№ 251
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20231110104051 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т” ЕАД срещу С. И. В. и Р. И. В., в лично качество и като
наследници на починалия в хода на производството И. В. Б., за установяване
съществуването на вземания за мораторна лихва за забава в плащането на цената на
услугата дялово разпределение, с цена на исковете 8,52 лв., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15833/2022 г. по
описа на СРС, III ГО, 141 състав, относно топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ЖК...., ет.2, ап.3, аб.№ 139410.
Ищецът „Т“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването
й на интернет страницата на продавача. Обосновава правния си интерес от водене на
установителен иск с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с предмет процесните
суми. Моли да се приеме за установено, че ответниците С. И. В. и Р. И. В. дължи следните
суми: всеки един от тях сума в размер на 4,26 лв., представлява мораторна лихва за периода
от 15.09.2019г. до 22.03.2022 г. върху главница за дялово разпределение за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК...., ет.2, ап.3, аб.№ 139410. Претендира разноски.
Ответниците С. И. В. и Р. И. В. оспорват исковете, като излагат правни съображения
за недължимост на сумите. Възразяват за давност. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца “Т“ ЕООД е изразил становище за
основателност на предявените искове, като е представил доказателства в тяхна подкрепа.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца
е да установи наличие на парично задължение на ответника за главница за извършена услуга
по дялово разпределение в процесния имот, признато с влязло в сила заповед за изпълнение;
настъпила забава на последния за изпълнение на паричното задължение.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на посочените
релевантни за разрешаване на правния спор факти е в доказателствена тежест на ищеца.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
С доклада по делото по реда на 140 ГПК, съдът е отделил за безспорно между
страните, че е налице парично задължение на ответника за главница за извършена услуга по
дялово разпределение в процесния имот, признато с влязло в сила заповед за изпълнение.
Това обстоятелство се установява и от приетите в хода на съдебното дирене писмени
доказателства, а именно ч.гр.д. № 15833/22 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Следователно, задължението за заплащане на мораторни лихви е дължимо от деня на
забавата, която при липсата на определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това
дали длъжникът е поканен да изпълни според правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
2
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид изложеното ищецът се легитимира като субект, който има право да получи
цената на извършваната услуга дялово разпределение, което обстоятелство е обявено за
безспорно между страните.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за дължимост на сумите за
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с оглед на
което в случай на забава съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
По отношение на мораторната лихва върху главните вземания приложение намират
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл.
32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от
Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
3
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба пред съда,
поради което акцесорната претенция за лихва в размер 4,26 лв. се явява неоснователна
спрямо всеки един от длъжниците.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за ответната страна. Ответникът Р.
В. се представлява в производството при условията на чл.38, ал.2, вр. Чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
от адв. Н.И., а ответникът С. В. от адв. С. Д., поради което в полза на всеки един от
адвокатите и съобразявайки актуалната редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на всеки един от адвокатите
следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на по 480 лв., с включен ДДС. По
възражението за прекомерност, инкорпорирано в исковата молба, съдът като съобрази
правната и фактическа сложност на делото, вида и броя на извършените от страна на
ответниците процесуални действия, които се изчерпват до подаване на отговор на исковата
молба, счита, че същото е основателно, но доколкото същото е определено на минимума по
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не
може да бъде намалено под този минимум.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено спрямо „Т” ЕАД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „..., с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 86 ЗЗД, че С. И. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК...., ет.2, ап.3, лично и
като наследник на починалия в хода на производството И. В. Б., дължи сума в размер на
4,26 лв., представлява мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 22.03.2022 г. върху
главница за дялово разпределение, както и, че Р. И. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ЖК...., ет.2, ап.3, лично и като наследник на починалия в хода на производството И.
В. Б., дължи сума в размер на 4,26 лв., представлява мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 22.03.2022 г. върху главница за дялово разпределение за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ЖК...., ет.2, ап.3, аб.№ 139410, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15833/2022 г. по
описа на СРС, III ГО, 141 състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Т” ЕАД да заплати на адвокат Н. И. И. ЕГН
**********, с адрес на упражняване на дейността град София, ул. „..., адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото на ответника Р. И.
В. с ЕГН: ********** в размер на 480 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Т” ЕАД да заплати на адвокат Светломира
Й. Д., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността град София, ул. „..., адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото на ответника С. И.
В. с ЕГН: **********, в размер на 480 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т” ЕООД като трето лице-помагач, на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5