№ 1215
гр. София, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000500857 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 27 от 03.12.2020 г., постановено по гр.д. № 382/2020 г. от
Окръжен съд Видин, ответникът – МБАЛ „Св. Петка“ АД, ЕИК ********* е
осъден да заплати на Т. Т. Я., ЕГН **********, на основание чл. 49 във вр. с
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86., ал. 1 от ЗЗД, сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на неговия житейски партньор Д. П. Й., ЕГН **********, настъпила
на 15.10.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2014 г., като е
отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 80 000 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника
МБАЛ „Св. Петка“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- адвокатско възнаграждение на адв. К. Н. от СТАК и на адв. М.П. от
САК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 2630 лв.;
- държавна такса по сметка на Окръжен съд Видин, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 3200 лв. и деловодни разноски, в размер
на сумата от 300 лева;
1
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника –
МБАЛ „Св. Петка“ АД ,ЕИК ********* в осъдителната част, относно размера
на обезщетението, началната дата на присъдената законна лихва и разноските
с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е доказал правопораждащите
факти за отговорността на ответника по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, поради
което предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
При условията на евентуалност моли да се определи обезщетение за
неимуществени вреди в по-малък размер, който да съответства на
действително претърпените вреди. Моли да се приложи институтът на
погасителната давност по отношение на присъдената в полза на ищеца
законна лихва.
Моли да му се присъдят направените деловодни разноски.
Ищецът – Т. Т. Я., ЕГН ********** е подал насрещна въззивна жалба
срещу решението на първоинстанционния съд в частта, в която главният иск е
отхвърлен, за разликата над сумата от 70 000 лева до пълния предявен размер
от 80 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато
нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по
размер и несъответства на действително претърпените болки и страдания.
Моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 10 000 лева, ведно със законната
лихва.
Моли да му се присъдят всички направени деловодни разноски.
Подпомагащата страна – „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
12178407 не е изразила становище по основателността на двете жалби.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от
надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
2
Ищецът – Т. Т. Я., ЕГН ********** е предявил против на МБАЛ „Св.
Петка“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от
ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че е живял
на съпружески начала с Д. П. Й., ЕГН **********, от която връзка имат три
деца.
Ищецът твърди още, че:
- за раждането на третото дете родилката е била настанена в МБАЛ „Св.
Петка“ АД, ЕИК *********, където е осъществявана програмата „Женска
консултация“;
- лекарският екип с операция е извадил плода на 15.10.2014 г., след
което вследствие на немарливо отношение и неспазване на нормативното
установените медицински стандарти здравословното състояние на Д. П. се е
влошило и последната е починала;
- вследствие на смъртта на своя житейски партньор и майка на децата е
претърпял и продължава да търпи болки и страдания;
- лекарите от екипа са били в трудови правоотношения с ответника в
деня на настъпване на смъртта на Д. П. Й.;
С предявените искове поискал ответника да заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 80 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от деня на увреждането – 15.10.2014 г.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски, както и
ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговите процесуални
представители, на основание чл.38 от ЗАдв.
Ответникът - МБАЛ „Св.Петка“ АД, ЕИК ********* подал отговор на
исковата молба /л. 109/, с който оспорил основателността на искове и поискал
да се отхвърлят с доводи, че действията на лекарският екип извършил
оперативното израждане и последвалата животоспасяваща операция са били
съобразени с утвърдените медицински стандарти и добри практики, т.е. не е
налице фактически състав по чл. 49 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелствата по делото.
По отношение на акцесорния иск за присъждане на законната лихва
направил възражение за изтекла 3-годишна давност.
3
По молба на ответника като подпомагаща страна е конституирано „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 12178407, с което дружество е имал сключена
застраховка „Професионална отговорност на медицинския персонал“.
Подпомагащата страна подала становище /л. 238/, с което изразила
становище за неоснователност на предявените искове и поискала да се
отхвърлят.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства установява, че Т. Т. Я., ЕГН
********** и Д. П. Й., ЕГН ********** са живели на съпружески начала, от
която връзка имат три деца.
Третата бременност е била проследявана в МБАЛ „Св. Петка“ АД, ЕИК
********* по програмата „Женска консултация“.
На 15.10.2014 г. лекарският екип, ръководен от д-р В. Е. и анестезиолог
д-р А. Д. П. са извършили оперативно израждане на Д. П. Й., ЕГН **********
и са влезли в следваща планирана операция.
Здравословното състояние не родилката се влошило, което наложило
извършването на втора животоспасяваща операция, но вследствие на
кръвозагуба починала същия ден.
Извършена е проверка на лекарския екип от Изпълнителна агенция
„Медицински одит“, която е установила, че лекарите от екипа при
израждането на родилката са допуснали нарушения на чл. 81, ал. 2, т. 1 от
Закона за здравето, вследствие на които е настъпила нейната смърт.
С Наказателно постановление № НП 27-262 от 28.04.2015г. , издадено
от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, на
основание чл. 229, ал. 1 и чл. 235 от Закона за здравето на д-р В. Е. са
наложени две административни наказания „глоба“ – л. 42.
С Наказателно постановление № НП 27-262-2 от 28.04.2015г. , издадено
от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, на
основание чл. 229, ал. 1 и чл. 235 от Закона за здравето на д-р А. Д. П.у е
наложено административно наказание „глоба“ – л. 45.
От писменото заключение на вещите лица, извършили в първата
4
инстанция комплексна медицинска експертиза /л. 378/ се установява, че:
- при проследяване на бременността в медицинската документация не
са описани патологични състояния, които са лесно установими с Ехография;
- предоперативната оценка на риска за родилката е била направено
формално;
- медицинският екип е спазил разумния подход в хода на първата
операция /извършване на „секцио цезареа“/, но впоследствие е влязъл в друга
планирана операция и не са предприети своевременни действия при
установената кръвозагуба да се извърши преливане на кръв и
животоспасяващата операция.
- животоспасяваща операция за родилката е закъсняла с три часа и
вследствие на кръвозагубата е починала;
Ищецът вследствие на смъртта на своя житейски партньор и майка на
трите му децата е претърпял и продължава да търпи болки и страдания.
Лекарите от екипа са били в трудови правоотношения с ответника в
деня на настъпване на смъртта на Д. П. Й.;
Здравното заведение е имало сключена с „ДЗИ Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК 12178407 застраховка „Професионална отговорност на
медицинския персонал“ – л. 113.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ответника жалба и от подадената от ищеца насрещна жалба, като спорът се
концентрира до основателността на предявените искове, размера на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди и датата,
считано от която следва да се присъди законната лихва.
Предявен е главен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД,
съединен с иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността на възложителя е гаранционно – обезпечителна и
5
предполага:
- противоправно поведение на лице /работник или служител/,
изразяващо се в действие и/или бездействие при или по повод възложената
му работа;
- причинени от работника или служителя на трети лица имуществени
и/или неимуществени вреди;
- причинна връзка между поведението и вредите;
- вина на работника или служителя, която се предполага до доказване на
противното.
Доколкото вредите, чието обезщетяване са търси с предявения иск са
вследствие на извършвана планова операция в здравно заведение ще следва
да намерят приложение разпоредбите на чл. 79 и чл. 80 от Закона за здравето
/ЗЗ/, съгласно които медицинската помощ в Република България се
осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика
методи и технологии, като качеството на медицинската помощ се основава на
медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за
лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и
утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на
лекарите и лекарите по дентална практика.
Съгласно чл. 81 от ЗЗ, всеки български гражданин има право на
достъпна медицинска помощ, като правото на медицинска помощ се
осъществява при прилагане на посочените от законодателя принципи, сред
което е посоченият в ал. 2, т. 1 принцип на „своевременност, достатъчност и
качество на медицинската помощ“;
В случая от доказателствата по делото се установи, че бременността на
родилката е била наблюдавана и е била приета за оперативно израждане в
МБАЛ „Св Петка“ АД – Видин. В хода на проследяването на бременността не
са били описани усложнения, които са били лесно установими с Ехография.
Оценката риска за родилката е направен формално, а след като е била
установена голямата кръвозагуба преливанията на кръв и животоспасяващата
операция са започнали с три часа закъснение, което е довело до смъртта на Д.
П. Й..
Посочените обстоятелства сочат, че поведението на лекарите, които с
ответника са субекти на материално трудово правоотношение и на които
ответникът е възложил проследяването на бременността и оперативното
израждане на Д. П. Й., е в противоречие с обявените в Закона за здравето
принципи, при които се осъществява медицинска помощ, на медицинската
6
наука и практика.
По делото се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в
причинна връзка с противоправното поведение на лекарите осъществили
проследяването на бременността и оперативното израждане на Д. П. Й. в
ответното болнично заведение.
Вредите са причинени виновно, тъй като законът е установил
презумция за виновност, която ответникът, както и подпомагащата страна не
са оборили.
Главният иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД е
доказан по основание, като размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането,
следва да се определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищеца, възлиза на
сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лв. е съобразен с критериите на
съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно възрастта на пострадалия; неговото обществено положение; близките
отношения, които ищецът е имал приживе с починалата; болките и
страданията, които е претърпял от нейната внезапна и преждевременно
настъпила смърт; обществено - икономическите условия в страната през 2014
г.
Предявения иск е основателен до размер на сумата от 70 000 лева и
подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 80 000 лева.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от
датата на увреждането.
В случая ищецът претендира заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2014 г.
Ответникът с отговора на исковата молба своевременно е направил
7
възражение за изтекла погасителна давност, което не е обсъдено от
първоинстанционния съд при постановяване на решението.
Исковата молба е постъпила в канцеларията на първоинстанционния
съд на 15.10.2019 г., поради което 3-годишната давност за лихви по чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД е изтекла за периода от 15.10.2014 г. до 15.10.2016 г.
Ответникът дължи законната лихва върху главницата /обезщетението/,
считано от 16.10.2016 г.
С оглед на изложеното от двете жалби частично основателна е само
подадената от ответника, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, предмет на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и да
се отхвърли за периода от 15.10.2014 г. до 15.10.2016 г.;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 49 във вр. с
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД, сумата от 70 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 16.10.2016 г.;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която предявеният иск по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, имащ за предмет
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за
разликата над уважения /70 000 лева/ до пълния предявен размер от 80 000
лева;
- да се потвърди решение на първоинстанционния съд в частта за
разноските.
По разноските:
С оглед изхода на спора и непромененото съотношение на
уважена/отхвърлена част на главния иск всяка от страните следва да поеме
направените във въззивното производство деловодни разноски.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 27 от 03.12.2020 г., постановено по гр.д. №
382/2020 г. от Окръжен съд Видин в ЧАСТТА, в която ответникът – МБАЛ
8
„Св. Петка“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Т. Т. Я., ЕГН
**********, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, законната лихва върху
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия
житейски партньор Д. П. Й., ЕГН **********, настъпила на 15.10.2014 г., за
периода от 15.10.2014 г. до 15.10.2016 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
имащ за предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговия
житейски партньор Д. П. Й., ЕГН **********, настъпила на 15.10.2014 г., за
периода от 15.10.2014 г. до 15.10.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27 от 03.12.2020 г., постановено по гр.д.
№ 382/2020 г. от Окръжен съд Видин в ЧАСТТА, в която ответникът –
МБАЛ „Св. Петка“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Т. Т. Я., ЕГН
**********, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86., ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия житейски партньор
Д. П. Й., ЕГН **********, настъпила на 15.10.2014 г., ведно със законната
лихва, считано от 16.10.2016 г., както и в ЧАСТТА, в която е отхвърлен
главния иск, за разликата над уважения /70 000 лева/ до пълния предявен
размер от 80 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27 от 03.12.2020 г., постановено по гр.д.
№ 382/2020 г. от Окръжен съд Видин в ЧАСТТА за разноските.
Решението е постановено при участието на „ДЗИ Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК 12178407, конституирано като подпомагаща страна по молба на
ответника.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9