Решение по дело №3918/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263345
Дата: 21 ноември 2022 г.
Съдия: Галя Йорданова Митова
Дело: 20211100503918
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

град София, 21.11.2022 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение - брачни състави,  II-ри въззивен брачен състав,

в открито съдебно заседание на двадесети октомври,

през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА

                                                                                МИЛЕН ЕВТИМОВ

при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 3918 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), вр. § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, вр. чл. 258 - 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 20284755 от 29.12.2020  г., постановено по гр. дело № 46851 по описа за 2019 г., Софийският районен съд, III ГО, 89-ти състав, е оставил без уважение молбата на Т.Д.К., ЕГН **********, подадена лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетната Д.Б.К., ЕГН **********, за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу Б.И.К., ЕГН **********, за извършен акт на домашно насилие на 13.07.2019 г., като неоснователна. Отказал е да издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на Б.К. да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Осъдил е, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Т.К. да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25.00 лева, и да заплати на Б.К. сумата от 400.00 лева – разноски в производството.  

Молителката Т.Д.К. и непълнолетната молителка Д.Б.К. (въззивници в настоящото производство) са останали недоволни от така постановеното Решение и са го обжалвали с въззивна жалба, неправилно наименована “молба“,  вх. № 25022359  от 09.02.2021 г. по описа на СРС. Поддържат, че решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се оплаквания, че от първата инстанция е игнорирана доказателствената съвкупност по делото, като не е зачетена и доказателствената сила на представената към молбата за защита декларация. Сочат, че не е осигурено изслушване в съдебно заседание на детето Д.К., за да не се травмира психически малолетната към онзи момент молителка и това не можело да бъде основание за отхвърляне на молбата за защита. Изтъкват се и доводи, че от първата инстанция е пренебрегнат изготвения по делото социален доклад, както и заключението на частната психологическа експертиза. Съобразно изложеното молят въззивния съд да отмени обжалваното Решение включително и в частта за разноските и вместо него да постанови друго, с което да уважи молбата за защита. Поддържат жалбата в съдебно заседание, чрез пълномощника им. Не претендират разноски за настоящото производство.

Ответникът по молбата Б.И.К. (въззиваем в настоящото производство) е взел становище по въззивната жалба, с което е оспорил същата изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност на съдебния акт. Поддържа отговора на жалбата в съдебно заседание, чрез пълномощник. Не заявява претенция за разноски.

Въззивната жалби е допустима. Подадена е в срок, от легитимирани страни, при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният съдебен акт е валиден и допустим, и подлежи на въззивно обжалване.

Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното:

Софийският районен съд е сезиран с молба, вх. № 8000473 от 12.08.2019 г., подадена от Т.Д.К., с искане да се издаде заповед за съдебна защита от домашно насилие срещу Б.И.К. – съпруг на молителката. В молбата се излагат твърдения, че Т.К. и ответникът са в процес на развод, а от брака им имат родено едно дете – тогава малолетната Д.Б.К., родена на *** г. Според изложеното в молбата, спрямо молителката Т. имало издадена заповед за защита, основана на неверни твърдения на ответника, в резултат на което Т.К. е отстранена от семейното жилище и има забрана да приближава ответника и дъщеря им. Въпреки тази заповед, молителката продължавала да контактува с дъщеря им. В периода от 10.07.2019 г. до 13.07.2019 г. ответникът К. завел дъщеря им Д. на почивка в Гърция. На датата 13.07.2019 г. ответникът позвънил по телефона на Т.К. и когато вдигнала, чула как той отправя обиди и заплахи към детето – “тази малката ще я пребия, ще я смачкам, ще я унищожа. Държи се с мен отвратително, само ми отговаря и не ме слуша изобщо. Няма да я видиш до септември.“ Молителката чувайки тези думи, позвънила на дъщеря им, която плачела и казала, че баща й се държи ужасно с нея -  крещи й,  заплашва я.  Майката усетила, че детето било в силен стрес.

Описаните в молбата действия са декларирани по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН в приложена по делото декларация, която, както е констатирано и от първата инстанция, е без дата.

Между страните не е спорно, че са съпрузи и попадат сред кръга на лицата по чл. 3 ЗЗДН, което обстоятелство се установи и посредством представеното удостоверение за граждански брак от 26.01.2007 г., издадено въз основа на Акт за граждански брак № 3022 от 26.01.2007 г., съставен в Столична община, Район “Триадица“.

Първоинстанционният съд не е кредитирал декларацията като годно доказателствено средство, обосновавайки, че същата няма дата и схематично преповтаря изложеното в молбата.

Първоинстанционният съд е обсъдил събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите на страните – св. Ц.Д. (майка на молителката Т.К.) и св. В.К. (майка на ответника). Тези показания съдът е преценил като противоречиви и неизясняващи обстоятелствата, твърдени с молбата. Св. К. отрича всички твърдения с молбата, а св. Д. не е чула лично нищо от разговора, предавайки думите на молителката.

По делото са изготвени и приети два социални доклада от компетентната Д“СП“ - “Лозенец“, изготвени след разговор с майката, бащата и детето. От социалното проучване е установено, че по - скоро се касае за влошени отношения между родителите и проблеми с комуникациите по повод упражняване режима на лични отношения с детето.  

Съобразно посочената доказателствена съвкупност първата инстанция е намерила молбата за защита за неоснователна, сочейки мотиви, че молителката не е установила при условията на пълно и главно доказване, извършения от ответника акт на домашно насилие.

Въззивният съд споделя установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд и направените въз основа на нея обосновани изводи, като не намира основания за изграждане на различни изводи въз основа на така приетата доказателствена съвкупност. Освен това, първоинстанционният съд, е събрал всички поискани от страните, относими и допустими доказателства и е изяснил изцяло делото от фактическа страна. Въззивният съдия препраща към тези доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя съдебен акт, като предвид изложените с въззивната жалба оплаквания, и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, излага и свои мотиви.

Във въззивната инстанция не са ангажирани други допустими и относими  писмени и гласни доказателства.

Настоящият състав на съда преценява като неоснователни оплакванията на въззивниците, релевирани с подадената срещу Решението от 29.12.2020 г., въззивна жалба.

Правилно от първата инстанция не е кредитирана представената по делото декларация. Действително, в производствата по ЗЗДН законодателят е създал изключителното улеснение на лицата, които твърдят да са пострадали от домашно насилие, като съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства по делото,  основание за издаване на заповед за защита би могла да бъде и единствено приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Когато обаче, освен декларацията по делото, са налице и други доказателства, последните могат само да кореспондират изцяло с представената декларация, да я допълват и от тях да се установяват факти и обстоятелства последващи или предхождащи извършените от ответника актове на домашно насилие. В процесния случай от събраната  доказателствена  съвкупност не  се установи по еднопосочен и категоричен начин, че на процесната дати са извършени от въззиваемия - ответник действия, съставляващи домашно насилие спрямо въззивниците, така, както същите са декларирани по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. След като доказателственият материал по делото не кореспондира изцяло с представената декларация и при наличие на свидетелски показания, които оборват заявеното в декларацията, не би могло да се приложи правилото на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.

Не е неправилна извършената преценка на свидетелските показания, като при обсъждането им първата инстанция не е допуснала нарушение на съдопроизводствените правила. Задължение на съда е да цени гласните доказателства  съвкупно с целия доказателствен материал по делото, по вътрешно убеждение и по правилата на логиката. Свидетелят Ц.Д. (доведена от молителката Т.К. и нейна майка) е преразказала телефонен разговор, проведен с нейната дъщеря на 13.07.2019 г. На сочената дата св. Д. ***, като не е чула лично заплашителни думи. Свидетелката В.К. (доведена от ответника и негова майка), е заявила при разпита й, че на процесната дата са били в Гърция на плаж. Завалял дъжд и решили да се приберат. Обядвали в град Кавала и си тръгнали за с. Долно Драглище. Когато започнали да разтоварват багажа видяла, че Д. е малко посърнала и я попитала какво става. Детето й отговорило, че с майка си разговаря. Ответникът се обадил на Т. да провери какво се случва. Казал й, да не тормози детето и да не му задава излишни въпроси. Минало време, нещата се успокоили, вечеряли и всичко било нормално. На следващата сутрин ответникът докарал Д. в София, тъй като искала да се види с майка си.

При тези гласни доказателства се установи, че показанията са еднопосочни единствено в частта им, че детето е било с баща си – въззиваемия - ответник на процесната дата, но не се установи посредством показанията на свидетелите на датата 13.07.2019 г. ответникът да е изрекъл заплашителните думи, описани в молбата за защита.

Непосредствени данни за твърдяното домашно насилие, което да е осъществено по начина и със средствата, описани в молбата за защита, не се съдържат и в приетите по делото два социални доклада на Д“СП“ – “Лозенец“. Самата Д. не е споделила пред социалния работник баща й да я е обиждал и заплашвал на 13.07.2019 г. Изявленията на въззивницата К., в качеството й на майка на детето Д.К. пред социалните работници по време на извършване на социалното проучване, нямат доказателствена сила по отношение на действия на ответника на 13.07.2019 г. Такава доказателствена сила относно релевантни за предмета на доказване факти социалният доклад би могъл да има единствено относно обстоятелства, възприети лично от социалния работник.

Въззивният съд преценява като неоснователно и оплакването във въззивната жалба, че неправилно от първата инстанция не е зачетено заключението на представената по делото частна психологична консултация на детето Д.К.. От извършеното психологично изследване на въззивницата Д. е видно, че същата не е споделила на психолога да е била или да се чувства жертва на насилие от страна на въззиваемия - ответник, който е нейн баща, нито е правила изявления конкретно за  процесната дата 13.07.2019 г. Ето защо и така изготвеното заключение относно извършеното психологично изследване на детето не е източник на несъмнени или каквито и да било конкретни данни за извършени от ответника действия на 13.07.2019 г. спрямо Д.К. и правилно не е взето предвид от първостепенния съд.

  По тези съображения, като намира първоинстанционното Решение за правилно и законосъобразно, Софийският градски съд следва да остави въззивната жалба без уважение, и да остави в сила обжалвания съдебен акт, включително и в частта за разноските.

По разноските за въззивното производство.

Въззивният съд постанови, на основание чл. 17, ал. 2 ЗЗДН, вр. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН и чл. 18, ал. 1, вр. чл. 16 ТДТКССГПК, въззивницата Т.К. да заплати, по сметка на Софийския градски съд сумата от 12.50 лева -  държавна такса по въззивната й жалба. Непълнолетната Д.К. не дължи държавна такса за въззивно обжалване, съгласно чл. 11, ал. 3, предл. 3 ЗЗДН.

Страните не претендират присъждане на разноски за настоящото производство, поради което въззивният съд не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Софийският градски съд, на основание чл. 17, ал. 5, изр. 1, предл. 1 ЗЗДН

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20284755 от 29.12.2020  г., постановено по гр. дело № 46851 по описа за 2019 г. на Софийският районен съд, III ГО, 89-ти състав.

ОСЪЖДА Т.Д.К., ЕГН **********, да заплати, по сметка на Софийския градски съд, държавна такса в размер на 12.50 лева (дванадесет   лева и петдесет стотинки).

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.