РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Петрич, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божана Цв. Манасиева
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от Божана Цв. Манасиева Административно
наказателно дело № 20221230200090 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.59 ЗАНН,във вр. с чл.53,ал.1,т.2 от
Закона за пътищата и е образувано по жалба на Г. П. К. , ЕГН:**********, от
гр.П., ул.“П.“ № *, против Наказателно постановление /НП/ № 85/2021 от
11.06.2021 г. на директор на Териториална дирекция Югозападна на Агенция
Митници.
С жалбата се изразява становище за незаконосъобразност, необоснованост и
неправилност на издаденото наказателно постановление.Сочи се,че нормата
на чл.53, ал.1, т.2 ЗП не е нарушена виновно от жалбоподателя и последният
не може да носи отговорност за това нарушение,тъй като изпълнява
служебните си задължения и извършва курс с чуждо ремарке, натоварено от
трета страна. Счита, че така наложеното му наказание не съответства на
обществената опасност на нарушението и следва да бъде взето предвид от
съда,че управляваният от него автомобил е служебен и той не може да откаже
да го управлява.
Иска се от съда да отмени НП № 85/2021 от 11.06.2021 г. на директора на
Териториална дирекция Югозападна.
1
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.
За директора на Териториална дирекция Югозападна на Агенция Митници
/от 31.07.2021г в резултат на структурна промяна наименована Териториална
дирекция Митница София/ се явява юрисконсулт Б. Д., която оспорва
жалбата.Представя писмена защита,в която анализира доказателствата и
изразява становище за правилност и законосъобразност на наказателното
постановление,поради което иска неговото потвърждаване.Претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
За ТО – Петрич при Районна прокуратура - Благоевград, редовно призовани,
представител не се явява и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства. Разпитани са свидетелите – Т.
Г. П. и А. С. Т..
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи за безспорно от фактическа
страна следното:
На 02.04.2021 год.,в 13:02 часа на ГКПП Кулата - трасе „ИЗХОД 3", в посока
Република България - Република Гърция е спряно за извършване на проверка
от дежурния митнически служител-свид.Т. Г. ПР., съчленено пътно превозно
средство (ППС), състоящо се от влекач с 2 бр. оси, с рег.№ ****, марка“М.
***“ и свързано с него хладилно полуремарке с 3 бр. оси, с рег.№****, марка
„Ш. ***“ собственост на „П.“ ООД, ЕИК: ****, съгласно представени
свидетелства за регистрация.Описаното ППС извършва движение по
републиканската пътна мрежа,управлявано от водача Г. П. К., ЕГН
**********,от гр.П.. Съгласно представените пред проверяващия митнически
служител документи – международна товарителница /СМR/ без номер от
29.03.2021г., фактура№ ЕКА2021000000047/29.03.2021г.,митническа
декларация за режим транзит Т1 с MRN 21TR41070000038728/30.03.2021г и
други документи ,ППС превозва живи растения като превозваната
стока,поставена под режим транзит е въведена на територията на Р България
през митнически пункт Капитан Андреево с превозно средство с влекач рег.№
****, но в гр.П. същият е заменен с влекач с рег.№ ****. Представено е и
2
заверено копие № ********* на лиценз за международен автомобилен превоз
на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден на „П.“ ООД,
валиден от 01.01.2017 г. до 31.12.2026 г.
На основание чл.27, ал.2 от ЗП, митническият служител Т.П. е извършила
контрол на теглото, осовото натоварване и габаритните размери на описаното
по - горе съчленено ППС с помощта на сертифицирана везна с автоматично
действие №11662 (трасе „Изход3" ), тип AR-WIM, сертифицирана със
свидетелство за калибриране №2946А-М-20. При измерването е установено,
че ППС е с обща маса 38.810 тона и по оси, както следва: основно ППС
(влекач): първа ос - 7.940 тона и втора ос/единична задвижваща/ - 15.240
тона; допълнително ППС (полуремарке): първа ос - 5.400 тона, втора ос -
4.940 тона и трета ос – 5.290 тона. За извършения контрол е издадена
квитанция със статус „чернова“ №21BG005731X40129914 от 02.04.2021 г.
Тъй като от извършения контрол се установява, че натоварването на ос на
единичната задвижваща ос на превозното средство,в случая втората ос на
основното ППС е 15.240 тона,т.е превишава допустимото максимално
натоварване на ос, съгласно чл. 7, ал.1, т.4, буква а) от Наредба № 11 от 3 юли
2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства,от водача е поискано представянето на разрешително,издадено от
администрацията,управляваща пътя-Агенция „Пътна инфраструктура“ към
МРРБ.
Ето защо свид.П. е дала съответните указания на шофьора за снабдяването с
необходимото разрешително.Разрешително №1873 /05.04.2021г е било
издадено от Агенция „Пътна инфраструктура“ след заплащането на
необходимите пътни такси за превишаване на масата на втората задвижваща
ос на процесното ППС.Поради констатираното нарушение, изразяващо се в
извършване на движение по републиканската пътна мрежа с тежко пътно
превозно средство, без надлежно издадено разрешително, в нарушение на
забраната на чл.26, ал.2, т.1, буква „а" от Закона за пътищата,свид.Т.П. на
02.04.2021г е съставила АУАН №84/02.04.2021г срещу Г. П. К.,който му е
предявен и връчен лично в деня на съставянето му-02.04.2021г,без
възражения.
При съставянето на акта е снето писмено обяснение от водача,който е
посочил,че не е присъствал на натоварването и не знае начина на
3
товарене,тъй като превозното средство е било натоварено от негов колега в
Турция.Посочил е освен това,че е заредил 800л. дизелово гориво на влекача и
около 120л. на хладилното ремарке.
Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно
постановление,в което е възприета същата фактическа обстановка и е прието
за осъществено същото нарушение,а именно-на 02.04.2021г., на ГКПП Кулата
- трасе „Изход", в посока Република България - Република Гърция,Г. П. К.
като водач на съчленено ППС, състоящо се от влекач с 2 бр. оси, с рег.№
****,марка“М. ***“ и свързано с него хладилно полуремарке с 3 бр. оси, с
рег.№****, марка „Ш. ***“ собственост на „П.“ ООД е извършвал движение
по републиканската пътна мрежа с управляваното от него пътно
превозно средство, без надлежно разрешително за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по чл.14, ал.1 от Наредба №
11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства,издадено от администрацията, управляваща пътя, при условията на
чл. 8, ал. 2 от същата наредба, с което деяние е нарушил забраната на чл.
26, ал. 2, т. 1, буква „а" от Закона за пътищата и виновно е осъществил
състава на чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,поради което на
посоченото основание му е наложена Глоба в размер на 1000/хиляда/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите Т. Г. П. и А. С. Т.,както и от приложените към
административно-наказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства. Гласните доказателства – разпита на свидетелите и писмените
доказателства, събрани по делото са безпротиворечиви относно подлежащите
на доказване факти. Посочените доказателства установяват по несъмнен
начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
При така установеното, съдът приема от правна страна следното :
Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено
Наказателното постановление) и в законоустановения 7-дневен срок. НП е
връчено лично на жалбоподателя на 04.01.2022г.,а жалба срещу последното е
изпратена чрез куриер на 10.01.2021г. Поради това жалбата е допустима.
4
Жалбата обаче е неоснователна.
Жалбоподателят е привлечен да отговаря за извършено от него
административно нарушение на чл. 26, ал. 2, т.1, буква „а" от Закона за
пътищата, която разпоредба предвижда,че „За дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забраняват:движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства“.В настоящия казус е
прието ,че спряното за проверка ППС е тежко.Съгласно параграф 1, т. 8 от
Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата:"Специално ползване на
пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и
извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на
пътя и в обслужващите зони. ".Съгласно параграф 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства: „По смисъла на тази наредба:
"извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или
тежките ППС по чл. 3".
Съгласно чл. 3,т.2 от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства: „Тежки ППС или
състав от ППС са тези, които имат:натоварване на ос,по-голямо от
стойностите по чл.7";Чл. 7, ал. 1, т.4, буква „а" от Наредба № 11/03.07.2001 г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства
предвижда,че:Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с
допустими максимални маси по чл.6,ал.1 с пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за
обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в
приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища е за: единична ос-
задвижваща на ППС при условията на чл.6,ал.1т.2 и т.3-11.5 тона. "
Тъй като описаното ППС не попада в обхвата на чл. 14, ал. 3 от Наредба №
11/03.07.2001г,предвиждаща,че„ Извънгабаритните и/или тежките ППС, на
които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са
тези, които имат натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 %
допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с
габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина до 4,30 м, и дължина до
22м", то същото следва да се съпровожда с РАЗРЕШИТЕЛНО,издадено от
5
Агенция "Пътна инфраструктура",съгласно разпоредбата на чл.8,ал.2 от
Наредба №11/03.07.2001г. При извършената проверка такъв документ не е
представен пред митническите органи на 02.04.2021г.Тоест, горепосоченото
ППС извършва движение без надлежно разрешително.
Такова разрешително е представено едва следва извършената проверка,след
измерване на ППС и установяването на неговото претоварване.
Съгласно посочената санкционна норма чл. 53, ал.1, т. 2 от ЗП за нарушение
по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП , наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв.,
ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл.
41 или които извършат, или наредят да бъдат извършени следните дейности:
т.2 – движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари
без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, за дейности от специалното ползване
на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства, а съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за пътищата,
специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на
собственика или на администрацията, управляваща пътя.
Съдът намира, че в казуса е налице нарушение на чл. 26, ал.2, т.1 б."а" от
Закона за пътищата, установено по несъмнен и безспорен начин. Установи се,
че ППС е било претеглено с надлежното техническо средство, съгласно
изискванията на чл. 35, ал. 3 от Наредбата,при което е установено
претоварване. Процесното ППС е тежко по смисъла на Наредба № 11/2001 г.,
където ясно е посочено в чл. 3, че тежки ППС или състав от ППС са тези,
които имат: натоварване на ос,по-голямо от стойностите по чл.7.Така
описаното ППС не попада в изключенията на чл. 14, ал. 3 Наредбата.
В случая безспорно се касае за път от републиканската пътна мрежа, поради
което е следвало да се представи от водача разрешение съобразно чл. 14, ал.
2, т. 1, б. "а" от Наредба № 11/2001 г., във връзка с чл. 6, ал.1, т. 2 и 3,във вр. с
чл.7,ал.1,т.4,б.“а“ от Наредбата за специално ползване на пътищата, а именно
разрешение от Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София. Съгласно чл. 15,
ал. 3 от Наредба № 11/2001 г. собствениците на извънгабаритни и/или тежки
ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в
6
Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното областно пътно
управление или община заявление за издаване на необходимото
разрешително по образец.Същото е следвало да съпътства ППС.
Жалбоподателят не е представил такова разрешително, с което е осъществил
състава на вмененото му нарушение. Вината му е налице и обосновава
ангажиране на административно-наказателната му отговорност. В
съответствие с правомощията си и съобразно чл. 37, ал. 2, т. 1 от Наредба №
11 актосъставителят е съставил АУАН на водача на тежкото пътно превозно
средство, тъй като е установил, че той го управлява -"осъществява движение",
без необходимото разрешително.
С оглед изложеното, съдът приема, че жалбоподателят управлявайки
ППС,което превишава допустимото максимално натоварване на ос/на
единичната задвижваща ос/,е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а"
от ЗП. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 53, ал.
1, т. 2 от ЗП, съгласно която се наказват с "глоба" от 1 000 до 5 000 лева, ако
деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбата на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, б. "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41
или които извършват или наредят да бъдат извършени конкретно изброени
дейности, между които и движение на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя.
Според настоящия съдебен състав именно жалбоподателят е извършил
нарушението, доколкото именно той в качеството си на водач е осъществявал
движението на посоченото ППС, поради което съдът намира, че правилно е
била ангажирана неговата административно-наказателна отговорност.АНО
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно
минимума на посочената разпоредба, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН и с обстоятелството, че констатираното нарушение е
извършено за първи път.
Административнонаказателната отговорност следва да бъде понесена от
водача,защото съобразно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от Закона за
пътищата,един от субектите на процесното нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
7
"а" от Закона за пътищата /ЗП/ е физическото лице,т. е. шофьорът на пътното
превозно средство, който носи административнонаказателна отговорност
извън тази на юридическото лице по чл. 54 от същия закон. В случая
административно – наказателната отговорност е правилно насочена именно
към шофьора, който е извършил движение по републиканската пътна мрежа
на съчленено пътно превозно средство. Основен съставомерен елемент,
водещ до ангажирането на административнонаказателната отговорност на
водача в случая е фактът, че ППС надвишава максимално допустимите
нормативно определени норми, което от своя страна го квалифицира именно
като извънгабаритно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, респ. тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от същата наредба. От
друга страна, органите на Агенция "Пътна инфраструктура" установяват, че
той управлява тежко превозно средство без надлежно издадено разрешително,
съобразно чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/2001г /арг. от чл. 36 и чл. 37 от
Наредба № 11/2001г/. Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като на
водача е съставен АУАН за управление на тежко ППС, без разрешение,
издадено от управляващата пътя администрация.
Съдът счита, че е налице и субективния елемент на административното
нарушение. Водачът е бил длъжен и е следвало да знае, че теглото с или без
товар на управляваното от него ППС не надвишава максимално допустимите
норми по посочената Наредба № 11, както и че управляваното тежко превозно
средство изисква снабдяването му с нарочно разрешително за движение по
пътищата на републиканската пътна мрежа, поради което, управлявайки
извънгабаритното съчленено ППС без такова разрешение,е допуснал
нарушение, осъществяващо административнонаказателния състав на чл. 53,
ал. 1, т. 2 от ЗП.
Освен това,съдът намира,че случаят не може да бъде възприет като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията,
които се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните
нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В
конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното
нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните. Не е установено
8
също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което
да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице
основания за приложението на цитираната разпоредба. В случая, съдът като
съобрази материалите по делото, естеството на нарушението и риска, който
претоварването на автомобилите носи за пътната инфраструктура и за
пътищата, намира, че същото не крие по-малък риск и не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този
род, поради което не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не е достатъчно основание за приложението на
чл. 28 от ЗАНН и фактът, че процесното нарушение се явява първо за
нарушителя.
Съдът намира,че не е допуснато и съществено процесулно нарушение,което
да има за последица отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.Извършеното от жалбоподателя нарушение е
подробно,ясно и точно описано като са посочени всички обстоятелства,във
връзка с извършеното нарушение ,както и относимите материално-правни
разпоредби,които са нарушени от водача,поради което съдът не констатира
нарушение на чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН.
Аргументирайки се по този начин,съдът достигна до извод за правилност и
законосъобразност на издаденото наказателно постановление,касаещо
налагането на Глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл.53,ал.1,т.2,във
вр. с чл.26,ал.2,т.1,б.“а“ от Закона за пътищата,поради което последното
следва да бъде потвърдено.
С оглед на очерталия се изход от делото и обстоятелството,че АНО е
защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото
е депозирано искане за присъждане на възнаграждение,последното следва да
бъде уважено.Съгласно разпоредбата на чл.63д,ал.4 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията,чийто орган е издал акта по чл.58д се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование.Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ат
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл.27е от
9
Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и
извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното
възнаграждение се явява 100/сто/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ,ал.2,т.5 и ал.9,във вр. с чл.58д,т.1
ЗАНН,във вр. с чл.53,ал.1,т.2 ЗП, Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 85/2021 от 11.06.2021 г. на
директор на Териториална дирекция Югозападна на Агенция Митници /с
правоприемник ТД Митница София/ на Агенция Митници,с което на Г. П. К.,
ЕГН:**********, от гр.П., ул.“П.“ № *,за нарушение на чл.26,ал.2,т.1,б.“а“
ЗП, на основание 53,ал.1,т.2 ЗП е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 1000.00 /хиляда/ лева като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Г. П. К. , ЕГН:**********, от гр.П., ул.“П.“ № 5,да заплати на
Агенция Митници сумата от 100 /сто/ лева юрисконсулстко възнаграждение
на основание чл. 27е от НЗПП.
Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК, пред
Административен съд-Благоевград ,в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
10