Р
Е Ш Е
Н И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ,
..........................2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в публично
съдебно заседание на четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА
ДИМИТРОВА
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
секретар Христина Христова,
като разгледа докладваното от съдия
Константинова, в.гр. дело № 583 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство
по чл.17 от ЗЗДН във вр. с чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 180 от 09.10.2018 година, постановено по гр.дело № 747 по
описа за 2018 година, Тетевенският районен съд е оставил без разглеждане,
като недопустима, молбата на Е.Ж.С. ***,за
защита от домашно насилие, извършено в периода 29.07.2018г.-06.08.2018 година,
от Л.М.А. ***,чрез налагане на мерки
за защита по чл.5,т.1,3,5 и 6 от Закона
за защита от домашното насилие. Съдът е прекратил производството по делото и
осъдил Е.Ж.С. да заплати по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в
размер на 25.00 лева.
Против
решението е подадена въззивна жалба от Е.Ж.С.,
с която решението е обжалвано като противоречащо на целите и на съдържанието на
материалния закон- ЗЗДН, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано.
Развивайки съображения във връзка
идеята, с която е създаден ЗЗДН, изтъква, че целта е превантивна, а не
наказателна. И кръгът на лицата, имащи материално правна легитимация да търсят
защита по ЗЗДН са лимитивно изброени в чл.3, а в т.2 е предвидена хипотезата:
„лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство”.
Изтъква, че в ЗЗДН няма легално определение на „фактическо съпружеско
съжителство”, а съществуването му е признато казуистично от различни нормативни
актове по повод настъпването на конкретни правни последици, произтичащи от
него. Цитира разпоредбите на §1,т.10 ДР на ЗЧРБ, §1,т.2 ДР на ДОПК и твърди, че
това взаимно ползване на двете понятия като видова отлика противоречи на
формалните правила на логиката за даване на определение. Затова подчертава, че тази аналогия е
недопустима и използването на тези определения е неправилно. Като неправилно е
посочено и тълкуването от съда на ППВС №5/1969 г. (допълващо ППВС №4/1961 г.).
Според жалбоподателката делата по ЗЗДН трябва да се решават по същество като се
дава защита на жертвите, след преценка на конкретните актове на насилие.
Акцентира, че в случая са
доказани конкретните актове на брутално домашно насилие от страна на ответника,
който не ги отрича, а необсъждането на жалбата по същество е квалифицирана
като отказ от правосъдие и защита по
гражданско-правен ред с указания
пострадалата да търси защита единствено и само по наказателно-правен път
по образуваното досъдебно производство.
На следващо място анализира
представени доказателства, които потвърждават заявеното в декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН за осъществено от ответника акт на домашно насилие.
Счита, че решението на РС
–Тетевен противоречи на процесуалните разпоредби на ЗЗДН и на ГПК, като са
анализирани конкретните доказателства. Решението е обжалвано и като
необосновано, предвид цитираните разпоредби на
§1,т.2 ДР на ДОПК и на §1,т.10 ДР на ЗЧРБ и ППВС № 5/1969 г.
В съдебно заседание, Е.Ж.С. се
представлява от адвокат Б.Р. от САК, който поддържа въззивната жалба и моли да
бъде уважена. Л.М.А., редовно призован, не се явява, а процесуалният му
представител- адвокат Г.П. *** моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
От приложените доказателства по
гр.дело № 747/2018 година на Тетевенския районен съд, като съобрази и становището
на страните по делото, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема следното:
Въззивното производство е допустимо,
тъй като жалбата срещу решението е подадена в срока по чл.17,ал.1 от ЗЗДН,
поради което следва да се разгледа по същество.
Делото пред районния съд е
образувано по повод молба, подадена от Е.Ж.С. *** срещу Л.М.А. *** за издаване на заповед за
защита и прилагане на мерки за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.1 и т.3
от ЗЗДН.
Ответникът оспорва истинността на
твърденията.
От фактическа страна се установява следното:
Страните по делото са имали интимна
връзка от около 2-3 години, а през
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетели,
дали противоречиви показания, които съдът преценява с оглед разпоредбата на
чл.172 ГПК.
При така приетите факти, могат
да се направят следните правни изводи:
Правата на лицата пострадали от
домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане, се регламентират
от Закона за защита от домашно насилие (чл.1).
Чл.2,ал.1 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство
Съгласно разпоредбата на чл.3,
т.2 от ЗЗДН защита по предвидения в закона ред може да търси всяко лице,
пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е било
във фактическо съпружеско съжителство.
Молбата за защита от домашно
насилие е подадена от надлежна страна- лице по чл.8, т.1 ЗЗДН- пострадало лице,
което е пълнолетно.
Спорен по делото е въпросът дали
страните са имали фактическо съпружеско съжителство, което е едно от условията
за уважаване на молбата за защита от домашно насилие.
Настоящият въззивен състав приема
за доказано наличието на фактическо съпружеско съжителство.
Към молбата на Е.С. по чл.8,т.1 ЗЗДН е приложена декларация по чл.9,
ал.3 ЗЗДН, която има ясно и конкретно съдържание относно мястото
и времето, когато са осъществени актовете на домашно насилие от Л.А. и в какво
се състоят те. По
аргумент от чл.13,ал.2,т.3 ЗЗДН декларацията се явява самостоятелно и годно
доказателство за наведените от молителката твърдения.Тя се ползва с презумптивна
доказателствена стойност относно истинността на съдържащите се в нея твърдения за
осъществени противоправни действия от страна на ответника, съставляващи която и
да било от проявните форми на домашно насилие. Изрично в нея С. е
посочила, че с ответника са живели във фактическо съжителство повече от 6
месеца през
В ЗЗДН изрично се предвижда и
провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл.12,ал.1 и чл.15,ал.1 с възможност за събиране на допустими от ГПК
доказателства, съгласно чл.13,ал.1.По този начин се осигурява и правото на
ответника да защити своите права в
процеса, като ангажира доказателства, опровергаващи доказателствената стойност на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗДНН, която законът и
придава. След анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът приема,
че ответникът не опроверга истинността на изложените в молбата твърдения
относно фактическото съпружеско съжителство на страните и упражненото по отношение на молителката
домашно насилие.
Тези нейни твърдения се подкрепят
от показанията на св.А.В., която няма родствена връзка със страните. В съдебно
заседание тя заявила, че познава Е. от година и половина във връзка с работата
им. Виждала ги е с ответника заедно в центъра на града, хванати за ръка и
прегърнати и от споделеното от Е. е останала с впечатлението, че имат съвместно
съжителство.Свидетелката описва връзката на страните като „странна” поради
това, че Е. е изпитвала непрекъснат страх от ответника, но не е прекратявала
връзката им. Свидетелката Д.А.е леля на молителката и описва, че с Е. заедно са
наели квартира в гр.Тетевен и ответникът е живял с тях.Заявила е: „…излизали
сме заедно, прибирали сме се заедно в квартирата, живял е с нас, карала съм се
с него, защото правеше с Е. много неприятни неща, давала съм му съвети като
по-голяма от него.” Свидетелката лично е видяла съдържанието на изпращаните от
ответника съобщения по мобилния телефон на Е., съдържащи заплахи за убийство.
Съдът не дава вяра на показанията
на свидетелите М.А., съпруга на Л.А. и М. А., негов баща, според които
ответникът е тих, скромен, изобщо не е напускал семейното си жилище и е живял
непрекъснато в него, тъй като са заинтересовани в полза на Л.А. и са в
противоречие с показанията на останалите свидетели и на писмените доказателства.
Настоящият съдебен състав счита,
че разпоредбите на §1, т.2 от ДОПК и на §1,т.10 от Закона за чужденците в
Р.България не могат да намерят приложение в настоящия случай, тъй като тези
норми са създадени за целите на специалните закони и това е посочено изрично в
тях. В разпоредбата на чл.3,т.2 ЗЗДН няма изискване лицето, пострадало от
домашно насилие и лицето, упражнило това насилие, да са живели непрекъснато във
фактическо съжителство.
Това дава основание на съда да
приеме, че осъщественият от ответника Л.М.А.
акт на физическо насилие над молителката Е.Ж.С., попада в хипотезата на нормата
на чл.2, ал.1 от ЗЗДН.
При
налагане на мерките по чл.5, ал.1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителката, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки-
аргумент от чл.16, ал.1 ЗЗДН. С оглед на това, съдът счита, че спрямо
ответника, като извършител на физическо, психическо и емоционално насилие,
следва да бъдат наложени мерки, които да са пълни и адекватни на нуждата от
защита на Е.С., а именно по чл.5, ал.1,т.1 и т.3 ЗЗДН: задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, да му бъде
забранено да се доближава на разстояние по-малко от
Съгласно
чл.5, ал.3 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При
определянето на размера на глобата съдът взема предвид тежестта на нарушенията,
подбудите за тяхното извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Като съобрази тежестта на установения акт на домашно насилие,
съдът счита, че на А. следва да бъде наложена
глоба в размер на 500 лева.
При
този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН във вр. с чл.16 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Л.М.А. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на съда държавна
такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК Л.М.А. следва да заплати на Е.Ж.С. разноски по делото общо в размер на 513.75 лева, включващи: държавна такса 12.50 лв., б.такса 1.25 лв. и адвокатско възнаграждение 500 лева (за производството пред РС Тетевен.) В производството пред ЛОС приложеният договор за платено възнаграждение не съответства на изискванията на ЗА, поради което съдът приема, че плащането на това адв.възнаграждение не е доказано и не го присъжда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№ 180 от 09.10.2018 година, постановено по гр.дело № 747 по описа за 2018
година на Тетевенския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА, на основание чл.5, ал.1, т.1 и т. 3 от ЗЗДН,
по отношение на Л.М.А., ЕГН **********
*** следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА Л.М.А.,
ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
Е.Ж.С., ЕГН ********** ***.
ЗАБРАНЯВА на Л.М.А., ЕГН **********, да приближава на разстояние по-малко от 50 (петдесет) метра Е.Ж.С., ЕГН **********, жилището, в което тя живее, местоработата и местата за социални контакти и отдих, за срок от 12 (дванадесет) месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която
да се връчи на страните и на РУ МВР Тетевен за изпълнение, съгласно чл.21, ал.1 ЗЗДН.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно
изпълнение.
При неизпълнение на заповедта за защита,
следва да се приложат мерките по чл.21, ал.3 ЗЗДН- – задържане на нарушителя и
незабавно уведомяване на органите на Прокуратурата.
ОСЪЖДА Л.М.А., ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд Тетевен държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА Л.М.А., ЕГН ********** ***, да заплати, на основание чл.5, ал.3 ЗЗДН, глоба в размер на 500 (петстотин) лева в полза на бюджета на съдебната власт.
За наложената глоба и присъдената държавна
такса да се издаде служебно изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Л.М.А., ЕГН ********** *** да заплати, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на Е.Ж.С., ЕГН ********** ***
разноски по делото в размер на 513. 75 лева ( петстотин и тринадесет лева и 75
стотинки).
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: