Р
Е Ш Е
Н И Е
№413
гр.
Хасково, 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на
двадесет и втори юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова
и прокурора Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 532 по описа на Административен
съд - Хасково за 2021 г.
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т.
4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.
Хасанин А.Е.Х. - гражданин на Е., с посочен адрес: РПЦ - Х., ж.к. „Д.“ № **,
срещу Решение № 1445/14.05.2021г. на Заместник-Председател на Държавната
агенция за бежанците при МС.
В жалбата се сочи, че решението е
незаконосъобразно, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на
закона. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл. 8 и
чл. 9 от ЗУБ. Изложените мотиви, основаващи отказа, били незаконосъобразни, тъй
като административният орган не преценил обстоятелството, че по отношение на
оспорващия били налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ за
предоставянето на хуманитарен статут. Административният орган в нарушение на
чл. 35 и чл. 36 от АПК не изяснил фактическата обстановка по случая на
жалбоподателя, не направил задълбочен
анализ на заявените обстоятелства и
положението със спазването на човешките права в Е.. Същото представлявало
съществено нарушение на административно-производствените правила и водело до
постановяването на незаконосъобразен административен акт, което било основание
за неговата отмяна. Такава била и константната съдебна практика на ВАС, като в
жалбата се цитират конкретни решения. Сочи се, по време на проведените
интервюта, оспорващият заявил пред административния орган, че причината да
напусне страната си на произход била изключително несигурната обстановка в Е.,
както и проблемите му във връзка с изпълнението на военната му служба в
армията. В тази насока било и Решението от 17 февруари 2009 г. на Съда в
Люксембург по дело № С-465/07 г. тълкуване на разпоредбата на чл. 15 (С) от
Директива 2004/83/ЕО, в мотивите на което съдът на ЕО изрично приемал, че
молителят на субсидиарна закрила (хуманитарен статут) не е необходимо да доказва,
че той или тя е индивидуално застрашен в страната си на произход по причини или
фактори, произтичащи от личните му обстоятелства. Наред с това, всички
международни източници сочели, че положението с човешките права в страната било
проблемно, ежедневно се регистрирали случаи на убийства и насилие над
обикновени граждани във военни сблъсъци. Наред с това всички международни
източници сочели, че в страната продължава тежката хуманитарна криза,
продължаващият военен конфликт и изключително високата престъпност, породена от
тотална липса на държавен контрол. В самата справка, която била посочена в
процесното решение, се споменавало за военни действия от страна на официалната
армия на Е. и терористични групи и организации. При това тези военни действия,
видно пак от същата справка, продължавали 2 години и загинали или пострадали
много военни и полицаи. Оспорващият счита, че изложеното от него обосновавало
основателен страх от преследване и били налице предпоставките за предоставяне
на статут по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.
На следващо място се сочи, че
решението било постановено в нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. В случай, че
обжалваното решение било с отрицателен диспозитив, а именно налице бил отказ за
предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган
следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата по
произход на оспорващия. Това задължение на административния орган произтичало
от факта, че изпълнението му било законова гаранция за спазване на най-основния
принцип в бежанското право (non-refoulement) – забрана за връщане на чужденец
на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот,
уреден в чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и възприет от
чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Доказателства за сигурната обстановка в Е. и липсата на
необходимост от международна закрила на търсещите убежище не били посочени в
решението. Твърди се, че съгласно константната практика на ВАС, пропускът да
бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което
включва както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и
с реалната настояща ситуация в страната му по произход, представлявало
нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ и на основание чл. 173, ал .2 във вр. чл. 146,
т. 3 и т. 4 от АПК решението следвало да бъде отменено и върнато на
административния орган за ново произнасяне. В тази насока в жалбата се цитира
практика на ВАС. Ето защо административният акт се явявал немотивиран и
следвало да бъде отменен. Моли се за отмяна на оспореното решение и връщане на
преписката на административния орган с указания за постановяване на решение, с
което да се предостави закрила.
Ответникът – ЗАМЕСТНИК –
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ ПРИ МС - София, чрез процесуалния
си представител в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки,
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Представителят на ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди доводите на
страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С молба вх. №
СГ/Д-Х-С/57-002/19.02.2020 г. чрез Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
гр.Свиленград, до Председателя на ДАБ МС, гр. София (рег. № 42306/20.02.2020 г.
на ДАБ), жалбоподателят, под името А. Х.
А.Е.Х. от Е., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила.
Искането е потвърдено с молба с вх. № 113 от 20.02.2020 г., с рег. №
42306/20.02.2020 г. на ДАБ, подадена с името А. Хасанин А.Е.Х.. На 20.02.2020
г. лицето е регистрирано с имената А. Х. А.Е.Х., роден на 01.05.200 2г. в Е.,
обл. Алшаркия, с постоянен адрес Е., с. Крумла, окр. Белбис, обл. Алшаркия,
етническа принадлежност – а., религия – м., с., професия ученик, образование –
о., н., документи за самоличност – национален паспорт сер. А № 25240023, изд.
от Е. на 30.07.2019 г., валиден до 29.07.2026 г.
С писмо с рег.№ 42306/20.02.2020
г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е
посочено, че при задържането на лицето чужденецът се представил с имената А. Х.
А.Е.Х., роден на *** г., гражданин на Е.. С писмо рег.№ М-2010/03.04.2020 г.
(рег. № 42306/10.04.2020 г. в ДАБ при МС) е постъпил отговор от ДАНС, че не се
възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в
случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
С писмо рег. № 42306/20.02.2020г.
на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е уведомил Кмета на Община Харманли, на
основание чл. 25, ал. 1 от ЗУБ, за
настаняването в РПЦ – Харманли на непридружения непълнолетен чужденец и за
датата на провеждане на интервю със същия.
С писмо рег. № 42306/20.02.2020 г.
на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е уведомил Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ Харманли, на основание чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на
детето, за настаняването в РПЦ – Харманли на непридружения непълнолетен
чужденец и за датата на провеждане на интервю със същия.
Със Заповед № РД-332/27.02.2020
г., Кмет на Община Харманли е назначил Ф. К. – секретар на МКБППМН при Община
Харманли за представител на непълнолетния А. Х. А.Е.Х., с правомощията по чл.
25, ал. 3 от ЗУБ.
Със Заповед №
ЗД/Д-Х-Х-013/21.02.2020г., ИД Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Харманли е определил социален работник в отдел „Закрила на детето“ при Дирекция
„Социално подпомагане“ – Харманли да присъства при провеждането на интервю с
детето А. Х. А.Е.Х..
На 05.03.2020 г. с А. Ха. А.Е.Х. е
проведено интервю по Глава шеста, Раздел I - чл. 63а от ЗУБ, резултатите от
което са отразени в Протокол с рег.№ 42306/05.03.2020 г. В хода на
производството същият е заявил, че потвърждава всички данни, заявени от него
при попълване на регистрационния лист. Заявил, че има вуйчо в И.: У. Ф., на 45
години, който от петнадесет години се намирал в И. и пребивавал законно там.
Заявил, че напуснал Е. на 28.01.2020 г. и легално с национален паспорт с полет
заминал за Оман. Оттам на следващия ден отново с полет от летището в Оман
заминал за Турция, където престоял близо две седмици в гр. Истанбул. На
17.02.2020 г. с влак от Турция потеглил в посока към Република България, като
на граничния пункт „Капитан Андреево“ бил задържан от полицията, защото се
оказало, че шенгенската му виза в паспорта била фалшива. Роден бил в гр.
Белбис, област Алшаркия, това бил постоянният му адрес в Е.. Там бил роден и
живял само там до напускането си на страната. Заявил, че не е женен. Не
притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС.
Освен тук не бил подавал молба за закрила в друга държава. Не бил арестуван,
нито осъждан в Е. или в друга държава. Заявил, че е арабин. Не е имал проблеми
заради етническата си принадлежност. Посочил, че е мюсюлманин-сунит. Не е имал
проблеми заради религията си. Не е имал проблеми с официалните власти в
страната си. Не знаел какво е политическа партия. Имал близки роднини в
родината си. Родителите му се намирали в Е., в гр. Белбис, обл. Алшаркия. Освен
тях имал един брат и една сестра в Е., които живеели в същото населено място.
Поддържал контакти с близките си, чували се с тях по телефона. Те му казвали,
че са добре в момента. Имал основно образование, завършил 11 клас в училище в
гр. Белбис. Разказал, че основната причина да напусне Е. били финансовите
проблеми в семейството му. Баща му бил болен от парализа на краката, бил
обездвижен и вече не можел да работи. Поради тази причина баща му не можел да
се грижи финансово за семейството им и А. се принудил да прекъсне своето
образование. Желанието му било да продължи своето образование, но това нямало
как да се случи в Е.. Затова решил да замине за европейска страна, където да
има възможност да учи и същевременно да работи, за да помага финансово на
семейството си. Напускайки Е., целта му била да достигне до И., където се
намирал вуйчо му, който можел да му помогне. Освен това в Е. семейството му
имало вражда с друго семейство, което го карало да се страхува за живота си.
Другата фамилия обвинявала баща му, че е убил един човек от тях и затова искали
да им отмъстят, като убият чужденеца. Това обвинение към бащата на чужденеца
било несправедливо, защото той бил инвалид и не би могъл да убие друг човек, но
другата фамилия смятали, че той бил авторът на това убийство. Лично бил
заплашен, че ще бъде убит за кръвно отмъщение. Това се случило месец и половина
преди да напусне Е. и това го карало да изпитва страх за живота си. Заради
всичко това решил да напусне Е.. Не бил подавал жалба в полицията, защото те не
можели да му помогнат. Семейството му не било заплашвано, защото баща му бил
инвалид. Върху чужденеца лично не било оказвано насилие. Не искал да се завърне
в Е., заявил, че не би се завърнал в Е., защото се страхувал за живота си.
Освен това, там не можел да продължи образованието си и да помага финансово на
семейството си. На въпроса защо подава молба за закрила в Република България
отговорил, че първоначалната му цел била да достигне до Гърция и оттам да
продължи за И.. След като бил задържан тук обаче, решил да подаде молба за
закрила и да опита легално да достигне И. посредством Регламент Дъблин.
С Решение № ДХ-8565/11.03.2020 г.
на Интервюиращ орган, на основание чл. 67а, ал. 2, т. 1 от ЗУБ е образувано
производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата
за предоставяне на международна закрила на А. Х. А.Е.Х.. Решението е връчено на
12.03.2020 г. на чужденеца срещу подпис, като е запознат с текста на същото на
език, който разбира, което е удостоверено с подпис на преводач.
С Решение № 13456/29.03.2021 г. на
Решаващ орган, на основание чл. 67в, т. 1 от ЗУБ се прекратява производството
за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за
предоставяне на международна закрила на А. Х. А.Е.Х., и се продължава
производството за предоставяне на международна закрила в Република България на А.
Х. А.Е.Х.. Решението е връчено на 09.04.2021 г. на чужденеца срещу подпис, като
е запознат с текста на същото на език, който разбира, което е удостоверено с
подпис на преводач.
Представено е становище рег. №
42306/22.04.2021г. от младши експерт в отдел „Производство за международна
закрила и деловодство“ в РПЦ – Харманли, с което, след преценка на събраните по
преписката доказателства, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето
на статут на бежанец и хуманитарен статут.
С Решение № 1445/14.05.2021 г.,
Заместник-Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет
отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Х. А.Е.Х.,
на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ.
По делото, като писмени
доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка
по издаване на оспорения акт.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна,
за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на
14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение изхожда от компетентен орган – Заместник - Председател на ДАБ, за който съобразно чл. 52 от ЗУБ във
вр. чл. 48, ал. 1, т. 1, т. 3 - 4 от ЗУБ е делегирано правомощие да отказва международна
закрила в Република България, видно от Заповед № РД05-803/14.12.2020 г. (л.16 от делото).
Административният акт отговаря на
общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат
както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният
орган излага подробни съображения относно приетото от него, че на жалбоподателя
не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като
задълбочено е обсъдена обстановката в страната на произход – Е.. Обективираните
в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са,
кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на жалбоподателя
да разбере какви са мотивите, възприети от административния орган, за да
постанови решението, с което му се отказва предоставяне на исканата
международна закрила. Административният орган е изследвал в мотивите си и
данните, изложени в интервюто, като е посочил, че не са изложени факти и
обстоятелства, релевантни към молбата за международна закрила, които да бъдат
обсъждани. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на
процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян
факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Напротив,
обследвани са всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска
история, същите подробно са анализирани, като въз основа на тях ответникът
възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на
жалбоподателя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната по
произход. В този смисъл административният орган е изпълнил задължението си при
произнасяне по молбата за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут
да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти,
декларации или документи, свързани с личното положение на чужденците с
държавата по произход.
Не се установява нарушение от
категорията на съществените и относно процедурните изисквания на Закона за
закрила на детето. При провеждане на интервюто с чужденеца е взел участие
определен от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Харманли социален
работник. В административната фаза на производството е представен и социален
доклад. Спазени са изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗУБ (в приложимата редакция
на разпоредбата), доколкото, видно от представените по делото доказателства, на
жалбоподателя е назначен представител, който също е присъствал при провеждане
на интервюто. В административната фаза, непълнолетният чужденец е разполагал и
с назначен адвокат, който да осъществява правна помощ, като той също е
присъствал при провеждане на интервюто.
Не се констатира при постановяване
на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да доведе до отмяна на
административния акт.
Съдът намира така постановеното
решение за съответно на материалния закон.
Причините, които българският
законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и
на хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1
от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може
или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като
се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на
основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по
произход. В настоящия случай правилно ответникът, изхождайки от фактите от
изнесената пред него бежанска история, възприема извод за липса на такова
преследване, което да се обосновава по някоя от причините, посочени в чл. 8,
ал. 1 от ЗУБ. Изцяло правилен е изводът на органа, че в бежанската история няма
обоснован фактически довод за проявен спрямо оспорващия акт на преследване от
страна на официалните власти в Е.. Заявените от молителя обстоятелства не
представляват актове на преследване по причина на религиозната му
принадлежност, националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ
причини. Правилен е изводът на административния орган, че действителният мотив
за напускането на Е. и нежеланието на чужденеца да се върне в тази държава е
стремежът към по-добър живот. Правилно е и заключението на органа, че сочените
от чужденеца причини за напускането на страната не отговарят на разпоредбите на
чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Не се твърди молителя или
семейството му да са били заплашвани или преследвани по етнически или
религиозни причини. Не се установява спрямо чужденеца да е осъществено
преследване, релевантно на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо
такова. Молителят изрично заявява, че не е бил арестуван или осъждан.
Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване,
също не се установяват в страната по произход Е.. Ето защо изцяло правилни са
изводите на органа, че чужденецът не доказва предпоставки за предоставяне на
търсения бежански статут.
Причините, които българският
законодател установява като обосноваващи предоставянето на хуманитарен статут,
се сочат в чл. 9 от ЗУБ.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ,
хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията
за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи
закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция (т. 1) или изтезание, нечовешко или
унизително отнасяне, или наказание (т. 2), или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт (т. 3). Правилна е преценката на административния орган, че в
случая не са изложени твърдения и не се установява в държавата си по произход
жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като
смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително
отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 - 2 от ЗУБ. По отношение на предпоставките да се предостави
хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно бежанската история е изследвана с оглед
Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по
тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на
Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на
безогледно насилие. В тази посока е обсъдена актуалната информация относно Е..
Няма данни правата на оспорващия да са били нарушени, не са налице и данни за
осъществено спрямо него преследване. Чужденецът не е бил обект на лични
заплахи, не са налице и данни за преследване на лица от етноса на оспорващия.
Така настоящият съдебен състав намира извършената преценка относно ситуацията в
Е. за правилна. Дори въпреки наличието на данни за свързани със сигурността
инциденти, то от съдържащата се в административната преписка справка не се
разкрива наличието на безогледно насилие, достигнало до толкова високо ниво, че
да съществуват сериозни и потвърдени опасения за излагането на реална опасност на цивилно лице, върнато в съответния
регион, поради самия факт на присъствието си на тази територия. Съответно на
доказателствата е и заключението на органа, че доколкото в конкретния случай
няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за
живота на кандидата за закрила, за да са налице предпоставките за предоставяне
на хуманитарен статут, безогледното насилие в Е. следва да е изключително,
каквото то не е, видно от събраната информация. В конкретния случай за
чужденеца не се установява специфичен риск от тежки лични заплахи срещу живота
и/или личността му поради присъщи на индивидуалното положение елементи и лични
обстоятелства, който риск да е реално осъществим при завръщане в Е., поради
което ситуацията в страната на произход следва да е с извънредна висока степен
на колективна опасност, каквато тя не е.
В този смисъл съдът счита, че
административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява основание
за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на
материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона и следва да бъде
потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран така и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Х. А.Е.Х. - гражданин
на Е., срещу Решение № 1445/14.05.2021 г. на Заместник - Председател на
Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: