Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик,
12.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 08.06.2020 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Ив Ч., като разгледа докладваното от районен
съдия Бишуров АНД № 32/2020
год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Х.С., ЕГН ********** против
НП № Пз-10
от 14.11.2029г. на началника на РДНСК-Пазарджик, с което на основание чл.232 ал.1, т.1 от ЗУТ във вр. с
чл.8, т.1 и чл.22 от Наредба № 2 от
31.07.2003 г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация
на строежите в Република България и минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. /хиляда
лева/.
Релевираните в
жалбата обстоятелства се
свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на
атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и излага съображения за отмяна на НП, с
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по жалбата - АНО, чрез
своя процесуален представител, оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на
НП. Иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
С
обжалваното НП жалбоподателят арх. С.С. е санкциониран за това, че в качеството
си на длъжностно лице - член на държавна приемателна комисия /ДПК/ не е
подписал Протокол за установяване на годността за ползване на строежа /Образец
16/, с което е нарушил чл.8, т.1 от Наредба №2/31.07.2003г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни
срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти
/Наредбата/.
Със
Заповед №РД-19-865/15.07.2019г. началникът на ДНСК, на основание чл. 4, ал.1 от
Наредбата е назначил ДПК за обект: „Консервация и реставрация на покрив и
основи на Храм “Свети Йоан Предтеча“ с. Карабунар“. находящ се в УПИ IV-
църква, кв.49 по плана на с. Карабунар, Общ. Септември, Обл. Пазарджик, като в
състава на комисията е включен и арх. С.С.. Видно от доклад от 14.08.2019г. на
председателя на същата ДПК - инж. Р.И.Р., комисията е приключила дейността си
на 07.08.2019г., като в представения Образец 16 липсва подпис на арх. С..
Същият е бил задължен да се яви на редовно заседание на комисията и да подпише
Образец 16.
Отговорността
на арх. С.С. като член на държавна приемателна комисия е ясно регламентирана в
чл.8, т.1 от Наредбата, т.к. императивно разписва, че „Членовете на ДПК са
длъжни да присъстват на заседанията и да подпишат съставения протокол обр. 16“.
Съгласно
чл.15, ал.1 от Наредбата: „При несъгласие на член на комисията с констатации
или решения, отразени в приемателния протокол обр. 16, той изказва особеното си
мнение, което се отразява в протокола, и го представя на председателя в писмена
форма не по-късно от три работни дни след последното заседание на комисията“.
Несъгласието не освобождава член на комисията от задължението му да се подпише
на Образец 16. В тази връзка и в знак на несъгласие особено мнение от арх. С.
също не било представено пред РДНСК Пазарджик.
Нарушението
е извършено на 07.08.2019г. в с. Карабунар, Общ. Септември, Обл. Пазарджик и
същото е установено от председателя на ДПК, като е констатирана липсата на
подпис от арх. С.С. в Образец 16.
Въз
основа на направените констатации и на основание чл. 36 и следващите от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл.238, ал.2,
т.2 от ЗУТ във връзка с чл. чл.22 и чл.23, ал.1, т. 2 от Наредба 2 /
31.07.2003г. е бил съставен АУАН № Пз-13
/ 19.08.2019г. от служителя на РДНСК – Пазарджик, а именно актосъставителя и
свидетел по настоящото дело М.Х.. Актът е бил съставен в присъствие на
жалбоподателя след надлежна покана за това и явяване от негова страна.
С
оглед на всичко гореизложено АНО направил извод, че със своето бездействие арх.
С.С., в качеството си на длъжностно лице - член на ДПК, нарушавайки
разпоредбата на чл.8, т.1 във връзка с чл.22 от Наредбата е осъществил състава административно-
наказателната разпоредба на чл. 232, ал.1, т.1 от ЗУТ.
По
този повод и във връзка със съставения АУАН, против жалбоподателя било издадено
атакуваното НП, което му било връчено лично на 30.12.2019 година. Жалбата
против НП била подадена чрез АНО на 03.01.2020г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на св. Х. и писмените
доказателства, приложени по делото, на
които съдът дава пълна вяра, т.к. са непротиворечиви и взаимно допълващи се.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е
основателна по следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато драстично процесуално
нарушение от категорията на абсолютните, което е основание за отмяна на
обжалваното НП. То се изразява в това, че в конкретния казус е нарушена
императивната разпоредба на чл. 51, ал.1, б. „в“ от ЗАНН. Тази правна норма императивно
разписва, че не може да участва в разглеждането на
административнонаказателната преписка и в издаването на наказателно
постановление длъжностно лице, което е заинтересувано от изхода на
административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени
отношения, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие.
Цитираното нормативно предписание, наред с другите две хипотези в букви „а“ и „б“ на същата
разпоредба, са израз на предвидените в закона гаранции за защита правата и
законните интереси на гражданите и организациите /чл. 1 от ЗАНН/, същностна
част от които са принципите на законност, обективност и независимост при
изследване на фактите от значение за делото и при оценка на доказателствата,
които ги установяват.
Видно е от обжалваното НП, че същото е издадено от инж. Р.И.Р. в качеството му на началник на РДНС-Пазарджик,
оправомощен със Заповед № РД-13-171/13.06.2019г. на началника на ДНСК.
В същото време обаче се установи категорично, както от
показанията на актосъставителя, така и от отразеното в самото обжалвано НП
/стр.2-ра, абз.2-ри/, че извършването на вмененото административно нарушение е било установено от инж. Р.И.Р., в
качеството му на председател на същата ДПК, чийто член е бил и жалбоподателят.
Категорично доказателство за това е и докладът от 14.08.2019г. /лист 22 от
делото/, който е бил изготвен от инж. Р. като председател на ДПК и в който е
описано извършеното от страна на жалбоподателя и констатирано административно
нарушение. Пак в подкрепа на този факт е и обстоятелството, че именно инж. Р. е
подписал и поканата /лист 21 от делото/ изпратена до жалбоподателя за явяване с
цел съставяне и връчване на АУАН за извършеното административно нарушение.
Всичко това дава основание категорично да се приеме,
че началникът
на РДНС-Пазарджик - инж. Р.И.Р. не е
можел да участва в административнонаказателното производство като административнонаказващ орган, тъй като несъмнено е бил предубеден
по отношение факта на извършване
на нарушението и неговият автор в лицето на
жалбоподателя. Казано с други думи, АНО, бидейки свидетел на извършване и
установяване на нарушението, не е бил
безпристрастен при произнасянето си по преписката, решавайки въпросите по чл.
52 - 54 от ЗАНН. Макар наказващият
орган да не е съставител на АУАН и да не е посочен в него
като свидетел, то
фактът, че е бил очевидец на извършването и
установяването му, сочи че е формирал
предварително вътрешно убеждение, респ. позиция относно фактически положения,
съставляващи предмет на доказване в образуваното производство. Тези
обстоятелства обаче са били несъвместими с
дължимата от наказващия орган обективна и безпристрастна проверка за
законосъобразност и обоснованост на акта по чл. 52, ал.4 от ЗАНН, със
задължението за обективен и независим анализ и оценка на събраните
доказателства, при условията на състезателност на производството. Очевидно е,
че непосредствените възприятия за релевантните факти, непосредствено събраните
на мястото на извършване сведения за нарушеното законово задължение и за
отговорното лице, са формирали у АНО предубеденост при разглеждането и
решаването на казуса, което е изисквало да се отведе от производството като
наказващ орган по реда на чл. 51, ал.2 от ЗАНН на посоченото основание.
Неспазването на посочената разпоредба е съществено нарушение на процесуалните
правила, гарантиращо обективно и безпристрастно произнасяне на преписката, а при
липсата на такава гаранция това е абсолютно основание за отмяна на НП.
При наличието на
това абсолютно основание за отмяна на санкционния акт, то е безпредметно да се
обсъждат останалите доводи на жалбоподателя, наведени от процесуалния му
представител, за незаконосъобразност на обжалваното НП.
При наличие на
основание за отмяна на НП, то искането на процесуалния представител на АНО за
присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение, не може да бъде
удовлетворено.
Относно искането
за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да се каже, че то бе
направено своевременно - в хода на съдебното производство, от страна на
пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид
изхода на делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 от АПК.
От съдържанието
на приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 25.02.2020г.
се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
(триста лева) жалбоподателят С. е заплатил в брой на адвокат Р.В. от ПАК.
При това
положение Дирекция национален строителен контрол - София следва да бъде осъдена
да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни
разноски. Именно в тежест на посочената дирекция следва да бъде възложено
заплащането на разноските, доколкото тя има статут на юридическо лице по
смисъла на чл.221 ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.7 ал.1 от Устройствен правилник на дирекцията за национален
строителен контрол, приет
с ПМС № 127 от 22.05.2019 г., а РДНСК-Пазарджик, чийто представител е
издал обжалваното и отменено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е
структурирано към същата дирекция.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № Пз-10 от 14.11.2029г. на началника на РДНСК-Пазарджик, с
което на С.Х.С., ЕГН **********, на основание чл.232
ал.1, т.1 от ЗУТ във вр. с чл.8, т.1 и чл.22 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. на
МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти, е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. /хиляда
лева/.
ОСЪЖДА Дирекция национален строителен контрол - София да
заплати на С.Х.С., ЕГН ********** разноски в размер на 300 /триста/ лева - адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: