№ 13165
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110170249 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 103571/08.12.2021
г., с която от името на т ЕАД, ЕИК ***** против наследниците на В. И. Д., ЕГН
********** са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86
ЗЗД.
С разпореждане № 40935/17.12.2021 г., постановено в настоящото
производство, съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на
ищеца, в двумесечен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане, с
писмена молба с препис за насрещната страна да индивидуализира надлежно
ответниците, срещу които предявява исковите претенции, с посочване на три
имена, ЕГН и адрес за призоваване, както и да посочи какви суми по всеки иск
претендира от всеки от ответниците, като представи съответен брой заверени
преписи от исковата молба и доказателствата към нея за връчване на насрещните
страни, и внесе по сметка на СРС държавна такса за предявените обективно и
субективно съединени искове, съобразно броя и цената на същите.
С молба от 01.02.2022 г. ищецът е уточнил подадената искова молба, като е
посочил като ответник по делото В. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. Хаджи Д., бл. 192, вх. А, ет. 1, ап. 2, като е направено искане съдът да осъди
ответницата да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 4273,76 лева,
1
представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия до
топлоснабден имот, представляващ ап. 3, находящ се в ****************
абонатен № 178861, за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 08.12.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 550,12 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.07.2019 г. –
20.10.2021 г., дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 46,75 лева, представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение, за имот, представляващ ап. 3, находящ се в
**************** абонатен № 178861, за периода 01.10.2018 г. – 29.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 08.12.2021 г. до
окончателното й изплащане; 4/ сумата от 10,22 лева, представляваща лихва за
забава за периода 30.11.2018 г. – 20.10.2021 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение.
С определение № 3095/04.02.2022 г., постановено по гр.д. № 70249/2021 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е конституирал като ответник в
производството по гражданско делот № 70249/2021 г. по описа на СРС, 160 състав
– В. И. Д., ЕГН **********.
С определение № 20407/13.08.2022 г., постановено по гр.д. № 70249/2021 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е оставил без движение исковата молба,
в частта по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата,
представляваща лихва за забава, дължима върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия. С тази част, съдът е констатирал нередовност на
исковата молба, както следва: в исковата молба се сочи, че се претендира лихва за
забава върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия в размер на
509,68 лева, за периода 15.09.2019 г. – 20.10.2021 г., като впоследствие в
уточнителната молба от 01.02.2022 г., ищецът сочи, че претендира лихва за забава
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия в размер на 550,12
лева, за периода 15.07.2019 г. – 20.10.2021 г. В тази връзка, съдът указал на ищеца
да отстрани констатираното противоречие между исковата молба и уточнителната
молба от 01.02.2022 г., като в едноседмичен срок от получаване на препис от
определението, посочи изрично размера на сумата, която претендира като лихва
за забава върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия и периода,
за който същата се претендира, както и обоснове правния си интерес от
претендиране на лихва за забава върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия за период по-дълъг от заявения в исковата молба /в исковата
молба се претендира лихва за забава върху главницата за доставена и потребена
2
топлинна енергия в размер на 509,68 лева, за периода 15.09.2019 г. – 20.10.2021 г.,
като впоследствие в уточнителната молба от 01.02.2022 г., ищецът сочи, че
претендира лихва за забава върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия в размер на 550,12 лева, за периода 15.07.2019 г. – 20.10.2021 г./.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 26.09.2022 г. от
името на ищеца, чрез процесуалния му представител – юрк. Цвяткова, са
отстранени констатираните нередовности на исковата молба, като се посочва, че
ищецът претендира лихва за забава за периода 15.09.2019 г. -20.10.2021 г. в размер
на 509,68 лева, върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна
енергия.
В исковата си молба ищецът „т“ ЕАД твърди, че ответницата /респективно
нейния наследодател В. И. Д./ е била клиент на топлинна енергия за битови
нужди, през заявения в исковата молба период и за посочения от ищеца
топлоснабден имот. Навеждат се съображения, че ответницата /респективно
нейния наследодател В. И. Д./ е използвала доставяна от дружеството топлинна
енергия през процесния период, както и услуга дялово, като не са погасили
задълженията си и са изпаднали в забава по отношение изпълнението на същите.
Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се
намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма Бруната ООДД. В тази връзка се
посочва, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски в
производството.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника В. И.
Д. е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените
искове. Излагат се съображения, че предявените срещу В. И. Д. искове са
недоказани, поради което и следва да бъдат отхвърлени. Оспорват се исковете и
по размер. Сочи се, че в производството не е доказано, че в сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния имот, е доставяна от ищцовото
дружество, респективно ползвана от обитателите на сградата, топлинна енергия.
3
Прави се възражение, че през процесния период, в посочения в исковата молба
недвижим имот, не е имало монтирани отоплителни тела. Поддържа се, че сумите
за сградна инсталация са неправилно изчислени от ищеца и не са дължими.
Оспорва се наличието на облигационна връзка между ищеца и ответницата
/респективно нейния наследодател/, с предмет доставка на топлинна енергия до
посочения в исковата молба недвижим имот, който да е обвързвал страните през
процесния период. Прави се възражение за погасяване по давност на
претендираните в настоящото производство вземания. Поддържа се, че ищецът не
е уведомил ответницата за изискуемото задължение. Прави се възражение, че
ответницата не е подписвала и приемала общите условия на ищцовото дружество.
Моли се, за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за вземания за плащане на стойност на доставена
топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже
съществуването на договорни отношения между него и ответницата /респективно
нейния наследодател В. И. Д./ с предмет доставка на топлинна енергия, в това
число и качеството й клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в
процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза
именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в
забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да
установи, че е погасила претендираното вземане, за което обстоятелство, съдът на
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, указва на ответницата, че не сочи доказателства.
4
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
5
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
6
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "т" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
обслужващи основните.
По отношение на първата предпоставка за уважаване на предявените
искове, а именно, че между страните по спора са съществували договорни
отношения с предмет доставката на топлинна енергия в процесния имот за
претендирания период, в това число и качеството клиент на топлинна енергия на
ответницата по делото /респективно нейния наследодател/, настоящият съдебен
състав намира, че не е проведено пълно и главно доказване на горепосочените
обстоятелства от страна на ищцовото дружество, върху което тежи
доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства.
По делото са представени и приобщени към доказателствения материал
Протокол от Общо събрание на съсобствениците в сграда-етажна собственост,
находяща се на адрес: гр. София, ул. Г.С. Раковски № 158 от 10.09.2001 г., ведно
със списък на лицата, участвали при провеждането на общото събрание, на което е
взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение за
извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия в
горепосочената сграда – етажна собственост. Представен е договор от 01.10.2001
г. с фирма за дялово разпределение за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в горепосочената сграда – етажна собственост
и списък на броя на живущите в жилищна сграда, находяща се на адрес: гр.
София, ул. Г.С. Раковски № 158. Действително в горепосочените документи е
7
налично посочване на наследодателя на ответницата /В. Д./, като живущ, в обект
/апартамент № 3/ в сградата-етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София,
ул. Г.С. Раковски № 158. Само по себе си, обаче, това обстоятелство, без да са
представени други доказателства за притежавано от ответницата /респективно
нейните наследодатели/ право на собственост върху процесния имот, не може да
обуслови извод, че е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че
между страните в производството е била налице облигационна връзка по договор
за доставка на топлинна енергия през процесния период, респективно, че за
посочения в исковата молба имот, ответницата /съответно нейн наследодател/ са
имали качеството клиент на топлинна енергия през заявения в исковата молба
период и за процесния имот. Тук следва да се посочи също, че по делото е
представена и декларация на собственици, съгласни да понесат известно
намаление на температурата на помещенията вследствие направена замяна на
радиаторите, в която е посочено и името на В. Д. и е налице подпис за същото
лице, но от друга страна следва да се посочи, че липсват доказателства за
собственици на какви обекти, находящи се къде, е подписаната декларация, т.е. не
се установява връзката на посочената декларация с процесния имот. Дори да се
приеме, че такава връзка е установена, горепосочената декларация не установява
пряко същестуването на право на собственост в патримониума на посочените в
същата декларация лица върху каквито и да било обекти на правото на
собственост.
Други доказателства за обстоятелствата, че между страните по спора са
съществували договорни отношения с предмет доставката на топлинна енергия в
процесния имот за претендирания период, в това число и качеството клиент на
топлинна енергия на ответницата по делото /респективно нейн наследодател/, не
са представени. В тази връзка, съдът намира, че следва да посочи, че в хода на
производството на ищцовото дружество е предоставена възможност за събиране
на доказателства за установяването наличието на съществували между страните в
производството договорни отношения, с предмет доставката на топлинна енергия
в процесния имот за претендирания период, в това число и качеството клиент на
топлинна енергия на ответницата по делото /респективно нейн наследодател/, в
това число на ищеца т ЕАД е издадено съдебно удостоверение, което да му
послужи пред Агенция по вписванията, Стар Архив, по силата на което да се
снабди с документ за собственост на недвижим имот, представляващ ап. 3,
находящ се в **************** както и съдебно удостоверение, което да му
послужи пред Столична община, район Средец, за снабдяване с удостоверение за
8
родствени връзки на лицето В. И. Д., ЕГН **********; изискано е от трето-
неучастващо в производството лице, а именно Столична община, район „Средец“,
да представи по делото документ за собственост на недвижим имот,
представляващ ап. 3, находящ се в **************** в случай, че такъв се намира
и съхранява при него, но независимо от допуснатите доказателствени искания, по
делото не се представиха доказателства, от които да се приеме единствен
обоснован извод, че между страните по спора са съществували договорни
отношения с предмет доставката на топлинна енергия в процесния имот за
претендирания период.
Преценката на горепосочените представени по делото и приобщени към
доказателствения материал документи, налага извод, че същите не представляват
годно доказателство, чрез което да може да се установи, че правото на
собственост върху процесния недвижим имот е принадлежало на ответницата,
поради което само въз основа на тези документи, без да са представени никакви
други доказателства за обстоятелството, че отвертницата /респективно найн
наследодател/ са били собственици или позлзватели на процесния имот през
процесния период, не може да се направи извод, че същите са имали качеството
клиент на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване в производството, че през процесния период, между страните в
производството са съществували договорни отношения с предмет доставка на
топлинна енергия, в това число и качеството клиенти на топлинна енергия на
ответницата в производството /респективно на нейн наследодател/.
Предвид гореизложените съображения, следва да се приеме, че от събраните
по делото доказателства, не може да се направи извод, че е проведено пълно и
главно на обстоятелството, че ответницата в производството /респективно на нейн
наследодател/ са имали качеството клиенти на топлинна енергия през процесния
период и е следвало да отговарят за заплащане на потребената в посочения в
исковата молба имот такава енергия, поради което предявените искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота е необходимо да се изясни, че дали страните спорят по
отношение на определено обстоятелство, съответно дали ответникът оспорва
определени факти не би могло да освободи ищеца от доказателствената тежест да
установи пълно и главно наличието на материалните предпоставки за уважаване
на предявения иск. След като последните не са установени, то при
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
9
приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг.
чл. 154, ал. 1 ГПК. Още повече, че в подадения от името на ответницата отговор
на исковата молба изрично се оспорва обстоятелството между страните по делото
да е същестувало валидно договорно правоотношение, с предмет продажба и
доставка на топлинна енергия /виж л. 75 от делото/.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
ответникът. От името на същия не е направено искане за присъждане на разноски
в настоящото исково производство, нито са представени доказателства за
извършването на разноски в производство, респективно и в негова полза не следва
да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на т ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: ************* против В. И. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *************** обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на
В. И. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. В. Левски № 7, офис
1 да заплати в полза на т ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 4273,76 лева,
представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия до
топлоснабден имот, представляващ ап. 3, находящ се в ****************
абонатен № 178861, за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 08.12.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 509,68 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2019 г. –
20.10.2021 г., дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 46,75 лева, представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение, за имот, представляващ ап. 3, находящ се в
**************** абонатен № 178861, за периода 01.10.2018 г. – 29.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 08.12.2021 г. до
окончателното й изплащане; 4/ сумата от 10,22 лева, представляваща лихва за
забава за периода 30.11.2018 г. – 20.10.2021 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение.
10
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Бруната” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11