О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
449 Година 29.01.2020 Град
С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и девети
януари Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 5779 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата
молба е редовна, а предявените с нея положителни установителни искове за
собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените от ищцата писмени
документи, каквито ответникът не е представял с отговора.
Следва
да се уважи искането на ищцата и задължи ответника да представи посочените в
исковата й молба документи (чл. 190 ГПК).
Следва
на ищцата да се даде възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание да поясни неясното си оспорване в исковата молба, като
посочи кои точно документи, които ответникът е представил по делото, оспорва,
както и какво точно им оспорва – верността и/или автентичността, а ако оспорва
и последната да посочи и автентичността на кой точно подпис под същите оспорва,
едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по необходимостта от
открИ.е на производство по чл. 193 и сл. ГПК за проверка на тяхната истинност,
ако и ответникът заяви, че ще се ползва от същите (чл.
193, ал. 2 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, а на ищцата следва да се изпрати и препис от отговора на
ответника. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по
спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им
разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно
за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно
удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба
се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
Искането
е да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик по
силата на завещание от 28.07.2018 г., оставено от сестра й М.Д.И., горепосочените
имоти и отменят на основание чл. 537, ал. 2 ГПК н.а. № 160/2016 г. и н.а. № 27/2016
г. в частта им за същите имоти. Претендира разноски.
Правна
квалификация на предявения положителни установителни искове за собственост –
нормата на чл.124, ал. 1 ГПК, а на искането за отмяна на посочените нотариални
актове – нормата на чл. 537, ал. 2 ГПК.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че предявените искове били
допустими. Ищцата, която била негова майка, предявила против него същите искове.
На 28.07.2016 г. с универсално саморъчно завещание леля му й завещала цялото си
движимо и недвижимо имущество. Преди това със завещание от 05.03.2012 г. леля му
М.Д.И. му завещала на него имуществото си. Въз основа на това завещание, което
обявил по установения ред, се снабдил с нотариални актове за собственост на
описаните по-горе имоти, както следвало: за лозето - с н.а. № 42/2016 г. на
нотариус П. И., а за двете ниви - с н.а. № 168/2016 г. на нотариус П. И.. Наследодателката
на ищцата - М.Д.И., която била нейна сестра и негова леля, починала на
03.09.2016 г. Към датата на обявяване на оставеното му завещание от 05.03.2012 г.
и вписването му в СВ, както и към датата на съставяне на нотариалните актове за
собственост, не знаел за съществуването на саморъчното завещание в полза на
майка му от 28.07.2016 г. Майка му оспорила неговите права на собственик върху
един апартамент и гараж, и с решение № 270/27.07.2017 г. по гр.д. № 13/17 г. на
Окръжен съд С., влязло в сила на 14.03.2018 г., съдът постановил, че тя била
собственик на същите. Съдът приел, че със съставяне на саморъчното завещание в
полза на майка му на 28.07.2016 г., завещателката била отменила разпорежданията
от 05.03.2012 г., които били в негова полза. Предвид това не оспорвал
предявените от нея искове и заявените с тях права. Не възразявал срещу
предявените искове и не оспорвал правата на ищцата, доколкото тя била
преценила, че правата й можели да се осъществят само по съдебен ред. В
преговори били за спогодба по висящите дела между тях и постигнали принципно
становище за споразумение.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя
между страните по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже
обстоятелствата, твърдени в исковата й молба, а ответникът – твърдените в
отговора му.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: препис-извлечение
от акт за смърт, удостоверение за наследници изх. № 5042/07.09.2016 г. на
Община С., саморъчно завещание от 28.07.2016 г., нотариален акт № 166, т. ІІ, рег.
№ 4032, дело № 290/2009 г. на нотариус Д.Н., нотариален акт № 160, том IV, рег.
№ 5931, дело № 638/26.11.2009 г. на нотариус И.Т., решение № 270/27.07.2017 г.
по гр.д. № 13/2017 г. на СтОС, скица на поземлен имот № 15-854493/19.09.2019
г., скица на поземлен имот № 15-888547/28.11.2018 г., скица на поземлен имот №
15-888523/28.11.2018 г., удостоверение за данъчна оценка изх. №
ДО01172263/30.09.2019 г., удостоверение за данъчна оценка изх. №
ДО01172353/30.09.2019 г., удостоверение за данъчна оценка изх. №
ДО01172463/30.09.2019 г. и справка по лице, издадена от Служба по вписванията С..
ЗАДЪЛЖАВА
ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание,
да представи намиращите се у него нотариален акт № 160/2016 г. и нотариален акт
№ 27/2016 г., саморъчното завещание в негова полза от 05.03.2012 г. и
документите, послужили за издаване на посочените нотариални актове, КАТО МУ
УКАЗВА, че непредставянето им в този срок, съдът ще прецени съгласно чл. 161,
във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание да поясни неясното си оспорване в исковата молба, като посочи кои
точно документи, които ответникът е представил по делото, оспорва, както и
какво точно им оспорва – верността и/или автентичността, а ако оспорва и
последната - да посочи и автентичността на кой точно подпис под същите оспорва,
едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по необходимостта от
открИ.е на производство по чл. 193 и сл. ГПК за проверка на тяхната истинност,
ако и ответникът заяви, че ще се ползва от същите.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за
26.02.2020 г. от 11.10 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, а на ищцата да се изпрати и препис от
отговора на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: