РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. ХАСКОВО, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.А
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.А Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20215600600531 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Л. Б. Х., против Присъда
№ 260037/13.07.2021 г., постановена по НЧХД № 941/2020 година по описа на
Районен съд-Хасково, с която подсъдимата С. Г. Р. от гр.Х. е призната за
виновна в това, че на 22.09.2020 година в гр.Х. причинила на Л. Б. Х. от гр.Х.,
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно: порезни рани на първи, втори и
трети пръсти на лявата ръка и две порезни рани на гърба на лявата длан, както
и одраскване на шията – престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като по същото
време и на същото място Л. Б. Х. отвърнал на подсъдимата С. Г. Р. със същата
такава телесна повреда /порезни рани на левия крак/, поради което и на
основание чл.130 ал.3 от НК и двамата са освободени от наказание, а по
първоначалното обвинение – за това, че на Л. Б. Х. е била причинена и
телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузни рани на лявата ръка и на
първи, втори и трети пръсти на същата ръка, подсъдимата Р. е призната за
невиновна и оправдана. Предявеният от Л. Б. Х. граждански иск – за
обезщетяване на причинените му от деянието неимуществени вреди /болки и
страдания/ е уважен частично – за сумата 300 лева, ведно със законната лихва
върху нея, считано от предявяването на иска /05.10.2020 г./ до окончателното
й изплащане, като същият иск да пълния му предявен размер от 2 500 лева
като неоснователен е отхвърлен. В тежест на подсъдимата са възложени
1
направените от бюджета на Районен съд-Хасково деловодни разходи, както и
дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
С въззивната жалба тъжителят атакува тази част от присъдата, с която
съдът е приложил института на чл.130 ал.3 от НК и е освободил както
подсъдимата, така и него, от наказание за взаимно причинени и идентични по
характер телесни увреждания. Поддържа се в жалбата, че за да приеме факта
на нанасяне на телесна повреда на подсъдимата от страна на тъжителя съдът
се е основал единствено и само на дадените от Р. обяснения за предприето
спрямо нея агресивно поведение, след като тя самата възприела поведението
на Х. като такова и нанесла удар върху тялото му с огледало. Тези обяснения
обаче, се посочва в тъжбата, били изцяло в противоречие с показанията на
свидетелите, които били очевидци на станалото и еднопосочно посочвали, че
действията на Р. били изненадващи и непровокирани. Обясненията на
подсъдимата не кореспондирали и с вида на установените телесни повреди
върху тялото на тъжителя, което допълнително оборвало тяхната истинност.
Затова искането в жалбата е атакуваната присъда да бъде отменена,
подсъдимата да бъде призната за виновна по формулираното в тъжбата
обвинение, като й бъде наложено наказание, а предявеният от Х. граждански
иск бъде изцяло уважен.
Писмени възражения против жалбата не са депозирани.
В съдебното заседание повереникът на тъжителя поддържа
изложените в жалбата доводи, които допълва с твърдения за невярност на
фактите, съдържащи се в ангажираните от подсъдимата гласни
доказателствени средства. Поддържат се исканията, формулирани в жалбата.
Защитникът на подсъдимата оспорва жалбата. Заявява, че
постановената от първоинстанционния съд присъда е правилна, обоснована, а
направените в нея фактически и правни изводи напълно кореспондиращи със
събраните по делото доказателства. Поддържа в хода на съдебните прения,
че съдът е извършил задълбочен и прецизен анализ на доказателствените
източници, като обясненията на подсъдимата обсъдил в съвкупност с
представеното от свидетелите, посочени от обвинението, а последните били
категорични и ясни по въпроса, че непосредствено след стореното от Р.
подсъдимият се е отправил към жилището й, блъснал остъклената дървена
врата, счупил стъклата на същата и така причинил установените върху тялото
на подсъдимата порезни наранявания. Косвените по вида си показания на тези
свидетели, които пресъздавали разказаното им от Р., не били в явно
противоречие с представеното от очевидците, затова и крайните изводи на
съда почивали на цялостна и аргументирана оценка на доказателствата,
твърди още повереникът. Така аргументирано, искането на повереника е
присъдата да бъде потвърдена.
Такова искане отправя и подсъдимата, която акцентира на това, че
поведението й спрямо тъжителя е било провокирано – от действията му
непосредствено преди инкриминираното деяние, насочени към собственото й
имущество, които тя оценя като ескалация на предходни конфликти. С
категоричната си позиция, че тъжителят й е нанесъл телесна повреда, тя моли
присъдата да бъде потвърдена.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната
2
присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна
проверка на същата, констатира следното:
Съдебното производство по делото е образувано по тъжба на Л. Б. Х.
от гр.Х., в която са изложени обстоятелства, сочещи на извършено от
подсъдимата С. Г. Р. престъпление по чл.130 ал.1 от НК, за каквото същата е
била предадена на съд. В хода на проведеното пред първоинстанционния съд
съдебното следствие са били събрани всички посочени от страните и
допуснати от съда доказателства, като при осъществената процесуална
дейност нарушения на закона не се констатират – гарантирано е било в пълна
степен правото на страните да участват в събирането на доказателствата и да
правят искания в подкрепа на своята теза. Служебно положените от съда
усилия за събиране и проверка на доказателства по делото са допринесли за
разкриването на обективната истина в пределите на очертания от частната
тъжба предмет на доказване и при съблюдаване на установените в чл.12 и
чл.13 от НПК стандарти. Направените от съда фактически изводи са били
базирани на доказателствен материал, събран по надлежния процесуален ред
и след законосъобразно приложени доказателствени способи, при чиято
реализация правата на страните също са били обезпечени. Съобразителната
част на съдебния акт е пълноценна, отговаряща на изискването на пълнота на
фактическата и правна аргументираност и съдържаща отговор на всички
постановени от страните въпроси, в това число на тези, които тъжителят и
повереникът поставят във въззивната жалба, за да обосновават поддържания
довод за неправилност.
Така събраният от първоинстанционния съд доказателствен материал,
допълнен чрез показанията на разпитаните във въззивното производство
свидетели, установява следната фактическа обстановка: Към месец септември
на 2020 година частният тъжител Л.Х. и подсъдимата С.Р. живеели в гр.Х. Те
се познавали, отношенията им били обтегнати по повод ползването от Р. на
част от недвижим имот /жилищна сграда и дворно място/, който семейството
на Х. считал за собствен. Р. обитавала втория етаж от въпросната жилищната
сграда, намираща се в гр.Х., ул.“Б.“ № *. Ползването на имота са основавало
на сключен между нея и сина на свидетеля С.М. договор за наем. Със
съгласието на наемодателя в дворното място подсъдимата била разположила
градинско обзавеждане. Свои мебели била поставила и в участъка от двора,
който се намирал непосредствено до първия етаж на сградата, а върху тях
била окачила декоративни предмети, както и старо огледало. Първият етаж от
сградата бил необитаем. Тъжителят и неговото семейство посещавали имота
инцидентно – организирали там семейни събирания, оставяли вещи на склад,
включително автомобил, който заел част от дворното пространство. При едно
такова посещение, станало на 05.05.2020 година, между Л.Х. и подсъдимата
се разразил пореден конфликт, отново свързан с обитаването на къщата и
прилежащия й терен.
На инкриминираната дата – 22.09.2020 година, роднини на частния
тъжител решили да проведат семейно тържество в двора на ул.“Б.“ № *. Така
около 19,30 часа там отишли Л.Х., съпругата му Е. П. И., майка му Л. Б. Х.,
брат му Б. Б. Х., двете му ненавършили пълнолетие деца, а също В. М. Ю.
/първа братовчедка на тъжителя/ и Н. Ф. Е. /сестра на Л. Х. и леля на
тъжителя/. Семейството било посрещнато от майката на подсъдимата –
3
свид.Т. Р., която в момента на пристигането на празнуващите се намирала в
двора със своя приятелка. Т. Р. отстъпила градинския район и намиращото се
там обзавеждане на семейната компания, качила се на втория етаж, а не след
дълго напуснала имота. Още с идването си присъстващите на събирането
изразили недоволство от наличието на охранителна камера, чийто ъгъл на
заснемане променили, навеждайки устройството надолу с цел да не бъдат
записвани. По време на семейната сбирка подсъдимата се намирала в
обитаваното от нея жилище – втория етаж от сградата, заедно с по-малката си
дъщеря. В даден момент разговорът между тъжителя и неговите роднини
обичайно преминал към темата за ползването на „семейния им имот“ и
начина, по който Р. го била уредила, като изказванията били в явно негативна
светлина. Намиращата се на втория етаж подсъдима възприела разговора,
както и този, който свидетелката Н. Е., малката й дъщеря /М. М. К./ и
частният тъжител провели в момента, в който празнуващите решили да се
оттеглят и се отправили към изхода на двора. Това се случило около 23,00
часа, когато първи от компанията се отделили Л.Х., леля му Н. Е. и
братовчедка му М. К. и се спрели до обособеното в двора предверие с форма
на тунел, водещо към вътрешността на сградата. Свидетелката Н. Е. отново
изрекла недоволство от поставените на мястото „гардеробчета, шкафчета“,
поставени от „квартирантката“ и заявила, че те трябва да бъдат премахнати,
защото засенчват първия етаж. Още отпреди тъжителят споделял същото
мнение, а и със съпругата му често били обсъждали, че поставените от Р.
„джиджавки, джунджории“ трябва да бъдат отстранени, защото наемателката
„нямала право да си украсява“. Повлиян от тези негативни настроения към Р.,
споделяни и от неговите роднини, тъжителят започнал да побутва
поставените мебели и да премахва окачените на тях декоративните елементи,
които свалял от местата им. Започнал да рита и саксиите с цветя, свалил и
огледалото, което висяло на стената, след което го сложил върху наблизо
поставена маса. Междувременно към него се приближил и свидетелят Б. Х.,
който също споделял отношението на брат си към подсъдимата и затова
одобрил поведението му, а не се опитал да го възпре. Подсъдимата Р. чувала
както казаното от тъжителя и неговите роднини, така и шума от действията,
насочени към собствените й вещи. Ядосана от тях, тя тръгнала към
предверието /тунел/, а когато стигнала и видяла резултата от стореното, се
обърнала към всички с въпроса „Какво правите, защо трошите“. Вместо
отговор, последвала реплика от свидетеля Б. Х., с която Р. била подканена да
не се меси в действията им. Последвала и размяна на обиди и словесни
противопоставяния, в хода на които подсъдимата взела поставеното на масата
огледало и го насочила към тъжителя с думите „Трошете, след като искате,
трошете всички“. В момента, в който тъжителят вдигнал леко лявата си ръка,
за да се предпази, Р. му нанесла удар с огледалото, което насочила към
областта на главата. Стъклената част на огледалото се строшила, удряйки се в
ръката на тъжителя, а рамката, преминавайки над главата, се установила
върху раменете му. Части от стъклените елементи попаднали върху първи,
втори и трети пръсти на лявата ръка на тъжителя, както и върху гърба на
лявата му длан, а други върху шията му. Веднага след това Р. се отправила
към втория етаж, затворила първата входна врата, която не заключила и
влязла в ползваната от нея жилищна част, на чийто вход имало дървена врата
с няколко стъклени елемента /прозорчета/. Шокиран от нанесения му удар,
4
тъжителят първоначално не помръднал, но само секунди по-късно побягнал
към жилището на подсъдимата, накъдето се отправила и съпругата му Е. И., а
след това и свидетелите Б. Х. и Л. Х.. Искайки да потърси сметка за стореното
от подсъдимата, тъжителят блъскал и ритал остъклената врата, в резултат на
което някои от стъклените й части се счупили и попаднали върху левия крак
на подсъдимата, която в този момент се опитвала да препятства нахлуването
в жилището й. С думите „Излез, излез“ тъжителят продължил да удря с ръка
вратата, като повредил и дървената конструкция. Едва когато на втория етаж
се качила и свидетелката Л. Х. и заедно със сина си - свидетелят Б. Х.,
увещали тъжителя да преустанови действията си, той се отдръпнал от
вратата. Тогава подсъдимата взела у себе си дълъг предмет /шиш/, отворила
вратата и го насочила към присъстващите там Х.и. С предмета докоснала
ръката на свидетеля Б. Х., а след това хвърлила върху стълбищната площадка
пълни с минерална вода бутилки. Тъжителят и останалите напуснали етажа и
се установили на двора, където изчакали пристигането на полицейските
служители и екип на спешна помощ. Последният бил извикан на спешен
телефон 112 за оказване на медицинска помощ на свидетелката Н. Е., която се
почувствала зле заради високо кръвно налягане. Полицейският екип бил
изпратен след обаждане от роднините на тъжителя, които описали
възникналия между тях и подсъдимата сблъсък.
Така изложената фактическа обстановка е идентична с тази, която е
приел и първоинстанционният съд след направения точен, последователен и
детайлен анализ на доказателствените източници, в чието съдържание
всъщност съществени противоречия не се и откриват, освен такива, дължащи
се на разбираемото различие в интерпретирането на фактите в представените
свидетелски показания в контекста на роднинските връзки /относно
очевидците/ и сложилите се между подсъдимата и Х.и отношения, както и на
фона на застъпените по делото процесуални позиции. Няма спор по делото, а
и в тази насока обясненията на подсъдимата и на свидетелите са еднопосочни,
че конфликтните настроения между Р. и семейството на тъжителя са
съществували отпреди инкриминирания момент, в който семейното събиране
е провокирало пореден разговор за ползването на имота и пореден спор
между страните. Непротиворечиви са показанията на очевидците –
свидетелите Н. Е., В. Ю., Е. И., Л. И. и Б. Х., че именно темата за поставените
от подсъдимата вещи е била поставена на обсъждане след прекратяването на
семейното тържество и отправянето на посетителите към изхода на имота.
Безспорно показанията на тези свидетели установяват и предприетите от
тъжителя действия към премахването на част от обзавеждането, побутването
на мебелите /гардероби/, свалянето на огледалото. В този смисъл обясненията
на Р., според които тя била подтикната да напусне жилището си и се установи
на двора именно от желанието да потърси сметка за предприетата увреда на
имуществото си, а и да я преустанови, не могат да се считат изолирани от
останалите доказателствени източници, а напротив – за напълно
кореспондиращи с тях. Затова и правилно първоинстанционният съд е
възприел обясненото в тази му част за достоверно, а от тук и направил извода,
че развоят на събитията е бил различен от описания в тъжбата. На практика
съществени разминавания между представената от Р. обстановка и
разказаното от останалите очевидци също не се открива и то относно
съществените за инкриминираното деяние елементи. Както и свидетелите,
5
ангажирани от обвинението, така и самата подсъдима, описват действията на
тъжителя, а и собствените си, по начин, който не поставя въпроси относно
действителните механизъм, средства и непосредствен обект на
инкриминираното в тъжбата телесно увреждане. Всички разпитаните по
делото свидетели /в това число и двамата полицейски служители, възприели
обстановката след изслушване на присъстващите на произшествието лица/ са
единодушни, че след като Р. се установила на двора и възприела стореното от
тъжителя, а и явно демонстрираното от него и брат му Б. Х. нежелание да
прекратят посегателството върху вещите й, тя взела сваленото вече от стената
огледало и го насочила към главата на Л.Х. със сила, която причинила
счупване на стъклената част и установяване на рамката върху раменете му.
Вече беше посочено, че това поведение на подсъдимата не може да бъде
оценено като необяснимо и така изненадващо или неочаквано, както са
опитали да го представят свидетелите Е. И., Н. Е., В. Ю. и Б. Х., след като
самите те в показанията са разказали за гласното и недвусмислено изказано
недоволство от мебелировката в предверието, така и самите действия по
премахването на част от нея. В същото време, безспорно не може да се
приеме за достоверен и описания в обясненията на Р. механизъм, по който е
бил причинен ударът, чийто авторство тя не отрича, но разбираемо в услуга
на своята защита представя по начин, различен от описания в тъжбата, както
и в показанията на останалите очевидци. Твърдението, че огледалото е било
насочено към тъжителя, само за да му бъде предоставено за „трошене“, не
само че не съответства на еднопосочния разказ на свидетелите, но и не
импонира на заключението на съдебния лекар, според когото порезните рани
върху пръстите, дланта и шията на увредения са причинени в резултат на
свободното падане на стъклени елементи, т.е. огледалото е било насочено към
тъжителя сила, предизвикала нарушаване на цялостта му. А съпоставката на
тези експертни констатации с показанията на свидетелите Е. И., Н. Е., Л. Х. и
Б. Х. – лицата, стоящи непосредствено до мястото на инцидента, обосновава
извода, че отправеното към тялото на тъжителя огледало се е оказало в
съприкосновение с вдигнатата от последния лява ръка, което е довело до
разпадане на стъкления сегмент, а продължилото движение в зададената от
подсъдимата посока е предизвикало преминаване на рамката на предмета
през главата на тъжителя и нахлузването й до раменете му. Така описаните
естество и последователност на извършеното от Р., установено от
съпоставката между експертния доклад и непротиворечивия разказ на
цитираните свидетели, не поставя въпроси нито относно обективната, нито
относно субективната страна на инкриминираното деяние, чиито
съставомерни признаци първоинстанционния съд правилно е приел за
установени и вярно отчел като запълващи престъпния състав на чл.130 ал.1 от
НК.
Всъщност не извършеното от Р., а последвалото го поведение на
частния тъжител са предметът на настоящата въззивна жалба, в която макар
да се акцентира върху несъмнената доказаност на инкриминираното деяние,
без обаче да се предлагат оборващи защитната теза /а и направените от съда
изводи/ съображения или пък фактически твърдения, на практика се иска да
бъде отменено приложението на института „реторсия“ и като последица от
това подсъдимата да бъде наказана. В тази връзка следва на първо място да се
посочи, че ангажираните от тъжителя пред въззивния съд доказателства с
6
нищо не допринасят за изясняването на тази част от фактологията, която
вероятно обвинението оспорва, защото: първо, свидетелката Н. Е. безспорно
не е била очевидец на събитията, развили се във вътрешността на сградата, и
втора – свидетелката В. Ю. е категорична, че нито е видяла кой е счупил
прозорците на вратата, нито е чула или разбрала нещо относно този факт, тъй
като „било бъркотия“, а и тя стояла „долу под стълбището“, докато
останалите били „горе“. Ето защо, за случилото се във в района на
обитаваното от подсъдимата жилище следва да се имат предвид показанията
на изслушаните пред районния съд свидетели, а те установяват следното: Л.
Х., Е. И. и Б. Х., както и подсъдимата, са категорични, че малко след
нанесения му удар тъжителят се е отправил към втория етаж на къщата,
преминал през стълбището и се установил на мястото, на което зад
остъклената дървена врата стояла Р.. Ясни са показанията им и за това, че
именно Л.Х. е започнал да блъска вратата и викал „Излез, излез“ /свид.Л. Х./,
както и че със същата покана той е удрял по вратата, което довело до
разрушаване на цялостта на стъклената част, в което свидетелят Б. Х. се
уверил веднага след като и той се качил на етажа. Не в различна насока са и
показанията на свидетелката Е. И., която макар да отрича да е видяла кой
точно е счупил стъклата, посочва, че това е станало в резултат на ударите
върху вратата, за чието авторство пък горните двама свидетели са конкретни
– те били нанесени от тъжителя и съчетани с възгласа към Р. да излезе навън.
Тук е мястото да се обсъди и заключението на съдебния лекар относно
механизма, по който са настъпили откритите върху левия крак на
подсъдимата порезни наранявания. Според експерта те са две групи – по
ходилото и по прасеца. Съгласно устните разяснения, които лекарят е дал,
раните са резултат от съприкосновение между стъклените предмети и
увредената телесна част, като вероятно ходилото било наранено вследствие на
стъпване върху такива предмети, а прасеца – след падане на стъкло към крака
и преминаването му през поразената област. Установените върху тялото на
подсъдимата телесни увреждания медикът е оценил като причиняващи
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
При така описаната доказателствена материя съдът с основание е
приел, че обясненията на подсъдимата относно предприетите от тъжителя
действия след нанесения му удар, са достоверни, неизолирани от показанията
на очевидците и заключението на експерта, а напълно съвместими и
припокриващи се с тях. В този смисъл доводът в жалбата, според който
присъдата /без да се сочи коя точно нейна част/ била основана единствено и
само върху обясненията на подсъдимата, е явно несъстоятелен и то не само
защото изложените от съда мотиви не налагат подобен извод, а и защото,
както вече се посочи, представеното от свидетелите Л. Х. и Б. Х. и отчасти
казаното от свидетелката Е. И. не поставя под съмнение авторството на
нанесеното върху крака на подсъдимата телесно увреждане и фактическото
заключение, че то е било последица от удрянето върху вратата от страна на
тъжителя, причинило счупване на стъкла, части от които порязали долната
част от левия крак на Р.. Показанията на свидетелите Б. и С. – полицейските
служители, пристигнали на мястото след подадения сигнал за конфликта, и
възприели разказа на спорещите страни, а също и повредите върху
вътрешната врата, са само косвен показател за истинността на обясненото от
Р. относно действията, довели до причинената й телесна повреда и
7
осъществилото ги лице, което не само физически, но и вербално е
демонстрирало намерението си за саморазправа.
Правните заключения, до които води описаната по-горе фактическа
картина са следните: На инкриминираната дата подсъдимата С.Р. е причинила
на тъжителя лека телесна повреда, изразила се в одраскване в областта на
врата, порезни рани на първи, втори и трети пръсти на лявата ръка, както и
две порезни наранявания на горната длан на същата ръка. Сходна по медико-
биологичното си естеството си и идентична по правната си характеристика
телесна повреда е причинил и тъжителят на подсъдимата непосредствено след
извършеното от нея, т.е. той е отвърнал и то веднага на увредилия го деец със
същата такава телесна повреда. Изминалият известен, но несъмнено кратък,
период между двете деяния не изключва наличието на изискуемия за
реторсията признак „веднага“, както защото фактите сочат, че тъжителят е
последвал подсъдимата непосредствено след реализиране на съставомерното
й по чл.130 ал.1 от НК поведение, така и защото нараняването, с чието
настъпване същият несъмнено се е съгласил (макар и не пряко целял), е било
времево отложено заради предприетия от Р. акт на отбрана, а не заради
липсата на формирано в субективен план и обективно изявено решение да
отвърне със същото, каквото нему е било причинено, както доказателствата в
случая установяват. Ето защо, напълно правилно съдът е приложил
регламентирания в чл.130 ал.3 от НК институт и след като е признал
подсъдимата за виновна по предявеното й обвинение и приел, че тъжителят е
отвърнал веднага със същата по вид телесна повреда, е освободил и двамата
от налагане на наказание. Затова и искането за отмяна на присъдата в тази й
част се явява неоснователно.
Неоснователна е жалбата и относно размера на уважената гражданска
претенция. В тази насока изложените от съда мотиви са обстойни, а
направените в тях изводи законосъобразни. Безспорното наличие на
предпоставките в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната
отговорност на подсъдимата не е необходимо да бъдат подробно обсъждани,
тъй като по тяхното наличие не се и спори. От друга страна, липсата на
конкретни доводи в жалбата не дава възможност да бъде идентифициран
атакуваният периметър чрез отговор на въпроса дали се изразява недоволство
от размера на репариращата сума или от нейното намаляване при възприетия
от съда принос на тъжителя за настъпването на неимуществената вреда.
Независимо от това следва да се посочи, че определената парична
равностойност на търпените от тъжителя болки е адекватна на характера на
нараняванията и на установения от експерта възстановителен период – 20
дни, а отсъствието на каквито и да е други доказателства за преживяния
физически дисконфорт или за продължителност, надвишаваща
прогнозираната от лекаря, не дават основание за парично възмездяване в
размер, по-голям от този, който е определен – 900 лева. Правилно на
основание чл.51 ал.2 от ЗЗД този размер е бил намален и то значително,
защото доказателствата по делото сочат, че действително тъжителят е
допринесъл за настъпването на вредите. Вече беше посочено по-горе, че
действията на Р., изразили се в нанасяне на удар и довели до порезните
наранявания на Х., не могат да бъдат окачествени нито като ненадейни, нито
като изненадващи или внезапни, както свидетелите очевидци ги представят в
8
показанията си. Напротив, те са били житейски логична, макар и
неправомерна, реакция на също противоречащо на правния порядък
поведение, което тъжителят е реализирал спрямо чуждото имущество в ответ
на негативните си настроения и несъвместими с обществения ред представи.
Тази провокираща деянието проява няма как да не бъде оценена в аспекта на
дължимата репарация, защото именно тя е била генериращият
инкриминираните събития фактор, породил ескалацията на влошените
отношения и прерастването им във физически сблъсък. В този смисъл е
верен решаващият извод на съда, според който приносът на тъжителят се
явява значителен и затова налагащ намаляване на обезщетението с две трети
от първоначалния размер. Така определен на 300 лева, уваженият размер на
гражданската претенция се явява съответен на всички факти, относими към
деликната отговорност на подсъдимата Р..
Въпросът за направените от страните и от бюджета на съда деловодни
разноски е разрешен с присъдата съобразно приложимите правила, като в
тежест на подсъдимата са възложени само разходите, направени от бюджета
на съда, както и дължимата държавна такса върху уважения гражданския иск.
С оглед на изложеното, съдът прие, че причини за отмяна или
изменение на присъдата не са налице, а същата като правилна следва да бъде
потвърдена. Този резултат от инстанционния контрол обосновава и
основателността на искането да бъдат присъдени в полза на Р. направените
във въззивното производство разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260037/13.07.2021 година, постановена
по НЧХД № 941/2020 г. по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Л. Б. Х., ЕГН ********** от гр.Х., ул. “Ч.“ № * да заплати
на С. Г. Р., ЕГН ********** от гр.Х., ул. “Б.“ № * ет. * сумата 700 лева –
направени във въззивното производство деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9