РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _28.06._
В ИМЕТО НА НАРОДА
Левченски районен съд в
публичното съдебно заседание на _седемнадесети юни_
Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа
докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _129_ по описа за _2013_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 200 ал.1 от КТ – за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, причинени в резултат на възникнала трудова злополука, както и с правно
основание чл. 200 ал.3 във връзка с ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за пропуснатата полза, представляваща разлика
между обезщетението изплатено от НОИ и трудовото възнаграждение.
В
исковата молба се твърди, че страните са били в трудово правоотношение, по
което ищецът е заемал длъжността * с място на работа * в ***,
съгласно сключен трудов договор № 22/28.09.2012 г.
Твърди
се, че на 27.11.2012 г. ищецът и други негови колеги били командировани в гр.
Нова Загора по заповед на управителя, че по време на работа ищецът бил затиснат
от стрела на товарна машина /фадрома/, в резултат на което загубил съзнание.
Ищецът бил откаран по спешност в отделението по анестезиология и интензивно
лечение към МБАЛ „Д-р И. Селимински” АД – Сливен, на 04.12.2012 г. бил
преместен от реанимация в хирургично отделение за долекуване, а на 13.12.2012
г. бил опериран отново, като му била направена пункция на лявата плевра с
аспирация и от отделението е изписан на 17.12.2012 г., от който момент до
датата на подаване на исковата молба С. е в болничен, а белият му дроб, в
резултат на увреждането е с капацитет 30%. Ищецът заявява, че изпитва
непрекъснати болки в областта на лявата част на гръдния кош и движенията на
лявата му ръка са ограничени, взема непрекъснато лекарства и без помощта на
инхалатор не може да диша. Твърди, че в
резултат на трудовата злополука са му причинени значителни физически и
психически страдания, преживени болки, страх и психическо напрежение от
хирургични манипулации, продължителен престой в болнични заведения, трайно
ограниченото дишане, болките в гръдния кош, продължаващи и към момента на
предявяване на исковата молба, употребата на обезболяващи, използване на
инхалатор.
Моли
съда да постанови решение, с което:
- да
осъди ответника да му заплати сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди в резултат на настъпилата трудова
злополука, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 27.11.2012 г. до окончателното й изплащане;
- да
осъди ответника да му заплати и сумата от 510 лв., представляваща обезщетение
за пропуснати ползи, представляващи разликата между изплатеното от НОИ
обезщетение и заплатата, която би получил при ответника за периода от датата на
увреждането до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 27.11.2012 г. до окончателното й изплащане.
Претендира
и направените деловодни разноски.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от страна на ответника, който е изразил становище по предявения иск. Счита, че
предявеният иск е неоснователен и като такъв моли съда да го отхвърли както по
основание, така и по размер.
Твърди
се, че претърпяната злополука не е по повод работата на ищеца при ответника, че
същата е станала в друг град, в базата на друга фирма, извършваната дейност не
е била в интерес на работодателя и не по задача поставена от него.
Твърди
се, че ищецът все още е в трудово правоотношение с ответника, но длъжността
която заема, съгласно допълнително споразумение към трудов договор, считано от
01.11.2012 г. е *, а не както се твърди в исковата молба *, че със заповед №
36/27.11.2012 г. ищецът е бил командирован в гр. Нова Загора, със задача
„товарене и превозване на строителен инвентар” с товарен автомобил Рено * с
рег. № *, собственост на ответното дружество, че ищецът е пристигнал на
27.11.2012 г. в гр. Нова Загора, натоварил е инвентара, положени са подпис и
печат на пристигнал и отпътувал от „А.” ООД, че на същата дата е посетил базата
на А.Г. с цел товарене и превозване на скеле, че около 15.30 часа е пристигнал
в базата, която се намира в края на гр. Нова Загора и след като натоварил
скелето, откарал и оставил товарния автомобил на ФП гарата в гр. Нова Загора.
Твърди се, че всички тези действия са извършвани съгласно заповедта за
командировка, че в последствие ищецът отново се връща в базата на испанеца А.Г.,
която няма нищо общо с ответното дружество, което връщане е станал с автомобила
на И.Г. – служител на А.Г., че в базата А.Г. ремонтирал челен товарач и помолил
ищецът да му помогне, което сторил чрез И., тъй като не владее български език.
Твърди се, че в момента на възникване на злополуката М.С. действа по своя воля
– помага на дружа фирма в нейната база в гр. Нова Загора да се ремонтира
телескопичен товарач, който е собственост на А.Г., която дейност няма нищо общо
със задачата, с която е командирован той до гр. Нова Загора, че не влиза в
трудовите му задължения да оказва помощ и да ремонтира машина, чужда
собственост, че в момента на злополуката пострадалия М.С. е бил в кабината на
товарача, като горната част на тялото му е била извън кабината и по неизяснени
причини стрелата на товарача пада и затиска пострадалия в областта на гърдите,
а първата помощ на ищеца са оказали служителите на другата фирма, в чиято база
е станала злополуката.
Твърди
се, че по случая е извършено разследване на злополука от РУ „Социално
осигуряване” гр. Сливен, като резултатите от проверката са отразени в протокол
№ 13 от 02.01.2013 г. – който протокол представят като доказателство.
Ответната
страна счита, че липсва елемент за уважаване на иска по чл. 200 от КТ, а именно
– причинна връзка между претърпените от работника вреди и работата му при
ответника.
Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове по чл.
200 от КТ за обезщетение за неимуществени вреди както и за обезщетение за
пропуснати ползи.
Претендира
и направените деловодни разноски.
Съдът като прецени становищата на страните,
събраните по делото гласни и писмени доказателства,приема за установено
следното:
Предмет на разглеждане в настоящото
производство е иск с правно основание чл. 200 КТ.
Установено по делото е, че ищецът работи в
ответното дружество по трудово
правоотношение, съгласно трудов договор № 22/2012 г., сключен на 28.09.2012 г.
в *, като заема длъжността */л.3/.
Безспорно по делото е установено,че с командировъчна
заповед № 36/24.11.2012 г. М.С. е
командирован до Нова Загора със задача товарене и превозване на строителен
инвентар.
Видно от приложения на л. 25-28 от делото
протокол № 13/02.01.2012 г. на НОИ-РУСО гр. Сливен е, че е извършено разследване
на злополука станала на 27.11.2012 г. и в същия са отразени констатациите от същото.
Безспорно е, че злополуката от 27.11.2012 г.
станала с М.С. е призната за трудова по чл. 55, ал.1 КСО, съгласно разпореждане № 103/08.01.2013
г.на НОИ-РУСО гр. Плевен /л.9/, като е прието, че злополуката е станала през
време и във връзка с извършваната работа.
Спорни в настоящото производство са въпросите
налице ли са предпоставките за уважаване на иска по чл. 200 КТ, дължи ли ответникът - като работодател обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди, вследствие
трудовата злополука от 27.11.2012 г., при която са настъпили увреждания на С.,
респ. в какъв размер, има ли основания за намаляване на отговорността на осн.чл. 201, ал.2 КТ,поради допусната от пострадалия
груба небрежност.
Съгласно разпоредбата на чл. 200 КТ за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност
50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. Отговорността на работодателя по 200 КТ е
безвиновна и гаранционно-обезпечителна по своята правна характеристика.
Работодателят отговаря за уврежданията, причинени на работника или служители
при изпълнение на неговите трудови задължения, независимо дали тези увреждания
се дължат на виновно поведение на длъжностно лице, тъй като работодателят е
задължен да осигури безопасни условия на труд и предотврати настъпването на
злополуки.
От представените по делото гласни и писмени
доказателства се установява, че в момента на злополуката пострадалият е бил
командирован в гр. Нова Загора за товарене и превозване на строителни
материали, че когато бил в базата на фирмата, от която е следвало да натовари
съответните материали от него било поискано да помогне при ремонта на
челен-товарач /който видно от свидетелските показания, също следвало да се
натовари на камиона на С. и да бъде откаран в базата на ответното дружество в */,
след което С. влязъл в кабината, подал част от тялото си извън прозореца. Към
този момент двигателят на машината не работил. По неизяснени причини стрелата
на челния товарач паднала и затиснала горната част на тялото на С..
Непосредствено след това била извикана линейка, която го откарала в болницата в
Нова Загора и след това в болница в гр. Сливен. По отношение на С. било
проведено съответното лечение.
Видно от твърденията на ответника е, че
извършваната от С. дейност в базата на А.Г., където е станала злополуката не е
във връзка с поставената задача на С. по командироването му. Това твърдение на
работодателя се опровергава от показанията на св. А.Л., който заявява, че след
злополуката със С. е отишъл в Нова Загора за да прибере камиона от там, че по
пътя е разбрал, че се е случила злополука с М., който бил затиснат от фадромата,
че като отишъл в Нова Загора фадромата
била натоварена в камиона, след което той закарал фадромата, заедно с камиона в
*, в базата на фирмата. Свидетелят не е запознат с подробности около
злополуката, но е категоричен, че именно фадромата, която е затиснала С. е
откарана в * и именно нея е трябвало С. да откара при командироването си.
Разпитаният като свидетел Л.И. – изпълнителен
директор на дружеството заявява, че М.С. е командирован в Нова Загора за
скелета и други неща за извършване на строителна работа /строителен инвентар/, които да вземе от
фирмата на А., като заявява, че друго не знае. Показанията на този свидетел във
връзка със злополуката са оскъдни, въпреки че е имал възможност да разговаря
лично с лицата от другата фирма. Свидетеля Л. е категоричен, че с испанеца е
говорил „Л.”, който знае испански и поради проведения разговор на испански,
свидетеля Л. не е могъл да разбере какво са си казали. Естествено е свидетеля Л.И., изпълняващ
длъжността изпълнителен директор в ответното дружество да се стреми да защити в
пълен обем интересите на работодателя. Съдът съобразявайки именно заеманата от
него позиция в ответното дружество, приема, че той като изпълнителен директор
следва да е наясно кого, къде и с каква задача командирова. Въпреки очевидното
нежелание на свидетеля да отговори конкретно на въпросите, касаещи самата
злополука, заявявайки: „…Не знам точно какво е станало, дали нещо е паднало и
какво точно е станало. Версиите са различни които са ми казали…”, той все пак
заявява, че М. е бил затиснат от машина - нещо като фадрома, на която викат
маниту.
Описанието на машината затиснала ищеца от
свидетеля И. съответства в пълен обем на показанията на св. А.Л., който както по-горе бе отразено
заявява, че именно тази машина е следвало да бъде откарана в базата на
ответното дружество в * и той е сторил това, прибирайки камиона, с който С. е
бил командирован.
Съдът обсъждайки изложеното по-горе приема,
че неоснователно и недоказано е твърдението на ответната страна, че ищеца сам,
по свой почин и желание, без знанието и съгласието на работодателя и не във
връзка, при или по повод изпълнение на служебните си задължения, като е отишъл
и започнал да извършва дейност в непозната нему фирма, с работодател, който
непознава и говори само испански, с който ищеца дори не може да комуникира, и
този друг испански работодател, без да знае какви са неговите технически умения
и познания му е възложил „да му помогне”, а ищецът е започнал ремонт на машина,
при който ремонт, подавайки тялото си частично извън машината е претърпял
злополука. Очевидно е, че тези твърдения звучат несериозно и са единствено с
цел избягване или поне намаляване на търсената отговорност.
Като свидетели по делото са разпитани
още С.С. /съпруга на ищеца, от
показанията на която се установява състоянието на ищеца след злополуката,
претърпените от него болки и страдания/, С.А. – работеща като счетоводител в
ответното дружество – която няма преки впечатления от злополуката, а препредава
това което е чула от едно или друго лице, с което е разговаряла, Ю.И. –
организатор производство в ответното дружество, който също не знае нищо конкретно
във връзка със злополуката и Г.Г. – бивш
служител в ответното дружество – провеждал инструктажа на работещите в същото.
От показанията на свидетелите Ю.И. и Г.Г. се установява, че редовно в
дружеството е провеждан първоначален и периодичен инструктаж, за здравословни и
безопасни условия на труд, за което съответно работещите в дружеството са се
подписвали.
Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели, които са непротиворечиви и се основават на непосредствените им впечатления,
като съобразява и изложеното по-горе.
По делото е назначена съдебно медицинска
експертиза, от която се установява, че на ищеца, в резултат на злополука са
причинени увреждания, а именно: съчетана травма, травматичен шок, компресивна
контузия на гръдната глетка, контузия на гръдния кош, счупване двустранно на
ребра, счупване на лявата лопатка, контузия на белия дроб двустранно, излив на
кръв в гръдната кухина – двустранна контузия на сърцето, коремните органи. Това
се установява и от представените по делото медицински документи, надлежно
прегледани от вещото лице – съдебен лекар. От заключението на вещото лице се
установява, че описаните увреждания са травматични. Отговарят да са получени по
начин и време, както се съобщава – от силно притискане на тялото, предимно
гръдния кош със счупване на ребра, лява лопатка, контузия на белите дробове
/повече в ляво/, сърцето, изливи на кръв в гръдната кухина и сърдечната
торбичка, довели до шоково състояние.
Установява се, че уврежданията са тежки, овладени благодарение на
ефикасна квалифицирана медицинска намеса, тъй като е имало реална временна
опасност за живота на пострадалия. Освен това е причинено и трайно /за месец/
затруднено движение на лявата ръка. От заключението на вещото лице се
установява, че поради контузията на
белите дробове, по принцип след масивен излив на кръв, остават завинаги
сраствания на белите дробове, които сами по себе си представляват постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Установява се, че през посочения
срок до 21.V.2013 г. пострадалият е
нетрудоспособен, като е възможно да бъде такъв и до година, без гаранция за
пълно възстановяване на трудоспособността и здравето му, че не се изключва
евентуално трудоустрояване преди всичко за дихателните увреждания. В съдебно заседание след представяне на
допълнителни медицински документи от ищеца, издадени му след извършване на
прегледа от вещото лице – съдебен лекар, вещото лице д-р Т. допълва
експертизата, като заявява, че с решение на ТЕЛК Плевен на ищеца е определена временна
натрудоспособност, като отново му е разрешено даване на отпуск по болест, тъй
като след 6 месеца това става единствено с разрешение на ТЕЛК, което отново
потвърждава мнението на експерта, че оздравителният процес не е приключил
напълно и е възможно да останат и трайни последици, които тепърва да бъдат
обсъждани, след като мине по-дълъг период от време.
Предвид изложеното, съдът приема, че искът по
чл. 200 КТ е доказан по основание.
Ищецът, вследствие трудова злополука е
получил увреждане, като увреждането е
признато за трудова злополука по чл. 55, ал.1 КСО по надлежния ред-с
разпореждане на НОИ-РУСО цитирано
по-горе. Налице са предпоставките на чл. 200 КТ
за ангажиране имуществената отговорност
на ответника като работодател.
В конкретната хипотеза съдът счита, че по
делото няма доказателства вредоносният резултат - трудовата злополука, при
която С. е пострадал да е причинена и по негова вина, поради което не е налице
съпричиняване от страна на пострадалия.
При съвкупна преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема, че ищецът е претърпял значителни
неимуществени вреди – болки и страдания, които продължава да търпи и към
настоящия момент и които според експертизата ще продължава да търпи и занапред.
Ищецът е бил в състояние временно опасно за живота и единствено своевременната
и квалифицирана медицинска помощ е предотвратила настъпването на най-тежкия
възможен изход. Няма паричен еквивалент за човешкото здраве, но с оглед
критерия за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, съдът приема, че на ищеца следва да се определи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на търсената от него
сума, а именно сумата от 30 000 лв.
По отношение на претендираните от ищеца
имуществени вреди – обезщетение за пропуснати ползи, представляващи разликата в
изплатеното от НОИ обезщетение и заплатата, която би получил ищеца за периода
от датата на увреждането до датата на подаване на исковата молба, съдът
възприема заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза в първия неин вариант. Видно от заключението на вещото лице, е че
съгласно трудов договор С. работи в ответното дружество от 28.09.2012 г., като
работната му заплата е определена на 400 лв. Тази констатация на вещото лице
отговаря и на представеното по делото копие от трудов договор /приложено на л.
3/. Между страните не е договаряно
допълнително трудово възнаграждение. При това положение съдът приема, че
установената от вещото лице разлика между изплатеното обезщетение от НОИ и дължимото се брутно трудово възнаграждение
на С. съгласно сключения от него трудов договор е в размер на 350,97 лв., която
сума следва да бъде присъдена на С..
Съдът не възприема другите варианти от вещото
лице, предвид обстоятелството, че по делото няма данни между страните да е
уговаряно друго различно от посоченото трудово възнаграждение, равняващо се на
400 лв., както и няма данни за уговаряни между страните ежемесечни допълнителни
плащания. Действително вещото лице е констатирало допълнително плащане на С., извършено от работодателя, но очевидно
това е станало, по самостоятелно негово решение, а не във връзка с
договорености между страните.
При този изход на процеса, следва да бъде
осъдено ответното дружество да заплати на ищеца направените от него деловодни
разноски, представляващи заплатено възнаграждение на един адвокат, а именно
сумата от 2000 лв.
Следва да бъде осъдено ответното дружество да
заплати по сметка на РС Левски направените деловодни разноски в размер на 200
лв. – заплатени като възнаграждения на назначените по делото вещи лица.
Следва да бъде осъдено ответното дружество да
заплати д.т. в размер на 4% върху присъдените на ищеца суми, а именно д.т. в
размер на 1214,04 лв.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА на основание чл. 200 от КТ „С.” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Х.О. ДА ЗАПЛАТИ на М.С., с ЕГН **********,*** сумата от 30 000
лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от С.
неимуществени вреди, вследствие трудова злополука, станала на 27.11.2012 г.,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от 27.11.2012 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 200
ал.3 във връзка с ал.1 от КТ „С.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Х.О. ДА ЗАПЛАТИ на М.С., с ЕГН **********,***
сумата от 350,97лв., представляваща
пропуснатите от С. ползи, явяващи се разлика между обезщетението изплатено му от
НОИ и дължимото му се трудово възнаграждение за периода от 27.11.2012 г. до 04.04.2013
г., ведно
със законна лихва върху сумата от 350,97 лв., считано от датата на завеждане на
исковата молба – 04.03.2013 г. до окончателното й изплащане, като за разликата
над присъдената сума от 350,97 лв. до предявената от 510 лв. отхвърля
предявения иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 200 ал.3 във връзка с
ал.1 от КТ „С.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Х.О. ДА ЗАПЛАТИ на М.С., с ЕГН **********,***
направените деловодни разноски в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА „С.” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Х.О. ДА
ЗАПЛАТИ държавна такса върху присъдените обезщетения, а именно д.т. в размер на
1214,04 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 200 ал.3 във връзка с
ал.1 от КТ „С.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Х.О. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Левски направените
деловодни разноски в настоящото производство в размер на 200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: