Решение по дело №3298/2022 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ОТ 15.09.2022г. ПО АНД № 3298/2022г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО, ДЕСЕТИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление
предложение обвиняемият Г. П. Д. да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание по чл. 78а НК, за
това че на 26.01.2021 г. в гр. Пловдив при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с рег. № ****
е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 20, ал. 2, изречение 2-ро от
ЗДвП: "Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението", и по непредпазливост е
причинил на С. С. Й. с ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на лъчевата кост на лявата ръка, причинило трайно
затрудняване движението на горен ляв крайник за повече от един месец –
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. ІІ-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура по глава 28 НПК.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му
се наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лв., без на
обвиняемия да се налага наказание лишаване от право да управлява МПС.
Предлага обвиняемият да бъде осъден да заплати разноските в
производството.
Защитникът на обвиняемия подкрепя становището на представителя
на прокуратурата, като акцентира върху действията на пострадалия и
съпричиняването от негова страна, довело до неблагоприятния резултат.
Моли за наказание в минимален размер и моли да не се налага наказанието
лишаване от управление.
В правото си на лична защита обвиняемият се присъединява към
становището на адвоката си и изразява съжаление за случилото се. В правото
си на последна дума моли съдът да му наложи глоба в минималния размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият Г. П. Д. е роден на **** г. в ***, живущ в ****, б.,
български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан,
с ЕГН: **********.
Обвиняемият Г. П. Д. на 26.01.2021 г., след 17:00 ч. в гр. Пловдив
управлявал моторно превозно средство /МПС/ марка „Рено“, модел „Меган
Сциник“ с рег. № ****, прибирайки се от работното си място към дома си в
***. Малко след 17:30 ч. обв. Д. управлявал автомобила по ул. „Македония“ в
1

гр. Пловдив с посока на движение от север-юг, движейки се в западното
платно за движение. На кръстовището между ул. „Македония“ и ул. Д. Талев
обв. Д. завил на дясно по ул. „Д. Талев“. Следвайки улицата, около 17:39 ч.
обвиняемият завил наляво по улицата (срещу входа за Автогара Родопи),
след който завой ул. „Д. Талев“ била права, без завои. Непосредствено след
въпросния завой на ул. „Д. Талев“ от западната страна на улицата били
разположени различни търговски обекти – магазини и казино „Лас Вегас“
като обвиняемия се движил с управлявания от него автомобил напред в
западната лента със скорост около 30 км./ч.
По същото време пострадалият С. С. Й. бил на тротоара от източната
страна на ул. „Д. Талев“ срещу казино Лас Вегас. Около 17:39 ч. пострадалият
Й. тръгнал да пресича ул. „Д. Талев“ (от изток на запад), но се спрял и се
върнал обратно, тъй като имало преминаващи автомобили и в двете ленти за
движение. Малко след това пострадалият Й. отново тръгнал да пресича от
изток на запад, въпреки че тогава обв. Д., с управлявания от него автомобил,
приближавал мястото, където Й. пресичал.
Тъй като обвиняемият не реагирал своевременно на възникналата
опасност – пресичащия Й., която опасност възникнала с навлизането на
последния на пътното платно, и задействал спирачната система на автомобила
със закъснение, а Й. не се съобразил преди да тръгне да пресича с това, че
към него приближава управляваният от обв. Д. лек автомобил, между
предната дясна част на лекия автомобил с рег. № **** и пострадалия Й.
настъпило съприкосновение, като ударът настъпил в западното платно за
движение. Й. бил ударен от дясната страна на тялото му, в областта на
дясното коляно. Вследствие на удара С. Й. паднал върху лявата си ръка на
пътното платно. Същевременно обв. Д. спрял управлявания от него
автомобил, излязъл от него и помогнал на Й. да се изправи. Тъй като Й. нямал
видими наранявания и не поискал да бъде повикана Бърза помощ, обв. Д. се
качил в автомобила си и потеглил.
Към момента на настъпване на ПТП валял слаб дъжд, пътното платно
било мокро, а произшествието е настъпило на границата между светлата и
тъмната част на денонощието, при „граждански полумрак“.
В резултат на настъпилото ПТП, на Й. били причинени контузии на
гръдния кош и дясното коляно, счупване на лъчевата кост на лавата ръка в
долната част и шиповидния израстък на лакътната кост в същата област.
Счупването на лъчевата кост на лявата ръка довело до трайно затруднение
движението на горния ляв крайник (ръката) за около месец и половина-два
месеца.
След навлизането си на платното за движение пострадалият се движил
със спокоен ход, тоест с около 5,7 км./ч.
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза,
веществени и гласни доказателства се установява, че скоростта на
управлявания от обвиняемия Д. лек автомобил преди произшествието е била
30 км./ч., а в момента на удара – около 10 км./ч. При така установената
2

скорост на движение на автомобила опасната му зона за спиране е с дължина
от 22,56 м. При навлизането на пострадалия на пътното платно, когато е
могъл да бъде възприет като опасност за движението от Д., разС.ието между
пострадалия и управлявания от обвиняемия автомобил е било по-голямо от
22,56 м. (според заключението на вещото лице – разС.ието е било 55,89 от
мястото на удара), тоест в конкретната пътна обстановка обвиняемият Д. е
имал възможност да спре и избегне удара чрез екстрено спиране, ако не се бе
забавил при реакцията си и бе задействал своевременно спирачната система
на автомобила.
В момента, в който пострадалият е започнала да пресича ул. Д. Талев в
гр. Пловдив и е могъл да бъде възприет като опасност от обвиняемия,
разС.ието между мястото на настъпване на удара и управлявания от
обвиняемия автомобил е било по-голямо от дължината „опасната зона на
спиране“, при движение със скорост 30 km/h, откъдето следва изводът, че
водачът Д. е имал техническа възможност чрез екстрено задействане на
спирачната система да установи автомобила в съС.ие на покой преди мястото
на ПТП и да предотврати съприкосновението с пешеходеца.
Причините за настъпилото ПТП от техническа гледна точка са:
• закъсняла реакция на водача на лекия автомобил „Рено Меган” Г.Д.
чрез екстрено задействане на спирачната система да предотврати настъпилото
ПТП.
• Навлизането на пешеходецът С. С. Й. на платното за движение по
начин, в момент и на място, когато това не е безопасно, т.е. без да се съобрази
с приближаващия автомобил.
Като не е задействал своевременно спирачната система – в момента, в
който е възприел пешеходеца, към който момент същият е попадал извън
опасната зона за спиране на лекия автомобил, обв. Д. е нарушил нормата на
чл. 20, ал. 2 изр. 2-ро от ЗДвП, според която Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Между това му нарушение и настъпилия престъпен резултат –
причинената телесна повреда на Й. е налице пряка причинно-следствена
връзка.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.
378, ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства и доказателствени средства –
обясненията на обвиняемия, дадени в хода на досъдебното производство и в
съдебно заседание, свидетелски показания на свидетелите М., Й., Д. и Г.;
Протокол за оглед на местопроизшествие ведно с албум, Схема на
вертикалната и хоризонталната маркировка на кръстовище, Писмо от БАН,
Писмо от НИМХ, филиал Пловдив, Справка за съдимост; Характеристична
3

справка; Справка за нарушител/ водач; Справка за собственик на превозно
средство, СРМПС, Застрахователна полица, Удостоверение за техническа
изправност на ППС, медицинска документация, протокол за доброволно
предаване, заключенията на назначените в хода на досъдебното производство
съдебна автотехническа експертиза, съдебно-медицинска експертиза и
съдебно- психиатрична и психологична експертиза, вещественото
доказателство – диск със записи от игрална зала „Лас Вегас“ и др.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия,
същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното
постановление, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК
не се налага по-детайлното им обсъждане. Следва да се отбележи и че
установената от гореизброените доказателства фактическа обстановка не се
оспорва от обвиняемия и в съдебно заседание, като същият признава вината
си.
При обсъждането на гореизброените доказателства, съдът отчете
отразеното в съдебната психиатрична и психологична експертиза по
отношение на съС.ието на св. Й. и евентуалната възможност същият да не
дава достоверни и истински свидетелски показания с оглед психичното си
съС.ие. Същевременно посоченото от свидетеля кореспондира напълно с
посоченото от останалите свидетели и най-вече с отразеното на вещественото
доказателство – диск, на който е заснет пътният инцидент. Поради това и
съдът кредитира посоченото от св. Й.. По отношение на останалите свидетели
- М., Д. и Г., същите се явяват незаинтересовани от изхода на делото, като
описаното от тях напълно си кореспондира и с посочените по делото
видеозаписи, поради което също се кредитират от съда.
От назначената по делото автотехническа експертиза се изяснява
приетият от фактическа страна механизъм на настъпване на ПТП, а от
назначената по делото медицинска експертиза се установяват вида и
характера на приетите от съда травми на пострадалия Й..

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така изложената фактическа обстановка се установява, че по
отношение на обвиняемия са налице всички елементи от обективна и
субективна страна на престъпния състав по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. ІІ-ро, във
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Бланкетният му характер препраща към правилата
за движение, регулирани в ЗДвП, а именно на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП -
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“. От обективна страна
извършените от дееца действия установяват по несъмнен начин факта на
извършените нарушения на правилата за движение. Обвиняемият като
участник в движението не се е съобразил с чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП,
доколкото се е движил със скорост, която не му е позволила да спре навреме
4

при възникнала опасност на пътя, а именно – пешеходецът Й.. Видно от
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, ударът е настъпил в
момент, в който пешеходецът не се е намирал в опасната зона на водача, т.е.
същият е могъл след възприемане на опасността да намали и да спре. Фактът
на причинените телесни повреди и причинно-следствената им връзка с
процесното ПТП се установява от фактическите констатации, изведени от
заключението на експертите, изготвили назначените по делото
съдебномедицинска и автотехническа експертизи, които съдът кредитира като
обосновани, ясни и даващи отговор на поставените въпроси.
Автотехническата експертиза в детайли разкрива механизма на
произшествието, причинно-следствената връзка и всички други релевантни за
делото въпроси. Характерът на причинената телесна повреда се установява от
кредитираното от настоящия съдебен състав като компетентно и неоспорено
от страните заключение на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза, според която на пострадалия са били причинени били причинени
контузии на гръдния кош и дясното коляно, счупване на лъчевата кост на
лавата ръка в долната част и шиповидния израстък на лакътната кост в
същата област. Счупването на лъчевата кост на лявата ръка довело до трайно
затруднение движението на горния ляв крайник (ръката) за около месец и
половина-два месеца, което покрива критериите за средна телесна повреда по
чл. 129 от НК поради трайно затрудняване на горен крайник – лява ръка. От
експертизата се установява, че описаните увреждания са в резултат на удари с
или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени
по начин, както се съобщава в данните от досъдебното производство – при
станалото ПТП, с което са в пряка причинна връзка – блъскане в областта на
дясното коляно и падане върху лявата ръка.
От субективна страна деянието е извършено непредпазливо, тъй като
обвиняемият не е целял и не е предвиждал общественоопасните последици на
причиненото от неговото поведение деяние, но в конкретната ситуация е бил
длъжен да ги предвиди и е могъл да стори това. Индиция в това отношение е
заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза, според
което основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна
точка е именно поведението на обвиняемия, който е допуснал техническа
грешка, като не е възприел навреме движещият се по пътя с предимство
пешеходец и не го е пропуснал да премине. В експертизата също е посочено,
че обвиняемият е имал възможност да предотврати произшествието, тъй като
в момента на навлизане на пешеходеца Й. на платното за движение същият се
е намирал извън опасната зона на автомобила. Всичко това обосновава и
извода, че в конкретния случай е налице виновно, непредпазливо поведение
от страна на обвиняемия.
Настоящият съдебен състав намира, че се налице предпоставките за
прилагане на чл. 78а от НК, поради което съдът е длъжен да приложи
особените правила за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от
обв. Д. престъпление е предвидено наказание "Лишаване от свобода" до три
години или "Пробация", обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от
5

наказателна отговорност по реда, прилаган в настоящото производство, и от
деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице и
пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи приложението на тези правила.
По тези съображение съдът приема, че обвиняемият Д. трябва да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
Съгласно чл. 78а, ал. 1 НК пълнолетно лице се освобождава от
наказателна отговорност и съдът му налага административното наказание
глоба, което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000 лева.
При индивидуализацията на размера на административното наказание
съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало, изключително добрите характеристични данни, изразеното
съжаление и оказаната помощ на пострадалия от обвиняемия непосредствено
след деянието. От справката за нарушител водач на обвиняемия се
установява, че същият има незначителен брой нарушения по ЗДвП – 5 (от
които 3 са глоби с фишове), сравнено със стажа му от над 10 години като
шофьор, при това за нарушения с ниска степен на обществена опасност, за
които максималното наказание, което му е било налагано, е глоба в размер на
50 лв. Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде наложено
наказание в минималния предвиден размер, а именно глоба в размер на 1 000
лева.
Настоящият състав приема, че в конкретния случай не следва да
упражни предоставената му с чл. 78а, ал. 4 НК възможност и не следва да
налага на обвиняемия административно наказание лишаване от право да
управлява МПС. Съдът не е длъжен да постановява лишаване от права по
административен ред във всеки случай, когато лишаване от такова право е
предвидено за съответното престъпление. В процесната хипотеза съдът
приема, че с оглед конкретната степен на обществена опасност на дееца,
която се цени като доста ниска, и множеството констатирани смекчаващи
обстоятелства, включително опитът да се помогне на пострадалия
непосредствено след инцидента и незначителния брой нарушения по ЗДвП, то
налагането на такова наказание не е необходимо за предупреждаването и
превъзпитаването на обвиняемия. Самият факт на образуваното наказателно
производство вече е постигнал тази цел спрямо обв. Д., за когото това се
явява инцидентна проява в живота му.
ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Вещественото доказателство – 1 бр. CD, няходящ се на л. 92 от
досъдебното производство, следва да остане по делото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК следва да се осъди обвиняемият Г. П.
Д. да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР гр.Пловдив
направените разноски в общ размер на 1176 лева, представляващи разноски
за изготвена КСППЕ в размер на 605 лв., за изготвяне на съдебно –
автотехническа експертиза в размер на 415 лева и за изготвяне на
6

съдебномедицинска експертиза в размер на 156 лева.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
7

Номер на акта:	1778
Дата:	15 септември 2022 г.
Съдия:	Светослав Николаев Узунов

Дело:	20225330203298
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	10 юни 2022 г.

Решение по дело №3298/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите