РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Благоевград, 28.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д. Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.
като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20231210101865 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от С. М. С., ЕГН **********, Л. С. М., ЕГН **********, И. Б. М., ЕГН **********, К. С.
В., ЕГН **********, В. К. В., ЕГН **********, К. М. Г., ЕГН **********, Д. М. Г., ЕГН **********, П. К. В., ЕГН **********, С. Б.
П., ЕГН **********, Д. Н. К., ЕГН **********, М. Г. К., ЕГН **********, Н. Г. К., ЕГН **********, Г. В. М., ЕГН **********, В. В.
Б., ЕГН **********, А. Б. М., ЕГН **********, С. Б. М., ЕГН **********, Н. Б. Х., ЕГН **********, Г. Б. В., ЕГН **********, М. И.
К., ЕГН **********, Г. И.А Ч., ЕГН ********** и В. И. К., ЕГН **********, всички ищци със съдебен адрес: гр. **** срещу Д. К. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ап. 7, В. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ап. 7, Д. М. М., роден на 16.04.2013г., с ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, чрез своя баща и законен представител- МАРТИН Д. М., ЕГН **********, И. А. К., ЕГН **********, с
адрес: с. ******, Д. С. К., ЕГН **********, с адрес: с. *****, И. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр.*****, М. И. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. *****, Й. М. М., родена на 22.01.2018г., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „*****, чрез своя баща и законен
представител- МАРТИН Д. М., ЕГН **********, и Д. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *****.
Ищците твърдят, че са собственици на общо на 4/10 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 04279.105.10 по КККР на гр.
Благоевград, индивидуализиран в исковата молба. Поддържат, че са придобили правото на собственост върху сочените ид.ч. на
основание наследствено правоприемство от ****, починал на 13.10.1950г. Заявяват, че с Решение за възстановяване на собственост
върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на гр. Благоевград, издадено от ПК-Благоевград на 01.02.1999г.
било възстановено правото на собственост на наследниците на***** на процесния имот. Излагат, че първият ответник Д. М. бил
наследник на ****М. /едно от петте деца на общия наследодател ****/ и в това му качество притежавал 1/10 ид.ч. от имота. Сочат, че
за в края на 2020г. били узнали, че Д. М. се бил снабдил с Констативен нотариален акт № 198 от 23.12.2011г., издаден на основание
чл. 587, ал. 2 ГПК от нотариус *****, по силата на който бил признат за едноличен собственик на имота на основание давностно
владение. Навежда, че вторият ответник В. М. била съпруга на първия ответник Д. М., като заедно двамата били прехвърлили на
останалите ответници ид.ч. от процесния имот. Оспорват ответниците В. М. и Д. М. да се придобили собствеността върху имота в
режим на съпружеска имуществена общност на заявеното в Констативния нотариален акт основание - давностно владение, като в тази
връзка излага подробни доводи.
Ответниците Д. К. М., В. А. М., Д. М. М., чрез своя баща и законен представител- МАРТИН Д. М., ЕГН **********, И. А. К., Д. С.
К., И. Д. К., Й. М. М., МАРТИН Д. М., ЕГН **********, и Д. К. М. оспорват предявените искове с доводи, че от момента на
възстановяване на правото на собственост върху процесния поземлен имот /01.02.1999г./ до момента на снабдяване на първия
ответник Д. М. /23.12.2011г./ имотът бил владян и ползван явно и необезпокоявано единствено и само от ответника Д. М.. Поддържат,
че Д. М. е придобил собствеността върху целия имот на основание давностно владение.
Ответницата М. И. К. не е депозирала отговор на исковата молба.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По повод подадената искова молба предмет на разглеждане са обективно и субективно (активно и пасивно) съединени искове с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, имащи за предмет установяване на правото на собственост на ищците общо на 4/10 ид.ч. от
процесния имот.
Предявените установителни искове са допустими.
Основателността на предявените установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, се обуславя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: ищците да са собственици на претендираните идеални части от процесния поземлен имот-нива,
въз основа на релевирания придобивен способ. В настоящия казус ищците следва да установят, че са собственици общо на 4/10 ид.ч.
от процесния имот, на заявеното правно основание – наследствено правоприемство от общия наследодател ****, починал на ****г.,
както и да обори легитимационния ефект на нотариалния акт по обстоятелствена проверка от 23.12.2011 г., издаден в полза на
ответника Д. К. М..
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), ищците трябва да
установят визираните по-горе предпоставки, а ответниците – при условията на насрещно непълно доказване възраженията си, че
процесният имотът бил владян и ползван явно и необезпокоявано единствено и само от ответника Д. М. повече от 10 години, както и
че ищците се били дезинтересирали от собствеността си.
Именно на тази плоскост е необходимо да бъде потърсено и разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя
разглежданият казус.
От събраните по делото доказателства става ясно, че ищците и ответникът Д. К. М. са наследници на общия им наследодател и техен
дядо, съответно прадядо Христо Митев Илиев, починал на 13.10.1950г.
Установява се, че с Решение за възстановяване на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището
на гр. Благоевград, издадено от ПК-Благоевград на 01.02.1999г. било възстановено правото на собственост на наследниците на
1
******на процесния имот.
Не се спори между страните, че ответниците Д. К. М. и В. А. М. са съпрузи.
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, наследственият дял от имуществото на дядото на ищците и ответника Д. М. - ****/починал на ***г./ е в
размер на по 1/5 ид. част за всяко едно от петте му деца (*****./.
Прекият наследодател на ищците С. М. С., Л. С. М., И. Б. М., К. С. В., В. К. В., К. М. Г., Д. М. Г., П. К. В., а именно техният баща
*** Х. М., ЕГН **********, бивш жител на гр. Благоевград, починал на ***г., е получил в наследство 1/5 ид.ч. от имуществото на ***
включващо и процесният имот с идентификатор 04279.105.10 по КККР на гр. Благоевград. При това положение децата на *** Х. М. –
горепосочените ищци са придобили общо 2/10 ид.ч. от наследството на техния дядо Христо Митев Илиев.
Прекият наследодател на останалите ищци С. Б. П., Д. Н. К., М. Г. К., Н. Г. К., Г. В. М., В. В. Б., А. Б. М., С. Б. М., Н. Б. Х., Г. Б. В.,
М. И. К., Г. И.А Ч. и В. И. К., а именно техният баща Г. Х. М., бивш жител на гр. Благоевград, починал на 04.02.1996г., също е
получил в наследство 1/5 ид.ч. от имуществото на ****, включващо и процесният имот с идентификатор 04279.105.10 по КККР на гр.
Благоевград. При това положение децата на– горепосочените ищци са придобили също общо 2/10 ид.ч. от наследството на техния дядо
***.
Бащата на ответника Д. М., а именно Кирил Х. М., ЕГН **********, бивш жител на гр. Благоевград, починал на 01.11.1997г., е
получил в наследство 1/5 ид.ч. от имуществото на ***, включващо и процесният имот с идентификатор 04279.105.10 по КККР на гр.
Благоевград. При това положение децата на *** Х. М. – третото неучастващо по делото лице ***и ответникът Д. М. са придобили по
1/10 ид.ч. от наследството на техния дядо ****.
В конкретния случай няма спор, че имотът, предмет на делото, представлява земеделска земя (нива), като с влязло в сила на
08.05.1999г. Решение за възстановяване на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на гр.
Благоевград, издадено от ПК-Благоевград на 01.02.1999г., е било възстановено правото на собственост на наследниците на ******
върху процесния имот.
Предвид обстоятелството, че ищцовите претенции се базират именно на обсъжданото наследствено правоприемство, изходът от
делото зависи от преценката на насрещните възражения на ответниците, че те са станали титуляри на процесните вещни права.
В тази връзка доводите на ответниците, насочени срещу основателността на предявените искове, са ориентирани към обосноваване
на позицията, че ответникът Д. М. е придобил спорния поземлен имот въз основа на давностно владение, продължаващо повече от 10
години.
По този повод към доказателствения материал е приобщен нотариален акт с № 198 от 23.12.2011 г., том , peг. № 13011, издаден по
нот. дело № 894 от 2021 г. по описа на кантората на нотариус ***, с район на действие – районът на Районен съд – гр. Благоевград. С
него, след извършена обстоятелствена проверка по смисъла на чл. 587, ал. 2 ГПК, нотариусът е признал ответника Д. М. за едноличен
собственик на процесната нива, на основание давностно владение. Впоследствие ответникът Д. М. и съпругата му ответницата В. А.
М. с поредица от сделки от 27.11.2020г., от 09.12.2020г., от 29.03.2021г., изповядани от нотариус ****, са прехвърлили идеални части
от имота на останалите ответници.
В задължителната съдебна практика (вж. Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. дело № 11 от 2012 г. на ОСГК на
ВКС, както и постановените след неговото приемане Решение № 153 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 889/2012 г., I г. о. на ВКС, Решение №
208 от 24.09.2013 г. по гр. д. № 1961/2013 г., I г. о. на ВКС, Решение № 108 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 1854/2015 г., II г. о. на ВКС и
Решение № 184 от 11.10.2016 г. по гр. д. № 1147/2016 г., I г. о. на ВКС – всички по чл. 290 ГПК /в редакцията му до измененията с бр.
86 от 2017 г. на ДВ/), е абсолютно утвърдено разбирането, че: нотариалният акт, с който по реда на чл. 587 ГПК се признава право на
собственост върху недвижим имот, макар да не притежава материалната доказателствена сила по чл. 179 ГПК, има легитимиращ
ефект за лицето, в чиято полза е издаден; тази легитимация е обвързваща за третите лица и за съда досежно удостовереното в акта
право на собственост; затова в исковото производство съдът не извършва проверка на верността на извода на нотариуса за
осъществяване на удостовереното с нотариалния акт право, нито преповтаря извършената от нотариуса проверка на правата на
поискалото издаването на акта лице, а е длъжен да зачете обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт; тя обаче може да
бъде оспорена от всеки субект, който има правен интерес да твърди, че титулярят на акта в действителност не е носител на спорното
вещно право; при такова оспорване тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение специалният
процесуален режим, регламентиран в чл. 193 – чл. 194 ГПК; в този случай оспорващият трябва да опровергае констатациите на
нотариуса било като докаже свои права, противопоставими на титуляря на акта, било като опровергае фактите, обуславящи
посоченото в акта придобивно основание, или докаже, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след
издаването на акта; когато оспорващата страна не успее да обори легитимационния ефект на констативния нотариален акт по
визирания начин, се прилагат последиците от недоказването и съдът е задължен да зачете този ефект.
Изложеното по отношение на констативния нотариален акт важи в пълна степен и когато с него е удостоверено придобИ.ето по
давност на съсобствен (сънаследствен) имот. Тогава лицата, на които се противопоставя актът, дори да са другите съсобственици
(сънаследници), също са носители на тежестта да оборят констатациите на нотариуса, а субектите, които се ползват от него, не са
длъжни отново да доказват владението си (вж. за такъв случай Решение № 16 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 5652/2014 г., I г. о. на ВКС).
Следва също така да се изтъкне, че фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективният елемент
на упражнявана фактичека власт, така и субективният елемент вещта да се държи като своя. Обективният елемент на владението –
упражняване на фактическа власт, съвпада с този при държането, като от значение една фактическа власт да се определи като владение
е субективният елемент на своене на вещта. Намерението според чл. 69 ЗС се предполага от упражняваната фактическа власт. Според
ТР № 1/06.08.2012 г. на ВКС по т.д. № 1/2012 г. презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Когато съсобственик е
започнал да владее своята идеална част и да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно
съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части да превърне с едностранни действия държането им
във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Следователно цитираният нотариален акт по обстоятелствена проверка от 23.12.2011 г., с който ответникът Д. М. е бил признат за
собственик на основание давностно владение на процесната нива, го легитимира като такъв до доказване на противното от страна на
ищците. Но от своя страна ответникът Д. М. следва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
наследници (включително и спрямо ищците по настоящето дело) намерението си да владее техните идеални части за себе си.
С цел оборване легитимационния ефект на констативния нотариален акт ищците са ангажирали гласни доказателствени средства
(свидетелите ******), представили са писмени доказателства (удостоверение за наследници за ****г., издадено от Община
Благоевград, Удостоверение за наследници за Кирил Х. М. от 18.04.2019г., издадено от Община Благоевград, Решение за
възстановяване на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на гр. Благоевград, издадено от
ПК-Благоевград на 01.02.1999г., Удостоверение за сключен граждански брак на ***Д. М. и *** И. М., издадено от Община
Благоевград; Удостоверение за съпруга и родствени връзки с изх. № 109/13.10.2021 година на Христина И. М., издадено от Община
Благоевград; Удостоверение за съпруга и родствени връзки с изх. № 13/26.01.2022 година на *** Д. М., издадено от Община
2
Благоевград; Удостоверение за съпруга и родствени връзки с изх. № 15/26.01.2022 година на Мартин Д. М., издадено от община
Благоевград).
При разпитите им свидетелите ****К. **** описват родствените връзки между страните по делото, техните отношения във връзка
уреждане въпроса с процесната нива и останалите възстановени земеделски земи на наследниците на ***. В тази връзка свидетелите
**** К. С***заявяват, че: общият наследодател както на ищците, така и на ответника Д. М., е дядо *** М.; Дядо *** М. е имал 5 деца –
дядо Г., дядо ***, дядо ***, дядо *** и баба ***, като всички са с фамилия М.и. Става ясно, че всички земеделски имоти на дядо ***
М. са били разпределени на петте му деца, като същите си знаят кои са техните ниви, те си ги обработвали преди да се дадат в ТКЗС-
то, всеки си е работил, но когато са ги внесли някога в ТКЗС, те са били внесли на името на дядо ****описват спорната нива, а
именно, че се намира в гр. Благоевград, в местността „Армутлука“, като е с площ от 4,5 дка. Става ясно от показанията на тези
свидетели, че след като собствеността върху нивата е била възстановена пред 90-те години на 20-ти век ползването на процесната
нива в местността „Армутлука“ е било разпределено между всичките 5 деца и наследници на Х*** М., като всеки от тях е имал дял в
нивата, като всички си обработвали техния дял. Установява се, че нивата се ползвала от наследниците и на петте колена, като имотът
бил разделен на 5 дяла и всеки си обработвал неговия си дял. В имота наследниците са отглеждали царевица, боб, картофи, докато
имало възможност за напояване на имота. Както свидетелят *****, така и свидетелят К К. С*** заявяват, че нивата се е била
обработвала от наследниците до 2005г-2006г., след което е бил отдадена под аренда. Установява се от показанията на тези свидетели,
че след като били възстановени земеделските земи на дядо Х****то М., е имало срещи с всички негови наследници с оглед уреждане
на имуществените отношения и извършване на някаква доброволна делба. Много пъти наследниците са се опитвали да оправили
нивите, като ответникът Д. М. е движел нещата, събирали са се всички наследници, но не се е стигало до конкретно разделяне, защото
все някой от тях е бил недоволен.
Свидетелите **** доведени от ответниците, заявяват, че процесната нива била на ответника Д. М.. Свидетелят*** си спомня, че бил
ходил да помагал на ответника Д. М. някъде през 2012г.-2013г. за прибирането на реколтата от нивата, като описва същата с площ от
около 4-5 дка. Свидетелят *** поддържа, че бил наемател на процесната нива от 2018г., като заплащал аренда за същата на ответника
Д. М.. Този свидетел заявява, че ответникът Д. М. му бил показвал скица на имота, както и че му казвал, че тази нива била от баща му.
От събрания по делото доказателствен материал може да се направи обоснован извод, че ответникът Д. М. не е упражнявал
фактическа власт върху целия спорен имот. По делото са събрани доказателства, от които се установява, че всеки един от
наследниците на *** се е интересувал от процесната нива и е обработвал дела си от нея. В тази връзка недоказано остана твърдението
на ответниците, че имотът бил владян и ползван явно и необезпокоявано единствено и само от ответника Д. М. повече от 10 години.
Дори да се приеме, че ответникът Д. М. е обработавал цялата нива следва да се съобрази обстоятелството, че нито един свидетел, не
сочи факти, а и ответниците не се позовават на такива, въз основа на които да се заключи, че ответникът Д. М. е извършвал действия,
с които е обективирал спрямо останалите наследници намерението си да владее техните идеални части за себе си.
Освен посоченото следва да се съобрази, че не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение, за да се
приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене в хипотеза, при която имотът е съсобствен. За да се придобие по давност
притежаваната от другия съсобственик идеална част от имота е необходимо намерението за своене да му бъде противопоставено по
категоричен начин чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ - отстраняване от имота,
недопускане, оспорване на права т.е. все действия, които са достигнали до неговото знание.
В тази насока е нужно да се посочи, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и
време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобИ.е на
собственост по давност, освен ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение и в негова полза започва
да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт
да се упражнява вместо за другиго изключително за себе си да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.
След като такава демонстрация на намерението на ответниците не се доказа по делото, то съдът счита, че ответникът Д. М. не е
придобили имота на основание давностно владение, поради което ищците са собственици общо на 4/10 ид.ч. от него, като част от
имуществото на общия им наследодател ****.
В заключение се налага изводът, че легитимиращият ефект на констативния нотариален акт, издаден в полза на ответника Д. М., е
успешно оборен от ищците.
Последното е основание за обобщаващия извод, че предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъдат уважени, тъй като са
налице всичките им предпоставки, включени в техния фактически състав.
Относно искането на ищците по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Отмяната на нотариалния акт по чл. 537, ал. 2 ГПК не е самостоятелен иск, а последица при уважаване на иска за материално право
на третите лица, засегнати от акта. Независимо дали страна е поискала това, съдът и служебно постановява отмяна, когато това се
следва от резултата по материалноправния спор, като не става реч за произнасяне „свръх петитум“.
От основателността на установителната исковите претенции за собственост следва изводът, че и акцесорното искане по чл. 537, ал. 2
ГПК за отмяна на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с № 198 от 23.12.2011 г., том , peг. № 13011, издаден по
нот. дело № 894 от 2021 г. по описа на кантората на нотариус Искра Кутева, с район на действие – районът на Районен съд – гр.
Благоевград за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение на основание чл. 587, ал. 2 ГПК, за частта
от 4/10 ид.ч. от процесния имот също трябва да се уважи.
Относно разноските:
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответниците следва да бъдат поставени разноските, сторени
от ищците във връзка с водене на делото. Общият им размер възлиза на сумата от 1103 лв., съгласно списъка по чл. 80 ГПК.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ответниците Д. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ап. 7, В. А. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, ап. 7, Д. М. М., роден на 16.04.2013г., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***** чрез своя баща и законен
представител- МАРТИН Д. М., ЕГН **********, И. А. К., ЕГН **********, с адрес: с. ****, Д. С. К., ЕГН **********, с адрес: с.
****, И. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, М. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, Й. М. М., родена на 22.01.2018г., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, чрез своя баща и законен представител- *** Д. М., ЕГН **********, и Д. К. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. ****, че ищците С. М. С., ЕГН **********, Л. С. М., ЕГН **********, И. Б. М., ЕГН **********, К. С. В., ЕГН **********,
В. К. В., ЕГН **********, К. М. Г., ЕГН **********, Д. М. Г., ЕГН **********, П. К. В., ЕГН **********, С. Б. П., ЕГН **********,
Д. Н. К., ЕГН **********, М. Г. К., ЕГН **********, Н. Г. К., ЕГН **********, Г. В. М., ЕГН **********, В. В. Б., ЕГН **********,
А. Б. М., ЕГН **********, С. Б. М., ЕГН **********, Н. Б. Х., ЕГН **********, Г. Б. В., ЕГН **********, М. И. К., ЕГН **********,
Г. И.А Ч., ЕГН ********** и В. И. К., ЕГН **********, всички ищци със съдебен адрес: гр. **** са собственици, на основание
3
наследствено правоприемство от общия наследодател *****г., общо на 4/10 ид.ч. от следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор 04279.105.10 по КККР на гр. Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор
на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 18.05.2021г., с адрес на
имота: гр. Благоевград, местност „Армутлука“, площ: 4496 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Нива; категория на земята: четвърта, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 105010, при съседи:
04279.105.11, 04279.105.27, 04279.105.33, 04279.105.5.
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с № 198 от 23.12.2011 г., том , peг. № 13011, издаден по нот.
дело № 894 от 2021 г. по описа на кантората на нотариус ****, с район на действие – районът на Районен съд – гр. Благоевград, с
който ответникът Д. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ап. 7 е признат за собственик на следния недвижим имот: Поземлен
имот с идентификатор 04279.105.10 по КККР на гр. Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния
директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 18.05.2021г., с
адрес на имота: гр. Благоевград, местност „Армутлука“, площ: 4496 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин
на трайно ползване: Нива; категория на земята: четвърта, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 105010, при
съседи: 04279.105.11, 04279.105.27, 04279.105.33, 04279.105.5, за частта от 4/10 идеална част от този имот .
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ап. , В. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
****, ап. , Д. М. М., роден на ***г., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез своя баща и законен представител-***Д. М., ЕГН
**********, И. А. К., ЕГН **********, с адрес: с. **** Д. С. К., ЕГН **********, с адрес: с. ***, И. Д. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. ***, М. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, Й. М. М., родена на ***г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез своя баща и
законен представител- *** Д. М., ЕГН **********, и Д. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** да заплатят на С. М. С., ЕГН
**********, Л. С. М., ЕГН **********, И. Б. М., ЕГН **********, К. С. В., ЕГН **********, В. К. В., ЕГН **********, К. М. Г., ЕГН
**********, Д. М. Г., ЕГН **********, П. К. В., ЕГН **********, С. Б. П., ЕГН **********, Д. Н. К., ЕГН **********, М. Г. К., ЕГН
**********, Н. Г. К., ЕГН **********, Г. В. М., ЕГН **********, В. В. Б., ЕГН **********, А. Б. М., ЕГН **********, С. Б. М., ЕГН
**********, Н. Б. Х., ЕГН **********, Г. Б. В., ЕГН **********, М. И. К., ЕГН **********, Г. И.А Ч., ЕГН ********** и В. И. К.,
ЕГН **********, всички ищци със съдебен адрес: гр. **** разноски в производството в размер на 1103 лв. /хиляда сто и три лева/ .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на
страните по делото. Като въззивната жалба се подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4