РЕШЕНИЕ
гр. Ловеч…15 юли 2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ловешки окръжен съд …… наказателна колегия………………………………… в публично заседание на……дванадесети юни двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ ИВАН
ИВАНОВ
ЕМИЛ
ДАВИДОВ
при секретаря .........ДАРИНА ПЕТРОВА...............…………и в
присъствието на…........……прокурора ПОЛЯ МИТКОВА …………………...........………………като
разгледа докладваното от
съдията…ДАВИДОВ……въззивно…нохд………№ 239…….. по описа за
2019 година, и за да се
произнесе съобрази:
Производство с правно
основание член 317 и сл. от Наказателно процесуалния кодекс.
Постановена е Присъда № 14/17 април 2019 година по наказателно общ
характер дело № 232/2018 година по описа на Районен съд Тетевен.С цитираната
присъда съдът е признал подсъдимия
М.С.К. ,род. на ***г*** ,български гражданин ,ЕГН **********
,с основно образование ,неосъждан ,безработен, неженен –живее на семейни начала за виновен в това, че, на 10.06.2017г в с. Глогово , Ловешка област умишлено е причинил средна телесна повреда на К.М.К. *** се в порезна рана
в областта на лявата лопатка с данни за счупване на
същата и оперативно зашиване на раната
, което е причинило затруднение на движенията на снагата
за около 2 месеца , като на
основание чл. чл. 129, ал. 1 във вр. чл. 55 ал.1
т.2б от НК
му е налижил наказание „Пробация изразяваща се в следните пробационни мерки: По чл.42а ал.2 т.1 от НК"Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една
година , като подсъдимият се задължава да се
явява и подписва при пробационен служител или определено
от него длъжностно
лице два пъти седмично; по чл.42а ал.2 т.2 от НК "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от една
година .
Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия
М.С.К. , живущ *** ,български
гражданин ,ЕГН ********** да
заплати на К.М.К. ЕГН **********
*** сумата от 3000 лв. за причинените
му от деянието
неимуществени вреди , ведно със законната
лихва, считано от 10.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като
гражданския иск до предявения
размер от 10 000 лв., за причинени
неимуществени вреди , а именно за 7 000 лв е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Недоволен от
така постановената присъда е останал жалбоподателя М.К.,който обжалва съдебния
акт с оплакване за необоснованост е незаконосъобразност.Сочи,че приетата
фактическа обстановка не отговаря на събраните по делото доказателства.Сочи,че
по отношение на К. и К. прокуратурата поддържа две взаимно изключващи се тези.Моли,съда
да отмени обжалваната присъда и да оправдае подсъдимия по повдигнатото
обвинение .
В съдебно заседание жалбоподателя лично и чрез
защитника си адв.Ц. поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Представителя на
Окръжна прокуратура Ловеч поддържа становище,че жалбата е неоснователна и
моли,да се остави без уважение.
Съдебния
състав като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира жалбата за основателна,макар извън сочените в нея
съображения.
Обвинителния акт срещу М.К. е внесен в
деловодството на Районен съд Тетевен на 09.07.2018 година.С разпореждане на
съдията докладчик по делото под № 355/11.07.2018 година е насрочено открито
разпоредително заседание по делото за разглеждане на въпросите по член 249 от
НПК.В ромките на това открито разпоредително заседание съдебния състав е
приел,освен всичко останало,че по делото няма допуснати съществени процесуални
нарушения,в това число,че обвинителния акт отговаря на императивните изисквания
на член 246 от НПК.Съгласно смисъла на този текст описателната част на акта
следва да съдържа ясно формулирана обвинителна теза,от която да стане ясно в
какво и на базата на какви доказателства се поддържа обвинението.В конкретния
случай неколкократно се цитират обясненията на
обвиняемия К. и показанията на пострадалия К. за възникналия конфликт.Никъде
обаче не става ясно,кое прокуратурата приема за безспорно установено и на
базата на кои доказателства.Следва само да се отбележи,че на досъдебното
производство са разпитани 13 / тринадесет / свидетели и са изготвени три
съдебно медицински експертизи.Нито едно от тези доказателства не е дори бегло
упоменато в обстоятелствената част на обвинителния акт,за да се разбере, на кои
доказателства,именно свидетелски показания,поради естеството на деянието
обвинението гради тезата си.За да има процесуални гаранции на правото на защита
на обвиняемото лице,преди всичко следва в обвинителния акт да има ясна
обвинителна теза,а не цитати от показанията на обвиняемия и пострадалия. Съгласно Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. на ОСНК на
ВКС, главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се
поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на
защита. Следователно, в обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът
задължително следва да посочи фактите, обуславящи съставомерността на деянието
и участието на обвиняемия в осъществяването му.Константната съдебна практика
приеме, че на непосочването на признаци от състава на престъплението следва да
се приравни още и такова тяхно посочване, което не дава възможност на
обвиняемия и/или пострадалия от престъплението да разберат действителната воля
на съответния орган на досъдебното производство по отношение на съответния
съставомерен признак. И това е така, тъй като обвинението следва да е ясно,
конкретно и точно, без да дава възможност или да налага тълкуване, съмнение или
да съдържа в себе си неяснота. В това отношение съдебната практика е била
винаги категорична - игнорирането на предявените от закона процесуални
изисквания, при изготвянето на обвинителния акт, обосновали непълнота и
неяснота във фактическото обвинение, съставлява неотстраним порок, преценяван
от константната практика като съществено нарушение на процесуалните правила,
неминуемо довело до ограничаване правата на подсъдимото лице. Съгласно чл. 55 от НПК,
неотменимо право на обвинения в извършване на престъпление, е да научи в какво
се обвинява и въз основа на какви доказателства. Само след изпълнение на това
изискване, той е в състояние да участва ефективно в наказателния процес и да се
защити по така повдигнатото обвинение. Поради изложеното, обвинителната власт е
длъжна да формулира тезата си относно всички обективни и субективни елементи на
престъплението в обвинителния акт, тъй като цялото съдебно следствие е насочено
именно към събиране на доказателства, подкрепящи и оборващи обвинението, така
както е отразено и лимитирано, в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Затова и процесуалният закон в чл. 246 НПК
посочва задължителните реквизити на този акт и минималните изисквания към
съдържанието му. Неспазването на тези процесуални правила, съответно липсата на
достатъчна конкретизация на обвинението е съществено нарушение на процесуалните
правила, защото не дава възможност на обвиняемия да разбере в какво се
обвинява, да узнае обвинението в неговата цялост и всички онези обстоятелства,
с които са свързани възникването и претендираната спрямо него наказателна
отговорност, тъй като само тогава би имал възможност да ги оспори изцяло или
частично.Както беше посочено по горе,игнорирани са показанията на тринадесет
разпитани по делото свидетели,очевидци и участници в масовото сбиване,не става
ясно на кои оттях обвинението дава вяра,защо и на кои
не дава вяра.Изготвени са три съдебно медицински икспертизи,под
номера 115,116 и 117 по досъдебното производство,в обстоятелствената част на
акта и цитирана само една.Но което е по важно,липсва какъвто и да е опит за
анализ на събраните гласни доказателства,за да се формулира обвинителна
теза.Обвинителния акт не може да представлява сбит преразказ на обясненията на
обвиняемия и показанията на пострадалия,между впрочем противоречащи си,без да ставя ясно какво и на базата на кои доказателства
прокуратурата приема за доказано и на кои доказателства,в това число
свидетелски показания не давя вяра и защо.
Описаното процесуално
нарушение по смисъла на член 348,ал.3,т.1 от НПК е съществено,неотстранимо в
хода на въззивното производство,тъй като визира изначален порок на обвинителния
акт – същия категорично не отговаря на изискванията на член 246 от НПК,поради
което обжалвания съдебен акт - Присъда № 14/17 април 2019
година по наказателно общ характер дело № 232/2018 година по описа на Районен
съд Тетевен следва да се отмени и делото на основание член 335,ал.2 от НПК да
се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Тетевен от фазата на
откритото разпоредително заседание.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.
335ал.2 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Присъда №
14/17 април 2019 година по наказателно общ характер дело № 232/2018 година по
описа на Районен съд Тетевен
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
Тетевен от фазата на откритото разпоредително заседание.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ...............................
ЧЛЕНОВЕ:1/..............................
2/..............................