Р Е Ш Е Н И Е
№ 260215, 04.02.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-БУРГАС, Гражданско отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на двадесет
и шести януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: Красен Вълев
при секретаря Недялка Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
Вълев гр.д.№ 5966 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на
АВТОАКТИВ” ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Бургас,
Промишлена зона „Север”, ул.”Проф. Яким Якимов” № 13, представлявано от
управителя Т.Д.К., със съдебен адрес *** - адвокатско съдружие „С.“, против
„СИМПЕРТО” ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.„Константин Величков“ № 59, представлявано от управителя П.П.П..
Ищецът твърди неизпълнение парични задължения на ответника за заплащане на
цените за закупени стоки – авточасти, както следва :
- по фактура № **********/ 27.01.2018г. с краен срок на плащане 7 дни от
издаването - главница в размер на 341,04 лева и лихва за периода 04.02.2018г. -
20.08.2020г. в размер на 88,01 лева, която частично е погасена на 21.08.2020г.
в размер на 24,91 лева, оставащата дължима главница е в размер на 316,13 лева и
лихва за периода 21.08.2020г. -25.09.2020г. в размер на 3,16 лева;
- по фактура № **********/ 29.01.2018г. с краен срок на плащане 7 дни от
издаването - главница в размер на 161,84 лева и лихва за периода 06.02.2018г. -
25.09.2020г. в размер на 43,29 лева.
Претендира и присъждане на
направените по делото съдебни разноски, както и на разноските за обезпечаване
на настоящия иск, направени по ч.гр.д. № 4875/ 2020г. по описа на БРС.
В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът не представя писмен
отговор.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, т.1 и чл.86,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл.327 ал.1 от Търговския
закон /ТЗ/.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца сочи, че на
20.02.2021 г. ответното дружество е превело на ищеца сума в размер на 205,13
лв., като е записано в платежния документ, че тази сума е плащане по фактура №
86045/ 29.01.2018 г. Това е втората фактура по исковата молба, като е уточнено
в документа за плащане, че се плаща и лихвата в размер на 43,29 лв. т.е.
погасило се е задължението към ищеца в размер на 205,13 лв., поради което ищеца
няма претенции по отношение на тази сума. Твърди се, че плащането е извършено
по време на делото и се оттегля иска в тази част.
Пълномощникът има представителната власт за разпореждане с предмета на
делото, в т.ч. и оттегляне от иска. Съгласно чл. 232 от ГПК ищецът може да
оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото
заседание по делото. Искането е направено своевременно, а и с оглед
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК, според която предметът на делото и обемът
на дължимата защита и съдействие се определят от страните, производството в
тази част – претендираните главница в размер на 161,84 лева и лихва
за периода 06.02.2018г. - 25.09.2020г. в размер на 43,29 лева. по фактура № **********/ 29.01.2018г. следва да бъде
прекратено.
Процесуалният представител на ищеца сочи, че ответникът не е представил
отговор на исковата молба, не е изложил каквито и да е било възражения по иска,
искът е подкрепен с достатъчно доказателства, поради което моли на основание
чл. 238 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид
направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 ГПК
намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответното дружество
по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок то не е представило отговор на исковата
молба, не се е явил представител в първото съдебно заседание по делото, като не
е направено искане за разглеждането на делото в отсъствие на представител
ответното дружество.
Депозираната молба за отлагане на делото поради невъзможност за явяване на
упълномощен процесуален представител не е искане за гледане на делото в отсъствието
на страната. Не е и налице хипотезата на чл. 142, ал. 2 от ГПК, тъй като
страната е можела лично чрез законния си представител да присъства, независимо
от невъзможността на нейния процесуален представител. Невъзможността на
процесуалния представител на редовно призована страна да се яви поради
ангажираност в друг процес, за което не са били приложени доказателства, не е
предпоставка за отлагане на делото в заседанието по чл.238,ал.1 ГПК./в т.см. Определение
№ 34 от 01.02.2011 г. по ч.пр. д. № 512/2010 г. на Върховен касационен съд/
От друга страна са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл. 131 ГПК
и с призовките за съдебно заседание (редовно връчени на ответника
чрез управителя) на него са му
указани последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от
неявяването в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените с нея писмени доказателства – двустранно
подписани фактури №№ **********/ 27.01.2018г., **********/ 29.01.2018г.,
неоспорени от насрещната страна, съдът намира, че искът е вероятно основателен.
В този смисъл БРС счита, че са налице условията за постановяване на
неприсъствено решение за уважаване на предявения осъдителен иск, без да
мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 ГПК.
Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца
с правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски за държавна такса в размер на 50 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева. Съобразно т. 5 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело
№6/2012 на ОСГТК на ВКС направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
крайният му изход. Ето защо следва да бъдат присъдени и разноските по ч.гр.д.
№4875/2020 г. на БРС за държавна такса в размер на 40 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева. Съгласно
формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително
производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо
исково производство, докато в останалата част / по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да
се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл определение № 845 от
05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876
от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както
и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на
ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/. Ето защо претендираните суми от 72
по изпълнителното дело на съдебния изпълнител и 100 лева-адвокатски хонорар по
изпълнителното дело не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложено, Районен съд-Бургас
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „СИМПЕРТО” ООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.„Константин Величков“ № 59,
представлявано от управителя П.П.П. да
заплати на АВТОАКТИВ” ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Бургас, Промишлена зона „Север”, ул.”Проф. Яким Якимов” № 13, представлявано
от управителя Т.Д.К. следните суми:
316,13 лева/триста
и шестнадесет лева и тринадесет стотинки/-главница и 3,16 лева /три лева и
шестнадесет стотинки/-лихва за периода 21.08.2020г.
-25.09.2020г., както и сумата от 690
лева/шестстотин и деветдесет лева/-съдебно-деловодни разноски.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, в която се
иска осъждане на ответника за главница в размер на 161,84 лева и лихва за
периода 06.02.2018г. - 25.09.2020г. в размер на 43,29 лева. по фактура №
**********/ 29.01.2018г.
Решението подлежи
на обжалване, единствено в частта, имаща характер на определение, с която е
прекратено производството в едноседмичен срок от връчването пред Окръжен
съд-Бургас.
В останалата част неприсъственото
решение не подлежи на обжалване. Защитата срещу него може да се осъществи по
реда и в срока по чл. 240 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД