Определение по дело №696/2017 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 152

гр. Перник, 09.03.2018 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 09.03.2018 г., в състав:

 

СЪДИЯ: Кристиан Петров

 

като разгледа гр. дело № 00696 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с посочено пр. основание чл. 49 ЗЗД от К.Б. срещу С. районен съд за заплащане: 1/ сумата 2 000 000 лв. - обезщетение за понесени неимуществени вреди от служебни действия и постановени актове на посочен в исковата молба с имена конкретен съдия по гр. д. № 18718/2017г. по описа на СРС; 2/ сумата 150 лв. - обезщетение за понесени имуществени вреди вследствие плащане на сумата по разпореждане № 272242/20.11.2017г., издадено от посочен в исковата молба с имена конкретен съдия по гр. д. № 18718/2017г. по описа на СРС. В молбата се твърди, че претърпените от ищеца неимуществени вреди се изразяват нарушената му чест, достойнство и стрес /хроничен главобол, безпричинна смяна на настроенията, забавяне на съобразяването и изразяването, увеличаване на теглото, безсъние/ от създадената обективна необходимост да понесе унижението и упреците на съпругата му Т. Б., че й причинява огромни материални вреди като не успява да защити интересите й по цитираното гр. дело, включително и нематериални – тъй като се компрометира пред ръководство на ведомството в което работи съпругата на ищеца, поради което счита, че за него е налице интерес да предяви иск за защита на собственото си право като носител на правоотношението и създаденото противопоставяне с Т. Б. за обезвреда на понесените неимуществени и имуществени вреди вследствие виновното - противоправно поведение на служителя на ответника.

При извършената по реда на чл. 129 ГПК служебна проверка на исковата молба, съдът е установил, че същата не е съобразена с изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и е указал на ищеца да отстрани недостатъците на исковата молба в 1-седмичен, като са дадени подробни и изчерпателни указания в тази насока. Изрично е указано, че при неизпълнение на указанията в посочения срок, производството по делото ще бъде прекратено. Копие от разпореждането с указанията е получено от ищеца лично на 28.02.2018 г. като даденият 1-седмичен срок е изтекъл на 07.03.2018 г.

Пернишкият окръжен съд, при проверка на исковата молба установява, че предявените искове са недопустими, по следните съображения:

На първо място, в срока за изпълнение на указанията по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК e подадена молба вх. № 1137/01.03.2018 г. от ищеца, в която излага вижданията си за „оказван корупционен натиск върху съдиите от СРС с цел издаване на официални документи с неистинско съдържание, при злоупотреба с възможностите на чл. 410 и чл. 47 ГПК, както и оказване на корупционен натиск върху съдиите от СРС да постановяват решения, без да основават актовете си на събраните по делото доказателства“, но некореспондиращи по никакъв начин с дадените указания, тъй като не са изпълнени нито едно от дадените указания. До 07.03.2018 г. /присъствен ден/, когато изтича даденият 1-седмичен срок, указанията на съда не са изпълнени. Това не е направено и към настоящия момент. При тези обстоятелства, тъй като допуснатите нередовности не са отстранени в срок, производството подлежи на прекратяване на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК.

На второ място, съдът намира, че липсва надлежна пасивна процесуална легитимация по предявения искове срещу С. районен съд, в качеството му на възложител на работата, за обезщетение на претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени във връзка с извършваната от магистратите дейност при осъществяване на служебните им задължения и постановяване на съдебни актове. Функционалният имунитет на съдиите, прокламиран в чл. 132 КРБ, изключва гражданската им отговорност на деликтно основание във връзка с постановените от тях съдебни актове. Ето защо, е недопустим и иск срещу съответния съд, в който правораздават съдиите, извършили твърдяното "несправедливо съдопроизводство". Недопустимо е ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата за действия, за които лицата, на които е възложено извършването им, не носят отговорност. Процесуалната легитимация обуславя принадлежността на правото на иск и нейната липса е основание за недопустимост на иска. Касае се за абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Ако тя липсва, липсва право на иск в полза на страната по делото, съдът няма право да решава спора по същество, а това е основание за прекратяване на делото /Определение № 108 от 20.04.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1157/2016 г., I г. о., ГК/.

Предвид изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 00696/2017 г. по описа на ОС – Перник, като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването на ищеца.

 

 

СЪДИЯ: