Решение по дело №977/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 декември 2020 г. (в сила от 5 януари 2021 г.)
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20202230200977
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №260177

 

Гр. С., 10.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.ски районен съд, наказателно отделение, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА МАРИНОВ

 

при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА, след като разгледа докладваното от председателя АНД №977 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по повод жалба против НП №491424- F527641/21.01.2020г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Моли наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят своевременно призован се представлява от упълномощен процесуален представител, който моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание органът, издал обжалваното наказателно постановление изпраща свой представител, който моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 15.11.2019г. свидетелите Н.С. и А.С. извършили проверка в аптека, находяща се в гр. С., бул. „Цар Освободител” №7, стопанисвана от ЕТ „Венета Вълканова” с ЕИК *********. Извършена била в 12,45 часа контролна покупка на един брой дамски санитарни принадлежности на стойност 3,30 лева заплатена в брой. Не бил издаден фискален касов бон. В обекта имало монтирано и работещо фискално устройство модел ELTRADE A3 KL. Не била издадена и ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при приемане на плащането и предаването на покупката. След това двамата служители на Националната агенция за приходите се легитимирали. Отпечатан бил КЛЕН, от който било видно, че продажбата в 12,45 часа не е била регистрирана чрез издаване на фискален бон от работещото фискално устройство. Св. С. приела, че едноличният търговец е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н- 18 от 13.12.2006г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Съставила на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, а колегата й Н.С. се подписал като свидетел по съставянето и връчването на акта. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е било издадено наказателно постановление №491424- F527641/21.01.2020г. за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ и на жалбоподателя е била наложена на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество е неоснователна. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил описаното нарушение в акта за установяване на административно нарушение. Безспорно се установи, че не е била издадена касова бележка от ЕКАФП. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ- Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път, а в конкретния случай това не е било направено. По безспорен начин се установи, че не е изпълнено изискването и на чл.25 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. при извършване на плащането от страна на клиента служителя в аптеката да му връчи касова бележка. Това не е станало. Доказа се по безспорен начин, че на свидетелите С. и С. не е била издадена касова бележка за закупените дамски санитарни принадлежности. След като не е изпълнил това свое задължение едноличният търговец е ангажирал и следва да понесе своята административнонаказателна отговорност, наложената му „Имуществена санкция”.

Тези обстоятелства се установиха по несъмнен начин от свидетелските показания на разпитаните в съдебно заседание служители на Националната агенция за приходите, свидетелите С. и С., извършили проверката на 15.11.2019г. в проверявания обект. Показанията им съдът кредитира изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, относими са към предмета на делото, взаимно допълващи се и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Независимо, че свидетелите С. и С. са служители на Националната агенция за приходите в случая липсват основания да се приеме, че са заинтересовани или предубедени от изхода на делото. Двамата нямат никаква връзка с жалбоподателя, поради което не може да се приеме, че не е извършена обективна проверка на обект аптека, находяща се в гр. С., бул. „Цар Освободител” №7, стопанисван от Едноличен търговец „Венета Вълканова”. Показанията на тези двама свидетели освен това кореспондират с писмените доказателства приложени по делото.

Съдът счита, че не е следвало да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Нарушението на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н- 18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите е резултатно- прието е плащане в брой като не е издадена фискална касова бележка. Действително извършеното нарушение е за първи път, но това обстоятелство е съобразено от наказващия орган при определяне на минимален размер на имуществената санкция. Съдът счита, че не може да се приеме, че тежестта на извършеното нарушение не е голяма и същото представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Закона за данък върху добавената стойност урежда обществените отношения, свързани с данъчното облагане на лицата като законодателят е предвидил по- тежки санкции за нарушенията, с които те се засягат в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения. Ето защо съдът счита, че наказващият орган е преценил правилно, че не се касае за маловажен случай и едноличният търговец жалбоподател следва да понесе своята административнонаказателна отговорност.

Съдът счита, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното. Размерът на наложената на жалбоподателя „Имуществена санкция” е минималният предвиден в закона размер от 500 до 2000 лева, а именно в размер на 500 лева и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение.

Ето защо съдът счита, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да го потвърди.

С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева, определен по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо на Национална агенция за приходите следва да се присъдят разноски в размер на 20 (двадесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №491424- F527641/21.01.2020г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности”- Б. в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на ЕТ „В. В.” с ЕИК…… е наложено на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ЕТ „В. В.” с ЕИК …. да заплати на Националната агенция за приходите направените по делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от получаването му от страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: