нарушение и издаденото наказателно постановление притежават всички изискуеми от
закона реквизити и са постановени при спазване на процесуалните правила.
Извършването на нарушението е правилно
установено и доказано.Следва да се съобрази факта, че е налице редовно съставен
акт за нарушение, който се ползва с презумптивна доказателствена сила относно
отразените констатации.Съдът намира, че при наличие на спорни обстоятелства, е
извършено разследване с всички възможни способи, като не са събрани
доказателства, опровергаващи констатациите в акта.
Според разпоредбата на чл.42 ал.2 т.2
от ЗДвП, водачът на МПС, предприемащ изпреварване, е длъжен при навлизане в
пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или
пречка за превозните средства, движещи се по нея. Самият факт, че другият
водач е бил принуден да напусне пътното
платно /очевидно поради липса на място/ за управляваното от него превозно
средство, доказва, че е създадена пречка за движението му и е била налице
опасност.Тезата на жалбоподателя И., че Т. в следствие на предприета рязко
маневра, за която няма обяснение, напуснал платното за движение, не е логична и
не може да бъде възприета, доколкото на първо място не е доказано наличието на
каквато и да било причина за такава реакция на лицето, управлявало л.а. „Фиат
Пунто”, а на следващо място- самото
поведение на управлявалия полицейския автомобил и преди всичко- спирането след
т.нар. разминаване, сочи на съзнание за възникнала именно при разминаването
конкретна опасност.Косвено доказателство, подкрепящо извода за наличието на
нарушение по чл.42 от ЗДвП е и поведението на водача Т.- свидетел по акта,
непосредствено след инцидента.Същият незабавно последвал управляваната от И.
полицейска кола, като при това и сигнализирал за извършено нарушение на
правилата за движение.Няма установени факти, които да сочат, че Т. е действал
тенденциозно, още повече- водачите изобщо не са контактували помежду си в
района на произшествието. От субективна страна нарушението е извършено
виновно.Във възможностите и задълженията на жалбоподателя е било съобразяването
на поведението му в качеството на водач на МПС с правилата за движение.
Наложеното административно наказание е
правилно и законосъобразно индивидуализирано в хипотезата на чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП, според който текст, който не спазва предписанието на пътните знаци,
пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за
предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е
създадена непосредствена опасност за движението, подлежи на санкциониране с
глоба в размер на 150 лв.Издаденото постановление се явява обосновано и
законосъобразно и в санкционната си част, поради което следва да бъде
потвърдено изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18- 1085- 003594 от
12.12.2018 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което на С.Н.И. с ЕГН **********,***, за административно нарушение по чл.42 ал.2
т.2 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.1 т.5 пр.5 от ЗДвП, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред
Русенски административен съд.
Районен съдия: