РЕШЕНИЕ
№ 371
гр. Варна, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110109304 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и е
образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗЕАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК *, действащо
чрез адв. Б. Д., срещу О. В., с която са предявени първоначално обективно кумулативно
съединени специални положителни установителни искове по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл.
49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 475.49 лева /четиристотин седемдесет
и пет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща регресно вземане на
застрахователя, включващо платено на 14.09.2022 г. по сключен Договор за застраховка
„Каско стандарт“ – Застрахователна полица № *, валидна от 21.01.2022 г. до 20.01.2023 г. от
застрахователя ЗЕАД „Б. В. И. Г.” в полза на пострадалия лек автомобил марка „М.“, ДК №
*, собственост на „О. И.“ ЕАД, с ползвател „Я. – З. п.“ АД, обезщетение в размер на 450.49
лева при ПТП, настъпило на 16.05.2022 г., в гр. В., при преминаване по бул. „Х. М.“ в
участъка от кръстовището с ул. „Д.“ и ул. „П.“ в посока откъм к. к. „З. п.“ и попадане в
множество необозначени и необезопасени дупки на пътното платно, във връзка с което е
образувана щета № *, както и ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева, както и
сумата от 38.30 лева /тридесет и осем лева и тридесет стотинки/, представляваща лихва за
периода от 14.09.2022 г. до 26.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 26.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
1
парично задължение по ч. гр. д. № 8212/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.
В исковата молба се твърди, че между ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ и „О. И.“ ЕАД, като
собственик на лек автомобил марка „М.“, модел „*", с peг. № * бил сключен договор за
застраховака „Каско“ на МПС, обективиран в застрахователна полица № *, с период на
застрахователно покритие от 21.01.2022 г. до 20.01.2023 г.
На 16.05.2022 г. водачът на застрахования автомобил Е. О. Т., движейки се в гр. В.
при преминаване по бул. „Х. М.“ в участъка от кръстовището с ул. „Д.“ и ул. „П.“ в посока
от к. к. „З. п.“, попаднал в множество необозначени и необезопасени дупки на пътното
платно, стопанисвано от ответника. При настъпилото застрахователно събитие била
увредена предна дясна гума на застрахованото МПС. За настъпилото застрахователно
събитие при ищцовото дружество била образувана щета № *, направен бил оглед на
автомобила и констатираните щети били описани в съставения за целта опис-заключение.
В съответствие с установените като вид и степен щети е определено застрахователно
обезщетение на собственика на увреденото МПС в размер на 450.49 лева, която сума била
изплатена на ползвателя „Я.-З. п.“ АД с преводно нареждане на 14.09.2022 г.
Отделно, били направени и разноски за ликвидация на щетата в размер на 25.00 лева.
Ищецът поканил писмено О. В. да му възстанови процесните суми на 03.04.2023 г.,
но до момента не било налице доброволно изпълнение. За дължимите суми била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът (настоящ ответник)
възразил.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на предявените
искове и претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове по основание и размер.
Твърди, че високата или несъобразена скорост е най-вероятната причина за
настъпилите щети. Оспорва механизма на ПТП.
В условията на евентуалност сочи, че възстановителната стойност на щетите е много
по-малка от претендираната и обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
По същество моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, представлява
се от адв. Б. Д., чрез която поддържа предявените искове.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседние, чрез юрк. Б. Б. поддържа
отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото е присъединено ч. гр. д. № 8212 по описа за 2023 г. на РС-Варна, от което е
видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
ищеца срещу ответника за процесните суми. Въз основа на подаденото заявление е издадена
заповед за изпълнение № 3767/27.06.2023 г., срещу която в законоустановения срок е
постъпило възражение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е
предявил установителни искове за съществуване на вземанията си.
От приложена по делото застрахователна полица № * /л. 7/ е видно, че е сключен
договор за застраховка „Каско Стандарт” на автомобил „М. *” с рег. № СВ 90003 ТА,
собственост на „О. И.“ ЕАД, към ЗЕАД „Б. В. И. Г.“, като е отбелязано, че застраховката
2
покрива последици от злополука при ПТП, доколкото е „пълно каско“. Посочено е в
документа, че застраховката е със срок от 21.01.2022 г. до 20.01.2023 г.
Прието по делото е копие на свидетелство за регистрация на лекия автомобил, от
което е видно, че негов собственик е „О. И.“ ЕАД.
С заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 17.05.2022 „Я. З. п.“
ЕАД чрез Е. О. Т. е довел до знанието на застрахователното дружество за настъпилото ПТП
на 16.05.2022 г. от същото е видно, че по време на движение водачът на застрахованото
МПС е влезнал в поредица от дупки по ул. „Х. М.“. След като пристигнал на адреса ЧДГ
„М.“, видял, че на предна дясна гума има балон.
Същите факти са декларирани и в декларация на л. 9.
Декларираните факти и обстоятелства се поддържат от свид. Е. О. Т. в показанията й,
разпитана в качеството й на свидетел по делото в хода на о.с.з., проведено на 15.01.2024 г.
Съставени са от ищеца описи на щетите на МПС „М. *” с рег. № * /л. 10/; опис-
заключение по претенция; доклад по щета /л. 11/ от 13.09.2022 г., в които са описани щетите
по застрахованото МПС съобразно изложеното в исковата молба, чиято възстановителна
стойност възлиза на 450.49 лева, ведно с 25.00 лева ликвидационни разноски.
Прието по делото е платежно нареждане от 14.09.2022 от ищеца в полза на „Я. – З.
п.“ АД на сумата от 450.49 лева по процесната щета.
Ангажирана е по делото и регресна покана изх. № 1053/29.03.2023 г. /л. 12/, от която
е видно, че ищецът е поканил ответника да му възстанови платената в полза на
застрахованото лице обезщетение в размер на 450.49 лева. Поканата е получена от
ответника на 03.04.2023 г.
От заключението по съдебна автотехническата експертиза, което съдът кредитира
като обективно, компетентно дадено от лице, притежаващо необходимите специални знания
и неоспорено от страните, се установява, че след съпоставяне на уврежданията на ППС
реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следния –
автомобилът при движение по платното за движение попада с предно дясно колело в
нарушение на пътна настилка – дупка, намиращо се на платното за движение. При изкачване
на колелото обратно на пътната настилка и съприкосновение с ръба на дупката се получават
разкъсвания на протектора на автомобилната гума, при което се получава разхерметизиране
на гумата. При такъв вид увреждания с оглед невъзможността автомобилната гума да бъде
възстановена до състоянието преди увреждането й и безопасната и безаварийна
експлоатация на автомобилната, автомобилната гума се заменя с нова. Общият размер на
действителната стойност на щетите по автомобила – гума предна дясна – към деня на
настъпване на ПТП възлиза на 588.36 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която в срок е
постъпило възражение и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Правната уредба, съдържаща се в чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, предвижда че с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Възникването на правото на регрес и успешното провеждане на иска с правна
квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД се свързва с установяване от ищеца,
3
в условията на пълно и главно доказване, на настъпването на застрахователното събитие в
резултат от действието или бездействието на трето лице, на което ответникът е възложил
извършването на работа, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили
вреди в сочения размер, наличието на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователя и увреденото лице, както и плащане от застрахователя на застрахователното
обезщетение.
От събраните в хода на първоинстанционното производство свидетелски показания,
които съдът кредитира като ясни, последователни и безпротиворечиви и съответстващи на
описаното в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, се установява
настъпването на затрахователното събитие, а именно реализирането на ПТП.
Установява се от представената застрахователна полица, че между ищцовото
дружество и собственика на процесния лек автомобил е налице валидно застрахователно
правоотношение към датата на настъпване на застрахователното събитие. Доказа се по
делото и заплащане от страна на застрахователя на обезщетение в общ размер от 450.49
лева.
Що се отнася до настъпването на вреди, като резултат от реализираното вредоносно
събитие, констатираните от застрахователя повреди се доказват от намиращите се в пълно
съответствие помежду си писмени доказателства, свидетелски показания, както и
заключението на съдебната автотехническа експертиза, които в съвкупност установяват
правнорелевантните за спора факти – състоянието на пътната настилка и по-конкретно
наличието на необезопасена дупка на пътното платно, уврежданията по МПС,
местоположението на дупката и местоположението на автомобила спрямо пътното платно и
датата и часа на възприемане на посочените факти. В съответствие с изложеното е и
заключението на изслушаната експертиза, според което, както беше посочено, уврежданията
са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и е възможно да бъдат получени по
начина, описан в исковата молба, като не се установяват нарушения от страна на водача. По
тези аргументи съдът приема за установено наличието на несигнализирано препятствие по
пътното платно с посочените белези и настъпилите увреждания по лекия автомобил.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване
имат характера на публична общинска собственост. Съобразно посочената разпоредба и
видно от писмените доказателства по делото, пътят при движение по който е аварирало
процесното МПС е собственост на О. В., доколкото дупката, в която е попаднало
застрахованото МПС, е била ситуирана на ул. „Х. М.“.
В чл. 31 от ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава
лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират
незабавно препятствията по него, като ал. 2 на същия законов текст регламентира
правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол,
които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.
След като в случая е приет за установен фактът на необезопасена и несигнализирана
дупка по пътното платно, стопанисвано от ответника, то е налице и противоправното и
виновно бездействие на лицата, на които Общината е възложила поддържането на пътното
платно в изправно състояние, което ангажира обективната отговорност на ответника.
По отношение вида и размера на настъпилата вреда съдът кредитира приетото по
делото и неоспорено и от двете страни заключение по назначената автотехническа
експертиза, от което се установи причинно-следствена връзка на целия размер от
репарираните от застрахователя вреди.
Крайният извод на съда е, че са налице всички изискуеми предпоставки, искът за
4
претендираната главница, включваща заплатеното обезщетение за имуществени вреди,
ведно със сторените ликвидационни разноски, да бъде уважен като основателен.
Основателността на главното вземане обуславя дължимостта на акцесорното за
мораторна и законна лихва.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от
исковете както в исковото, така и в заповедното производство по арг. от т. 12 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, чийто общ размер възлиза на 870.00 лева, както следва:
1./ 425.00 лева – разноски сторени по ч. гр. д. № 8212/2023 г. по описа на РС-Варна,
от които 25.00 лева – държавна такса и 400.00 лева – адвокатско възнаграждение и
2./ 445.00 лева – разноски сторени в настоящото исково производство, от които –
75.00 лева държавна такса; 300.00 лева – депозит за вещо лице; 70.00 лева – депозит за
свидетел.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 от
ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията
между страните, че О. В., БУЛСТАТ * ДЪЛЖИ на ЗЕАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК *, сумите, както
следва:
1./ сумата от 475.49 лева /четиристотин седемдесет и пет лева и четиридесет и
девет стотинки/, представляваща регресно вземане на застрахователя, включващо платено
на 14.09.2022 г. по сключен Договор за застраховка „Каско стандарт“ – Застрахователна
полица № *, валидна от 21.01.2022 г. до 20.01.2023 г. от застрахователя ЗЕАД „Б. В. И. Г.” в
полза на пострадалия лек автомобил марка „М.“, ДК № СВ 9003 ТА, собственост на „О. И.“
ЕАД, с ползвател „Я. – З. п.“ АД, обезщетение в размер на 450.49 лева при ПТП, настъпило
на 16.05.2022 г., в гр. В., при преминаване по бул. „Х. М.“ в участъка от кръстовището с ул.
„Д.“ и ул. „П.“ в посока откъм к. к. „З. п.“ и попадане в множество необозначени и
необезопасени дупки на пътното платно, във връзка с което е образувана щета № *, както и
ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева и
2./ сумата от 38.30 лева /тридесет и осем лева и тридесет стотинки/,
представляваща лихва за периода от 14.09.2022 г. до 26.06.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда – 26.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 8212/2023 г. по описа на
Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, О. В., БУЛСТАТ * ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК * сумата в общ размер
от 870.00 лева /осемстотин и седемдесет лева/, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, както следва:
1./ 425.00 лева – разноски сторени по ч. гр. д. № 8212/2023 г. по описа на РС-Варна,
от които 25.00 лева – държавна такса и 400.00 лева – адвокатско възнаграждение и
2./ 445.00 лева – разноски сторени в настоящото исково производство, от които –
75.00 лева държавна такса; 300.00 лева – депозит за вещо лице; 70.00 лева – депозит за
свидетел.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6