ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 882
гр. Бургас , 09.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на девети август, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501124 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано по частна жалба на "А1 България" ЕАД с ЕИК *********, чрез адв.
Искрен Йотов., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Калоян“ № 6, хотел Рила, офис 411
против Разпореждане № 2268 от 02.06.2021 г. по ч.гр.д. № 3380/2021 г. по описа на РС
Бургас, XL състав, с което Бургаският районен съд е отхвърлил частично подаденото от
дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
„Созопол Резортс“ ЕООД, ЕИК *********, а именно относно претендираната сума в размер
на 1528,30 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
използване на мобилни услуги с ID М6359618.
В жалбата са наведени оплаквания за необоснованост и неправилност на изводите на
заповедния съд като се сочи, че съдът е пренебрегнал факта, че претендираната неустойка е
компенсаторна по своя характер, т.е същата можела да се претендира вместо изпълнение,
поради което дружеството спряло да начислява месечните абонаментни вноски до края на
срока, а вместо това начислило претендираната неустойка . Жалбоподателят се позовава на
Решение на СЕС от 22.11.2018 г. по дело С-295/2017 г., в което било застъпено
становището, че сумата, дължима при неспазване на минималния срок на обвързаност е част
от общата цена, плащана за доставката на услугите, разделена на съответен брой месечени
вноски. Сочи се и друга съдебна практика на БОС и СГС. Моли за отмяна на обжалваното
разпореждане и за уважаване на заявлението по чл. 410 ГПК, в частта, в която се претендира
заплащане на неустойката, както и за разноските в заповедното производство.
1
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и е
насочена срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на
жалбоподателя, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Заявителят "А 1 България" ЕАД е подал пред БРС заявление по чл. 410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение срещу „Созопол Резортс“ ЕООД за разпореждане за
плащане на следните дължими суми по договор за използване на мобилни услуги
*********, партида *********, ID на договор М6359618, сключен с ответното дружество, а
именно: сумата от 612,19 лева – сбор от дължими месечни такси по посочения договор,
начислени за периода от 9.08.2019 г. до 08.02.2020 г., както и сумата от 1528.30 лева –
неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на договора, като върху двете
главници се иска и присъждане на законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението до окончателното плащане. Претендирани са и разноските в заповедното
производство.
Бургаският районен съд е издал заповед за изпълнение за сумата от 612,19 лева –
сбор от дължими месечни такси по посочения договор от 29.07.2019 г. за използване на
мобилни услуги № *********, партида *********, ID на договор М6359618, начислени за
периода от 9.08.2019 г. до 08.02.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху
присъдената главница, като с обжалваното разпореждане е отхвърлил заявлението досежно
претендираната неустойка в размер на 1528,30 лв. – представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора - сбор от 17 броя стандартни месечни абонаментни
такси без ДДС, дължими за периода след предсрочното прекратяване на договора от
23.02.2020 г. до края на договора - 29.07.2021 г.
За да постанови оспорваното разпореждане, съдът е изложил мотиви за нищожност на
неустоечната клауза като противоречаща на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предложение 3 от
ЗЗД/, като е посочил, че по начина, по който претендираната неустойка е уговорена, може да
се направи извод, че същата излиза извън пределите на присъщата й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции, като евентуалните вреди от неизпълнението не са
съизмерими с размера на задължението.
Въззивният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения: В
заявлението по чл. 410 ГПК заявителят е изложил следните обстоятелства, от които
произтича вземането му- сключен между него и длъжника "Созопол Резортс" ООД договор
за използване на мобилни услуги № *********, партида *********, ID на договор
М6359618. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни
приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа описание на
избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване
2
/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения/. До август 2019 г. абонатът е заплащал
използваните услуги, след което е спрял да плаща. За периода от 09.08.2019 г. до 08.02.2020
г., заявителят е издал фактури за ползваните, но неплатени услуги на обща стойност 612,19
лева.
Посочено е, че поради неизпълнение на задълженията си по договор М6359618,
същият е прекратен, считано от 23.02.2020 г., на основание чл. 54.12 от ОУ, като при
прекратяване на договора по вина на абоната същият дължи неустойка за неизпълнение и
неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна
мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Посочено е в
молба - уточнение, че претендираната сума от 1528.30 лева включва 17 броя основни
стандартни месечни такси по 19.90 лева без ДДС и 17 месечни такси по 70 лева без ДДС за
допълнителен пакет Smart View , като периодът за който е начислена неустойката е от
23.02.2020 г. /датата на предсрочно прекратяване на договора/ до 29.07.2021 г /крайния срок
на договора/.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд за нищожност
на клаузата за неустойка на посоченото основание в чл.54.12 от Общите условия във връзка
с уговорките по договора поради неизпълнение на задълженията на длъжника за плащане на
дължима сума след изтичане срока на договора. Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя, че в случая се касае за сключен договор между търговци, поради което при
преценката за нищожност на клаузата за неустойка следва да се съобрази нормата на чл. 309
ТЗ. Нормата предвижда, че не може да се намалява поради прекомерност неустойка,
дължима по търговска сделка, сключена между търговци. В случая заповедният съд не е
обсъждал приложението на чл. 309 ТЗ, а е формирал извод за нищожност на неустоечната
клауза поради противоречие с добрите нрави.
По въпроса относно нищожността на клауза за неустойка в търговските договори
поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1 предл. трето ЗЗД/ има задължително
тълкуване, дадено в т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, съгласно което е
възприето, че не е нищожна клауза за неустойка в търговските договори, уговорена без
краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, а нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите и
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Възприето е, че преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай, към
момента на сключване на договора. В случая, изложеното от заповедния съд становище не е
в противоречие с горепосоченото задължително тълкуване и то се споделя от настоящия
съдебен състав. За пълнота на изложението и в отговор на оплакванията в частната жалба
следва да се посочи, че договорът за предоставяне на мобилни услуги е такъв за периодично
изпълнение, като задължение на абоната е да заплаща цената на предоставените му от
мобилния оператор услуги ежемесечно, в случая- месечна абонаментна такса в размер на 19.
90 лева, както и месечна такса за допълнителна услуга в размер на 70 лева. Уговарянето на
3
неустойка, дължима от абоната при предсрочно прекратяване на договора в размер на
всички оставащи месечни абонаментни такси до края на срока, за който е сключен, излиза
извън присъщите на неустойката обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции, тъй
като абонатът ще дължи всички месечни такси, независимо от това дали мобилният
оператор му предоставя услугата или не. Без значение от момента на предсрочното
прекратяване, съгласно неустоечната клауза, абонатът дължи всички месечни такси до края
на срока на договора, без разлика дали е ползвал или не услугата. Така например, ако
договорът се прекрати едностранно от мобилния оператор три месеца след сключването му,
абонатът би дължал неустойка в размер на 21 месечни абонаменти такси и общо би
заплатил 24 такси. Ако договорът се прекрати едностранно една година след сключването
му, абонатът би дължал неустойка 12 месечни такси и общо би заплатил на оператора 24
месечни такси. В случая договорът е прекратен седемнадесет месеца преди края на срока му
и се претендира неустойка в размер на 17 месечни такси, като така като краен резултат
абонатът отново би дължал 24 месечни такси. Неустоечната клауза създава условия за
неоснователно обогатяване на мобилния оператор, който би получил по
прекратения/разваления договор имуществена облага с размер, идентичен с размера на
уговорената за целия срок на договора, но без да предоставя мобилната услуга.
По гореизложените съображения, настоящият съдебен състав споделя становището,
че клаузата в договора за предоставяне на мобилни услуги, в която е уговорена неустойка
при предсрочно прекратяване /разваляне на договора в размер на всички оставащи месечни
абонаментни такси до края на срока на договора е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, независимо, че абонатът е търговец. В този смисъл се е произнасял нееднократно и
ВКС- с Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., с Решение № 193 от
09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., с Решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г.,
всички на І т. о. на ВКС.
В допълнение, съдът намира, че в посоченото от жалбоподателя Решение на СЕС от
22.11.2018 г. по преюдициално запитване по приложението на Директива 2006/112/ЕО по
дело С-295/17, уреждаща общата система на ДДС, Съдът на ЕС е дал задължително
тълкуване на членове от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС и облагане
с ДДС на суми, определени предварително в договор за предоставяне на услуги, която
клиентът дължи при предсрочно прекратяване на договора. Тълкуването не е относимо към
преценката за нищожност на неустоечна клауза в договор за предоставяне на мобилни
услуги поради противоречие с добрите нрави, а касае данъчното облагане на сумите
/обезщетения или неустойки/, които операторът получава от клиента при предсрочно
прекратяване на договор и не е относимо към настоящия случай.
Въз основа на изложеното БОС намери, че правилно и законосъобразно БРС е приел,
че са налице предвидените в чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК основания за отказ за издаване на
заповед за изпълнение за претендираната неустойка, тъй като същата се претендира въз
основа на клауза от договора за предоставяне на мобилни услуги, която е нищожна поради
4
противоречие с добрите нрави. Частната жалба следва да се остави без уважение като
неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 413, ал. 2 ГПК, Окръжен съд-Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2268 от 02.06.2021 г. по ч.гр.д. № 3380/2021 г. по
описа на РС Бургас, XL състав, с което Бургаският районен съд е отхвърлил подаденото от
„А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Кукуш“ № 1 заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против
"Созопол Резортс" ЕООД, ЕИК *********, с адрес – гр. Бургас, ул. “Ген. Гурко“ № 7А, ет. 4
в частта, с която се претендира сумата 1528.30 лева-неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за ползване на мобилна услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5