Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260334/28.7.2021г.

гр. Шумен

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и шести юли 2021 година

в публично заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 325/2021г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

Искова молба, от пълномощник на ЗАД “***”, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу ***, с адрес – ***, с посочено правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ, и цена от 3102,59 лева – главница и 945,44 лева лихви.

Ищецът сочи, че на 22.02.2015г., в гр. Шумен, при ПТП, предизвикано от дупка на пътното платно, на лек автомобил “Ауди”, модел „А5“, с ДКН : ***, застрахован в ищцовото дружество, били причинени вреди. На 16.12.2015г. ищецът заплатил на увреденият сумата от 3092,59 лева. Считайки, че се е суброгирал в правата на застрахования, претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 3102,59 лева, в едно със законната лихва, върху главницата от 13.05.2017г., до предявяване на иска /13.05.2020г./ - 945,44 лева и от тогава, до окончателното плащане, и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди изтичане на предвидената в чл. 110 ЗЗД давност.

 

В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецът, чрез представител, поддържат заявеното в исковата молба, а ответникът не изпраща такъв.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

 

Не се спори между страните, че посочения в исковата молба участък от път, от гр. В. Преслав към гр. Карнобат, между с. Златар и гр. Смядово е Републикански път, управляван от ответника. Няма спор и по фактите за съществуване на застрахователен договор за автомобилна застраховка „каско“ и плащането на посочените в исковата молба суми от ищеца на трети лица, по нея. Според показанията на разпитания свидетел, на посочената в исковата молба дата и място е настъпило ПТП, за което причина била дупка в пътното платно, с по голяма дълбочина от множеството други в участъка. Въпреки че автомобила бил управляван с много ниска скорост /под разрешената и съобразена с условията и вида на пътя/, след като излязъл от неравността, бил негоден за управление, поради което бил репатриран със специализиран транспорт до официалния сервиз на марката. Били увредени множество детайли на автомобила в предната му част и окачването. Заключението на САТЕ, сочи че щетите на автомобила възлизат на 3092,59 лева и са в причинна връзка с ПТП, включително и тези, установени при ремонта. От представените документи – л. 39 от ГД № 17296820г., по описа на СРС, е видно че за отстраняване на вредите, ищецът е заплатил сумата от  3092,59 лева. Сторил това изпълнявайки задълженията си по застрахователен договор, за автомобилна застраховка „каско и злополуки“. С регресна покана, получена от ответника на 07.01.2016г., поискал възстановяване на платената сума и ликвидационни разноски – 3102,59 лева, което не било сторено. Исковата молба била предявена пред СРС, по посоченото дело на 13.05.2020г..

Така приетата за установена фактическа обстановка доведе до следните изводи :

За уважаване на предявения регресен иск, е нужно да са налице следните предпоставки – наличие на застрахователен договор; възникване на застрахователно събитие – покрит риск по застрахователният договор; изплащане на застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона; установяване причинителя на вредата и размера на същата; противоправно поведение на причинителя на вредата и причинна връзка между последното и вредите. Приетото за установено от фактическа страна, сочи наличието на всички предпоставки, правейки иска, с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, установен, по основание. Коментираните доказателства установяват, че на посочения участък от републикански път, е имало необозначена неравност на пътното платно, при попадане в която, застрахован в ищцовото дружество автомобил е бил увреден, като увреждането, е в причинна връзка със състоянието на вещ, управлението на която, е възложено на ответника. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закон за пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП републиканските пътища се управляват от ***. Съгласно разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 от ЗП, Агенцията, поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда, както и осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Поддържането на пътищата съгл. т. 14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата. Освен това разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП изисква лицата, които стопанисват пътищата да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. В разпоредбата на § 1, т. 19 от ППЗДвП се сочи, че "препятствие на пътя" е нарушаване цялостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. С оглед собствеността на пътя, цитираните изисквания следва да се осигурят от АПИ, чрез съответните длъжностни лица. Ответникът, не е изпълнил посочените си законови задължения. Наличието на платното, на посочената неравност изключва обратното ответно твърдение. В случая релевантно е, че това бездействие, е в причинна връзка с причинени вреди.  

Неоснователно е ответното възражение за погасяване вземанията с изтичане на предвидената в чл. 110 от ЗЗД давност. Тя, по регресното вземане на застрахователя тече, не от датата на увреждането, а от поканата до ответника, която е получена на 07.01.2016г. от когато до предявяване на иска е изтекъл по кратък от предвидения пет годишен срок.

Поради горното искът се явява основателен за цялата предявена сума от 3102,59 лева.

Основателен е и този за претендираните лихви, за периода от получаване на регресна покана от ответника/30.03.2018г./, до предявяване на иска/13.05.2020г./, за търсената сума – 945,44 лева, съответна на периода 13.05.2017г. – 13.05.2020г., съобразен с разпоредбата на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД.

 

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 495 лева разноски в производството – 175 лева държавна такса, 200 лева възнаграждение за вещо лице, 20 лева депозит за свидетел и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ***, с адрес – ***, да заплати на ЗАД “***”, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 4048,03 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, по застрахователен договор по полица № 440961/08.05.2014г., в размер на 3102,59 лева и законна лихва върху главницата от 3102,59 лева, за периода от 13.05.2017г. до 13.05.2020г., в размер на 945,44 лева, в едно със законната лихва, върху главницата от 3102,59 лева, считано от 13.05.2020г., до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА ***, с адрес – ***, да заплати на ЗАД “***”, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 495 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: