№ 73
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. С.А
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. С.А Административно наказателно
дело № 20211110206799 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по бланкетна жалба на Н. Б. СТ. срещу наказателно
постановление № 20-4332-013102/24.07.2020г., издадено от Началник група
към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което за нарушение на чл.20,
ал.2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лв., на основание чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП. Съгласно мотивите на обжалваното
наказателно постановление на 11.07.2020г., около 17,55 часа,
жалбоподателят, управлявайки лек автомобил „Мерцедес Е 500“ с ДК № .......,
регистриран на Б.И., в гр.София, по ул.”Околовръстен път”, с посока от
бул.”Симеоновско шосе” към бул.”Черни връх“ и срещу № 126, поради
несъобразена скорост реализирал пътно-транспортно произшествие като
самокатастрофирал във видимо препятствие на пътното платно /в камък/.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като твърди,
че деянието неправилно било квалифицирано като нарушение на чл.20, ал.2
ЗДвП. Моли съда да отмени наказателно постановление № 20-4332-
013102/24.07.2020г. като неправилно и незаконосъобразно.
1
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по делото.
Въззиваемият СДВР-ОПП не се явява в съдебно заседание и не
изразява становище по делото.
Съдът приема за установено:
Относно допустимостта на жалбата.
Видно от разписка към наказателно постановление № 20-4332-
013102/24.07.2020г., същото е връчено на 20.04.2021г. Жалбата е постъпила в
канцеларията на СДВР на 24.04.2021г. - в законния срок, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана.
По фактическата обстановка:
На 11.07.2020г., около 17,55 часа, лек автомобил „Мерцедес Е 500“ с
ДК № ......., регистриран на Б.И., управляван от жалбоподателя Н. Б. СТ., се
движил в гр.София, по ул.”Околовръстен път”, с посока от бул.”Симеоновско
шосе” към бул.”Черни връх”. Преминавайки срещу № 126, поради движение с
несъобразена скорост лекият автомобил реализирал пътно-транспортно
произшествие с попаднал на пътното платно камък. Полицейските служители
БЛ. З. КР. и ХР. ИВ. ХР. били изпратени за проверка на обстоятелствата по
настъпилото пътно-транспортно произшествие. За така констатираното
нарушения свидетелят Х. съставил Протокол за пътно-транспортно
произшествие № 1765584, а свидетелят К. - акт за установяване на
административно нарушение № 28445/11.07.2020г., връчен на жалбоподателя
на същата дата, като нарушението било субсумирано под текста на чл.20, ал.2
ЗДвП. Нарушителят не възразил при връчването на АУАН. Не се възползвал
от правото да представи писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН и
не депозирал такова. Въз основа на АУАН било издадено наказателно
постановление № 20-4332-013102/24.07.2020г., с което за нарушение на чл.20,
ал.2 ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 200лв., на
основание чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП.
Съдът прецени законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление и констатира:
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган /Заповеди №№ 8121з-515/14.05.2018г. и
2
8121к-13180/2019г., издадени от Министъра на МВР/, акт за установяване на
административно нарушение № 28445/11.07.2020г. и наказателно
постановление № 20-4332-013102/24.07.2020г. са издадени от оправомощени
за това длъжностни лица.
АУАН съдържа реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по
чл.34, ал.1 ЗАНН и е предявен на нарушителя. Наказателно постановление №
20-4332-013102/24.07.2020г. е издадено в 6 месечния преклузивен срок по
чл.34, ал.3 ЗАНН. Посочени са мястото и времето на нарушението, същото е
описано по идентичен начин в двата акта, посочени са съставомерните
признаци на нарушението, подведено е под правната норма на материалния
закон, цифровата квалификация е съответна на текстовото описание.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението по чл.20, ал.2 ЗДвП поради следните причини:
Съгласно т.30 от §6 на ДР на ЗДвП „пътно-транспортно
произшествие” е събитие, възникнало в процеса на движение на пътното
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътното превозно средство, на път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети.
Видно от протокол за ПТП № 1765584, както и от попълнената от
жалбоподателя декларация, съдът приема за безспорно доказан факта за
претърпяно пътно-транспортно произшествие – по същество деклараторът-
жалбоподател признава същия факт, попълвайки собственоръчно
декларацията – част от административната преписка.
Нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП поставя изискване към водачите на
пътните превозни средства при избиране скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна
състава на нарушението – на посочената дата, час и място в АУАН, респ. в
НП, управлявайки лекия автомобил, не е съобразил скоростта на движение с
3
интензивността на движение, изгубил управлението на МПС, вследствие на
което предизвикал пътно-транспортно произшествие – самокатастрофирал в
намиращия се на пътното платно камък, който видял, но поради фактическата
скорост на движение не успял да предотврати настъпващото пътно-
транспортно произшествие.
По същество жалбоподателят не навежда никакви доводи и не
представя доказателства в подкрепа на въззивната жалба срещу
констатираното от административнонаказващия орган нарушение по чл.20,
ал.2 ЗДвП.
С оглед обстоятелството, че нарушителят е осъществил състава на
нарушението по чл.20, ал.2 ЗДвП административнонаказващият орган
правилно е ангажирал неговата отговорност, съгласно санкционната
разпоредба на чл.179, ал.2 ЗДвП и му е наложил наказание. Съгласно
санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП при констатирано
нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП АНО налага глоба във фиксиран размер от 200
лв. Административнонаказващият орган е приложил правилно закона като е
наложил глоба в размер на 200 лв.
Наказателно постановление № 20-4332-013102/24.07.2020г. като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-4332-013102
/24.07.2020г. на Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което
на Н. Б. СТ. от гр.София, ......... за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5