Решение по дело №139/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.203 и сл. от АПК.

Предявени са субективно и обективно съединени искове от В. Ц.З., Б.Б.Б. и Р.Е.Г., както следва :

Предявен е иск от всяка от ищците за обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди, произтичащи от отменен като незаконосъобразен административен акт-Решение № 1/06.01.2020г. на КЗД, за периода 18.08.2018г. до 02.08.2021г. в размер на 2500 лв, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното издължаване.

Предявен е иск от всяка от ищците за обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди, произтичащи от бездействие на Комисията за защита от дискриминация да се произнесе с акт за прекратяване на производството за периода от постановяване на решението на ВАС-02.08.2021г., до произнасянето ѝ за прекратяване на производството на 20.05.2022г., в размер на 500 лв , ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното издължаване.

От всяка от ищците са изложени конкретни факти и обстоятелства относно причинените им неимуществени вреди.

Твърди се от ищцата В. Ц.Зравкова, че е дългогодишен директор на детската градина и дългогодишен педагог с безупречна репутация и авторитет, а образуваното производство пред КЗД срещу нея като директор с обвинение за проявена дискриминация срещу дете е получило широк отзвук, коментирало се е в професионалните среди, учителите, родителите, коментарите са били полюсни, имало е и доста негативни коментари.Сочи, че репутацията ѝ, градена с години, е била сериозно подкопана, срамувала се е, ограничила е контактите си, дори и служебните като директор, а стресът и общественият натиск във връзка с производството са влошили здравословното ѝ състояние. Сочи, че тези притеснения е изпитвала както по време на производството пред комисията, образувано на 18.05.2018г., до произнасяне на решението на ВАС, така и впоследствие отново до прекратяване на производството на 20.05.2022г., като е изпитвала притеснения и от факта, че въпреки решението на съда и липсата на процесуални предпоставки за производството комисията не прекратявала същото.

Твърди се от ищците Б.Б.Б. и Р.Е.Г., че образуваното срещу тях производство като учители в детската градина с обвинение за проявена дискриминация срещу дете е предизвикало широк отзвук в града, в социалните мрежи, станало е известно на колеги и родители, като е станало известно впоследствие и постановеното решение, с което се установява наличие на дискриминация . Сочи се, че репутацията ѝ, градена с години на добър и съвестен педагог, с безупречно отношение към децата, уважението на родителите, които са обменяли информация и са ги препоръчвали на други родители да запишат децата си при тях, са били сериозно подкопани, имало е множество негативни коментари. Сочат, че са се срамували, ограничили са контактите си, дори и служебните. Ищцата Р.Г. сочи, че се е притеснявала и за своите близки, които се тревожели и това можело да се отрази на здравето им, има самотна и възрастна майка, която разбрала за производството от съседите и много се разтревожила за дъщеря си. И двете ищци също посочват, че тези притеснения са изпитвала като по време на производството пред комисията, образувано на 18.05.2018г., до произнасяне на решението на ВАС, така и впоследствие отново до прекратяване на производството на 20.05.2022г., като са изпитвали притеснения и от факта, че въпреки решението на съда и липсата на процесуални предпоставки за производството комисията не прекратявала същото.

Иска се от съда да осъди ответника Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ да им заплати претендираните обезщетения съобразно изложените обстоятелства, за претендираните периоди и в претендирания  размер. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Сочи се, че не са налице елементите на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на отсрещната страна.

 Представителят на Окръжна прокуратура-В. дава заключение, че предявените искове са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени в размер по справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С Решение №1/06.01.2020г. Комисията за защита от дискриминация е установила, че ищците в настоящето производство В. Ц.Зравкова, Б.Б.Б. и Р.Е.Г., първата от които в качеството си на директор на Детска градина „Желязко Попниколов“ в гр.В., а втората и третата в качеството им на старши учители в градината, са осъществили дискриминация по смисъла на чл.4 от ЗЗД по признак „лично положение“ по отношение на малолетния Симеон Огнянов. С решението са им наложени глоби на основание чл.78,ал.1 от ЗЗД, а на основание чл.76,ал.1 от ЗЗД са им дадени задължителни предписания да не осъществяват дискриминация под каквато и да е форма. Производството пред КЗД е образувано по сигнал на ДАЗД с разпореждане №343/18.05.2018г. С решение №195/16.11.2020г., постановено по АД № 47/2020г по описа на АС-В., решението е отменено като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Решението е оставено в сила с решение № 8984/02.08.2021г., постановено по АД № 911/2021 на Върховния административен съд. Установено е от ВАС , че още на 09.07.2018г. при извършеното проучване по преписката КЗД е била уведомена , че с решение на СГС , влязло в сила на 17.04.2018г. , по отношение на малолетния С.Огнянов е допуснато пълно международно осиновяване. 

След връщане на преписката на административния орган поради допуснати процесуални нарушения , касаещи участието на надлежните страни в производството , с решение № 278/20.05.2022г. КЗД е прекратила производството по преписката предвид извършеното пълно осиновяване на детето в чужбина. Посочено е в решението, че в изпълнение на Решение № 8984 от 01.08.2021г. на ВАС е изискана информация с писмо изх.№ 90-11-26/23.02.2022г. от директора на Дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“ в Министерство на правосъдието, като с писмо вх.№ 90-11-39/10.03.2022г. е получен отговор за извършеното пълно осиновяване на детето с решение на СГС, влязло в сила на 17.04.2018г., и липса на постъпвали претенции от осиновителите за извършена дискриминация. Самата кореспонденция за установяване на извършени действия по преписката след връщането ѝ не е представена. Не са представени доказателства за други извършени действия по преписката, нито са описани други такива в решението.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелката Й.С.В.установява по отношение на ищцата Р.Е.Г., че в града се е говорело за случая кой какво е чул, интерпретирало се е по най-различен начин. Същата установява, че обстоятелството, че я коментирали, и най-вече че я коментирали колеги и имало и хора, които вярвали, че това е вярно ѝ влияело. Същата била разстроена от това, че се коментира от хора без да познават случая, като дори имало такива, които смятали, че е виновна. Свидетелката установява, че г-жа Е. е изключителен професионалист, работи от години с деца и това, че говорят за нея колеги и родители без да познават случая я разстройвало, притеснявала се и от това, че мнението за нея като професионалист би могло да се повлияе в отрицателно отношение, както и мнението за нея като човек. Свидетелката Ванкова установява, че ищцата се страхувала след решението, че може да загуби работата си, че може да бъде подведена под някаква отговорност. Същата се притеснявала, че за всичките тези приказки могат да разберат близките ѝ, а имала възрастна майка и тези приказки биха могли да ѝ повлияят на нея. Свидетелката установява, че ищцата се притеснявала за авторитета си, тъй като градът е малък, а детската градина се избира от родителите заради учителя, към който са се насочили родителите.Свидетелката установява, че ищцата е с много години трудов стаж и е изключително добър професионалист, като какъвто я познават и колегите й, и родителите, но имало и хора, които вярвали в това, което са чули. Свидетелката установява, че знае, че в края на краищата се е установило, че няма дискриминация, като не може да посочи колко време е продължило всичко, но през цялото време ищцата се е чувствала по този начин, вкл. и намалила контактите си, тъй като мислела, че при всяка среща това ще е неизбежна тема.

Установява се от свидетелката М.В.Г., че познава отдавна ищцата В.З., тъй като и тя е бивш директор на детска градина- ДГ „Синчец“ в кв. „Крум Бъчваров“. Във връзка със случая установява, че всички са знаели за него и го обсъждали, като дори по радиото имало съобщение, че в детска градина „Желязко Попниколов“ имало проблем с дете, което е от приемно семейство и понеже градът е малък тези неща много бързо се разпространяват. Свидетелката установява, че колежката ѝ ищцата З. дори ѝ споделила, че чула това по радиото, когато пътувала с мъжа си и много се е разстроила. Свидетелката установява, че впоследствие почнали няколко дела, във връзка с които З. била много разстроена. Дори била проведена среща във връзка със случая, когато вече е бил даден ход на нещата, че градината, г-жа З. и колегите й са виновни, с присъствието на Деница Сачева като министър на социалното министерство, с представители от цялата област, приемни родители, директори на детски градини, която преминала по-скоро като обвинение срещу институцията, работещите и директора. Свидетелката установява, че ищцата З. страдала много за това, което се е говорело там, за всичките обвинения. Свидетелката установява, че тези обвинения повлияли много зле на ищцата, същата увеличила хапчетата си за кръвно, избягвала да ходи на събиранията им, тъй като била в депресия, страхувала се, че може да остане без работа. Когато преминали всички дела и когато всичко приключило тя се успокоила.

Свидетелката Х.П.А. установява, че познава ищцата Б.Б. от доста време, близки са, приятелки и колеги, тъй като и тя е учител в детската градина. Същата установява, че знае за случая през 2018 г., а именно, че срещу Б. е имало образувано производство за дискриминация над дете от Комисията за защита от дискриминация, тъй като ищцата е споделила с нея, а е разбрала и от други колеги . Свидетелката установява, че Б. доста зле приемала всичко това, чувствала се набедена и се притеснявала, че може да остане без работа, че ще се срине авторитетът й, че няма да искат родителите да оставят децата в тяхната група, доста се затворила по време на този случай, не общувала с нея така както са общували преди, комуникацията им станала по-трудна, тя се притеснявала, свивала, не знаела как колегите й ще реагират,притеснявала се дали постъпва правилно или не постъпва правилно, дали ще я осъдят колегите й. Свидетелката Александрова установява, че познава ищцата като добър, отзивчив човек, който обича работата си, обича да се раздава за децата, и такава репутация има и след родителите - на добър, всеотдаен и добър учител, като след случая тя  чувствала обида, тъй като рухнала изведнъж репутацията й . Миналата година тя споделила, че всичко е приключило и че всичко вече се е наредило.

Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани от съда като обективни и дадени от лица, придобили непосредствено впечатление за събитията и състоянието на ищците. Показанията на същите относно емоционалното състояние на ищците са житейски логични , поради което съдът изцяло ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

На основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ответника-Комисията за защита от дискриминация, следва да са налице кумулативно следните предпоставки-отменен по съответния ред административен акт, съответно незаконосъобразно бездействие, което следва да се установи от съда, вреда, настъпила в патримониума на лицето, причинна връзка между незаконосъобразния акт, съответно бездействието, и настъпилата вреда.

На основание чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички вреди-имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането . Отговорността на държавата е обективна –същата дължи обезщетение независимо от обстоятелството дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице .

Предявените искове от всяка от ищците за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт – Решение № 1 от 06.01.2020г. на КЗД, съдът намира за основателни. Осъществен е фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което причинените на ищците неимуществени вреди следва да бъдат репарирани с парично обезщетение .

Установяват се по делото всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника.Решение № 1 от 06.01.2020г. на КЗД, с което е установено, че ищците са осъществили дискриминация, е отменено като незаконосъобразно с решение на Административен съд В., влязло в сила на 02.08.2021г., поради което е налице първата предпоставка за уважаване на исковите претенции на ищците.

Установява се, че на ищците са причинени неимуществени вреди като е засегната емоционалната им сфера. Същите са изпитали неудобство, особено силно притеснение за авторитета си–първата като директор, а другите две като педагози, тъй като случаят е получил широк отзвук сред колеги, родители и цялата общественост /в интернет пространството са достъпни публикации за осъждането им/ , изпитвали обида, чувство за набеденост, притеснения за работата си–да не бъдат уволнени . Ищцата З.-директор на ДГ, страдала много за това, което се изговорило на проведена работна среща с представители от цялата област и за всички обвинения, които се изговорили там . Ищците Г. и Б. се притеснявали, че родителите няма да искат да ги избират за децата си и да оставят децата в групата им. Установява се от свидетелските показания по отношение и на трите ищци, че са станали по-необщителни, дистанцирали се, избягвали контакти с колеги, затворили се, докато не приключило всичко. Установява се по делото, че горните вреди са причинени именно от незаконосъобразния административен акт, поради което е налице пряка причинна връзка между тях и отменения акт на комисията.

Налице са всички законоустановени предпоставки за уважаване на предявените от ищците искове.

При определяне на размера на обезщетението на основание §.1 от ЗР на ЗОДОВ следва да се приложи разпоредбата на чл.52 ЗЗД . Обезщетението следва да бъде определено по справедливост. Същото следва да възмезди действително претърпените от ищците страдания от незаконния административен акт. Преценката при определяне на неимуществените вреди се основава на конкретните обстоятелства- интензитет, продължителност, отражение върху личната сфера на пострадалия. Съдът, съобразявайки събраните по делото доказателства, периодът на производството и засягането на ищците от административния акт намира, че претендираният размер на обезщетение от 2500 лв за всяка от ищците отговаря на критериите за справедливост . В случая по делото се установява засягане на емоционалната сфера на ищците и причинени на същите безпокойство, стрес, притеснения, обида, чувство на несигурност, усещане за накърнен авторитет, които от своя страна са променили обичайното поведение на ищците-довели са до социална дистанцираност на същите и неприятни изживявания у тях . Следва да бъде посочено , че на обезщетение подлежат претърпените от самите ищци  вреди-засягането на тяхната емоционална сфера , причинения у самите тях дискомфорт , техните субективни усещания и изживявания , причинени от конкретни  обективно настъпили обстоятелства , като ирелевантно е дали реално са щели да бъдат осъществени или са се осъществили притесненията им и опасенията им – дали е съществувала реална опасност и възможност да бъдат уволнени , дали реално колегите , познатите и близките им са ги укорявали за поведението и доколко реално и в каква степен е подкопан авторитетът им.

Причинените на ищците вреди, съпоставени с продължителността на производството, продължило повече от три години до отмяната на акта с влязло в сила решение на ВАС , при наличие на обстоятелството , послужило като основание за прекратяване на производството, още при първоначалното проучване по преписката непосредствено след образуването му, и предвид характера на изпълняваната дейност от ищците, при която авторитетът и доверието са с особена важност и значимост , справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД е именно обезщетение в посочения по-горе размер, който е и претендираният от ищците.

Предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие за периода от отмяната на решението на комисията до прекратяване на производството , Съдът също намира за основателни. Осъществен е фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и по отношение на тези искови претенции, поради което причинените на ищците неимуществени вреди в резултат на бездействието на ответника следва да бъдат репарирани с парично обезщетение.

Съгласно чл.55 от ЗЗДискр. определеният докладчик по преписката има задължение да започне процедура по проучване, в която да събере писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата, като съобразно чл.59 от ЗЗД срокът за извършване на проучването е 30 дни, а при фактическа и правна сложност може да бъде продължен до 30 дни с разпореждане на председателя на комисията. Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗЗДискр. след приключване на проучването докладчикът изготвя заключение и представя преписката на председателя на състава, който в 7-дневен срок насрочва заседание. Видно от данните по делото е, че след отмяната на решението на Комисията с решението на АС-В., влязло в сила на 02.08.2021г., и връщане на преписката на административния орган, същият е прекратил производството поради допуснатото пълно осиновяване на детето с Решение от 20.05.2022г. Единственото извършено действие в този период, надхвърлящ 9 месеца, е едно писмо от 23.02.2022г. с получен отговор на 10.03.2022г., с което писмо е изискана информация относно осиновяването на детето, която вече е била налична и известна на комисията при предходното разглеждане на преписката. При тези обстоятелства съдът намира, че по делото се установява бездействие на административния орган да извърши фактически и правни действия, дължими по ЗЗДискр., поради което е налице основание за ангажиране на отговорността му по чл.1 от ЗОДОВ за така осъщественото бездействие . Налице е осъществено бездействие и с оглед разпоредбата на чл.52,ал.1 от ЗЗД, тъй като съобразно посочената разпоредба производство пред комисията не се образува, а образуваното се прекратява, ако са изтекли три години от извършване на нарушението. В случая твърдяното нарушение във връзка с което е образувано производството е от 2017г., поради което още към 2021г. са били налице законовите предпоставки за прекратяване на производството, като неизвършването на посоченото правно дължимо действие също е основание за ангажиране на отговорността на ответника за проявеното от него бездействие при осъществяване на възложената му административна дейност. Видно от данните по делото е , че нито в предходното разглеждане на преписката , който период е извън заявения с конкретния иск , нито впоследствие след връщането ѝ /периода по настоящия иск/ ответникът е извършил необходимите административно-производствени действия за приключване на преписката. Налице е незаконосъобразно бездействие на ответника да разгледа и приключи преписката в разумен срок , поради което е налице първият елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото посредством събраните гласни доказателства се доказва и твърдяното от ищеца наличие на претърпени неимуществени вреди и пряката и непосредствена причинна връзка между настъпването им и противоправния резултат. От така проявеното бездействие на комисията ищците са претърпели всички установени по-горе вреди и за периода след отмяната на решението на комисията до прекратяване на производството . Нормално и логично е свидетелите да не могат да установят в детайли етапите от развитието на производството пред комисията, но и тримата свидетели  установяват за всяка от трите ищци , че същите са търпели посочените по-горе вреди до момента, в който „всичко е приключило“, а това е моментът на прекратяване на производството. От свидетелските показания следва единственият извод, че вредите във същия вид и обем са търпяни и по време на висящността на производството пред КЗД след отмяна на решението , с влязло в сила решение на ВАС от 02.08.2022г. до прекратяване на производството от КЗД с Решение № 278 от 20.05.2022г. Предвид продължителността на бездействието – повече от 9 месеца, през който период ищците са търпели установените вреди, съдът приема, че исковите претенции на всяка от ищците за сумата от 500 лв са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в претендирания размер в съответствие с изискването на чл.52 от ЗЗД за справедливо обезщетение .

 В горния смисъл е налице и съдебна практика : напр.: Решение № 10090 от 01.07.2019г. на ВАС по АД № 6958/2018г. Решение № 4704 от 12.04.2018г. на ВАС по АД № 12286/2017г. , решение № 7755 от 29.06.2021г. на ВАС по АД № 13595/2020г. и др.

Предвид горното предявените искове от ищците са основателни и доказани . Обезщетенията за неимуществени вреди се дължат ведно със законната лихва , която съобразно но т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията е с начален момент влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - момента на преустановяването им. В случая съдът е обвързан от направеното искане в молбата , с която са конкретизирани предявените искове, поради което обезщетенията следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва от предявяването на исковете, така като са поискани .

На основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищците разноските за производството , възнаграждение за едни адвокат и държавни такси . Заплатените такси в производството са в размер общо на 90 лв за всички инстанции, които следва да бъдат присъдени на ищците . 

От процесуалния представител на ищците е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ при условията на чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.  Съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение и осъжда другата страна да го заплати. Делото е с материален интерес, поради което възнаграждение следва да се определи при условията на чл.7,ал.2,т.2  във вр. с чл.8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като предвид продължителността на производството и представителството пред няколко съдебни инстанции  , същото следва да бъде определено в размер на 900 лв , представляващо минималния размер в случая съобразно наредбата , завишен с ½ .  

Воден от горното, Съдът

 

                   Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация-гр.София , да заплати на В. *** обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди, произтичащи от отменен като незаконосъобразен административен акт-Решение № 1/06.01.2020г. на КЗД, за периода 18.08.2018г. до 02.08.2021г. , в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лв, ведно със законната лихва от 07.09.2022г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация-гр.София , да заплати на В. *** обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди, произтичащи от бездействие на Комисията за защита от дискриминация, за периода 02.08.2021г.-20.05.2022г., в размер на 500 /петстотин/ лв , ведно  със законната лихва от 07.09.2022г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация-гр.София , да заплати на Б.Б.Б. *** обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди, произтичащи от отменен като незаконосъобразен административен акт-Решение № 1/06.01.2020г. на КЗД, за периода 18.08.2018г. до 02.08.2021г. в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/  лв, ведно със законната лихва от 07.09.2022г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация-гр.София , да заплати на Б.Б.Б. *** обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди, произтичащи от бездействие на Комисията за защита от дискриминация, за периода 02.08.2021г.-20.05.2022г., в размер на 500 /петстотин/ лв , ведно  със законната лихва от 07.09.2022г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация-гр.София , да заплати на Р.Е.Г. *** обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди, произтичащи от отменен като незаконосъобразен административен акт-Решение № 1/06.01.2020г. на КЗД, за периода 18.08.2018г. до 02.08.2021г. в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лв, ведно със законната лихва от 07.09.2022г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация-гр.София , да заплати на Р.Е.Г. *** обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди, произтичащи от бездействие на Комисията за защита от дискриминация , за периода 02.08.2021г.-20.05.2022г., в размер на 500 /петстотин/ лв , ведно  със законната лихва от 07.09.2022г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация-гр.София , да заплати на В. ***, Б.Б.Б. *** и Р.Е.Г. *** направените в производството разноски за държавни такси в размер на 90/деветдесет/ лв.

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация-гр.София, да заплати на адв. Р.В.Р. *** ЕАР **********, сумата от 900 /деветстотин/ лева, представляваща определено на основание чл.32,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищците.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                   Съдия: