№ 240
гр. Варна, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Г.а Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100500080 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №4920/11.11.2021г. на Г. Г. К. и
СЛ. Д. ХР. срещу решение №184/19.10.2021г., с което предявените срещу тях
искове с правно осн. чл. 31 ал.1 ЗЗД са уважени. Считат решението за
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение
на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Излагат, че по иска с правна квалификация чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, релевантен за
преценка състоянието на невъзможност на лицето да разбира или ръководи
действията си е моментът на волеизявлението, обективирано в договора, като
настъпилите по-късно промени, водещи до това състояние са правно
ирелевантни относно валидността на волеизявлението. В тази връзка на първо
място считат, че ПPC е извършил грубо нарушение на закона, като е допуснал
при изготвянето на две от експертизите да се извърши личен преглед на
лицето, тъй като настъпилите по-късно промени са без значение за
валидността на волеизявлението. На второ място считат, че ПPC е допуснал
грубо нарушение на закона, като не е поставил за задача на вещите лица да се
запознаят със свидетелските показания, събрани по делото, съдържащи се в
1
протокол от открито съдебно заседание, състояло се на 05.02.2019г. Твърдят,
че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се
установява ищцата да не е разбирала или да не е могла да ръководи
действията, поради което не са били налице основания за уважаване на
предявените срещу тях искове. В заключение се моли обжалваното решение
да бъде отменено, като на негово място бъде постановено друго по
съществото на спора, с която предявените срещу тях искове бъдат отхвърлени
като неоснователни. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си,
насрещната страна излага съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, като
първоинстанционният съд всестранно е обсъдил всички събрани по делото
доказателства –писмени и гласни в тяхната съвкупност. Счита, че фактите по
делото, имащи значение за правния спор са точно установени, като от тях са
изведени правилни фактически и правни изводи за основателност на
предявените от нея искове. В заключение се моли жалбата да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено като правилно,
законосъобразно и обосновано. В условие на евентуалност –ако се отхвърли
главният иск, моли съдът да уважи предявените в условие на евентуалност
искове по реда на тяхната поредност. Моли се за присъждане на разноски.
Настоящото производство не е контролно - отменително, а въззивно,
поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни
изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства,
с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството е образувано по предявени в условията на евентуално
обективно и субективно съединяване искове с правна квалификация чл. 31,
ал. 1 от ЗЗД, чл. 33, ал. 1 от ЗЗД и чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, от М. Г. ИВ., ЕГН
********** против Г. Г. К., ЕГН ********** и СЛ. Д. ХР., ЕГН **********.
Ищцата твърди, че притежавала в съсобственост със съпруга си недвижим
имот, находят се в гр. Провадия, ул. „Цар Освободител“ № 36, представляващ
трети жилищен етаж от триетажна сграда, изграден в североизточната част на
имота, със застроена площ на етажа 140 кв.м., ведно с таван и 1/2 идеална част
от стълбището откъм улица „Цар Освободител“, с принадлежащото към етажа
2
южно избено помещение, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и учреденото право на преминаване през пералнята в
западната част на избата с вход от юг, както и гараж със застроена площ 48
кв.м. и стопанска постройка със застроена площ 32 кв.м., състояща се от две
помещения и тоалетна, находящи се в югоизточната част на имота, в който е
построена сградата, както и поземления имот, в който са построени сградите,
представляващ УПИ III - 1532, в квартал 98, целият с площ 614 кв.м., както и
търговски обект, находящ се на първи етаж в двуетажна жилищна сграда в
град Провадия, ул."Цар Освободител“ № 34, състоящ се от два магазина, с
площ 78 кв.м., както и поземления имот, в който е построена сградата,
представляващ УПИ II – 1533. Излага, че след смъртта на съпруга и сина , за
нея останали от наследството 10/12 ид.ч., а за ответника СЛ. Д. ХР.-нейна
снаха - 2/12 ид.ч. През 2014г. ищцата получила исхемичен мозъчен инсулт, а
през 2016г. получила тежък мозъчен инсулт, като от 29.04.2016 г. до
05.05.2016 г. била на лечение в МБАЛ ”Света Марина" ЕАД - Варна. Излага,
че през 2014 г. по настояване на сина и снаха си изтеглила от „Банка ДСК”
ЕАД заем от 6300 лв. за период от 72 месеца. Пенсията заедно с добавките
била в размер на 284.21 лв. и като се приспадне заема от „Банка ДСК" ЕАД,
оставали около 130 лв. месечно, с които трябвало да си купува лекарства, да
плаща ток, вода и телефон, както и да се изхранва. След изписването от
болницата ответницата Х. казала, че заедно с Г. ще помагат, но трябва да
им прехвърли имотите, като си запази правото да ги ползва докато е жива.
Тъй като това станало няколко дни след като била изписана от болницата и не
била в състояние да мисли, както и не знаела какво точно става, а и нямала
средства за да преживява и да покрива кредита, се съгласила да подпише
някакви документи на 11.05.2016 г. в една канцелария. Впоследствие било
обяснено, че това е било нотариална кантора. Мислела, че след подписването
на документите, Славка и Г. ще се грижат за нея. Те периодично идвали да я
виждат, но не полагали необходимите грижи за нея. Не се интересували от
живота . Многократно имала нужда от финансова помощ, обръщала се при
нужда към ответниците, но те не откликвали и с пренебрежение отговаряли,
че си имат достатъчно други грижи. Контактите между тях били почти
преустановени напълно, като ответниците трайно отбягвали комуникация с
нея. В нотариалните, актове за продажба, които била подписала пишело, че за
единия имот била платена сума в размер на 9 900 лв., а за другия имот сума
3
в размер на 5 500 лв., но такива суми ищцата твърди, че не е получавала.
Мислела, че срещу прехвърлянето на имотите ще я гледат, но това не се
случило. Освен това от датата на нотариалните актове било видно, че същите
са подписани непосредствено след преживения от нея мозъчен инсулт и тя не
разбирала какво точно се случва. Мислела, че подписва някакви документи, с
които двамата ответници ще полагат грижи за нея и ще покриват паричните
затруднения за в бъдеще. Не осъзнавала, че я карат да подписва някакъв друг
договор. Също така, имотите стрували повече от 10 пъти от цената, която
била посочена в нотариалните актове. Била изпаднала в крайна нужда, поради
което била принудена да подпише договорите. Двата договора били
подписани при явно неизгодни за нея условия, тъй като била посочена
изключително неизгодна за нея цена. През посочения период от време,
пазарната цена на тези имоти десетократно надхвърляла посочената в двата
договора. Предвид преживения инсулт, изпадането кома и стационара в
болницата, тежкото здравословно състояние, ниската пенсия и тегления от
банката кредит, била изпаднала в изключително затруднено материално
положение и крайна нужда, което довело до подписването на изключително
неизгодните за нея договори. С молба вх. №13932/04.06.2020г., подадена в
изпълнение на указанията на ВОС, уточнява, че процесните договори са
сключени от дееспособно лице, но при сключването им, то не е могло да
разбира или да ръководи действията си, с оглед на което моли съдът да
постанови решение, с което на основание чл. 31 от ЗЗД да развали посочените
в исковата молба договори, описани в представените нотариални актове, и да
бъдат върнати имотите, тъй като процесните сделки са сключени при
крайна нужда и явно неизгодни условия; на следващо място твърди, че при
сключването на договорите не е платена цената, с оглед на което формулира
следния петитум: в условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен
искът по чл. 31 от ЗЗД и чл. 33 от ЗЗД, моли да бъде постановено решение, с
което да бъдат развалени посочените в исковата молба договори, описани в
представените нотариални актове, и да бъдат върнати имотите, тъй като не е
платена цената по същите. Претендира присъждане на разноски.
Чрез постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор,
ответниците изразяват становище за неоснователност на исковите претенции.
Оспорват твърденията в исковата молба. Не оспорват, че са сключени
процесните договори, но твърдят, че продажните цени и по двата договора са
4
действително уговорено плащане по сделките и, че сумите са заплатени на
продавача преди подписване на нотариалните актове, както е посочено в тях,
а продавачът си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване
върху прехвърлените части от процесните имоти. Твърдят, че на 19.09.2017 г.
по настояване на ищеца бил сключен договор за наем между ответниците и
М.И., като наемодатели, и от друга страна - „Атлетик Бизнес Къмпани” ООД,
като наемател, на магазин за хранителни стоки, заедно със санитарно
помещение на първи етаж в двуетажната жилищна сграда, който имот бил
предмет на сделката, обективирана в НА № 20, том VI, дело № 1036, вх. рег.
№ 2571/2016 г. по описа на СВ – Провадия, срещу месечна наемна цена от 50
лв., която се получавала от ищеца, за което представят доказателства. Молят
съда да отхвърли исковите претенции. Претендират разноски.
С решение №30 от 31.01.2020г., постановено по гр. дело № 756/2018г. о
описа на ПРС, съдът е уважил предявеният на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД иск на М.
Г. ИВ. против Г. Г. К. и СЛ. Д. ХР. за разваляне на сключения на 11.05.2016 г.
в гр. Провадия, с нотариален акт от 11.05.2016 г. № 53, том. І, рег. № 544,
дело № 34 от 2016 г., договор за продажба на собствените 10/12 идеални
части от недвижим имот находящ се в **************, представляващ трети
жилищен етаж, със застроена площ на етажа 140 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от
стълбището от към ул. „Цар Освободител” № 36, с прилежащото към етажа
южно избено помещение, находящо се в източната част на избата с вход от
към ул. „Цар Освободител” № 36 с площ от 12 кв.м., ведно със съответните
ид.ч. от общите части на сградата и право на преминаване през пералнята в
западната част на избата с вход от юг, както и гараж със застроена площ от 48
кв.м. и стопанска постройка със застроена площ 32 кв.м., както и 10/12 ид.ч.
от 130 кв.м. ид.ч. от поземлен имот съставляващ УПИ ІІІ-1532 в кв. 98,
целият с площ от 614 кв.м., срещу правото на ищцата за ползване върху
прехвърлимите идеални части докато е жива, както и е уважен заявеният по
реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД иск на М. Г. ИВ. против Г. Г. К. и СЛ. Д. ХР. за
разваляне на сключения на 11.05.2016 г. в гр. Провадия, с нотариален акт от
11.05.2016 г. № 54, том. І, рег. № 545, дело № 35 от 2016 г. договор за
продажба на 10/12 идеални части от следния недвижим имот находящ се в
**************, а именно: търговски обект, находящ се на първи жилищен
етаж, в двуетажна жилищна сграда, състоящ се от два магазина – за
хранителни стоки и ел. материали, коридор и санитарни помещения, както и
5
10/12 ид.ч. от 78.50 кв.м. ид.ч. от поземлен имот, съставляващ УПИ ІІ-1533 в
кв. 98, целият с площ от 230 кв.м. срещу правото на ищцата за ползване върху
прехвърлимите идеални части докато е жива.
С решение №260001/14.01.2021г., поправено с решение №
260029/15.03.2021г., постановени по в.гр.дело №825/2020г. на ВОС,
постановеното по гр. дело №756/2018г. по описа на ПРС решение №30 от
31.01.2020 г. е обезсилено на основание чл. 270, ал. 3, пр. 3 от ГПК, като
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПРС от стадия без
движение на исковата молба. В мотивите са дадени задължителни указания за
произнасяне по исковете в поредността и съотношението, в които са
предявени, както и за събиране на държавна такса по исковете за
недействителност на двете сделки.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
По делото е приет НА № 53, том I, рег. № 544, дело № 34 от 11.05.2016
г., в който е обективиран договор за покупко – продажба, по силата на който
М. Г. ИВ. продава на Г. Г. К. и СЛ. Д. ХР. при равни квоти 10/12 ид. части от
следния недвижим имот, находящ се в гр. Провадия, ул. „Цар Освободител”
№ 36, а именно: трети жилищен етаж, в триетажна жилищна сграда, изграден
в североизточната част на имота, със застроена площ на етажа 140 кв.м.,
състоящ се от: кухня, дневна, хол, две спални, баня с перално помещение,
тоалет с изолационно антре, два коридора, две тераси и вход за таванския
етаж, ведно с таван и 1/2 идеална част от стълбището откъм улица „Цар
Освободител“, с принадлежащото към етажа южно избено помещение,
находящо се в източната част на избата с вход откъм улица „Цар
Освободител“, без площ по първичен документ, а по Удостоверение за
данъчна оценка с площ 12 кв.м., ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и учреденото право на преминаване през пералнята
в западната част на избата с вход от юг, както и гараж със застроена площ 48
кв.м. и стопанска постройка със застроена площ 32 кв.м., състояща се от две
помещения и тоалетна, находящи се в югоизточната част на имота, в който е
построена сградата, както и 10/12 ид. части от 130 квадратни метра идеални
части от поземления имот, в който са построени сградите, представляващ
6
УПИ III - 1532, в квартал 98, целият с площ 614 кв.м., при граници на целия
имот по скица: имот № II - 1533, улица, имот IV – 2031, имот № XIII - 2030 и
улица за сумата от 9900 лева, която сума продавачът е заявил, че му е
изплатена напълно от купувачите, преди подписване на нотариалния акт, като
продавачът М. Г. ИВ. си е запазила правото на ползване върху
прехвърляемите части от имота необезпокоявана от никого до края на дните
си и бъзвъзмездно. Същата е декларирала, че продажната цена е действително
уговореното плащане по сделката. В нотариалния акт е посочено, че
данъчната оценка на прехвърляемите идеални части е 15 603 лева.
Представен е и НА № 54, том I, рег. № 545, дело № 35 от 11.05.2016 г., в
който е обективиран договор за покупко – продажба, по силата на който М. Г.
ИВ. продава на Г. Г. К. и СЛ. Д. ХР. при равни квоти 10/12 ид. части от
следния недвижим имот, а именно: търговски обект, находящ се на първи
етаж в двуетажна жилищна сграда в град Провадия, ул."Цар Освободител“ №
34, състоящ се от два магазина - за хранителни стоки и ел. материали,
коридор и санитарни помещения, без посочена площ по първичен документ, а
по Удостоверение за данъчна оценка с площ 78 кв.м., както и 10/12 ид. части
от 78.50 кв.м. идеални части от поземления имот, в който е построена
сградата, представляващ УПИ II - 1533, в квартал 98 по плана на града,
целият с площ 230 кв.м., при граници на целия имот по скица: УПИ № I-1534,
улица, УПИ III-1532 и улица за сумата 5500 лева, която сума продавачът е
заявил, че му е изплатена напълно от купувачите, преди подписване на
нотариалния акт, като продавачът М. Г. ИВ. си е запазила правото на ползване
върху прехвърляемите части от имота необезпокоявана от никого до края на
дните си и бъзвъзмездно. Същата е декларирала, че продажната цена е
действително уговореното плащане по сделката. В нотариалния акт е
посочено, че данъчната оценка на прехвърляемите идеални части е 5 435.83
лева
В хода на първ. производство са изслушани и приети 3 бр. СПЕ.
Според заключението по първоначалната СПЕ, изготвена от д-р К.,
изготвено на базата на представената по делото медицинска документация,
документите от болницата, от личния лекар и медицински преглед на ищеца,
в.л. е приело, че към момента на сделките -11.05.2016г. ищцата не е била в
състояние на „продължително разстройство на съзнанието”. Това психическо
7
състояние е дало възможност на освидетелстваната да извърши действието,
но нейната воля е била манипулирана от лица, от които тя е в пряка и
непосредствена зависимост и доверие. Освидетелствата е била затруднена в
адаптацията към социалната среда и е била много лесно манипулируема от
такива хора. По този начин волята е манипулирана и подменена и в този
смисъл експертът е направил извод, че може да е и в разрез с нейните лични и
непосредствени интереси. Вещото лице посочва, че възможността на ищеца
да се грижи сама за ежедневието си е силно затруднена.
С оглед оспорването на това заключение от ответниците, е назначена
нова СПЕ, изготвена от д-р Бояджиева, на база приложената по делото
медицинска документация. Според това заключение, освидетелстваната не
страда от психично заболяване и психичното състояние към 11.05.2016г.
позволява да разбира и ръководи действията си, да се грижи за себе си, за
личните си и имуществени интереси. Към 2016 г. освидетелстваната е била в
състояние да се самообслужва и не се е нуждаела от процедури по
възстановяване. Заключението е оспорено от ищеца с искане да бъде
допусната повторна тройна СПЕ.
Според заключението на допуснатата тройна СПЕ, изготвено въз основа
на представената по делото медицинска документация, вкл. и тази от
болницата, от личния лекар и медицински преглед на лицето, към 11.05.2016
г. при подписването на документите ищцата не е разбирала изцяло свойството
на действията си и техните последствия предвид представената пред нея
информация. Тя е била с прояви на начални когнитивни нарушения /леко
когнитивно нарушение/ в резултат на хронични и остри мозъчни промени
/мултиинфарктна енцефалопатия, исхемична левкоенцефалопатия и
състояние след исхемичен мозъчен инсулт/. Емоционалното състояние е
било нестабилно. Като самотен възрастен човек ищецът се е чувствала
физически слаба, безпомощна несигурна и зависима от грижите на околните.
Физическите и психически промени са допринесли до лесната внушаемост и
доверчивост. Ищецът е била с намалена работоспособност и значителна
степен на инвалидност, предвид показанията за отпускане на инвалидна
количка, въпреки липсата на ТЕЛК решение. Изписани са медикаменти и
двигателна рехабилитация. Вещите лица са дали заключение, че
непосредствено след инсулта ищецът е била с прояви на начални когнитивни
нарушения /леко когнитивно нарушение/ в резултат на хронични и остри
8
мозъчни промени. При хоспитализацията било проведено изследване MMSE,
като резултатът от него е бил 28 т., което е гранично между норма и ЛКН
/леко когнитивно нарушение/. Към момента при ищеца се отчита затруднена
концентрация при извършване на целенасочена дейност, нарушена памет –
фиксационна и ретенционна /дълговременна/, като нарушенията са тежки и
много тежки, налице са нарушения и в екзекутивните функции.
Непосредствено след инсулта ищецът е била с нарушено равновесие
/дискоординационен синдром/ и нарушения в моториката и плавността на
речта /псевдобулбарен синдром/, както и със затруднения в писането. Ищецът
не е имала затруднения при разбиране на чужда реч.
В съдебно заседание вещите лица поясняват, че резултат при изследване
проведен тест за деменция /MMSE/ между 27 – 30 т. се смята в нормата.
Преценката обаче зависи от много фактори, единият от които е
образованието, а не толкова възрастта. Посочват, че при един високо
интелигентен човек 27 т. се смята за леко когнитивно нарушение, а ако той е
с основно образование, 27 т. са в нормата. Според експертите през 2016 г.
ищецът не е имала психично заболяване в тесния смисъл на думата и не е
била в състояние на продължително разстройство на съзнанието. Обясняват,
че изводът им, че през 2016 г при подписване на документите ищецът не е
разбирала изцяло свойствата на действията си и техните последици, се базира
върху цялостно проучване на документите, които са приложени във връзка с
хоспитализацията – наличието на обективни промени в мозъчното вещество,
каквото е мултиинфарктната енцефалопатия и исхемичната
левкоенцефалопатия. Сочат, че това е морфологичният субстракт, който стои
в основата на развитието по – нататък на един когнитивен спад или деменция.
При гранична норма от 28 т. при хоспитализацията, а към момента – 24 т.,
означава, че мозъчните промени са били налице. Непосредствено след
инсулта тя е била в ситуация на психически и физически стрес в резултат на
прекарания мозъчен инсулт и от това, че е лежала в болница. Тя е имала
доказани неврологични дефицити, като за един човек това да не може да
говори е патогенна ситуация. От гледна точка на неврологичните симптоми и
морфологичните промени в мозъка, както и когнитивното изследване, вещите
лица са достигнали до извода, че тя е разбирала, че става въпрос за някакъв
правен акт, но не е била в състояние в детайли да вникне в него. Налице е
било едно свръхдоверяване на хората, на които е решила да прехвърли своите
9
имоти.
В хода на първ. производство са разпитани водените от страните
свидетели.
Свидетелката С.Ж., е разпитана в качеството на нотариус, изповядал
процесните сделки. Излага, че няма конкретни спомени за сделките, но след
като получила призовката, извършила справка. Казва, че преди извършване на
сделката задължително се прави справка в НБД дали страните имат наложени
правни ограничения, и след като е изповядала сделките, значи по отношение
на страните е нямало никакви пречки. Твърди, че не би извършила сделките
ако е имала някакви притеснения, че някой не е в добро здравословно
състояние, или не разбира какво се случва. Св. не знае защо страните са
поискали две отделени сделки, нито, че седмица преди сделките ищцата е
лежала в болница. Пред нея пари не са плащани, обикновено това не се
случва пред нея. Страните правят изявления за плащането си пред нея, или
представят банково бордеро.
Св. В.Е. не знае какви точно сделки са сключвани между страните, не е
била очевидец, но от М. знае, че не е получавала никакви пари.ария казала,
че била в болнично заведение, и там подписала някакви документи в
присъствието на Славка.
Свидетелят В.Н. познава М. защото живеят в един двор. Вижда я да
мете, да чисти, да ходи на пазар. Знае, че през 2016г. М. е лежала в болница
заради високо кръвно.
Свидетелят В.Я. е ходил през май 2016г. в дома на М. за да прави
ремонт по искане на Славка. М. била в добро здравословно състояние тогава.
Свидетелката Г.Г. –дъщеря на ответника Г.К. излага, че е присъствала
когато баща дал на Марийка сумата от 9900 лв. -това се случило малко
преди Коледа на 2015г. Св. бил в в М. на кафе, дори лично броила парите,
които баща дал за прехвърлянето на къщата двора. Марийка била в добро
здравословно състояние. Знае, че се подготвяли документите, като уговорката
била сделката да се извърши когато са готови документите.
Свидетелят П.Й. си спомня, че през 2016г. по Гергьовден, Г. му поискал
пари, защото щял да купува имот и му трябвали. Свидетелят му дал 3000 лв.
Щял да купува магазините, които са собственост на свекървата на жената, с
която живее. Свидетелят му дал парите в деня на сделката, след това Г. му се
10
обадил, че работата е приключила. Цялата сума била 5500лв., но свидетелят
дал 3000лв., а Г. си добавил другите.
С оглед така установеното от фактическа страна, за да се произнесе,
съставът на ВОС съобрази следното:
Основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато
едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната
сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си. Без значение е
продължителността на това състояние. Определящо е състоянието на лицето
към момента на извършване на сделката и по-специално - дали това състояние
е било такова, че да позволи на сключилия сделката - да действа съзнателно и
разумно, така че да може свободно, без външна намеса за формира и да
изрази волята си. Преценката е предоставена на съда. При извършването й -
тъй като се касае за дееспособно лице - съдът е длъжен да съобрази всички
съотносими, установени към релевантния момент обстоятелства, които биха
били от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната
сделка - възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни
зависимости, включително и от трети лица и други. Затова - при преценката
си - съдът следва да отчете значението на всички ангажирани по делото
доказателства /писмени документи, свидетелски показания, експертизи,
обяснения на страните/, които имат значение за решаване на спора.съобразно
изискванията на чл. 235 и сл. ГПК.
По делото е безспорно установено, че с две сделки за покупко-продажба
от 11.05.2016г., обективирани в два поредни НА, ищцата М.И. прехвърля на
С.Х. и Г.К. при равни квоти собствените си 10/12 ид. части от трети жилищен
етаж с площ 140 кв.м, и търговски обект с площ 78 кв.м., ведно с
прилежащите част от поземления имот, в който са изградени, находящи се в
гр. Провадия.
Безспорно е също, че в периода 29.04.2016- 05.05.2016г. ищцата е била
на лечение в болница след исхемичен мозъчен инсулт-тромбемболичен
инфакт.
Липсват доказателства към датата на сделките -11.05.2016г. ищцата да е
била недееспособна, т.е. да е била поставена под запрещение. Спорен е обаче
въпроса доколко тя е могла да разбира или да ръководи действията си.
Хипотезата на чл. 31, ал.1 ЗЗД намира приложение когато към момента на
11
изповядване на сделката лицето се е намирало във временно или
краткотрайно състояние, което му е попречило да разбира и да ръководи
поведението си, като преценката за тази способност следва да се извърши
конкретно, с оглед спецификата на всеки отделен случай както и с оглед
личността на страните, техните взаимоотношения, като се отчетат и
конкретните обстоятелства, мотивирали сключването ѝ.
За установяване на здравословното и психическо състояние на ищцата
към релевантния момент, са събрани гласни и писмени доказателства, както и
са изслушани 3 експертизи.
От показанията на разпитаните в хода на производството свидетели
може да се направи извод, че след изписването си от болницата ищцата е била
в сравнително добро физическо състояние – в смисъл можела е да се
обслужва сама, да се разхожда, за чисти, да пазарува. Никой от изслушаните
свидетели няма впечатление за емоционалното и психическо състояние на
ищцата в този момент, тъй като свидетелите не са провеждали
продължителни разговори с нея, а впечатленията им са епизодични и
краткотрайни. От друга страна, показанията на същите не могат да се свържат
с конкретни дати за да се направи извод, че ищцата е била в добро физическо
състояние непосредствено след изписването от болница на 05.05.2016г.
Освен това, така изложеното от свидетелите е в противоречие житейската
логика, както и на заключението на СПЕ, че при изписването си от болницата,
ищцата е била с намалена работоспособност и значителна степен на
инвалидност, предвид показанията за отпускане на инвалидна количка, и
изписаните медикаменти и двигателна рехабилитация.
От заключението на тройната СПЕ, която съдът кредитира като
обективно, всестранно и компетентно изготвено, към 11.05.2016г. при
подписването на документите ищецът не е разбирала изцяло свойството на
действията си и техните последствия предвид проявените начални
когнитивни нарушения /леко когнитивно нарушение/ в резултат на хронични
и остри мозъчни промени /мултиинфарктна енцефалопатия, исхемична
левкоенцефалопатия и състояние след исхемичен мозъчен инсулт/.
Емоционалното състояние е било нестабилно към този момент. Като
самотен възрастен човек ищецът се е чувствала физически слаба, безпомощна
несигурна и зависима от грижите на околните. Физическите и психически
12
промени са допринесли до лесната внушаемост и доверчивост. При
хоспитализацията е било проведено изследване MMSE, като резултатът от
него е бил 28 т., което е гранично между норма и ЛКН /леко когнитивно
нарушение/. Към момента при ищеца се отчита затруднена концентрация при
извършване на целенасочена дейност, нарушена памет – фиксационна и
ретенционна /дълговременна/, като нарушенията са тежки и много тежки,
налице са нарушения и в екзекутивните функции. Непосредствено след
инсулта ищецът е била с нарушено равновесие /дискоординационен синдром/
и нарушения в моториката и плавността на речта /псевдобулбарен синдром/,
както и със затруднения в писането. Ищецът не е имала затруднения при
разбиране на чужда реч.
В о.с.з. в.л. излагат, че през 2016г. ищецът не е имала психично
заболяване в тесния смисъл на думата и не е била в състояние на
продължително разстройство на съзнанието. Обясняват, че изводът им, че
през 2016 г при подписване на документите ищецът не е разбирала изцяло
свойствата на действията си и техните последици, се базира върху цялостно
проучване на документите, които са приложени във връзка с
хоспитализацията – наличието на обективни промени в мозъчното вещество,
каквото е мултиинфарктната енцефалопатия и исхемичната
левкоенцефалопатия. Сочат, че това е морфологичният субстракт, който стои
в основата на развитието по – нататък на един когнитивен спад или деменция.
Непосредствено след инсулта ищцата е изпитвала психически и физически
стрес в резултата а прекарания мозъчен инсулт, стрес от факта, че е била
приета по спешност в болница, че е лежала там. Имала е доказани
неврологични дефицити, което означава, че патогенна ситуация и не може да
говори. Всичко това и ситуацията, в която се намира –абсолютна сама, без
близки роднини, загубила най-близките си - съпруга и сина си, я прави много
уязвима към външни въздействия. При възрастния човек в такава ситуация
основното чувство е усещането за несигурност, което го прави много
податлив към всякакви външни въздействия. От гл. т. на неврологичните
симптоми и морфологичните промени в мозъка, както и когнитивното
изследване, в.л. стигнали до извода, че тя е разбирала, че става въпрос за
някакъв правен акт, но не е била в състояние в детайли да вникне в него. От
друга страна е имало едно свръх-доверяване към хората, на които е
прехвърлила имотите.
13
С оглед така коментираните доказателства, съдът приема за установено
следното:
Към датата на сключване на процесните сделки-11.05.2016г. ищцата
М.И. е била на 72 г., вдовица, с множество заболявания, единственият син е
починал през 2014г., без да остави деца. Само 11 дни преди подписване на
договорите ищцата е престояла в болница за периода от 29.04.2016 г. до
05.05.2016 в МБАЛ „Света Марина” ЕАД – Варна – с окончателна диагноза:
исхемичен мозъчен инсулт – тромбемболичен инфаркт във вертебро –
базиларната система, ХКВБСН, мултиинфарктна енцефалопатия, МА, ХБ III
СТ.УМ.СТ.СМФ. дислипидемия, дискоординационен и псевдобулбарен
синдром. С оглед заключението на 3-та СПЕ, което съдът кредитира,
непосредствено след изписването от болницата, ищцата е била с нарушено
равновесие /дискоординационен синдром/ и нарушения в моториката и
плавността на речта /псевдобулбарен синдром/, както и със затруднения в
писането, на лице са били начални когнитивни нарушения /леко когнитивно
нарушение/ в резултат на хронични и остри мозъчни промени
/мултиинфарктна енцефалопатия, исхемична левкоенцефалопатия и
състояние след исхемичен мозъчен инсулт/. Емоционалното състояние е
било нестабилно към този момент. Като самотен възрастен човек ищецът се е
чувствала физически слаба, безпомощна несигурна и зависима от грижите на
околните. Физическите и психически промени са допринесли до лесната
внушаемост и доверчивост. В този смисъл е и заключението на единичната
СПЕ, изготвена от д-р К., според което към 11.05.2016г. ищцата не е бил в
продължително разстройство на съзнанието, но психическото състояние в
този момент е позволявало нейната воля да бъде манипулирана от лицата, от
които тя е имала пряка и непосредствена зависимост и доверие. По такъв
начин волята е била подменена за да направи нещо, което може и да е в
разрез с нейните лични и непосредствени интереси.
При преценката дали дееспособно лице, сключило договора е могло при
сключването му да разбира или да ръководи действията си, съдът следва да
съобрази освен медицинските, още и житейските и юридическите критерии,
разглеждайки заключенията на приетите медицински експертизи заедно с
всички други ангажирани по делото доказателства, съотносими към
състоянието на лицето за релевантния момент. При установяване конкретните
14
способности на лицето следва да се съобразят не само медицинските
критерии за здравословното състояние, но и да се преценят в съвкупност
всички доказателствата във връзка и с доводите на страните за връзката
между фактите.
За да е унищожаем договорът, сключен от дееспособно лице, на осн. чл.
31, ал.1 ЗЗД, то при сключването му лицето следва да не е могло да разбира
или да ръководи действията си. Двете предпоставки, при които възниква
унищожаемостта са дадени алтернативно, т. е. достатъчно е наличието само
на една от тях, за да бъде унищожен договора, но могат да съществуват и
кумулативно. Касае се такова състояние, при което лицето, макар и формално
да е дееспособно, не е в състояние да прецени правилно значението и
съдържанието на извършваните от него действия, както и последиците от
същите. Възможно е лицето макар и да разбира действията си да не може да
ги ръководи. Това състояние може да се дължи както на обективни причини-
болест, патологичен афект, сомнамбулизъм, хипноза, шок в следствие на
травма, треска, нервна криза и други подобни, така и на субективни причини-
употреба на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. При него
лицето не е в състояние да действа съзнателно и разумно, така че да може
свободно и без външна намеса да формира и изрази волята си. Същото може
да с различно времетраене-може да е краткотрайно или продължително, като
от значение за унищожаемостта по чл. 31, ал.1 ЗЗД е то да е налично към
момента на сключване на договора.
С оглед събраните доказателства, съдът приема, че към момента на
сключване на сделките, който е само 6 дни след изписването от болница,
ищцата не е могла да разбира правилно и адекватно значението на действията
си и последиците от тях, тъй като в резултат на прекарания инсулт са
настъпили когнитивни нарушения в резултат на хронични и остри мозъчни
промени каквото е мултиинфарктната енцефалопатия и исхемичната
левкоенцефалопатия. Непосредствено след инсулта и изписването от
болницата, ищцата е била с нарушено равновесие /дискоординационен
синдром/ и нарушения в моториката и плавността на речта /псевдобулбарен
синдром/, както и със затруднения в писането, на лице са били начални
когнитивни нарушения /леко когнитивно нарушение/ в резултат на хронични
и остри мозъчни промени /мултиинфарктна енцефалопатия, исхемична
левкоенцефалопатия и състояние след исхемичен мозъчен инсулт/.
15
Емоционалното състояние е било нестабилно към този момент, което
според съда е повлияло на нейната преценка и способността и да разбира
какви точно договори сключва. С оглед конкретната ситуация, прекарания
инсулт, нестабилното здравословно /физическо и психическо/ състояние,
липсата на близки роднини, зависимостта към онзи момент от ответниците,
страхът, че няма кой да се грижи за нея, и да я подпомага финансово, съдът
прави извод, че ищцата не е била в състояние да разбира точно свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи автономно по смисъла на
закона, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Горният извод на съда не се разколебава от показанията на нотариуса,
изповядал сделката, тъй като състоянието на ищцата към този момент не е
било видимо неадекватно, а емоционално и психически нестабилно, което
нотариусът, предвид липсата на специални знания, не е могъл да определи.
Свидетелката Желева няма конкретен спомен за сделката, т.е. не се
установява тя да е провела личен разговор с ищцата, различен от обичайните
такива при подписване на сделка, за да формира впечатления за състоянието
на М. И..
С оглед изложеното, съдът намира, че двата договора за покупко-
продажба от 11.05.2016г. следва да бъдат унищожени, на осн. чл. 31, ал. 1
ЗЗД.
Предвид уважаването на главния иск, настоящият състав не следва да
разглежда предявените в условие на евентуалност искове с правно осн. чл. 33
ЗЗД и чл. 87 ЗЗД по отношение на същите сделки.
С оглед съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
първата, обжалваното решение следва да се потвърди.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззивниците следва
да бъдат осъдени да заплатят въззиваема страна направените по делото
разноски. С оглед изявлението на адв. Б. в о.с.з., че осъществява процесуално
представителство /пълн.-на стр.50 от в.гр. дело №825/20/ на ищцата
безплатно-поради вложеното финансово състояние, на осн. чл. 38, ал.1 ЗА,
съдът определя адв. възнаграждение в минимален размер от 600лв. на осн.
чл.7, ал.6 от Наредбата за мин. размери на адв. възнаграждения вр. чл. 38,
ал.2 ЗА.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
16
Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №184/19.10.2021г, постановено по гр. дело
№510/2021г. по описа на ПРС, 3-ти състав.
ОСЪЖДА Г. Г. К., ЕГН **********, с адрес: ************* и СЛ. Д.
ХР., ЕГН **********, с адрес: ************** на осн. чл. 78, ал.3 ГПК да
заплатят на адв. Л.Б. - ВАК, адрес: гр. Варна, у***********, осъществяващ
безплатна правна помощ на М. Г. ИВ., ЕГН ********** на осн. чл. 38 ЗА,
сумата от 600.00 /шестстотин/ лв., представляваща адв. възнаграждение за
производството пред настоящата инстанция, определено на осн. чл. 7, ал.6 от
Наредбата за мин. размери на адв. възнаграждения вр. чл. 38, ал.2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.
280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17